Монахът, който продаде своето ферари — Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си

114
— По-скоро петнайсет — каза Джулиан и се усмихна доволно.
— Разбираш ли какво искам да кажа? Смехът е лекарство за душата.
Дори да нямаш настроение, погледни се в огледалото и се засмей на отражението си. Няма начин да не се почувстваш фантастично. Уилям
Джеймс казва: „Не се смеем, защото сме щастливи. Щастливи сме,
защото се смеем“.
Затова започни деня си приятно. Смей се, забавлявай се и бъди благодарен за всичко, което имаш. Така всеки ден ще бъде изключително приятен.
— Ти както правиш, за да започнеш деня си позитивно?
— Моята утринна процедура е доста сложна и включва всичко
— от Сърцето на Розата до няколко чаши прясно изцеден плодов сок.
Но има една конкретна стратегия, която бих искал да споделя с теб.
— Сигурно е важна.
— Важна е. Малко след като се събудиш, влез в убежището на мълчанието. Остани неподвижен и фокусиран. После си задавай въпроса: „Какво бих направил, ако днес е последният ден от живота ми?“ Важното е наистина да почувстваш смисъла на този въпрос.
Изреди на ум всички неща, които би направил, хората, на които би се обадил и моментите, които биха ти доставили най-голямо удоволствие.
Представи си как вършиш тези неща много енергично. Визуализирай как би се държал със семейството и приятелите си. Представи си как би се отнасял към дори съвсем непознати хора, ако днес е последният ти ден на тази планета. Както вече ти казах, ако прекарваш всеки ден така, сякаш ти е последен, животът ти придобива магическо качество.
И така, стигаме до седмия от ритуалите за лъчезарен живот: Ритуалът на Музиката.
— Струва ми се, че този ритуал много ще ми хареса.
— Сигурен съм, че ще ти хареса. Мъдреците обичаха своята музика. Тя повдигаше духа им по същия начин като слънцето.
Музиката ги разсмиваше, караше ги да танцуват и да пеят. Тя ще направи същото и за теб. Никога не забравяй силата на музиката.
Отделяй малко време за нея всеки ден, дори само да чуеш приятно парче на касетофона в колата, докато отиваш на работа. Когато нямаш настроение или си изморен, пусни си музика. Тя е един от най-добрите мотиватори, които са ми известни.

115
— Като изключим самия теб! — възкликнах искрено аз. — Само като те слушам, настроението ми се подобрява. Ти наистина си се променил, Джулиан, не само външно. Няма го предишният ти цинизъм. Няма я предишната ти негативност. Няма следа от някогашната ти агресивност. Ти като че ли наистина си в мир със себе си. Тази вечер успя да ме развълнуваш.
— Чакай, има още! — извика Джулиан и размаха юмрук във въздуха. — Нека да продължим.
— За нищо на света не бих искал да спрем точно сега!
— Добре. Осмият ритуал: Ритуалът на Изречената дума.
Мъдреците имаха различни мантри, които повтаряха сутрин, обед и вечер. Казаха ми, че тази практика е изключително полезна, за да бъдат винаги фокусирани, силни и щастливи.
— Какво означа мантра? — попитах аз.
— Мантрата не е нищо друго, освен няколко думи, подредени така, че да предизвикат позитивно въздействие. На санскрит „ман“
означава ум, а „тра“ — освобождаване. Или мантрата е фраза, чиято цел е да освободи ума. И повярвай ми, Джон, мантрите притежават голяма сила за постигането на тази цел.
— Използваш ли мантри в ежедневните си ритуали?
— Разбира се. Те са мои верни спътници, където и да се намирам. Независимо дали съм в автобуса, дали отивам към библиотеката или седя в парка и наблюдавам хората, с помощта на мантрите постоянно утвърждавам всички добри неща в моя свят.
— Значи мантрите се изричат на глас?
— Не е задължително. Много полезни са и писаните мантри. Но за себе си съм открил, че повтарянето на мантрата на глас има прекрасен ефект върху духа ми. Когато ми е нужно да се самомотивирам, понякога повтарям двеста-триста пъти на глас: „Аз съм вдъхновен, дисциплиниран и изпълнен с енергия“. За да поддържам върховното чувство на самоувереност, което съм изградил,
повтарям: „Аз съм силен, спокоен и мога да се справя с всичко“.
Използвам мантри дори за да се поддържам млад и жизнен — призна
Джулиан.
— По какъв начин мантрата може да те поддържа млад?
— Думите оказват дълбоко влияние върху ума. Независимо дали са изречени или написани, те имат силно въздействие. Онова, което

116
казваш на другите, е важно, но още по-важно е онова, което казваш на самия себе си.
— Говориш си сам, така ли?
— Точно така. Ти си това, което си мислиш през целия ден. Ти си и това, което си казваш през целия ден. Ако си казваш, че си стар и изморен, тази мантра ще се прояви във външната ти реалност. Ако си казваш, че си слаб и ти липсва ентусиазъм, точно такава ще бъде и природата на твоя свят. Но ако си казваш, че си здрав, динамичен и жизнерадостен, животът ти ще се преобрази. Нали разбираш, думите,
които си казваш, влияят върху начина, по който виждаш себе си, а той определя какви действия ще предприемеш. Например, ако виждаш себе си като човек без самочувствие, че може да направи нещо стойностно, ще предприемаш само действия, които съответстват на тази представа. От друга страна, ако виждаш себе си като лъчезарен индивид, който не се страхува от нищо, всичките ти действия ще съответстват на това качество. Начинът, по който виждаш себе си, е един вид пророчество, което се сбъдва от само себе си.
— Какво значи това?
— Ако си убеден, че не можеш да направиш нещо, например да намериш идеалния партньор или да водиш живот без стрес,
убежденията ти ще се отразят на начина, по който виждаш себе си.
Той, на свой ред, ще ти попречи да предприемеш нужните действия, за да намериш идеалния партньор или да си създадеш спокоен живот. Той дори ще провали евентуалните ти усилия в тази посока.
— Защо става така?
— Много просто. Начинът, по който виждаш себе си, е един вид регулатор. Той никога няма да ти позволи да действаш по начин, който не е в съответствие с него. Хубавото в случая е, че може да промениш начина, по който виждаш себе си, точно както можеш да промениш и всичко друго в живота си, ако не допринася за подобряването му.
Мантрите са прекрасно средство за постигане на тази цел.
— И ако променя вътрешния си свят, ще променя и външния —
допълних аз като добър ученик.
— Бързо учиш! — каза Джулиан и вдигна палец в знак на одобрение — жест, който толкова често беше използвал в предишния си живот на блестящ адвокат. — С което стигаме съвсем елегантно до
Деветия ритуал за лъчезарен живот. Това е Ритуалът на Съгласувания

117
характер. Той е нещо като следствие от представата за себе си, за която говорихме досега. Накратко, този ритуал изисква всеки ден да правиш все повече и повече, за да изграждаш характера си. По-силният характер влияе върху начина, по който виждаш себе си и действията,
които предприемаш. Действията, които предприемаш, се натрупват и формират навиците ти и, което е най-важно, навиците ти те водят към съдбата ти. Може би следните думи на Йоги Раман най-добре изразяват тази формула: „Ако посееш мисъл, ще пожънеш действия.
Ако пожънеш действия, ще посееш навик. Ако посееш навик, ще пожънеш характер. Ако посееш характер, ще пожънеш съдбата си“.
— Какво трябва да правя, за да изградя характера си?
— Всичко, с което развиваш добродетелите си. Преди да ме попиташ какво означава „добродетел“, нека да изясня тази идея.
Мъдреците от Хималаите твърдо вярваха, че добродетелният живот е смислен живот. Ето защо подчиняваха всичките си действия на няколко вечни принципа.
— Но ако не се лъжа, ти каза, че мъдреците подчиняват целия си живот на целта си.
— Да, това е точно така. Но целта на живота им включваше да живеят по начин, съгласуван с принципите, които предците им в продължение на хиляди години толкова са тачили.
— Какви са тези принципи, Джулиан? — попитах аз.
— Накратко, те са: трудолюбие състрадание, скромност,
търпение, честност и смелост. Когато всичките ти действия са съгласувани и съответстват на тези принципи, ще изпиташ дълбоко чувство на вътрешна хармония и спокойствие. Ако живееш по този начин, неизбежно ще постигнеш духовен успех.
Защото ще постъпваш правилно. Ще действаш по начин, който съответства на законите на природата и законите на Вселената. В този момент ще започнеш да черпиш енергия от друго измерение, наречи го висша сила, ако щеш. Това е и моментът, когато животът ти ще премине от сферата на обикновеното към сферата на необикновеното и ще започнеш да усещаш светостта на съществуването си. Първата стъпка към просветление за цял живот.
— Вкусил ли си това преживяване? — попитах аз.
— Да. Сигурен съм, че и ти ще го вкусиш. Върши правилните неща. Действай по начин, който съответства на истинския ти характер.

118
Постъпвай почтено. Нека сърцето те ръководи. Останалото само ще се подреди. Както знаеш, никога не си сам — отговори Джулиан.
— Какво имаш предвид?
— Може би ще ти обясня някой друг път. Засега помни, че трябва да вършиш всеки ден дребните неща за изграждане на характера си. Както казва Емерсон: „Характерът е по-висш от интелекта. Голямата душа проявява еднаква сила в живота и в мислите си“.
Изграждаш характера си, като действаш в съответствие с принципите, които изредих. Ако не успееш, истинското щастие винаги ще ти убягва.
— А какъв е последният ритуал?
— Ритуалът на Простотата, който е най-важен от всички. Този ритуал изисква да водиш скромен живот. Както ми каза Йоги Раман:
„Никога недей да живееш, затънал в незначителните неща.
Съсредоточи се само върху приоритетите си, върху онези действия,
които имат истински смисъл. Наградата ти ще бъде безметежен и изключително спокоен живот. Това ти обещавам“. Оказа се прав. В
момента, в който започнах да отделям житото от плявата, животът ми се изпълни с хармония. Престанах да живея с трескавия ритъм, на който бях свикнал. Престанах да живея в окото на урагана. Заживях с по-бавен темп и сега винаги намирам време да помириша розите, за които толкова много говорихме.
— Какво по-точно направи, за да опростиш живота си?
— Престанах да нося скъпи дрехи, преборих се с пристрастяването си да чета шест вестника на ден, престанах да изпитвам нужда да съм на разположение на всички през цялото време,
станах вегетарианец и започнах да ям по-малко. Общо взето намалих потребностите си. Ако не намалиш потребностите си, Джон, винаги ще се чувстваш неудовлетворен. Винаги ще си като онзи играч в Лас
Вегас, който остава до рулетката „само за още едно залагане“ с надежда, че ще се падне щастливото му число. Винаги ще искаш повече, отколкото имаш. Как би могъл изобщо да постигнеш щастие?
— Но ти преди малко каза, че щастието идва с постиженията.
Сега ми казваш да намаля потребностите си и да се задоволявам с по- малко. Това не е ли парадокс?

119
— Отличен аргумент, Джон. Направо блестящ. Може да ти изглежда противоречие, но не е. Щастието за цял живот идва от стремежа да осъществиш мечтите си. Живееш най-добре, когато се движиш напред. Важното е да не позволиш щастието ти да зависи от това дали ще намериш някакво несъществуващо съкровище на края на света. Например, макар да бях неколкократен милионер, аз си казвах,
че за мен успехът означава да имам триста милиона долара в банковата си сметка. Това беше рецепта за нещастие.
— Триста милиона? — попитах изумено.
— Триста милиона. Така че, колкото и да имах, все не ми стигаше. Винаги се чувствах нещастен. Това беше чисто и просто алчност. Сега мога спокойно да го призная. Също като в приказката за цар Мидас. Сигурен съм, че я знаеш.
— Естествено. Онзи, който толкова обичал златото, че се помолил всичко, което докосне, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено и той много се зарадвал. Поне докато осъзнал, че не може да яде, защото храната му се превръща в злато, и тъй нататък.
— Точно така. Също като него, и аз мислех единствено за пари, и аз бях толкова обладан от мисълта за парите, че не можех да се наслаждавам на всичко, което имах. Знаеш ли, че накрая дойде момент,
когато не можех да ям друго, освен хляб и да пия друго, освен вода —
каза Джулиан, замълча и се замисли.
— Сериозно ли говориш? Все си мислех, че се храниш в най- скъпите ресторанти с всички онези знаменитости, които ти бяха приятели.
— Така беше в началото. Малко хора го знаеха, но с този неуравновесен начин на живот си навлякох кървяща язва. Не можех да изям дори един хотдог, без да ми стане лошо. Що за живот е това! При толкова много пари можех да ям само хляб и да пия само вода. Бях достоен за съжаление…
Джулиан поклати глава и после добави:
— Но аз не съм човек, който живее с миналото. Това беше поредният важен урок на живота. Както вече ти казах, болката е могъщ учител. За да надмогна болката, трябваше първо да я изпитам. Без нея нямаше да съм там, където съм днес.
— Ще ми кажеш ли какво да направя, за да изпълнявам Ритуала на Простотата в собствения си живот?

120
— Възможностите са най-различни. Дори дребните неща имат значение.
— Като например?
— Престани да вдигаш телефона всеки път щом позвъни,
престани да си губиш времето в четене на боклучеста поща, престани да ходиш на ресторант три пъти седмично, откажи се от членството си в голф клуба и прекарвай повече време с децата си, един ден седмично не носи часовник, на всеки няколко дни гледай изгрева, продай мобилния си телефон и изхвърли пейджъра. Трябва ли да продължавам? — попита реторично Джулиан.
— Схванах идеята. Само че как да продам мобилния си телефон?
— попитах разтревожено, чувствайки се така, както би се почувствало някое бебе, когато докторът му съобщи, че се налага да пререже пъпната връв.
— Както ти казах, мой дълг е да споделя с теб мъдростта, която научих при пътешествието си. Не е нужно да прилагаш всяка стратегия, за да оправиш живота си. Опитай техниките и използвай онези, които ти смяташ подходящи за теб.
— Вече знам. Да не изпадам в крайности и да правя всичко умерено.
— Точно така.
— Трябва да призная, че всичките ти стратегии звучат страхотно.
Но наистина ли ще предизвикат дълбока промяна в живота ми само за трийсет дни?
— Възможно е да са по-малко от трийсет дни — възможно е да са повече — каза Джулиан, усмихна се и на бузите му се образуваха толкова добре познатите ми трапчинки.
— Пак същата история. Моля те, обясни ми, о, мъдри учителю!
— Може да ме наричаш само Джулиан, въпреки че титлата
„мъдър учител“ би стояла много добре на старите ми визитки — засмя се той. — Казвам, че ще са нужни по-малко от трийсет дни, защото истинската промяна в живота е спонтанна.
— Спонтанна?
— Да. Тя настъпва мигновено. В същия миг, в който наистина решиш, че ще издигнеш живота си до най-високо ниво, ставаш друг човек и тръгваш по пътя към съдбата си.
— А защо може да са нужни повече от трийсет дни?

121
— Обещавам ти, че ако практикуваш тези стратегии и си служиш с тези средства, след един месец ще забележиш определено подобрение. Ще имаш повече енергия, по-малко тревоги, повече креативност и по-малко стрес във всеки аспект от живота си. Трябва обаче да знаеш, че методите на мъдреците не са за временно закрепване на положението. Това са неща, които трябва да прилагаш всеки ден до края на дните си. Ако престанеш, ще установиш, че постепенно се връщаш към старите навици.
След като ми обясни десетте ритуала за лъчезарен живот,
Джулиан помълча и после каза:
— Знам, че искаш да продължа, затова продължавам. Вярвам толкова силно в това, което споделям с теб, че нямам нищо против да си говорим цяла нощ. Може би сега е време да навлезем малко по- дълбоко в нещата.
— Какво точно имаш предвид? След всичко, което чух тази вечер, имам чувството, че навлязохме достатъчно дълбоко — учудих се аз.
— Тайните, които ти обясних, ще позволят на теб и на всички, с които се свържеш, да създадете живота, който желаете. Но зад философията на мъдреците от Шивана се крие нещо много повече,
отколкото се вижда на пръв поглед. Онова, на което те научих дотук, е изключително практично. Но трябва да знаеш нещо и за духовния поток, залегнал в основата на принципите, които ти описах. Ако не разбираш какво говоря, не се тревожи. Просто го приеми и го задръж в съзнанието си, за да можеш да го осмислиш по-късно.
— Когато ученикът е готов, ще се намери учител, нали така?
— Точно така. Ти винаги си имал способността да учиш бързо.
— Добре, хайде да чуем духовната част — казах енергично, без да обърна внимание, че беше почти два и половина сутринта.
— В теб са скрити слънцето, луната, небето и всички чудеса на тази вселена. Разумът, който ги е създал, е същата сила, която е създала и теб. Всички неща около теб произтичат от един и същ източник.
Всички ние сме едно цяло.
— Струва ми се, че не разбирам докрай мисълта ти…
— Всяко същество на Земята, всеки предмет на Земята има душа. Всички души се събират в една душа — Душата на Вселената.
Когато подхранваш собствения си ум и собствения си дух, всъщност

122
подхранваш Душата на Вселената. Когато усъвършенстваш себе си,
подобряваш живота на всички около теб. А когато имаш смелостта да напредваш уверено в посоката на мечтите си, започваш да черпиш от силата на Вселената. Както вече ти казах, животът ти дава, каквото поискаш от него. Той винаги се вслушва в желанията ти.
— Значи себевладеенето и кайдзен ще ми помогнат да помогна на другите, като ми помогнат да помогна на себе си?
— Нещо подобно. Обогатявай ума си, грижи се за тялото си,
подхранвай духа си и постепенно ще разбереш какво точно ти казвам сега.
— Джулиан, знам, че имаш добри намерения. Но себевладеенето е доста висок идеал за сто и десет килограмов семеен мъж, който досега е прекарвал повече време да изгражда клиентелата си,
отколкото да изгражда себе си. Какво ще стане, ако се проваля?
— Провалът означава да нямаш смелост да опиташ, нищо повече и нищо по-малко. Единствената пречка между повечето хора и мечтите им е страхът от провал. И все пак провалът е от основно значение за успеха във всяко начинание. Провалът ни поставя на изпитание и ни позволява да растем. Той ни дава уроци и ни води по пътя към просветлението. Учителите от Изтока казват, че всяка стрела, която се забива в центъра на мишената, е резултат от сто несполучливи изстрела, фундаментален закон на природата е да печелиш чрез загуба.
Никога не се страхувай от неуспех. Неуспехът е твой приятел.
— Да посрещам неуспеха с радост, така ли? — попитах изумен.
— Вселената е на страната на храбрите. Щом веднъж завинаги решиш да издигнеш живота си до най-високото му ниво, силата на душата ти ще те води. Йоги Раман вярваше, че съдбата на всички хора е предопределена още при раждането им. Този път винаги води до магическо място, изпълнено с прекрасни съкровища. От всеки индивид зависи дали ще събере достатъчно смелост, за да тръгне по него. Йоги
Раман ми разказа една приказка, която сега искам да споделя с теб.
„Имало едно време в древна Индия един зъл великан,
който притежавал прекрасен замък на брега на морето.
Великанът дълги години се сражавал в различни войни, а през отсъствието му децата от близкото село много

123
обичали да влизат в красивата градина и да си играят там.
Един ден великанът неочаквано се завърнал и ги изхвърлил. «Повече да не идвате тук!» — изревал той и затръшнал много ядосан огромната дъбова врата. После издигнал огромна мраморна стена около градината, така че децата да не могат да влизат.
Дошла зимата и станало много студено — нещо обичайно за най-северните части на Индия. Великанът си мечтаел скоро да стане пак топло. Пролетта настъпила в селцето, което лежало под замъка на великана, но ледените пръсти на зимата отказвали да напуснат неговата градина.
Един ден великанът усетил благоуханието на пролетта и почувствал топлите лъчи на слънцето през прозореца си.
«Най-после пролетта се завърна!» — извикал той и изтичал в градината. Но там го посрещнала неочаквана гледка. Кой знае как, децата от селото успели да прескочат оградата на замъка и сега си играели в градината. Тяхното присъствие преобразило мястото от зимна пустиня в пищна градина,
пълна с рози, минзухари и орхидеи. Всички деца радостно се смеели и си играели, с изключение на едно. С крайчеца на окото си великанът забелязал момченце, което било много по-малко от всички други деца. Лицето му било обляно в сълзи, защото нямало сила да прескочи стената и да влезе в градината. Великанът се натъжил за момченцето и за пръв път в живота си изпитал съжаление за лошите си постъпки. «Трябва да помогна на това дете» — казал си той и тръгнал към него. Когато другите деца видели, че великанът идва, те се уплашили до смърт и избягали от градината. Само момченцето не помръднало. «Аз ще убия великана! — извикало то с разтреперан глас. — Ще защитя нашето място за игра».
Великанът се приближил към детето и разтворил ръце: «Идвам като приятел — казал му той. — Искам да те вдигна през стената и да ти помогна да влезеш в градината.
Сега тя е твоята градина». Момченцето, което изведнъж се превърнало в герой за останалите деца, грейнало в щастлива усмивка и дало на великана златната огърлица,

124
която винаги носело на врата си. «Това е моят талисман —
казало то, — искам да ти го подаря».
От този ден нататък децата и великанът играели заедно в прекрасната градина. Но храброто момченце,
което той обикнал най-много от всички, повече не се върнало. Минало време, великанът се разболял и силите го напуснали. Децата продължавали да играят в градината, но великанът вече не можел да играе с тях. През тези безметежни дни той най-много от всичко си мислел за момченцето.
Един ден в средата на особено люта зима, великанът погледнал през прозореца и видял наистина вълшебна гледка: макар цялата градина да била покрита със сняг,
точно в средата се издигал прекрасен розов храст, отрупан с ослепително красиви цветове. До розите стояло момченцето, което великанът толкова обичал. То се усмихвало мило. Великанът затанцувал от радост и се втурнал навън да прегърне детето. «Къде беше през всички тези години, малки приятелю? Ужасно ми липсваше».
Детето помълчало замислено и после казало: «Преди много години ти ме вдигна през стената, за да вляза във вълшебната ти градина. Сега съм дошъл, за да те заведа в моята».
По-късно същия ден децата дошли на гости на великана и го намерили да лежи безжизнен на земята, а тялото му от глава до пети било покрито с хиляди красиви рози.“
Винаги бъди смел, Джон, като това момченце. Не се предавай и следвай мечтите си. Те ще те отведат при съдбата ти. Следвай съдбата си и тя ще те отведе сред чудесата на Вселената. И винаги следвай чудесата на Вселената, защото те ще те отведат в прекрасна градина,
пълна с рози.
Погледнах към Джулиан, за да му кажа колко дълбоко ме е развълнувала приказката, и видях нещо, което ме изуми: този твърд

125
като камък съдебен гладиатор, който беше прекарал по-голямата част от живота си да защитава богатите и известните, плачеше.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: