ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СЪНИЩАТА
Нерис Де
ПЪРВА ЧАСТ
СЪНИЩАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Сънищата не престават да занимават мисълта на хората още от зората на човечеството, и оттогава до днес все се намират човешки същества, които имат желание да ги тълкуват. Египтяните имат своя Йосиф, древните гърци — Платон. Всеки римски легион има свое божество, предопределено да разбира нощните видения, обладаващи душите на спящите люде. В онези времена съществували оракули и храмове, където човек можел да отиде и да потърси съвета на жреци, които чрез съновиденията си им предсказвали бъдещето. Така някои хора търсели изкуствено предизвиканите сънища, за да намерят в тях упование и подкрепата на боговете.
Месопотамската литература ни поднася едно от най-древните писмени свидетелства за сън, което, в случая предсказвало неизбежното настъпване на страшно бедствие. Героят в него говори за внезапен силен прилив, който помита и удавя по-голямата част от Земята. Както сами виждате, този сън удивително напомня на библейската притча за Потопа.
Смята се, че най-древната книга, посветена на сънищата, е сборник, компилирал съновиденията на асирийци, вавилонци и египтяни, озаглавен Oneirocritica1 и публикуван под редакцията на грък на име Артемидор. Това е единственото значимо произведение, посветено на тази тема преди XIX-ти век, когато на бял свят излиза неговото 30-то поредно издание в превод на английски (оригиналът е на гръцки). Позната е също молитва на хитите, призоваваща на помощ окултните сили: „Покажи ми в съня или ми разкрий чрез жрец или жрица, осенени от Боговете, всичко, което искам от тях". Различните култури — еврейска, келтска, гръцка, арабска, индианска, японска, френска и руска — всички те до една свидетелствуват за ролята, която са играли сънищата в онези времена, не само в живота на отделния индивид, а и в съдбините на цели народи. Религиите, философските течения, класическата литература, историята, политиката, науката и изкуствата — всички те дължат на пророческата същност на сънищата много повече отколкото обикновено се е предполагало. От строго индивидуална гледна точка човек може да се запита какво струват нашите надежди и нашата любов, ако не се основават на магията на бляновете.
Ако разгледаме някои съновидения и ги преосмислим в светлината на човешката история през вековете, ясно можем да забележим въздействието, което са оказали върху човешката история и начина на живот. Всички, и значими личности и най-обикновени хора, са познали най-различни възможни сънища. Независимо дали те са били плод на измислица или творческо прозрение, пророчески или вещаещи катаклизми, много от тях са заслужили правото да влязат в историята на различни народи по земята. Някои от тях, бидейки с толкова ясно послание, че не се нуждаели дори от тълкувание, са отприщили поредица от събития, чиито последици отекват и до днес и както по всичко личи ще въздействат още дълги времена.
Класическите сънища
Нашите предци възприемали сънищата като послания от боговете и смятали, че ако безсмъртните същества вече не ги посещават долу на земята, то те неотменно продължават да ги напътстват чрез сънищата. Асирийците, вавилонците и шумерите считали Ан-За-Оар за бога на сънищата, който според тях господствал в царството на подземните дълбини, наречено Голямата земя, където той поддържал цял легион от помощници, чиято роля била да предават божествените послания на спящите хора.
Древните гърци смятали, че Зевс, бащата на боговете, подпомаган от Морфей, бог на съня, ни изпраща своите предупреждения, пророчества и вдъхновения с посредничеството на Хермес, вестоносецът с криле на краката. Легендите изобилстват с описания на подобни явявания, говорещи ни за съня и бляновете, които ни изпращат боговете. Когато Хиинос нежно ни залюлява в скута на Морфей, знае ли някой какви прозрения ще ни донесат сънищата и в каква далечна точка на земното кълбо ще се озовем, носени на крилете на мечтите си, съпроводени от Хермес, нашия звезден водач?
Омир разказва как Персей видял насън как може да убие страшната Горгона с коси от сплетени змии, която с поглед причинявала незабавна смърт. Самата Атина, богинята на мъдростта, му се явила в съня и му показала как да излъска щита си докато блесне като огледало. След това оставало единствено по никакъв повод да не поглежда чудовището в лицето, а само да води битка с него, наблюдавайки отражението му в щита си. Когато чума поразява гръцката армия — както се смята тя била последица от Аполоновия гняв — се свиква съвет, за да се обсъди начина на действие. Омир в „Илиада" приписва следните думи на Ахил: „Елате всички и нека се допитаме до всеки свещеник, жрец или тълкувател на съновидения, защото сънищата са ни изпратени от Зевс и само той ще знае как да ни разкрие причината за божествения гняв Аполонов и дали той не се сърди поради недостатъчно молитви и жертвоприношения".
Пораждане на сънищата
Сънищата и тяхното тълкуване са широко използвани от древните гърци като средство за предсказване на бъдещето, а също и от други народи много преди тях. Целта на тези съновидения е да разкрият намеренията на божествата и да се приемат божиите повели. Изкуственото „отглеждане" на сънища, способни да призоват на помощ магическите способности на различни божества носи името „инкубация" или „зараждане на сънищата". Макар и методите за постигане на тази цел да са разнообразни и различни в своите детайли, основните принципи са почти едни и същи в целия античен свят. Зараждането се осъществява посредством заспиване в храм, с намерението да получиш насън отговор от даден бог или богиня на въпрос, отправен към него след извършването на задължителните за целта ритуали. Тези подготвителни обреди се състоят най-вече в сексуално въздържание, съпътствано от пости, забраняващи употребата на месо и алкохол, както и от специално жертвоприношение към съответното божество.
Старогръцката и латинската литератури изобилстват с примери от този вид общуване с боговете. В Гърция, около триста храма са били отредени на оракулите, предсказващи чрез сънища и там са се стичали множество поклонници. Сред най-известните са Делфи, храмът на Аполон и храмът на Епидор , където са се стичали болните с надеждата, че Асклепий, богът на медицината (познат в Египет под името Имотен, а в Рим — Ескулаи) ще им се притече на помощ по време на съня. Тази помощ се явявала обикновено под формата на практически съвет, предписващ поемането на билкови отвари, но често болните чисто и просто се събуждали излекувани от своя сън. Жреците и жриците, тълкували собствените си сънища, съдържащи божествени послания, които им се предавали no-скоро в поредица от съновидения, отколкото в един-единствен сън. Дори ex-voto2 ще потвърдят множеството случаи на болни, напуснали храма напълно оздравели.
Философите-класици полагат сериозни усилия, за да разгадаят природата на съня и на съновиденията в чисто физическо отношения, така както 2000 години по-късно са го сторили и философите на рационализма. Така например Платон смята, че черният дроб е центърът на сънищата още преди да напише в „Тимей", че пророческите видения могат да бъдат възприемани от най-недостойните части на човешкото тяло, в случая — черния дроб. Галий, както и Цицерон, смятат, че всички сънища са предупреждения относно здравословни проблеми на сънуващия, докато Аристотел счита, че те са функция на мисълта, предизвикана от физически причини. Що се отнася до Демокрит, за него те са „неща, плуващи в атмосферата, които атакуват човешкия ум по време на сън". Плиний им придава чисто свръхестествена сила, но всъщност Хипократ, бащата на медицината, се доближава най-много до истината с изявлението си: „Някои сънища са божествено вдъхновение, докато други произхождат директно от нашето физическо тяло". Докато древногръцките философи в онези времена изучават причините, пораждащи сънищата, населението от своя страна, се интересува предимно от тяхното значение, тъй като за тях те са важни източници на информация. Именно затова тълкувателите на сънища са много на почит и до тях се допитвали толкова често, колкото в днешно време търсим за съвет лекарите, с тази разлика, че тогавашните „лечители" се считат за способни да намерят в съня както решението на личностните проблеми на пациентите си, така и да предписват лекове за тяхното здраве.
Дверите на сънищата
Въпреки всичко, сънищата в по-голямата им част били възприемани или като предупреждение, или като пророчество. Предсказателните съновидения означавали, че наближаващите бедствия могат да бъдат избегнати, ако човек реагира съгласно божието послание, докато против пророческите нищо не можело да се направи. За да определят дали се касае за предупредителен или пророчески сън, гърците прибягвали до онова, което те наричали и,Дверите на сънищата", които се възприемали под формата на двукрила врата, едната направена от слонова кост, а другата — от рогов материал. Ако даден сън преминел през вратата от слонова кост, ставало дума да предупреждение, но ако минел през роговата — то тогава той бил пророчески. Когато сънуваме, умът ни е глух за игрите на думи, затова никак не е чудно, че тези две символични врати са били всъщност резултат от подобна словесна 'игра: слонова кост на гръцки се нарича „elephas", което има и значение на мамя, играя нечестно, докато рог на гръцки е ,,karanoo", което означава също изпълнявам, осъществявам. Двете думи, взети заедно, символизират предотвратимото и неизбежното!
Сънищата при египтяните
Египтяните отдавали голямо значение на сънищата в периода между 4000 и 2000 година пр Хр. Според един писател изследовател на Х-ти век сл. Хр. през онази епоха в Египет е съществувало селище, наречено Абукир, разположено в покрайнините и на пустинята, южно от Кайро, което вероятно е било мястото, където Фараонът е държал като затворник Йосиф. Става дума за нещо като пещера-тъмница, в чиято вътрешност се издигала статуята на Патриарх Йосиф с разтворена на коленете му книга, с изписани на кориците кабалистични знаци. Този затвор е бил всъщност част от обширния център, познат от гърците под името Асклений Мемфиски, който е един от най-внушителните храмове на изкуството на предсказанията и изцелението в Древността. Пещерата-затвор всъщност е погребална зала на самия Имотен.
Главният виночерпец и хлебарят
Докато Йосиф бил затворен там, ясновидците от дълго време били замлъкнали, но това не пречело на египетските богове да продължават все така често да посещават това место. По тази причина няма нищо чудно в това, че великият виночерпец и хлебарят, другари по тъмница на Йосиф и двамата покорни слуги — царедворци на Фараона били спохождани в това свято място от пророчески сънища, .които Йосиф съумял успешно да разтълкува.
Царете и фараоните на Древния Египет придавали голямо значение на своите сънища, дълбоко убедени, че те носят съветите и закрилата на боговете за тях самите и за тяхното потомство. Сфинксът държи между лапите си блок от розов гранит, върху който е изписан съня на човек, който бил предопределен да стане по-късно цар. Докато си почивал под сянката на Сфинкса, човекът заспал и Ра, богът на слънцето, му се явил насън, за да му извести, че един ден той ще стане цар на Египет. Когато се събудил, той погледнал Сфинкса, видял, че част от него е покрита с пясък и че има нужда от почистване и дал обет да го възстанови и поддържа в безупречно състояние ако някога сънят му се сбъдне. Няколко години no-късно сънят се превърнал в действителност и той бил преименуван в Тутмос IV-ти. Припомняйки си даденото обещание, той върнал на Сфинкса предишната му слава и от този ден нататък Сфинксът бил винаги редовно поддържан и почистван от пясъците, донасяни от ветровете на Сахара.
Освен тази писана история, съществуват множество други стели3 и други египетски архитектурни паметници, които носят надписи с йероглифи, разказващи за отделни фрагменти от забравени сънища. Те са най-многобройни около храма на Асклепий Имотен. Някои от тези надписи представляват истински тълкувания на съновидения и са надживели векове, за да стигнат и до нас като непреходна традиция. Един от тях гласи следното: „Легло в пламъци означава, че другарят ви е вероломен". Друг твърди: „Да сънуваш умрял вол вещае, че ще тържествуваш над неблагосклонната си съдба или над врага си".
Сънищата в Библията
Библията е един от най-богатите съществуващи източници на сънища. Старият и Новият завет съдържат над 20 подробни описания на сънища, които са примери на божии съвети от различно естество, под формата на предупреждение или пророчество. Тези послания са били заредени с такава сила, че разглеждайки ги в светлината на времето, виждаме как онези, към които те са били отправени, следвайки ги и действайки според значението им, са могли да ръководят и насочват съдбините на цели народи, а в множество случаи и да преобръщат хода на историята.
Сънищата в Стария завет
Макар и евангелистите от по-ново време да се обявяват против предсказанията, Библията привежда множество примери за упражняването на подобни умения в практиката. По всичко изглежда, че израелтяните са били всецяло отдадени на това изкуство. Въпреки че някои от тях искали да забранят всеки намек за предсказания, в крайна сметка именно това нравят последните събирачи, съставители на Завета. Предсказанието, разгледано в съчетание с пророците, наричано в началото ,,жреческо пророчество", по-късно става известно като — Съновидения, внушени от Бог и неговите ангели".
Ако разгледаме по-внимателно притчите от Стария завет и по-специално образните предсказания, описани под формата на видения п сънища, ще забележим, че еврейската дума, обозначаваща „видение" и „сън" съвпада с еврейския глагол, означаващ „виждам". Следователно сънищата и виденията от Стария завет, които са служели за предсказване на бъдещето, всъщност са били от пророческо естество. При все това, библейските пророци, ясновидците и тълкувателите на сънища не са били възприемани като гадатели, предсказващи бъдещето (макар че това е само въпрос на название и класификация). Дотам, че всички сънища били приписвани единствено и само на Йехова тъй като, както се вижда от откъса от Книга за Пророк Йеремия (13: 25), единствен пророкът има правото да възкликне: „Аз имах сън! Аз имах сън!" „Книгата на царете" също разкрива, че в Израел, както и навсякъде другаде, дарбата да се сънува е можела да бъде възпитавана и развивана. Соломон следва тази добре утвърдена традиция докато спи и сънува в храма на хълма Голан. „Книгата на Самуил" е още едно доказателство за значимостта на сънищата, защото от нея научаваме, че Самуил е имал привичката да спи пред свода на храма. Сънят на Йаков във Ветил, описан в „Битие" (или „Първа книга Мойсеева" — 13: 10-22) ни дава допълнителни подробности относно древното ханаанско светилище, в което Йаков се оттегля за да се допита до предсказанието посредством съня и виденията.
Сънищата, описани в Библията, биват два вида: буквални и символични. В тези, които се числят към първата категория, Бог или неговият вестоносец говори директно на спящия и му дава ясни указания, които не се нуждаят от много обяснение или изобщо не изискват тълкувание. Сънищата от втората категория представляват символични послания, под формата на притчи, които налагат анализ и внимателно подробно тълкувание, за да излезе наяве скрития им смисъл. Йосиф и Даниил са безспорно двамата най-изкусни тълкуватели на сънища, но по принцип всички евреи са били много отдадени на това изкуство и не са срещали трудности в разбирането на смисъла и посланията, съдържащи се в техните сънища.
В Библията съвсем ясно се казва, че Бог говори на хората в съня им: „Бог говори веднъж и, ако това не забележат, още веднъж: на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление. — ('„Книга на Йов" гл. 33: 14-16)4.
Първият сън, описан в „Стария завет" е убедителен пример за този съвсем пряк контакт между Бога и хората: „И дойде Бог при Авимелеха нощем, насън и му рече: ето ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж" („Битие", гл.. 20: 3).
Прословутият сън на Йаков, в който се говори за стълба, спускаща се от небесата чак до земята, е едновременно и буквален и символичен, както можем да видим от следния откъс: „И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраам, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; И потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена". („Битие" гл. 28: 12-14).
По-нататък в друг сън, тъкмо след като е избягал тайно от дома на Лаван, Иаков получава отново божиите заръки, този път чрез думите на един ангел: „Ангел Божии ми каза насън: Йакове! Аз отговорих: ето ме. Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе; Аз съм Бог (Който ти се явих) в Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе). — („Битие" гл. 31, 11-13). Тук ангелът, играе ролята на посредник, подобно на вестоносците на Зевс, на подземните помощници на Ан-За-Оар, богът на шумерите, вавилонците и асирийците и в крайна сметка подобно на всички явяващи се носители на съня в Древността.
Сънищата на фараона
Най-колоритните и най-вълнуващите библейски сънища са безспорно тези на любимия син на Йаков, Йосиф, фараоновият тълкувател. Йосиф, който сам бил плодовит на сънища, бил хвърлен в тъмница заедно с виночерпеца и хлебаря на Фараона, които по време на своето затворничество били спохождани от множество сънища, носещи някакво послание. Като вземем под внимание, че тяхната тъмница е била самата гробница на Имотен, разположена в средата на един от най-известните храмове на Египет, за гърците познат под името Асклепион, подобно изобилие от сънища не е никак изненадващо. „Еднъж, виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една и съща нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.
На сутринта дойде при пях Йосиф и ги видя, че бяха смутени, И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни? Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Йосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги. И главният виночерпец разказа на Йосиф съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене; на лозата имаше три пръчки, тя се разви и цъфна, завърза грозде, което узря; и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го в фараоновата чаша и го подадох на фараона в ръка. И рече му Йосиф: ето тълкуването му: три пръчки — това са три дни; след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те повърне на твоето място, и чаша на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец; но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом; защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.
Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Йосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници; в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.
И отговори Йосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници-това са три дни; след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, птиците (небесни) ще кълват плътта ти. — („Битие", гл. 40, 5-19).
„И Фараонът повърна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка; а главния хлебар обеси на дърво, според както бе изтълкувал Йосиф. Но главният виночерпец си не спомни за Йосифа, а го забрави". („Битие", гл. 40, 21- 23).
„Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката; и ето, излязоха из реката седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг; грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът, и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло; но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън". („Битие", гл. 41, 1-7).
Добре известно е пророчеството, което Йосиф видял в този сън — настъпването на седем изобилни години, последвани от седем гладни години. Това, което и до сега не се дооценява и е валидно и до днес, е силата, която притежават някои сънища за да въздействат не само върху този, на когото са се присънили, а също и да влияят върху съдбите на други хора, та и на цели поколения, години и векове след това. Те са отправната точка на низ от събития, истинска верижна реакция, която продължава, може да се каже, до безкрай.
Въпросът е какво би станало, ако на Фараона не му се бяха присънили тези видения. Все пак тази поредица от причинно-следствени връзки не започва от сънищата на Фараона, а от тези на виночерпеца и хлебаря, две години преди това. Тогава, какво би станало ако те двамата не бяха познали тези сънища? В такъв случай Йосиф нямаше да ги изтълкува, славата му нямаше да стигне чак до ушите на фараона и той щеше да продължи да чезне в тъмницата. Египет нямаше да сбере зърно в очакване на предстоящите седем години на глад. Единадесетте братя на Йосиф, както и баща му Йаков (по-късно преименуван в Израил) нямаше да слезнат в Египет, за да купят жито, защото то нямаше да е събрано. Така те нямаше да видят отново Йосиф, любимия син на баща си, който те били изоставили в пустинята няколко години преди това и нямаше да се заселят в Египет, както е станало. Ако дванадесетте братя не се бяха събрали заедно, те нямаше да дадат начало на дванадесетте израилеви племена, без чието съществуване нямаше да познаваме „Изхода", Обетованата земя, потомството на Давид и рождеството Христово, такива каквито ги познаваме. Така, сънят на Фараона носи такава пророческа мощ, че последиците от него стигат до наше време и отекват и в бъдещето, надхвърляйки безкрайно много рамките на четиринадесетте години, предсказани от Йосиф.
Мойсей и Соломон
Твърди се, че Мойсей по божията воля е бил определен да чува Божиите слова на сън: „В Гаваон Господ се яви нощем Соломону на сън; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам. — („Трета книга Царства", гл. З, 5).
В отговор, пак в съня си, Соломон помолил Бог да го дари с милостта си да различава злото от доброто и тъй като това се поправило Богу, той, както разбираме малко по-нататък, го възнаградил с голямо богатство.
Навуходоносор и пророк Даниил
Навуходоносор, цар на Вавилония, е друг библейски герой, който често бил спохождан от сънища. Виденията му обаче били много объркани, освен това той бил склонен да ги забравя още щом се събудел и така оставал изпълнен с мъгляви и неясни спомени, които бил неспособен да възстанови в паметта си. Затова няма нищо чудно, че молбите му, отправени към магьосници, гледачи и тайноведци обикновено оставали напразни, главно поради това, че той очаквал от тях не само да изтълкуват сънищата му, а и да му ги възпроизведат. Сънят, описан в „Книга на Пророка Даниила" изправял необичайни проблеми пред Навуходоносор. Царят рекъл на халдейците: „Аз реших. Ако не ми кажете съня, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини; ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй кажете ми съня, и какво той значи",. („Книга на Пророка Даниила", гл. 2, 5-6). Мъдреците били неспособни да изпълнят тази трудна задача и така бил издаден указ всички те да бъдат хвърлени в тъмница и накрая изтребени. Даниил бил един от мъдреците. Според Библията, Даниил можел всяко видение да разбере и всеки сън да изтълкува и бързо убедил в това своя тъмничар. „Намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят" — казал пазачът. Изправен пред Навуходоносор, Даниил му разкрил, че е видял насън всичко, в най-малки подробности от съня на царя. „Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан5, огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — медни, пищялите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби; желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цялата земя". („Книга на пророка Даниила", гл. 2, 31-35). Та такъв бил забравеният от царя сън. По-нататьк, тълкуванието разкрива, че Навуходоносор е богоизбран за цар на царете, владетел на множество царства, а той самият е представен със златна глава. И макар царствата да се въздигат и падат, Даниил го уверил, че неговото ще бъде вечно и несъкрушимо. Впрочем, Даниил, твърде деликатно заобиколил темата за краката от глина, израз, който в днешно време се е превърнал в нарицателен символ, но всяка вероятност, за да се понрави на царя и да спаси живота си, както и този на своите другари по затвор.
Сънищата в Новия завет Новият завет не изобилства от сънища,
както Стария, но затова пък тези, които той съдържа са със също толкова дълбок смисъл. Ето, ангел се явил насън на Йосиф и му предал следната вест: „Но когато намисли това, ето. Ангел Господен му се яви насън и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му". („От Матея", гл. 1, 20-21). По-късно тримата мъдреци, след като поднесли на Младенеца даровете си от смирна, ливан6 и злато, на свой ред били предупредени: ,, И като получиха насън откровение да не се връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си". („От Матея", гл. 2, 12). Малко след това Йосиф получил ново божие послание: „ А след като си отидоха, ето, а.нгсл Господен се явява насън Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". („От Матея", гл. 2, 13).
Йосиф се подчинил и останал в Египет дотогава, докато отново го посещава божи вестоносец: „А след като умря Ирод, ето. Ангел Господен се явява насън Йосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца". („От Матея", гл. 2, 19-20). Ето още един пример как някои сънища носят дълготрайни последици и могат да окажат съдбоносно влияние върху човешката история. Без този сън, Младенецът и майка му нямаше да могат да предотвратят избиването на Невинните и тогава следва да се запитаме какъв ли обрат щеше да вземе човешката история без рождеството и, следователно, без влиянието на християнството? Тридесет години по-късно жената на Пилат заръчва да му предадат следното: „Не нрави нищо на тоя Праведник, защото днес насън много пострадаха за него". („От Матея", гл. 27, 19). Този сън не се отразява на историята, понеже Пилат отказал да се съобрази с ясното му послание. Едва ли има някой, който би могъл да каже какво би станало, ако Пилат бе решил да пощади Исус?
Сподели с приятели: |