Модернизация, обществените оператори са фактор за ускорение на въвеждането на новите технологии – Финландия, Естония, Люксембург и др

Директивата за универсалната услуга допуска възможността за задължения за разпространение на програми (digital must carry, съответно за предоставяне – digital must offer). Цифровото разпространение има връзка с тези задължения в две хипотези: (а) може да се предвиди задължение чрез мултиплекс да се разпространява определена програма и (б) може да се предвиди чрез кабелни мрежи да се разпространява лицензирана за наземно цифрово разпространение програма.

• 
  обществената функция в новите условия може да включи предоставяне на нови специализирани (тематични) програми – информационни, образователни и културни – и нови интерактивни услуги, напр. EPGs и свързани с програмите (programme related) онлайн услуги;
  
• 
  обществените оператори трябва да играят централна роля в прехода към цифрови медии;
  
• 
  препоръчва на държавите да създадат правни, икономически и технически условия за обществените оператори с цел програмите им да бъдат представени на различните цифрови платформи с разнообразни висококачествени продукти, обединяващи обществото;
  
• 
  да се прилага must-carry rule за програмите на обществените оператори с цел гарантиране на достъп на аудиторията;
  
• 
  поради високата цена на обществената функция в информационното общество, препоръчва на държавите да осигурят на обществените оператори възможност за достъп до финансови средства, необходими за осъществяване на обществената им функция.
  

От друга страна, разходите на обществените телевизионни оператори трябва да се компенсират много внимателно. Европейската комисия изразява загриженост, че финансирането на наземното цифрово разпространение е в нарушение на конкурентното право и на принципа за равнопоставеност на начините на разпространение на програми (наземно, кабелно, сателитно). Процедурата, открита във връзка с финансирането на проекта Берлин – Бранденбург, завърши с указания на Европейската комисия относно използването на държавната субсидия за нуждите на цифровизацията.

В България се прилага ‘must-carry’ задължение на операторите на кабелна телевизия да разпространяват програмите на обществената телевизия БНТ. Възможно е ‘must-carry’ да се предвиди в закона и за цифрово наземно разпространение на програмата Канал Едно на БНТ.

• 
  В зависимост от наличните честоти далекосъобщителният регулатор предоставя лицензии за „наземно разпространение на телевизионни програми и услуги”. Всяка лицензия дава право за използване на един или повече мултиплекса, които дават възможност за предоставяне на конкурентни на кабел и спътник услуги.
  
• 
  Всеки от операторите изгражда бизнес системи във връзка с търговската си политика, това са системи за условен достъп, управление и грижа за потребителите, маркетинг и интерактивни услуги.
  
• 
  Всеки от лицензираните оператори осъществява пренос, като изгражда своя собствена инфраструктура или на основата на договор за далекосъобщителни услуги с лицензиран оператор.
  
• 
  Всеки от лицензираните оператори сключва договори за пренос на съдържание в зависимост от предоставения му честотен диапазон, или произвежда собствено съдържание/програми.
  

• 
  наличния към момента ограничен ресурс, съгласно фазите на цифровизацията (виж т. 5 по-долу)
  
• 
  Евентуални ‘must-carry’ задължения, които заемат част от честотния ресурс;
  
• 
  аналогови програми, за които трябва да се предвиди цифрово разпространение;
  
• 
  предоставяне на достатъчно свобода на оператора на честотния ресурс за друго съдържание и услуги. Преценка за това може да се направи с обявяване на намерения и консултации със заинтересованите участници.
  

Двата модела, предложени по-горе за обсъждане, са основа за правно регламентиране на лицензионни процедури, което ще се осъществи при спазване на принципите и изискванията на общностната политика в областта на информационното общество и медиите и правна рамка 2002 на телекомуникациите, както и с оглед протичащата реформа в областта на аудиовизуалните медийни услуги в ЕС.

• 
  В този случай състезателната процедура на СЕМ трябва да определи съдържанието, което ще се `смесва` на този мултиплекс.
  
• 
  КРС издава далекосъобщителна лицензия за цифрово разпространение със съответните технически параметри и условия за ползване на спектъра, както и срокове за покритие.
  
• 
  Проект на тази лицензия трябва своевременно да се предоставя от КРС на СЕМ за съставяне на документацията на състезателната процедура.
  
• 
  Носителите на лицензирани от СЕМ програми с далекосъобщителна лицензия от КРС за цифрово разпространение ще търсят търговско решение за изпълнение на лицензионните си задължения и ще отговарят пред регулаторните органи за изпълнение на лицензионните условия, независимо от факта, че част от лицензираните дейности може да се извършват от трети лица.
  
• 
  Този вариант има предимството на простота, единна процедура за избор и запазване на процедурите на аналоговата телевизия. Освен това СЕМ решава какво съдържание да се разпространява наземно (аналогово и цифрово) в България.
  
• 
  Основен недостатък е неефективното използване на радиочестотния спектър. На един мултиплекс ще има една лицензирана програма, останалите 4 или 5 ще са за подбрано на търговски принцип привлекателно за крайния потребител съдържание. Конкуренцията и достъпът до услуги и съдържание на други лица чрез цифровата платформа ще бъде затруднен.
  

• 
  КРС лицензира в състезателна процедура мултиплекс оператори според наличния честотен ресурс със задължения за `смесване` и разпространение на съдържание, определени от СЕМ, и технически условия, свързани с ползването на спектъра, предоставянето на информационни услуги и удобствата и качеството на приемане от страна на крайните потребители.
  
• 
  Цените за разпространение на програмите на носителите на лицензии от СЕМ са регулирани.
  
• 
  Не се допускат до участие лицата, носители на лицензирани от СЕМ програми/съдържание. Допускането им води до ненужно усложнен първи вариант.
  

• 
  Недостатък на този вариант е ограничаване на носителите на разрешения за съдържание от участие в новите възможности за услуги и бизнес, които предлага цифровата платформа. Техният бизнес модел ще остане единствено зависим от приходите от реклама. Недостатък е и двойната процедура.
  

• 
  Предимство е ефективното използване на спектъра, тъй като един мултиплекс оператор може да бъде задължен да `смесва` повече от една лицензирана от СЕМ програма/съдържание. Конкурентната среда е облекчена, мултиплекс операторът има интерес да предоставя достъп до повече съдържание.
  

• 
  КРС лицензира в състезателна процедура мултиплекс оператори според наличния честотен ресурс с минимални задължения за `смесване` и разпространение на съдържание, лицензирано от СЕМ за цифрово или аналогово разпространение. Цените за разпространение на програмите на носителите на лицензии от СЕМ са регулирани. Не се допускат до участие лицензирани за наземно разпространение от СЕМ създатели на съдържание/програми. Ако се допуснат, ще се получи усложнен вариант 1 на т.1.
  

• 
  СЕМ лицензира програми/съдържание, съобразено с наличния ресурс за разпространение и минималните задължения за лицензирани програми.
  

• 
  Разликата между този вариант и „обвързаното” цифрово лицензиране е в по-голямата свобода на мултиплекс оператора да `смесва` съдържание според разбиранията си за успешен бизнес.
  

• 
  Недостатъци са двойната процедура, необходимостта за лицензираните от СЕМ и от КРС оператори да преговарят за съвместна дейност, отслабеният контрол на СЕМ върху съдържанието, разпространявано цифрово в България.
  

• 
  Предимства са по-добрата в бизнес отношение среда и облекчените условия за ефективна конкуренция както в рамките на наземното разпространение, така и между цифровите платформи.
  

Определящи са следните групи критерии за цифров проект с намаляваща тежест:

• 
  степен на съвпадение на телевизионния продукт с подбраното от СЕМ съдържание за наземно цифрово разпространение в България през следващите 15 години;
  
• 
  технически критерии, свързани с ползването на честотния ресурс и с удобствата на потребителите;
  
• 
  качество и разнообразие на проектираните услуги, интерактивността е голям плюс;
  
• 
  финансова основа на проекта – финансови критерии;
  
• 
  перспективи за развитие (МНР съвместимост и т.н.).
  

СЕМ и КРС включват в състезателната процедура минимални ограничения и задължения относно ‘must-carry’, броя нови и/или налични програми, които трябва да предложи в цифровия си проект, ограничения относно кодирането на програми.

Кандидатите се явяват с подробен цифров проект, включително проектодоговори между участниците за изпълнение на дейностите. Изискванията към кандидатите се определят изчерпателно в съответните закони (ЗЕС и ЗРТ).

СЕМ и КРС вземат по отношение на подготовката, условията и провеждането на състезателните процедури законоустановени решения на съвместни заседания с мнозинство от 10 гласа.

Предложение Спектър и право на цифрово разпространение на съдържание се предоставят по реда на предложения по-горе втори вариант, чрез единно лицензиране. Полагат се усилия дейността на двата регулатора да бъде достатъчно пълно и многостранно експертно осигурена, дори чрез съответни изрични разпоредби в ЗЕС и ЗРТ за предварителните анализи, единствено въз основа на което да може да се извършва състезателната процедура. Въвежда се ‘must-carry’ задължение за програмите на БНТ за първия национален и първия регионален мултиплекс. Кандидатите трябва да предлагат две нови програми или една нова и (БТВ или НТВ) За 5 години не се допускат кодирани програми. Допуска се предлагане на ‘pay-per-view’ услуги (нещо като аналог на предплатените мобилни услуги с надеждата за съответен успех). Следи се за вертикалната интеграция. Не се допуска. Следи се за прозрачността на собствеността и произхода на средствата на кандидатите.

Разрешения и предоставяне права за ползване на спектър Моля, вашите коментари и предложения. Мотивирайте и допълнете, ако считате за необходимо, избрания от вас ред за предоставяне на разрешения за ползване на спектър и разпространение на съдържание.

Допълнителни аспекти на условията за издаване на разрешения
Макар достъпът до съдържание да не се формулира като отделна цел, той се съдържа в цели като „повече съдържание” – това означава „повече достъпно съдържание”. Жизнеспособност на проектите и интересите на потребителите, както и избраните процедури поставят допълнителни въпроси:

1. 
   Има възможност за два национални мултиплекса. Трябва ли да се предоставят в една състезателна процедура на едно (една договорна група) юридическо лице, или на отделни?
   

Предоставянето на първите два мултиплекса на отделни лица има предимството да осигури разнообразие на предлаганото на аудиторията съдържание.

Не би трябвало да е проблем на по-късен етап, при наличие на достатъчно свободен спектър, оператор - съществуващ или нов - да получи достъп със състезателна процедура за допълнителен честотен ресурс.

2. 
   Коя състезателна процедура да се избере?
   

Състезателните процедури са основно два вида – конкурс с комплексна оценка по критерии при определени условия и ограничения, и търг при определени условия и ограничения. При първия вид процедура печели този, който изпълнява условията и ограниченията и най-добре отговаря на предварително обявените критерии. При търг печели този, който изпълнява условията и ограниченията и предлага най-висока цена.

3. 
   Да се иска ли заплащане на относително висока еднократна цена като бариера за кандидати с не особено сериозни намерения (получават достъп до ресурс с влияние и осребряват чрез препродажба)?
   

Високата еднократна цена представлява `потънали`, непродуктивни разходи и се избягва, когато успехът на предприятието не е сигурен.

4. 
   Да се забрани ли прехвърлянето на контрола върху предприятието, спечелило достъп до честоти за известен период от време с цел да се избегне спечелване чрез влияние с цел препродажба?
   

5. 
   За колко време се предоставят лицензиите?
   

Практиката е разнообразна – 10, 12, 15, 20 години. Оценява се времето за възвръщаемост на инвестициите и динамиката на технологиите в услугите на Информационното общество – триизмерна телевизия, холографска телевизия и т.н.

6. 
   Да се осигури ли преносимо приемане чрез вътрешносградни антени в районите с концентрация на население – жилищните квартали, централната част на градовете и изобщо където има многоетажно строителство? (например над 3 етажа)
   

7. 
   Да плаща ли държавата за доказани експлоатационни разходи за излъчване от единия мултиплекс на програмата на БНТ до изключване на аналоговото разпространение?
   

8. 
   Да купува ли държавата цифрови интерфейси за домакинства в неравностойно положение? За избягване на проблеми с лоялната конкуренция те трябва да са съвместими за всички цифрови платформи.
   

• 
  Народното събрание приема стратегията за цифров преход и прекратяване на аналоговото разпространение на програми, законодателните мерки за реализиране на цифровия преход, вкл. като го гарантира чрез Закона за държавния бюджет;
  
• 
  Органите по политиката конкретизират целите, приоритетите и сроковете на прехода в съответните секторните политики;
  
• 
  Независимите регулатори осъществяват точното прилагане на закона за реализиране на политиката;
  
• 
  Индустриите по своя инициатива или в изпълнение на политиката осъществяват основна роля в цифровия преход;
  
• 
  Аудиторията е адресат на мерките и степента на удовлетвореност е основен критерий за успешността на политиката в областта на цифровия преход.
  

През м. март 2006 г. към МК е създадена междуведомствена работна група с представители на основните групи участници в цифровия преход. Участват представители на министерства и агенции от страна на изпълнителната власт, представители на независимите регулатори, представители на бизнес организации, неправителствени организации в сферата на аудиовизията, БНР, БНТ. Има и представител на експертната група по аудиовизия към българския парламент.

5. 
   Срокове за постигане на целите, включително за изключване на аналоговото телевизионно разпространение на програми
   

Приоритетна цел на България е създаване на условия за стартирането на поетапната цифровизация на наземното цифрово разпространение в началото на 2008 г. с гарантирано завършване на прехода преди началото на 2012 г.

• 
  До юли 2007 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на три национални MFN (SFN) мрежи (многочестотни за територията на Република България и едночестотни във всяка зона на обслужване по план Женева 2006 г.) за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До м. януари 2008 г. – предприятията, получили разрешения, започват излъчването на „островен” принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До м. юли 2008 г. – предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До м. януари 2009 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До м. декември 2010 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До м. декември 2011 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До м. декември 2012 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за всички зони на обслужване.
  

• 
  До м. юли 2007 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на дванадесет регионални SFN мрежи, по три мрежи за територията на градовете Бургас, Варна, Пловдив и София;
  
• 
  До м. януари 2008 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване;
  
• 
  До м. януари 2009 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за зоните на обслужване.
  

• 
  До м. юли 2008 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на три национални MFN (SFN) мрежи (една от които по технологията DVB-H) за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До м. януари 2009 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До м. юли 2009 г. – предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До м. януари 2010 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в градовете Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До м. декември 2011 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Русе, София и Стара Загора;
  
• 
  До м. декември 2012 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население минимум 75% за зони на обслужване Благоевград, Кърджали, Плевен, Смолян и Шумен;
  
• 
  До м. декември 2013 г. – предприятията следва да осигурят пълно покритие по население за всички зони на обслужване.
  

• 
  До м. юли 2008 г. – издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на петнадесет регионални SFN мрежи за зони на обслужване Благоевград, Бургас, Варна, Варна-град, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, София-град, Стара Загора, Странджа и Шумен;
  
• 
  До м. януари 2009 г. – предприятията започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване;
  
• 
  До м. януари 2011 г. – предприятията следва да осигурят покритие по население в рамките на 90-95% за зоните на обслужване.
  

Предвид наличния свободен честотен ресурс, така планираната втора фаза на прехода може да бъде осъществена само при условие, че ще бъде освободен спектър, ползван от националните предприятия, лицензирани за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване. В тази връзка в първата фаза на прехода на тези предприятия следва да бъде дадено право на ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване или да бъде наложено „must-carry” задължение за разпространение на техните програми на операторите на първите три национални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване.

С оглед практическото осъществяване на прехода от аналогово към цифрово разпространение и гарантирането на съвместната работа на аналоговите и цифровите предаватели в рамките на „simulcast” периода ще бъде преназначаван честотен ресурс за излъчване на радиосъоръженията за наземно аналогово телевизионно радиоразпръскване, работещи в съответните зони на обслужване.

6. 
   Ангажиране на участниците в процеса и осигуряване адаптацията на избраната стратегия на прехода към промените.
   

Стратегия за въвеждане на цифрово телевизионно разпространение на програми в България се разработва от двете работни групи към МК и към ДАИТС. По-нататъшната работа по актуализиране и отчитане на напредъка и проблемите ще се извършва от “Българска работна група за цифрова телевизия”.

7. 
   Критерии за оценка на степента на постигане на целите.
   

Необходимо е изпълнението на следните критерии за постигане на политическите цели на цифровизацията:

• 
  Жизнеспособност по отношение на честотния спектър: Координирането на честотите по Женева 2006 със съседните държави е проблемно при продължаващото аналогово излъчване у нас и у съседите. Забавянето на процеса ще доведе до нови затруднения. Разпространението на цифрова телевизия трябва да започне възможно най-скоро. По този начин ще се усвои защитения в Женева честотен спектър. Съседните държави също ще започнат координиране с България, при което нови аналогови назначения ще са незащитими.
  
• 
  Наличие и достъпност на оборудване за крайния потребител: Наличието и цената на “set-top boxes” и (за по-заможните) интегрирано телевизионно цифрово оборудване е от първостепенно значение за търговския успех.
  
• 
  Потребителски интерес: Потребителите трябва да видят ясни предимства на новите продукти, за да закупят “set-top box”.
  
• 
  Разнообразие на програмите: По-ефективното използване на радиочестотния спектър при цифрово разпространение на програми дава възможност и трябва да доведе по-голям брой доставчици на програми чрез наземно телевизионно разпространение.
  
• 
  Разработка на нови приложения: Информационни и други приложения чрез API и EPG, електронно правителство, MHP и DVB-H базирани услуги или услуги на електронното правителство и възприемането им от потребителите са съществен критерий.
  
• 
  Бизнес модел: Фондът за цифровизация се използва само за облекчаване на simulcast прехода при първите два (един) национални мултиплекса. В дългосрочна перспектива бизнес модела на националната обществена телевизия ще трябва да функционира при постепенно намаляващи държавни субсидии до пълното им изчезване към 2011 г.
  

Цифровата стратегия, представена от ДАИТС на 31.10.2006 г., ще е първа версия, фокусирана върху стъпките, които ще се предприемат в първите пет години до аналогово изключване до 2012 г. По-нататъшното развитие, с повече детайли за начините и условията на изключване на аналоговото разпространение на програми, ще се адаптира своевременно в зависимост от опита, резултатите, особено от отношението на потребителите.

8. 
   Оценка на пазарите, оправдаващи предпочитанията за държавна намеса извън обичайните компетенции на властите.
   

В краткосрочен план цифровизацията предлага сериозни концептуални, финансови и технически трудности. Това важи особено за наземното ефирно телевизионно разпространение на програми, където множество структурни дефицити препятстват техническия преход и пазарната жизнеспособност на бизнеса. Спътниковото и кабелно разпространение ще трябва да се цифровизират на пазарен принцип.

• 
  Уточнени данни за структурата на пазара по технологии за достъп, приходи и т.н.
  
• 
  Анализ на разходите на домакинство за достъп по отделните технологии “set top boxes” между € 80 and € 150 за DVB-T и DVB-S (без MHP функционалност) ("silent boxes"). MHP между €600 to € 800, за SAT или DVB-T
  
• 
  Анализ и оценка на бизнес модел без субсидии
  

9. 
   Задължения и мотивация на участниците (политически, информационни, регулаторни, финансови). Сегменти на пазара (съдържание, пренос, мултиплексиране, излъчване, маркетинг и продажби, …).
   

За да се постигне политическата цел на цифровизацията от особена важност е наличието на ясен план за едновременно излъчване по аналогов и цифров начин (simulcast), така че да се постигне бързо и безболезнено прекратяване на аналоговото разпространение. Това може да се постигне единствено с обединените усилия на всички участници (телекомуникационни и телевизионни оператори, промишленост, регулаторните органи, държавата в лицето на изпълнителната власт и Парламента).

• 
  Осигуряване на компетентна, своевременна, подробна и разбираема информация за населението относно процесите, сроковете и разходите за прехода;
  
• 
  Достъпност на цифровата платформа за всички предоставящи съдържание; Достъпът трябва да е отворен и недискриминационен, да предоставя ясни и добре дефинирани функционалности на всички предоставящи съдържание;
  
• 
  Въвеждане единствено на MHP-съвместими системи; Създаване на възможности за ползване на различни процеси за условен достъп; Съвместимостта им да се осигури по някои от съществуващите начини: „simulcrypt” и „multicrypt” процеси с общ интерфейс;
  
• 
  Предоставяне на максимална свобода на действие за избор на играчите на пазара (предоставящи съдържание, телекомуникационни оператори, оператори на платформи) на бизнес модели, като възможността за криптиране на съдържанието с цел защита на избрания бизнес модел не бива да се изключва след изтичане на определен начален срок
  

Промишлеността, или по-скоро търговията трябва да осигурят предлагане на:

• 
  Нарастващо, съобразно програмата, евтино оборудване за приемане на цифрови програми;
  
• 
  мултистандартни съоръжения, които да позволяват приемането на цифрови и аналогови сигнали;
  
• 
  приемници и цифрови интерфейси, които позволяват приемане от наземно разпространение, кабел и/или спътник;
  
• 
  DVB и MHP-съвместими цифрови приемници на пазара, т.е. да съдържат стандартизирано DVB-API;
  
• 
  всички предлагани на пазара приемници да приемат всички некриптирани услуги;
  
• 
  едно крайно устройство да е в състояние да приема всички криптирани и некриптирани услуги.
  

Министерството на икономиката трябва да изготви и поддържа актуална информация и препоръки относно:

• 
  еволюция на цените на цифровите интерфейси и прогнози за цените през преходния период;
  
• 
  еволюция на цени и прогнози за пасивни и активни вътрешни и външни антени;
  
• 
  еволюция на цени и прогнози за приемни устройства с вграден цифров преобразувател (HD ready);
  
• 
  набор от препоръки за населението относно придобиване на аналогови приемници съвместно с ДАИТС; например наличие на SCART интерфейс и т.н.
  
• 
  набор от препоръки за населението относно ползване на налични видео записващи устройства при прехода; препоръки относно придобиването на такива устройства
  
• 
  съвместно с ДАИТС определяне на дата, от която вносът и пускането на пазара на приемници без вграден цифров интерфейс се забранява (в зависимост от план за прехода и прогнозна цена на приемниците)
  
• 
  производство/внос на цифрови интерфейси, антенни системи, видео записващи устройства, цифрови приемници; мултистандартни интерфейси versus, строга организация за информиране на населението за постигнато цифрово покритие
  
• 
  указания относно необходимите при прехода действия на потребителите; Call център и техническа помощ с регулиране на цените за домакинствата, които са затруднени да предприемат сами необходимите действия;
  
• 
  осигуряване на своевременна поява в търговската мрежа на достатъчно евтини цифрови интерфейси (set top boxes);
  
• 
  многостандартни (аналогови и цифрови) интерфейси;
  
• 
  многостандартни приемници (наземно, кабелно и спътниково цифрово приемане);
  
• 
  идентифициране на производители/търговци с цел привличането им към вземане на правилни решения;
  
• 
  приемниците да са DVB съвместими, т.е. да поддържат API и MHP;
  
• 
  всички криптирани програми да са достъпни от всяко устройство на пазара;
  
• 
  един декриптиращ интерфейс да е в състояние да приема всички кодирани услуги.
  

ДАИТС:

• 
  участва в постоянното информиране на населението относно предстоящите промени в хода на прехода;
  
• 
  съдейства за организацията на Call център и техническа помощ с регулиране на цените за домакинствата, които са затруднени да предприемат сами необходимите действия;
  
• 
  чрез техническото ръководство на СНРЧС да осигурява непрестанен натиск върху правителството за поетапно освобождаване на заетите от МО канали по план Женева 2006;
  
• 
  внасяне на промени в ЗЕС, осигуряващи прехода.
  

СЕМ:

• 
  информира населението относно състояние/намерения по отношение наземното телевизионно разпространение;
  
• 
  изготвя медийна карта на разпространението на телевизионно съдържание в страната със съдействието на КРС;
  
• 
  изготвя анализ на рекламния пазар и оценява финансовата жизнеспособност на един цифров проект (1 национален и един регионален);
  
• 
  изготвя и подлага на обществено допитване и извършва проучвания относно възприемането на приоритетен списък на минимума български програмни профили, национални и регионални, които да определят в голяма степен достъпа до честоти от страна на предлагащите съдържание;
  
• 
  изготвя публично достъпни критерии за оценка на кандидатите за честоти и програми за наземно разпространение съвместно с КРС на основа критериите и групите критерии, утвърдени след приемането на стратегията.
  

КРС:

• 
  извършва анализ на трите пазара по абонати (покритие) и обеми;
  
• 
  финансира публична анкета относно приемливост на цифров преход (предпочитан начин, платформа, разходи, минимален вид и разнообразие на съдържание);
  
• 
  съдейства активно на СЕМ, ДАИТС и други по изпълнението на задачите на прехода.
  

НСИ организира поддържането на информация за:

• 
  % от домакинствата с приемници;
  
• 
  групи приемници (%) у населението по технически параметри (и/или възраст), подадени от МИ и ДАИТС;
  
• 
  плътност по домакинства на сателитни телевизионни услуги;
  
• 
  плътност по домакинства на телевизионни услуи по кабел.
  

МТСП прави рогнози до 2012 г. относно броя на домакинствата в неравностойно положение.

• 
  изисква от МО реалистични прогнози за необходимите суми за поетапно освобождаване на каналите;
  
• 
  осигурява целево одобрените суми;
  
• 
  ако се вземе решение БНТ да получи собствен спектър за цифрово наземно разпространение, да участва в преценката (съвместно с МИ и ДАИТС) за необходимите финансови ресурси за изграждане и експлоатация на мрежа, simulcast и създаване на съдържание;
  
• 
  осигурява възможност ежегодните излишъци (или част от тях) на КРС да се заделят като ресурс за безболезнен преход – финансиране на ‘simulcast’ на БНТ и закупуване на цифрови интерфейси за семейства в неравностойно положение.
  

БНТ, БТВ, НТВ, АБРО, АБТО, АБКО, БАЛКО, операторите на спътников достъп и др. съдействат на изброените по-горе за информиране и друго в техните възможности на заинтересовани лица.

От 2007 г. към МФ се създава цифров фонд с източник лицензионни такси, ежегодно прехвърляни от КРС на МФ съгласно разпоредбите на ЗД и ЗЕС, но не повече от €4.5 милиона.

Ресурсите на цифровия фонд могат да се използват чрез конкурентни и недискриминационни процедура (ЗОП) за:

• 
  научни изследвания и пазарни анализи, заявени от Българската работна група;
  
• 
  пилотни и изследователски проекти;
  
• 
  разработка на нови мултимедийни услуги за цифрови платформи за наземно разпространение на телевизионни сигнали;
  
• 
  съдействие на инфраструктурни компании и създатели на съдържание за периода на симултанно разпространение;
  
• 
  финансово съдействие на групи от населението в неравностойно положение за закупуване на цифров интерфейс;
  
• 
  други.
  

10. 
    Заключение
    

В зависимост от избраната регулаторна политика след приключване на общественото обсъждане работната група ще предложи в парламента необходимите изменения и допълнение на ЗЕС и ЗРТ.

• 
  Рамкова директива 2002/21/ЕС
  
  • 
    Чл.8.1: подпомагане развитието на културно и езиково разнообразие, както и медиен плурализъм
    
  • 
    Чл.18: интерактивна цифрова телевизия
    
  • 
    Чл.18.1 а, б: отворен приложен интерфейс (API)
    
  • 
    Чл.18.2: осигуряване функционален достъп до API
    
• 
  Директива достъп 2002/19/ЕС
  
  • 
    Чл. 2: дефиниция широк екран 16:9 ‘wide screen’
    
  • 
    Чл.4.2: запазване формата 16:9 при взаимно свързване (достъп)
    
  • 
    Чл.6: детайлни разпоредби за условен достъп до програми CAS
    
  • 
    Анекс 1 – услуги за условен достъп, изисквания към интерфейсите и електронните справочници API, EPG
    
• 
  Директива универсална услуга 2002/22/ЕС
  
  • 
    Чл. 24: взаимна работа на съоръженията за цифрова телевизия
    
  • 
    Чл.31: ‘Must carry’ задължения
    
  • 
    Анекс 6 - взаимна работа на съоръженията за цифрова телевизия