Митът за нормалното
Съзнание за травмата в образованието
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Съзнание за травмата в образованиетоТравмата се отразява на способността на децата да учат, затова е важно учителите да познават добре науката за тяхното развитие. Образователната система трябва да създава атмосфера, в която емоционалната интелигентност се цени също колкото академичните успехи. Тогава ще спрем да оценяваме децата според това доколкото постигат определени цели, в голяма степен отразяващи социално и расово неравенство, и ще осигурим условия, насърчаващи всички да се развиват по най-добрия начин. Можем да създадем програми, които подкрепят здравословното социално и емоционално развитие – пише Маги Клайн, учител и училищен психолог. – Усещането за сигурност у учениците засилва мозъчните центрове, отговарящи за езика, мисленето и разсъдъка630. Учителите би следвало да разпознават признаците и сигналите на лошото поведение като молба за помощ или знак за емоционална болка, вместо да се опитват да го потискат, наказват и изолират. Визията на моя приятел Рафи Кавукян за общество, което зачита потребностите на децата (виж Глава 9), значително надхвърля границите на училището. Оставям на вас да си представите как би изглеждал светът ни, ако изведем на преден план благополучието на младите хора. Какво би означавал този приоритет за родителската грижа, подкрепата за родителите, детските заведения и училищата, икономиката, стоките, които продаваме и купуваме, хранителната индустрия, климата, културата? Какво би било, ако основното ни намерение като родители, учители и общество беше да отглеждаме деца, които познават своите чувства, притежават автентичната сила да ги изразяват, да мислят самостоятелно и да следват принципите си? Здравото общество би се стремило също така да затвори до голяма степен изкуствената пропаст между поколенията, която затруднява връзката между родители и деца. Както стана дума в Глава 13, естественият човешки ред има силно общностно измерение, а възрастните следва с общи усилия да предоставят среда за развитието на децата. Това не означава да се държим властно и да диктуваме всички аспекти от живота им, а да поемем отговорност за създаването и поддържането на условия за тяхното израстване. Трябва още да помним, че родителите имат нужда един от друг, а и всички се нуждаем от присъствието на опитните си старейшини. В свят, който държи на здравето, отглеждането на децата и предаването на ценностите и културата от поколение на поколение не би била задача, която всеки изпълнява сам, изолирано от останалите. * * *
През последните десетилетия хората в много страни по света – милиони възрастни и деца, обединиха сили, за да вкарат в политическия разговор критично важни проблеми: опазването на околната среда, правата на коренното население, правата на жените, равнопоставеност на половете и расите, полицейски реформи. Сред тях е Трета Тунберг – тийнейджърката активист, която допринесе много за информираността на своето поколение относно климатичните промени. Тя описва аутизма си като суперсила. Много невежи хора още го смятат за „болест“ или нещо негативно – пише тя в Туитър. – Когато хейтърите се заяждат с външността и различията, значи няма за какво друго да се хванат. Така разбираш, че си спечелил. Собственият ѝ пример е илюстрация за целебната сила на усещането за смисъл и ангажираност. Грета признава, че преди кампанията нямала енергия и приятели, с никого не разговаряла. Просто седях сама вкъщи с хранителното си разстройство631. Вдъхновени от личности като Тунберг и безброй други, чиито имена може никога да не узнаем, бихме могли да допълним четирите крачки към изцелението, за които говорихме в Глава 26 – автентичност, активна воля, гняв и приемане. За широката трансформираща промяна са нужни още две: активизъм и застъпничество. Те са социалното отражение на синтеза на първите четири плюс солидарност, колективно мислене и взаимосвързаност, противодействащи на атомизиращите аспекти на капитализма. Част от застъпничеството е да използваме евентуалните си привилегии, за да усилим гласовете на онези, които обществото не желае да чуе. Част от активизма е да организираме групи от хора, настояващи за промени. И двете са израз на здравословно, необходимо не, често съпроводено от категорично да: например за конкретна политика като Medicare for All в Съединените щати или справедливост за хората от Първите нации в Канада. Активизмът и застъпничеството не са и не биха могли да бъдат индивидуални стремежи. През септември 2011 г. посетих парк Зукоти в Ню Йорк, където се състояха протестите срещу неравенството под надслова Окупирай Уолстрийт. Колкото и проблематично и нетрайно да се оказа това движение, бях поразен от ентусиазма, солидарността и енергията на множеството, открило общ начин да изрази визията си за справедливо общество. Макар и често възпирана, тази енергия присъства у всички ни. фотографът Нан Голдин, за която споменахме в Глава 15 по повод зависимостта към опиатите, води не само лична борба за изцеление, но и колективна кампания срещу Purdue Pharma – корпорацията, участвала в създаването на опиоидната криза, която отне живота на стотици хиляди хора. Purdue натрупа огромни печалби от медикамента OxyContin, който въпреки доказателствата за противното рекламира като опиоидно обезболяващо с относително слаб пристрастяващ ефект. Приятелите на Голдин от терапевтичната група я съветват да не се занимава с обществени проблеми, за да не застраши въздържанието си. Тя обаче прави точно обратното и казва: – Това се оказа най-доброто решение, което съм вземала. Личният ѝ кръстоносен поход е насочен срещу фамилия Саклър – собственици на Purdue. Известността на Голдин като творец ѝ дава платформа, а Саклър са си изградили репутация на благодетели на изкуството. – Знаех имената им от музеите и ги смятах за щедри филантропи с изискан вкус. Поредната разбита илюзия, мисля си аз. – А после научих за връзката им с опиатната криза – продължи Голдин – и печалбите, натрупани от страданието на стотици хиляди хора, за пълната им и закоравяла безчовечност. Разгневена от откритието си, Голдин убеждава някои от най-престижните музеи по света, включително нюйоркския Мет, да спрат да приемат дарения от Саклър и да заличат логото им от сградите си. Институтът по медицински бионауки към Медицинския факултет на Нюйоркския университет също се отказва от името на Саклър, което доскоро е носил. Попитах Голдин защо смята, че това е най-доброто решение, което е вземала. Отговорът ѝ отразява благотворните ефекти на активизма и застъпничеството за собственото здраве: – Човек има нужда от нещо по-голямо от себе си – каза тя без всякакво колебание. – За мен това беше страданието на другите хора. Мога да помогна за неговото облекчаване. Политиката днес, състоянието на света са по-големи от всеки от нас. Боря се да намеря начин да повлияя. В това е моята сила. И ми помага да се въздържам от опиатите. Изправяйки се срещу токсичната система, се изправяме и като хора. * * *
Никога не е излишно да си припомним, че китайската дума за криза се състои от два йероглифа: опасност и възможност.
* * *
Преди да бъде изправен пред съда, за да отговаря за военни престъпления, един от двигателите на нацисткия геноцид – полковник лейтенант Адолф Айхман от СС, е обявен за нормален от няколко психиатри: при всички случаи по-нормален, отколкото съм аз сега, както възкликнал един от тях според Хана Аренд634. Друг бе забелязал, че цялостният му психологически вид, отношението му към жена и деца, майка и баща, братя, сестри и приятели било „не само нормално, но дори за пример“635.
Както вече видяхме, антидотът на хипнотизиращото влияние на нормалността е автентичността: откриването на смисъла във вътрешния опит, незасенчен от социално пропагандирани фикции, основната от които е лъжата за отделния солов Аз, по израза на Даниъл Сийгъл. Тази измама е върховната аномалия. От моя гледна точка добре изживян живот е онзи, който е посветен на стремежа на човека да прогледне отвъд тази травмираща неистина, да живее и да твори извън нейните ограничения. Всичко започва от пробуждането: пробуждане за онова, което е истинско и автентично у нас и около нас, и онова, което не е; пробуждане за онова, което сме и което не сме; пробуждане за онова, което телата ни изразяват, а умовете ни потискат; пробуждане за нашите рани и дарове; пробуждане за това, в което сме вярвали досега, и онова, което действително ценим; пробуждане за това, което повече не можем да търпим, и онова, което вече сме готови да приемем; пробуждане за митовете, които ни оковават, и взаимовръзките, които ни определят; пробуждане за миналото такова, каквото е било, настоящето, каквото е, и бъдещето, каквото би могло да бъде; и най-вече пробуждане за разликата между призивите за нормалност и зова на нашата същност. Всички сме благословени с могъщи възможности. Ако отхвърлим токсичните митове, потискащи връзката със собствения ни Аз, с другите хора и с планетата, ще започнем малко по малко да сближаваме нормалното и естественото. Това е епохална задача, с която можем да си върнем миналото, да вдъхновим настоящето и да създадем по-светло и по-здраво бъдеще. Това е нашето най-голямо предизвикателство и най-славна възможност. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|