ОТНОШЕНИЕТО НА ЖЕНАТА КЪМ „ПЕЩЕРАТА“

да бъдат откровени и да разговарят за проблемите си,
както правят венерианките. Когато мъжът се е затворил в
„пещерата“ си, на жената й е неприятно, че той не е по- откровен. Тя се чувства обидена, когато той включва телевизора, за да чуе новините, излиза да играе футбол или баскетбол и я изоставя.
Да очакваш, че мъжът, който се е уединил в
„пещерата“ си, може изведнъж да стане откровен,
отзивчив и любящ, е толкова нереално, колкото и очакването, че жената, която е разстроена, може да се успокои веднага и да започне да разсъждава разумно.
Грешка в да очакваш от мъжа да проявява винаги
чувства на любов, както е неправилно да очакваш
чувствата на жената да са винаги рационални и логични.
Когато марсианците се скриват в „пещерите“ си, те са склонни да забравят, че приятелите им може би също имат проблеми. Надделява инстинктът, който му казва, че преди да се погрижи за някой друг, трябва първо да се погрижи за себе си. Когато жената види мъжа да реагира по този начин, тя обикновено не го приема и започва да изпитва неприязън към него.
Тя може да поиска подкрепата му настоятелно, като че ли трябва да се бори за правата си с някой безразличен мъж. Но като помни, че мъжете са от Марс, жената
може правилно да разбере реакцията му към стреса като
начин да превъзмогне проблемите си, а не като израз на
чувствата му към нея. Тя може да опита да сътрудничи
с него, за да получи онова, което иска, вместо да му се
противопоставя.
От друга страна, мъжете обикновено почти не осъзнават колко студени и отчуждени стават, когато са в
„пещерата“. Ако мъжът разбира как оттеглянето му в
„пещерата“ може да се отрази на жената, той може да прояви съчувствие в случаите, когато тя се почувства пренебрегната и незначителна. Като помни, че жените са
от Венера, мъжът може да прояви по-голямо разбиране и
уважение към нейните реакции и чувства. Без да вникне в
истинския им смисъл, мъжът обикновено започва да се

отбранява и възникват споровете. Съществуват пет най- често срещани недоразумения:
1. Когато тя каже: „Ти не ме слушаш“, а той: „Какво искаш да кажеш с това? Мога да ти повторя всичко, което ми каза.“
Когато мъжът е в „пещерата“, той може да запомни онова, което тя му казва с 5-те на сто от съзнанието си, с които я слуша. Той разсъждава така: щом като слуша с 5
на сто от съзнанието си, значи я слуша напълно внимателно. Това, което тя иска обаче, е пълното му нераздвоено внимание.
2. Когато тя каже: „Чувствам, че мислите ти не са тук“, а той: „Какво имаш предвид? Разбира се, че съм тук.
Не ме ли виждаш?“
Той смята, че ако присъства тялом, тя няма основание да казва, че него го няма. Въпреки че присъства физически обаче, тя не чувства присъствието му и това именно иска да му внуши.
3. Когато тя каже: „Не те е грижа за мен“, а той:
„Разбира се, че ме е грижа. Защо тогава се опитвам да реша този проблем?“
Той смята, че щом се е заел с проблем, решаването на който по някакъв начин ще облагодетелства и нея, тя трябва да разбере, че я обича. Тя обаче има нужда непосредствено да почувства неговото внимание и обич и точно такъв е смисълът на думите й.
4. Когато тя каже: „Чувствам, че не съм от значение за теб“, а той: „Не ставай смешна. Разбира се, че имаш значение за мен.“
Той смята нейните чувства за маловажни, защото се занимава с проблеми, решаването на които ще бъде от полза и за нея. Той не разбира, че когато се съсредоточава върху един проблем и пренебрегва останалите, които безпокоят нея, почти всяка жена ще реагира по същия начин — ще го изтълкува като лична обида и израз на пренебрежение.

5. Когато тя каже: „Ти нямаш никакви чувства.
Напълно си се затворил в мислите си“, а той: „Какво лошо има в това? Какво друго мога да направя, за да реша този проблем?“
Той смята, че тя е твърде критична и взискателна,
защото не проявява разбиране към неговия принос за решаването на проблемите им. Чувства се неоценен.
Освен това той не се съобразява с нейните чувства.
Обикновено мъжете не осъзнават колко бързо могат да преминат от една крайност в друга, как от сърдечни и състрадателни се превръщат в неотзивчиви и отчуждени.
Когато се затвори а „пещерата“, мъжът е зает с решаването на своя проблем и не съзнава как безразличието му може да се отрази на другите.
За да подобрят сътрудничеството помежду си,
мъжете и жените трябва по-добре да се разбират един друг. Когато мъжът започне да пренебрегва жена си, тя най-често възприема поведението му съвсем лично.
Разбирането, че той преодолява стреса си по свой начин, е изключително полезно, но невинаги облекчава болката й.
В такива моменти тя може да почувства нужда да разговаря за чувствата си. Именно тогава мъжът трябва да признае значението на чувствата й. Той трябва да разбере,
че тя има право да сподели с него разочарованието си, че е пренебрегната и че й липсва подкрепа, тъй както той има право да се оттегли в „пещерата“ и да не разговаря с нея.
Ако не получи разбиране, тя трудно ще може да се освободи от горестните си мисли.

РАЗТОВАРВАНЕ ЧРЕЗ РАЗГОВОР
Когато жената е подложена на стрес, тя инстинктивно чувства необходимост да разговаря за чувствата си и за всички възможни проблеми, свързани с тях. А започне ли да говори, тя не подрежда проблемите си по важност. Ако е потисната, то се дължи на всички проблеми — и на големите, и на малките. Първата й грижа е не да намери решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране. Тя говори без особена цел за проблемите си и притеснението й намалява.
Жената, която е подложена на стрес, не се стреми да намери незабавното решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране.
Докато мъжът, който е подложен на стрес, е
склонен да се съсредоточи върху един проблем и да
забрави за останалите, в подобно състояние жената
обикновено е обсебена от всички проблеми. Разговорите
за всички възможни проблеми, без да се съсредоточава
върху решаването им, я карат да се чувства по-добре.
Като изучава чувствата си в този процес, тя започва да
осъзнава по-добре какво в действителност я безпокои и
след това внезапно започва да се чувства не толкова
потисната.
За да се почувстват по-добре, жените разговарят за минали проблеми, за бъдещи проблеми, за потенциални проблеми и дори за проблеми, които не могат да бъдат решени. Колкото повече те говорят и изучават тези проблеми, толкова по-добре се чувстват. Така действат жените. Да се очаква друго от тях, би означавало да се отрече женската им същност.
Когато жената е потисната, тя намира облекчение,
като говори подробно за различните си проблеми. Ако почувства, че я разбират, стресът й постепенно изчезва.
След като изчерпи една тема, тя прави малка пауза и

преминава към следващата. По този начин тя продължава да се разпростира върху своите проблеми, тревоги,
разочарования и притеснения. Не е необходимо тези теми да бъдат подредени в някаква последователност — те често дори не са логически свързани. Ако не намери разбиране, жената може да се разпростре и върху други проблеми, които ще започнат да я тревожат.
Тъй както мъжът, прикован в „пещерата“ си, се нуждае от незначителни проблеми, които да го разсеят,
така и жената, когато не намери разбиране, изпитва потребност да разговаря за други проблеми, които не са толкова спешни, за да почувства облекчение. За да забрави собствените си болезнени чувства, тя може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите. Освен това тя може да намери облекчение, като обсъжда проблемите на своите приятели, роднини и колеги.
Независимо дали разговаря за своите или за проблемите
на другите, разговорът е естествената и здравословна
реакция на венерианката към стреса.
За да забрави собствените си болезнени чувства,
жената може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите.

Изтегляне 1.73 Mb.

Сподели с приятели: