Многоизмерен скок в края на времето Николай Коларов
ВРЕМЕТО КАТО ЕДНОВРЕМЕННОСТ
Изтегляне 1.95 Mb.
|
| ВРЕМЕТО КАТО ЕДНОВРЕМЕННОСТ.
СТРУКТУРА НА ВРЕМЕТО Нека заменим разбирането за време с едновременност. Тогава какво си представяме? Представяме си формално една ужасяваща фиксирана подреденост на събития от бездната на миналото към безконечността на бъдещето1. Всичко, което е било, което е и което ще бъде застинало като панорама около път, по който профучаваме. Или пък представата, че стоим неподвижно, съзерцавайки панорама, която преминава около нас като кинолента. Няма такова значение дали се движим или стоим неподвижно, панорамата е фиксирана като холограма. Тази представа за едновременност обаче е твърде елементарна и ние трябва да я развиваме и усложняваме докато добие вид на нещо, което наистина пресъздава модела на времето. Какво трябва да прибавяме, за да усложним представата за едновременност. Можем да го изразим като опит за аклиматизиране. 1. Времето е непрекъснато, но може да се дели на сегменти. Сегментът може да се държи "отделен" от едновременността. 2. Във всеки отделен сегмент времето може да протича линейно или поне да се създава впечатление за линейност. Поддържането на илюзията за линейност на времето изглежда е еволюционен инструмент, използван за същества, обитаващи З-D светове. 3. Времето става циклично и синхронно, когато съществата достигнат равнище на възприемане по-широко от представата за линейност, причинност, съответстващо на по-висока степен на вибрация на съзнанието. Гледната точка става холистична и възприемащият апарат високоскоростно обработва информацията, която се възприема като интуиция. 4. Времето спира да тече и става илюзия, когато вибрацията и скоростта станат толкова високи, че може да се говори за стациониране в една абсолютна реалност. Следователно времето характеризира относителността на представите за реалност на всяко равнище на разбиране. По-ниските нива на разбиране съответно вървят до абсолютизация на времето, като обективно съществуващо. Както казва Талбот "Времето е арбитриращ фактор и никога не е дефинитивно” В нашия З-D свят съществува парадигма за абсолютност на линейно протичащото време и забрана за осъзнаването му като едновременност. Допускането, че миналото и бъдещето съществуват в "сега" е парадоксално и неприемливо. Възприемният ни апарат би се побъркал, ако забележи стадо динозаври и същества от бъдещето, дошли с виртуални НЛО, да се разхождат по поляните в градския парк. Но именно това един ден може да се случи. И това ще е краят на времето, като под край ще се разбира шоковото ликвидиране на представите ни за линейно протичащо време. Засега обаче сме твърдо в линейното време, където миналото е спомени, бъдещето - неяснота, която се мъчим да определим, а сега е мит, който слабо осъзнаваме. Както казва Иля Пригожин: "Тезата според която стрелата на времето е просто феноменология става абсурдна. Не ние създаваме стрелата на времето, а обратно - ние сме нейни рожби." [4] Все пак в този свят всичко е създадено да еволюира и представите също. Скокът, който трябва да направим, да осъзнаем едновременността, като се освободим от представите за последователността на линейното време. Първата атака е срещу последователността. Наистина ли ставащите събития са строго причинно обвързани като стъпалата на една безконечна стълба. Нима някои събития не се случват без видима причина, а други идват заедно като ято птици? Не съществува ли някаква странна обърканост на събитията, която понякога създава подозрението? Древните китайци са се питали винаги "какви неща обичат да се случват едновременно". Подозрението към линейната последователност на събитията, резултатът на многогодишните наблюдения води до осъзнаване на събитийността, която може да се нарече синхронна. Синхронността изглежда е нещо, което след като бъде забелязано, започва да се изявява по-ясно. Забелязваме например синхронност на задавани въпроси с неочаквани отговори, получени от телевизионно предаване, книга или в живота. Забелязваме, че ако в главата си пеем мелодия, скоро ще научим 'нещо за изпълнителя. Богатите стават все по-богати. Посоката на една страст създава толкова повече необичайни събития, колкото по-силна е страстта. Сънища, появяващи се в пакет. 1. Синхронизацията може да се прояви и по други странни начини. За един дълъг период от време съм сънувал поне дузина ярки сънища, които помня великолепно. Не виждах никакъв смисъл в поединичното им тълкуване. Но днес изведнъж установих, че сънищата ми, 1, 3, 8, 12 казват едно и също нещо като разгръщат някаква картина, независимо от хронологията на сънуването. При това логиката на развитие въобще не е от сън + 1, а съвсем произволен. Като че някой настойчиво иска да ти каже нещо без да го е грижа и без дори да подозира, че съществува такова нещо като линейно време. Синхронността обаче не е алогична. Тя има привидно неразгадаема логика, кореняща се в нелинейността на света, в йерархията на измеренията и намеренията на участниците в играта. Защото едновременността трябва да се разглежда и като огромно поле за игра, където игрите са разположени в различни диапазони честоти и коридора на времето. Синхронността може да бъде обяснена само с наличието на циклично, взаимосвързано време, доловено с помощта на особени гледни точки. Това е гледната точка на дясното мозъчно полукълбо2, способно да разгадае всякакви асоциативни структури, даже и когато не са подредени по силата на линейното време. Това е прецедентът на женското "циклично" мислене, свързващо събития и идеи по един парадоксален начин. Развитието на тази гледна точка постепенно ни вкарва в един свят, където събитията танцуват в кръг около някакъв център, където обяснението е символ, а разгръщането на драмата - мит. Не е възможно този калейдоскоп от сменящи се образи да бъде вкаран в линейното време. Започваме да търсим друга схема за събитийността, където появяванията и изчезванията могат да се случат и по обратен ред. Тъй като процесът на смяна на гледната точка протича сравнително бавно може би се нуждаем от едно предварително дефиниране на новата парадигма за едновременност, колкото и несъвършено да е това усилие. Входът към комплексните представи за едновременност е схващането за Сега. Не съществува нищо друго, освен сега. Ако разберем, че сме винаги в сега, че всяка класификация на минало и бъдеще е условна, ще си осигурим твърда почва за еволюция на представите към едновременност. Сега представлява опорната точка, мястото на действие на всички гледни точки, цялото битие, всички битиета центрирани в една точка. Трябва да развием едно второ внимание към СЕГА, за да връщаме разсеяното си съзнание към точката, която винаги е! Когато твърдо започнем да присъстваме в сега, ще разберем, че всички други същества независимо къде са в безкрайността също са в това сега. Всички сме в сега, макар че информацията може да бъде изкривена или да дойде към нас забавена. Но ако всички присъстват твърдо в един-единствен възможен момент, ако всичко се случва в това сега, то тогава какво е минало и какво бъдеще? Едновременното случване на всички събития във всички светове, в едно сега - възможно ли е това3? Нашият мисловен апарат все още не е нагласен да схване и обхване едновременността. За това е добре към нея да се подходи отначало като към парадокс, да се разчита на внезапността на озарението, но също така и като базисен архетип, в който подсъзнанието и свръхсъзнанието ни съществуват. Трябва ли обаче да смятаме, че едновременността на всичко, което е, било е и ще бъде фактически означава липса на време, че времето е илюзия, проявяваща се само в нашия 3-D свят? Или пък съществува някакво универсално време, синхронизиращо по един нелинеен начин различните времена на различните светове? За да се навлезе в едни по-комплексни представи за времето е необходимо да се въведат някои "обясняващи" параметри за това как може би е построен света. Фундаменталните характеристики на света са енергия, скорост, вибрация, пространствено-времеви континиум. В тази последователност те са свързани в проявлението на света във вид на същности. - Енергията има изходно значение за всяко проявяване на същност. Зад всяка същност стои някаква енергия. Тя има количество и качество. Във всяка еволюция същността складира енергия като увеличаващо се количество на определено равнище на качество. Когато количеството енергия достигне някакво определено "критично" равнище се преминава към ново качество на енергията. - Скоростта на движение е функция от нивото на енергия, "калибрована" в някакъв импулс. Колкото по-голямо е количеството и качеството на енергията, толкова по-висока е потенциалната скорост и обратно. Високоенергийните същности имат висока скорост на придвижване. - Вибрацията е свойство, определено от енергията и скоростта. Основни характеристики на вибрацията са честота (брой) трептене за период, както и дължина на вълната. Всяка същност има вибрация, съответстваща на количеството и качеството на енергия, както и потенциалната скорост. Всички притежаваме свой вибрационен подпис, съответстващ на вида енергия, с която разполагаме, някаква специфична честота в рамките на честотния спектър, в който вибрира човечеството като цяло. Когато същността е в състояние да възприеме и поддържа по-висок импулс, тя възприема и по-висока честота, което я прави пътешественик между световете. Какво са световете тогава? Това са обособени условно пространствено-времеви континиуми, съответстващи на определено равнище на енергия, скорост и честота. Пространството и времето са само условно свързани. Възможни са пространство с различни времена (паралелни светове), както и време с различни пространства (синхронни светове). Тогава възможно ли е, връщайки се към първоначалната идея за едновременност, да разглеждаме всички пространства (3-D, 4-D, 5-D и т.н.), както и всички локални времена, навързани в едни пространствено-времева матрица, построени за експериментиране и усъвършенстване на същностите, отразени като идея в развие на един създател? Времената и пространствата са универсално свързани с възможности за движение напред, назад, надолу, встрани и т.н. Възможно е подобно на закона за запазване на енергията да действа и "закон за запазване на времето". Това дава възможност колективното съзнание на всички същества да развиват колективна памет, оформяща холограмата на консенсусната вселена4. Следователно времето съществува и се запазва благодарение на общото ни намерение. При известни обстоятелства вероятно може да настъпи разместване на темпоралните пластове. Съществуват множество "същности", разположени като консенсусни общности в различни пространствено-времеви континиум. Те, живеят, експериментират, учат се, трупат енергия, изживяват света си и тогава може би разбират, че биха могли да станат пътешественици във времето, навсякъде, докъдето могат да достигнат по коридорите на матрицата на Вселената. Но как бихме могли да си представим такова грандиозно, недоказуемо нещо, като многомерната матрица "време-пространство"? Ясно е, че няма да можем. Затова по-добре да използваме един особен речник на думите, които дават известна представа. Защото както е казано "първо бе словото", а после разбирането. Чрез понятията бихме се опитали да осъзнаем различните аспекти на времето, структурата на времето, играчите ритащи топката във времето. Ето и един списък на най-често използваните понятия от "тълкувателите на времето": - Линейно и нелинейно време. Линейното време е условна и последователна подреденост, използвана от лявото мозъчно полукълбо за локализиране на събития, движения, акомулиране на възраст и т.н. Нелинейното време е свързано с понятието за "цикъл", което предполага цел и план. Нелинейното време протича в условията на нелокалност на същностите, което означава, че последните, изпълнявайки план, се намират някъде в цикъла на развитие, без за това да е необходимо да се локализират в определено място и време. Това има много общо с кантовата нелокалност на частиците, свързано с представата за скорост и място. Явно съществуването в нелокалност е свързано с изискването за висока скорост, което означава достигнато високо енергийно ниво и високочестотни характеристики. Съществуването в нелокалност (гледната точка на дясното мозъчно полукълбо), водеща до интуитивно разбиране, вместо рационалното, се осъзнава като такава само когато започнем да изграждаме по-комплексни представи, включващи всички "локалности" в един спектър. Но независимо дали сме локализирани в З-D, или квантово нелокализирани, винаги се намираме в сега. Миналото и бъдещето са само интерпретации. Изживяването на сега в намерения и действие създава усещането за реалност и за присъствие. - Първична мрежа на битието. Това е базисната холограма, включваща същества, структури, енергии, създадени от първоизточника за реализация на неговия план. Вътре в базисната холограма се намират йерархиите на пространството, времевите коридори, вселенските маршрути на придвижване. Първичната мрежа се поддържа от енергийни решетки, разгънати около световете или нещо такова: А, В, С, D, Е - са светове, получени вътре в кухините на решетката. Чрез изместване на енергийната решетка се създават и унищожават светове. Нашият свят е заобиколен от енергийна решетка, която някои напреднали наблюдават и с просто око. Тя захранва света ни с енергия и информация, но също така служи като енергиен щит, като обвивка, която е трудно да се премине и от двете страни. С други думи трудно е да ни открият, но не е трудно да излезем от тази реалност, която се превръща в нещо като затвор. - Първично събитие. Това е важно събитие в цикъла, служещо за закотвяне на времето. Няма друг начин да се създадат времеви коридори и реалности, ако те не се обвържат с някакви особено важни ключови събития, предвидени в плана. Първичните събития са космически изменения, предвидени в циклите на развитие, достигани на определено равнище на честотния спектър (раждане, смърт и т.н.). Реалността на всяка цивилизация се изгражда върху планирани събития в нейната история. Например човешката цивилизация се фиксира върху генетични събития (раждане на Хомо сапиенс), важни еволюционни точки (технологически открития, войни, личности), фази и движения на Земята, Луната и цялата Слънчева система, например. От 40-те основни движения на Земята е интересно т.нар. процесионно изместване, в резултат на което пролетното равноденствие на всеки 2160 години се измества с 30 градуса. Слънцето изгрява в рамките на този цикъл във всяка една от 12-те зодиакални системи. Този астрономически факт е намерил отражение в човешкия еволюционен цикъл, като фиксира първично събитие, т.е. точка на базиране и преминаване в нова фаза на развитие. Казват, че се преминава в нова фаза на развитие. Счита се, че в момента се преминава от епохата на Рибите в епохата на Водолея и че това ще донесе коренна промяна в съществуването ни. Също така за първично събитие се счита т.нар. хармонична конвергенция от 1987 г., която чрез един импулс от бъдещето включва Земята в Плана за промяната. Промяната трябва да настъпи за период от около 25 години. През декември 2012 година времето, характерно за нашия З- D свят, би трябвало да спре. Спирането на нашето специфично време ще се манифестира с едновременната поява на всичко, което е било и ще бъде. Същества от бъдещето и миналото може би ще изплуват пред ужасените ни погледи в един люшкащ се свят, за да се сложи край на илюзията за линейно време, границите на което ще започнат да се разпадат и да ни отвори очите за едновременностга. Краят на сегашното наше време ще стане край на цикъла на развитие от този тип. - Коридори на времето. Между честотно обусловените светове, притежаващи свои представи за времето, са възможни комуникации, базирани на "коридори" за преминаване. Един такъв коридор би могъл да бъде част от изходната холограма, но би могъл да бъде "проправен допълнително като вторична и даже третична мрежа, свързваща измеренията и подпомагаща движенията на бъдеще в сега и от минало в сега. Ако коридорите в изходната холограма са по някакъв начин затворени от енергийни катинари, отключващи се само от определени ключове, задачата е да открием кодовете. Това са правилата на играта с времето. Правилата, които маите изглежда са познавали добре, за да създадат един не само точен, но изпълнен със символика календар. Ако маите са били добри играчи във времето, твърде е възможно да са ни оставили някои ключове за разбиране и отключване, което би ни позволило да се движим по-бързо, включвайки се в играта. Комуникационните тунели свързват първични събития от различни светове. Например едно съзнание от бъдещето с нашето съзнание. Наличието и равнището на съзнание трябва да се счита само за себе си за първично събитие. Времеви тунел може да се създаде според съвременни физически представи чрез "събиране на голям брой червееви дупки и този тунел да се задържи достатъчно дълго. Дължина на тунела и необходимо време за преминаване тук не съществуват, тъй като са понятия от З-D светът. Търсачите на нови времеви коридори трябва да открият и да се закачат на първични събития, като "опънат" новата вторична или третична мрежа между тях. По такъв начин те ще могат да се придвижват свободно между световете, които имат намерение да изследват. Играта, свързана с времето, не би могла да бъде пълна, ако нямаше същности, които да се нарекат "пазители на времето" Те би трябвало да бъдат тези, които разрешават или ограничават достъп до времево лимитирани светове, какъвто е нашият, тези които стимулират в майсторство играчите достигнали положение да разбират и да търсят нови коридори. - Подвремеви матрици на основното време. Те се образуват от паралелни първични събития, вариации на основното събитие. Например съществата в един свят изграждат материалните си тела на силициева основа, а не на въглеродна, на кристална структура, а не на белтъчна и т.н. Те имат честота на трептене малко по-различна от базисната. Паралелните първични събития изграждат модификации на реалността, които биха могли да се нарекат паралелни вселени. Паралелните вселени могат да бъдат разположени в различни участъци на времето, възможни са паралелни вселени, където времето тече обратно. Някои изследователи са склонни да свързват т.нар. черна материя, която е неизбежна и съставлява 95% от Вселената, с реликтивни остатъци от далечното бъдеще. В тези области времето може да тече обратно. Но както заявява Л. Шулмън, автор на хипотезата: "Поради обратния ход на времето всеки хипотетичен обитател на подобен участък ще може едновременно да бъде в него и извън него." Шулмън също така подчертава, че черната материя може да съществува и в нормално време. При сблъсък на материя от бъдещето с материя от нормално време може да се получи "материя без времева посока". Този парадокс на безвремието фактически може да подпомогне разбирането за едновременност на всички произтичащо в настоящето, миналото и бъдещето. - Времеви зони. След въвеждането на горните определения, всяка реалност може да се дефинира като времева зона, ограничаваща определен вид енергия /количество и качество/, вибрираща в определен тесен диапазон от честоти. Земната реалност също така е времева зона, обемаща като съд нашите енергии и нашите честоти на проявяване. Времевите зони също така могат да се разглеждат като скали на еволюцията, където всяко деление на скалата определя и фазата от еволюционния цикъл на същностите. В тази фаза те трябва да съберат определен опит. Ако под еволюционен цикъл разбираме огромни последователности от елементи, формулирани в плана без да се държи на хронология и абсолютизации, където всичко може да се промени, тогава от тази гледна точка времето би било идея, свързана основно с красотата и естетиката. Промяната в честотния спектър на същностите (еволюция към по-високи честоти) би трябвало да означава напускане на една времева зона (чрез съзнателно усилие или след разпадане на зоната) и придвижване към друга. Естествено е, че времевите зони не са синхронизирани. Може да се изведе закономерност, че колкото по-висока е честотната среда на зоната, толкова по-бавно тече времето и обратно. Ето защо комуникацията на същества от различни зони ще протича при отчитане на собствените представи за хронологията, където могат да се получат разминавания. Така вярващите, използвайки подкрепа и чудеса от светии, много често са изненадани да разберат, че резултат може да се появи много по-късно, дори когато те вече са престанали да очакват. От тази гледна точка би могло да се предположи, че в много високочестотните светове времето протича толкова бавно, че практически може да се каже, че не съществува. В многоизмерните светове времето не само тече бавно, но то се схваща различно. То би трябвало да измерва фазите от формулирането на една многоизмерна идея до нейната зрялост и реализация. Идеята би могла да претърпи изменение в процеса на реализация и това да намери отражение, подобно на разширяващ се воден кръг по всички измерения - реалности. Тогава всяко същество би "засичало" явление в своята реалност, поставяйки го в измисленото от него време. Все пак обаче, макар че ефектите от едно многоизмерно явление се засичат различно в различните светове, това не променя изначалния факт, че явлението е синхронно иманентно само за себе си и че всичко, което се случва на практика, е станало като едновременност. Необходимо е, ако искаме да се развиваме нелинейно, да атакуваме и осъзнаваме колкото се може по-често парадокса на едновременността. Представяйки си хронологията на нещата като обем, история, да можем да докоснем възможността за тяхното съществуване сега. - Времето като информационно поле. Вероятно най-лесно ще преодолеем парадокса на едновременността, ако си представим всичко, което е било, което се случва и ще се случва като мощен масив от бази данни. Така едни данни могат да се четат по-рано от други, но всичко е въпрос на подход. Така или иначе данните съществуват като една многоизмерна матрица и можем да ги четем както си искаме. Когато данните се четат по един естествен ред, тогава имаме "норамално разгъване" на времето. Информацията се разпростира линейно в 3-D световете. Като книга, която четем, натрупват се изчетени страници, които изчезват от вниманието ни, следим момента и си представяме възможното бъдеще. Само че в многоизмерното информационно поле няма изчезнали страници, а бъдещите страници са написани алтернативно. Взимаме решения винаги в коя алтернатива да навлезем. След като влезем в една алтернатива на бъдещето другите изглежда не изчезват, а остават като алтернативи, в които нашето участие е повече или по-малко символично. - Понякога разбираме условността на подреждането по косвени белези. Интересен феномен е синхронността на някои събития, мисли, сънища. Понякога от всякъде - от екрана, от сънищата, от случайни мисли - нахлуват идеи от един и същи вид. Те се събират в един ден по някакво странно съвпадение. Понякога случайно съзираме артефакт от дълбокото минало, който кореспондира с неща от съвременния ни бит. Например да се намери гривна във въглищен пласт отпреди милиони години, или да се види образа на Мики Маус в книга, писана през средновековието. В информационното поле на всички събития изглежда понякога настъпват странни метаморфози. Възможно е събитията да настъпват "вкупом", поради причини от универсален характер. Китайската книга на промените с всичките си 64 хексаграми всъщност дава стандартите на хиперсъбития с осем променливи свойства, които се случват и съществуват в едно цяло. Проследява се процесът на възникването, битието и изчезването на нещата. Всяка хексаграма е ситуация от процес, в който попадаме по пътя на развитието. Събитията са части от основната идея на хектаграмата, които ние схващаме като синхронни. Събитията подпомагат процеса на разбирането на ситуацията. Разбирането се свързва с китайския термин "ДЗУ" - момент от познанието, който не е свързан с логиката. Ако изходната многоизмерна информационна матрица е непрекъсната, разположена в едновременността, от учебни съображения е възможно тя да се "нареже" на сегменти. Сегментите от многоизмерната позиция могат да се разглеждат като цикъл /номер на хексаграмата/, но също така и като отделност - линейно време с монтиран часовник. Разбира се, ролята на часовника е да служи главно като украшение, да придава динамизъм, естетика и красота на усвояваната ситуация. Поддържането на сегментите като отделни времена може да стане само ако енергията се "насича" на изолирани части. Това е ролята на енергийната решетка около планетата, за която говорихме и по-рано. Енергийната решетка създава времевата рамка. Когато съществата, изолирани чрез енергийната решетка, узреят достатъчно, те разбират, че са затворници и започват да копаят тунели - времеви тунели. Да отключват катинарите, разгадавайки действията на предшествениците. - Закон за запазване на времето. Подобно на закона за запазване на енергията възможно е да действа закон за запазване на времето (нищо не се губи, съществувайки някъде в колективната памет или другаде). Някои изследователи на времето предполагат моделът за темпорално развитие да се възприеме като макара, около която се навиват отрязъци - някои от миналото, други от бъдещето (в паралел). Както конците на макарата, така и елементите на времето могат да се смесят, да объркат реда, по който върви навиването им. Ако се намираме на границата на две хронологични плоскости, възможно е да се премине от една в друга. Разместването на темпоралните пластове се приема за възможно. Случаи на изчезване и след това на ненадейно появяване са описани достатъчно много. Ако в границата на два темпорални пласта се случат екстремални промени и явления (земетресения, разместване на пластове) е възможно да възникнат зони на поглъщане и изхвърляне на обекти от едно време в друго. Идеята за макарата тук трябва да се свърже с възможността базисната холограма да се задвижва при известни обстоятелства. - Едновременността като състояние на ума и мозъка. Тази гледна точка се развива от биопсихолога Рао. Той смята, че двете полукълба на мозъка са разделени на часови зони, отмерващи минало, настояще и бъдеще. Те съществуват в мозъка едновременно, но по някакъв странен начин са разграничени и линейно подредени. Часовниците на всички часови зони се синхронизират от неизвестен универсален принцип. Усещането за време се поддържа от хормона допамин. Отчитането на времето като субективно усещане зависи от нивото на допамина. Но при известни условия - стрес, отваряне на третото око или силно външно психично въздействие става възможно бариерите в различните части да се размият и едновременността на протичащите многопластови събития да изплува. Тогава линейността на времето се нарушава и субектът започва да получава картини, както от настоящето, така и от миналото и бъдещето синхронно. Припомняне и поява на провидение стават автоматизъм на едно съзнание, което започва да съзира едновременността. За извършването на тези действия умът разполага с уникалната възможност да пресъздава събития от съвсем ограничена информация. Например ясновидци само по гласови и нумерологични данни пресъздават бъдещи събития. Или пък само една фраза или мисъл е достатъчно да отприщи спомените. Следователно, според тази гледна точка, времевото разделение е вътре в мозъка, който при изменение на способността си да тълкува и да разбира може да съзре цялата многоизмерна картина, а не само отделни кадри-отрязъци. - Вариация на идеята за мозъчни времеви зони е тази за времеви капсули (time capsoles). Според тази хипотеза мозъкът обхваща едновременно множество от аспекти (фигури) на даден обект, които след това подрежда посредством волята в последователни картини, имитиращи движение. Те се експонират във "времеви пакети", подредени след фиксиране в паметта. И в двата случая трябва да се предположи, че тези свойства на мозъка да имитира време са екзогенно препрограмирани от някой, който би искал да експериментира ефект, създаващ илюзия в индивида за времева динамика. - Според руския учен Козирев енергията и времето са две страни на едно и също цяло. Времето се ражда и умира, има тежест и плътност, движи се в поток, който може да смени посоката си. Времето би трябвало да се движи по два лъча - светлинен, движещ се в "междузвездния вакуум" и втори, разпространяващ се "вътре във времевата плазма". Но се предполага и наличието на трети времеви лъч - времева вълна "изпусната от точката, където тялото още не е пристигнало". Този вид представа изхожда от допускането, че Вселената е една застинала завинаги холограма, в която нищо не се променя. Едновременността на бъдеще и минало е факт на синхронно съ-съществуване, събитията са затворени прозорци в сградата на една предварително записана и напълно реализирана концепция. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|