ГЛАВА 10: ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ. МЪДРОСТТА НА ДЖУЛИАН В РЕЗЮМЕ

138
ДОБРОДЕТЕЛ
Живей с дисциплина.
МЪДРОСТ
Дисциплината се изгражда като непрестанно извършваш дребни неща, изискващи кураж.
Колкото повече подхранваш ембриона на самодисциплината,
толкова повече той ще узрее.
Силата на волята е основна добродетел за напълно осъществен живот.
ТЕХНИКИ
Мантри — креативна визуализация.
Обет за мълчание.
ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ
Обяви война на по-слабите мисли, които се промъкват в
съзнанието ти. Те ще разберат, че са нежелани и ще си тръгнат
като неканени гости.

139
ГЛАВА 11
НАЙ-ЦЕННОТО ПРИТЕЖАНИЕ
„Добре организираното време е най-
сигурният белег за добре организиран ум.“
Сър Айзък Питман
— Знаеш ли кое е най-интересното в живота? — попита ме
Джулиан.
— Кажи ми.
— Докато повечето хора разберат какво всъщност искат и как да го постигнат, обикновено е станало прекалено късно. В поговорката
„Ако младите знаеха, а старите можеха“ се крие много истина.
— Това ли е смисълът на хронометъра от притчата на Йоги
Раман?
— Да. Голият триметров четиристотин и петдесет килограмов борец по сумо с розово стоманено въже около слабините настъпва блестящ златен хронометър, който някой е оставил в красивата градина, подхлъзва се и пада — припомни ми Джулиан.
— Незабравима картина — отвърнах аз с широка усмивка.
Вече разбирах, че мистичната притча на Йоги Раман не е нищо друго, освен поредица лесно запомнящи се символи, подредени по такъв начин, че мъдрецът да предаде на Джулиан основните елементи на древната философия за просветлен живот.
Споделих откритието си с Джулиан.
— Аха, шестото чувство на адвоката! Напълно прав си. Отначало методите на моя мъдър учител ми се виждаха странни и се мъчех да разбера смисъла на притчата, точно както ти се чудеше за какво става дума, когато ти я разказах за пръв път. Но трябва да ти кажа, Джон, че седемте елемента в приказката, като почнеш от градината и голия борец по сумо и стигнеш до жълтите рози и пътечката, обсипана с

140
диаманти — за нея ще научиш след малко — са мощно средство да запомниш мъдростта, която ми беше разкрита в Шивана. Градината ми служи да се фокусирам върху вдъхновяващи мисли, фарът ми напомня,
че целта на живота е живот с цел, борецът по сумо непрекъснато ме насочва да изследвам самия себе си, а розовото стоманено въже ме свързва с чудесата на волята. Не минава ден, без да си спомня тази притча и да размишлявам върху принципите, на които ме научи Йоги
Раман.
— А какво по-точно символизира блестящият златен хронометър?
— Той е символ на най-важното, което притежаваме — времето.
— Къде остават позитивното мислене, постигането на цели и себевладеенето?
— Без времето те не означават нищо. Около шест месеца след като прекрасното горско убежище в Шивана стана мой дом, в колибата от рози, където учех, влезе една жена от комуната — Дивея. Беше изумително красива и имаше гарвановочерна коса, която се спускаше до кръста й. С много нежен и приятен глас тя ми каза, че е най-младата сред мъдреците, които живеят в това тайно планинско селище. Каза ми още, че идва при мен по инструкции от Йоги Раман, който споделил с нея, че никога не е имал по-добър ученик от мен.
„Може би всички страдания, които си преживял в предишния си живот, са причината да приемеш нашата мъдрост с толкова отворено сърце — каза ми тя. — Аз съм най-младата в нашата комуна и на мен се падна да ти донеса един подарък. Той е от всички нас и ти го поднасяме в знак на уважението си към теб като човек, който е изминал толкова дълъг път, за да научи нашите обичаи. Ти в нито един момент не каза нищо лошо за нас, нито се присмя на традициите ни.
Ето защо, макар вече да си взел решение да си тръгнеш след няколко седмици, ние те смятаме за един от нас. Никой външен човек никога не е получавал това, което ще ти дам сега“.
— Какво ти подари? — попитах нетърпеливо.
— Дивея извади нещо от домашнотъканата си памучна торба и ми го подаде. Под опаковката от ароматизирана хартия се криеше нещо, което най-малко от всичко бях очаквал да видя точно на това място. Миниатюрен пясъчен часовник, монтиран в парченце сандалово дърво. Дивея забеляза изражението ми и веднага ми обясни, че всеки

141
от мъдреците като дете е получил такъв пясъчен часовник. „Въпреки че не притежаваме нищо и водим чист и скромен живот, ние зачитаме времето и следим как минава. Тези малки пясъчни часовници служат да ни напомнят всеки ден за нашата смъртност и за това колко е важно да живееш пълноценно и продуктивно, напредвайки по пътя към своите цели“.
— И тези монаси в най-високите части на Хималаите отчитаха времето?
— Те до един разбираха значението на времето. Всички притежаваха нещо, което мога да нарека само „усет за време“. Научих,
че времето изтича през пръстите ми като пясък и никога не се връща назад. Онези, които го използват мъдро от ранна възраст, са възнаградени с богат, продуктивен и щастлив живот. Други, които никога не разбират принципа, че „овладяването на времето е овладяване на живота“, не осъществяват огромния си човешки потенциал. Времето по-силно от всичко друго премахва всякакви социални различия. Независимо дали сме привилегировани или онеправдани, дали живеем в Тексас или Токио, на всички са ни отредени дни от само двайсет и четири часа. Разликата между онези,
които са изградили изключителен живот, и всички останали, е начинът,
по който използват това време.
— Веднъж баща ми каза, че най-заетите хора винаги имат свободно време. Какво мислиш за това?
—
Съгласен съм.
Заетите, ефективните хора са високопродуктивни по отношение на времето си — трябва да бъдат, за да оцелеят. Да управляваш добре времето си, не означава непременно да бъдеш работохолик. Точно обратното. Овладяването на времето ти дава повече време, за да вършиш нещата, които обичаш, нещата, които са наистина важни за теб. Овладяването на времето води до овладяване на живота. Грижи се добре за времето. Помни, че то е невъзстановим ресурс.
Ще ти дам един пример. Понеделник сутрин е и графикът ти е претрупан от срещи с клиенти, заседания и явявания в съда. Вместо да станеш, както обикновено, в шест и половина, да изпиеш на крак чаша кафе, да караш бързо по пътя за работа и после да изживееш един напрегнат ден, през който „все гледаш да наваксаш“, да допуснем, че предишната вечер си отделил петнайсет минути, за да планираш деня

142
си. Или, за да бъдеш още по-ефективен, да допуснем, че си отделил един час от спокойната неделна сутрин, за да организираш цялата си седмица. В календара си отбелязваш кога ще се срещнеш с клиенти,
кога ще подготвяш делата си и кога ще провеждаш телефонни разговори. И което е най-важно, в бележника си записваш и своите лични, социални и духовни цели за седмицата. В това просто действие се крие тайната на балансирания живот. Като определиш времето за най-важните аспекти на живота си в ежедневния си график,
гарантираш, че ще придадеш на седмицата и на живота си смисъл и спокойствие.
— Да не би да предлагаш да прекъсна работа точно когато съм най-натоварен, за да се поразходя в парка или да медитирам?
— Точно това предлагам. Защо трябва да се придържаш толкова стриктно към общоприетото? Защо си убеден, че трябва да вършиш нещата по същия начин като всички други? Определяй сам програмата си. Защо не започнеш работа един час по-рано, така че да си позволиш лукса да се поразходиш към десет сутринта в онзи прекрасен парк срещу офиса ти? Или защо да не поработиш малко повече в началото на седмицата, за да можеш да свършиш по-рано в петък и да заведеш децата в зоологическата градина? Или защо да не започнеш да работиш вкъщи два дни седмично, за да прекарваш повече време със семейството си? Искам да кажа, че трябва да планираш седмицата си и да управляваш времето си с повече въображение. Бъди дисциплиниран и разпределяй времето според приоритетите си. Никога не жертвай най-важните неща в живота си в името на най-маловажните. И
запомни, че ако не успееш да планираш времето си, планираш неуспеха си. Ако записваш не само срещите си с други хора, но и онези по-важни от всичко останало срещи със самия себе си, за да четеш, да се релаксираш или да напишеш любовно писмо на жена си,
ще бъдеш много по-продуктивен по отношение на времето си. Не бива да забравяш, че времето, прекарано в обогатяване на вътрешния ти свят, никога не е загубено. Благодарение на него ставаш много по- ефективен в работата си. Престани да разделяш живота си на кутийки и разбери веднъж завинаги, че всичко, което правиш, образува едно неделимо цяло. Начинът, по който се държиш вкъщи, се отразява на начина, по който се държиш на работа. Начинът, по който се държиш

143
към колегите си, се отразява на начина, по който се отнасяш към семейството и приятелите си.
— Съгласен съм, Джулиан, но нямам време да правя почивки в средата на деня. И без друго работя почти всяка вечер. Напоследък графикът ми е наистина смазващ — казах аз и усетих как стомахът ми се присвива само при мисълта за купищата дела, които ме чакаха.
— Многото работа не е извинение. Истинският въпрос е с какво си толкова зает? Едно от великите правила, които научих от стария мъдрец, е, че осемдесет процента от резултатите, които постигаш в живота си, произтичат от само двайсет процента от дейностите, с които запълваш времето си. Йоги Раман го наричаше „древното правило на Двайсетте“.
— Не съм сигурен, че разбирам за какво става дума.
— Добре. Да се върнем към твоя претрупан понеделник. От сутрин до вечер се налага да вършиш най-различни неща — говориш по телефона с клиенти, подготвяш пледоариите си, четеш на най- малкото си дете приказка, преди да заспи или играеш шах с жена си.
Така ли е?
— Така е.
— Но от тези стотици дейности, за които отделяш време, само двайсет процента ще ти донесат истински, трайни резултати. Само двайсет процента от онова, което правиш, ще повлияе върху качеството на живота ти. Това са твоите високоефективни дейности.
Например, мислиш ли, че след десет години времето, прекарано в размяна на клюки край машината за кафе в офиса, в някой задимен ресторант или пред телевизора, ще има някакво значение?
— Не, не мисля.
— Точно така. Затова сигурно ще се съгласиш, че има определен брой дейности, които са по-важни от всичко друго.
— Имаш предвид времето, което използвам, за да подобря правната си подготовка, времето за обогатяване на връзките ми с клиентите или времето, което влагам, за да бъда по-ефективен адвокат?
— Да, и времето, прекарано в подхранване на връзката ти с
Джени и децата, времето, прекарано в общуване с природата, времето да отдадеш благодарност за всичко, което съдбата така щедро ти е дала. Времето, прекарано в обновяване на ума, на тялото и на духа.
Това е само малка част от високоефективните дейности, необходими да

144
изградиш живота, който заслужаваш. Насочи цялото си време към дейностите, които имат значение. Просветлените хора следват приоритетите си. Това е тайната на овладяването на времето.
— Смайваш ме, Джулиан! Йоги Раман ли те научи на всичко това?
— Станах ученик на живота, Джон. Йоги Раман несъмнено беше прекрасен и вдъхновен учител и по тази причина никога няма да го забравя. Но всички уроци, които съм научил от различните си преживявания, сега дойдоха на мястото си като парчета от голям пъзел и ми показват пътя към един по-добър живот.
Джулиан замълча и после добави:
— Надявам се, че ще се поучиш от старите ми грешки. Някои хора са способни да извличат поуки от чуждите грешки. Това са умните хора. Други смятат, че могат да извлекат истински уроци само от личен опит. Такива хора понасят ненужни болки и страдания през целия си живот.
Като адвокат бях ходил на много семинари за управление на времето, но никъде не бях чул философията за овладяване на времето,
която Джулиан сега споделяше с мен. Управлението на времето не беше нещо, което трябва да помня единствено в офиса и да забравя в края на работното време. То беше холистична система, която можеше да направи всички области от живота ми по-балансирани и приятни,
ако я приложех правилно. Научих, че като планирам дните си и отделям достатъчно време, за да балансирам начина, по който го използвам, ще бъда не само много по-продуктивен, но и по-щастлив.
— Значи животът е нещо като тлъсто парче бекон — казах аз. —
За да станеш господар на времето си, трябва да отделиш месото от тлъстината.
— Много добре. Започваш да схващаш. И макар вегетарианската ми страна да протестира срещу такова сравнение, то ми харесва,
защото е много точно. Когато прекарваш времето си и фокусираш скъпоценната си умствена енергия върху месото, нямаш време за губене с тлъстината. Точно в този момент животът ти преминава от сферата на обикновеното в изключителния свят на необикновеното.
Точно тогава започват да се случват различни неща и вратите към храма на просветлението се отварят широко пред теб.

145
Така стигаме до още едно важно нещо. Не позволявай на другите да крадат от времето ти. Бъди нащрек за крадците на време. Това са хората, които винаги се обаждат по телефона точно когато си приспал децата и си се настанил в любимото си кресло, за да прочетеш най- после този интересен роман, за който си слушал толкова много. Това са хората, които притежават способността да минават случайно покрай офиса ти, точно когато през някой напрегнат ден си намерил няколко минути, за да си отдъхнеш и да събереш мислите си. Звучи ли ти познато?
— Както обикновено, Джулиан, уцели в десетката! И винаги от излишна любезност не им казвам да си тръгнат и не им затварям вратата.
— Трябва да си безмилостен, когато става дума за твоето време.
Научи се да казваш „не“. Ако имаш куража да казваш „не“ на дребните неща в живота, ще придобиеш силата да казваш „да“ на големите неща. Затваряй вратата на офиса си, когато са ти нужни няколко часа,
за да поработиш върху важно дело. Помни какво ти казах. Недей да вдигаш телефона при всяко позвъняване. Той е там за твое удобство, а не за удобството на другите. Колкото и да е парадоксално, хората ще те уважават повече, когато видят, че си човек, който цени времето си. Те ще разберат, че времето ти е скъпоценно и ще се съобразяват с теб.
— А какво ще кажеш за отлагането? Прекалено често отлагам нещата, които не обичам да правя и вместо това изведнъж се улавям,
че се ровя в боклучеста поща или прелиствам юридически списания.
Може би просто убивам време?
— Да убиваш време е много точна метафора. Наистина в човешката природа е залегнало да правим нещата, които са ни приятни, и да избягваме онези, които са ни неприятни. Но както вече ти казах, най-продуктивните хора в света са създали навика да вършат нещата, които по-малко продуктивните не обичат да вършат, макар тези неща понякога да са неприятни и за тях.
Дълбоко се замислих върху принципа, който току-що бях чул.
Може би склонността към отлагане не беше мой недостатък. Може би просто животът ми беше станал прекалено сложен.
Джулиан усети тревогата ми.
— Йоги Раман ми каза, че хората, които са господари на времето си, водят прост живот. Природата не ни е пригодила за този забързан,

146
безумен темп. Йоги Раман дълбоко вярваше, че трайното щастие може да се постигне само от хора, които са ефективни и поставят пред себе си определени цели, но в същото време казваше, че не можеш да живееш живот, изпълнен с постижение и принос за другите, ако жертваш вътрешното си спокойствие. Тази страна от философията на
Йоги Раман ми се стори най-интересна. Тя ми позволи да бъда едновременно продуктивен и да осъществя духовните си стремежи.
Обзе ме желание да бъда още по-откровен с Джулиан и затова отговорих:
— Винаги си бил честен и прям с мен, затова и аз ще бъда такъв с теб. Не искам да се отказвам от адвокатската практика, от къщата и от колата си, за да бъда по-щастлив и по-удовлетворен. Обичам моите играчки и материалните неща, които съм придобил. Те са наградата ми за дългите часове работа в продължение на толкова много години. Но усещам вътрешна празнота — наистина. Вече ти разказах за какво мечтаех като студент по право. Можех да направя много повече от живота си. Знаеш, че съм на почти четирийсет години и никога не съм виждал Големия каньон и Айфеловата кула. Никога не съм бродил в пустинята и никога не съм карал кану в спокойно езеро през прекрасен летен ден. Нито веднъж не съм събул чорапите и обувките си, за да тръгна бос през парка и да слушам детския смях и кучешкия лай. Дори не си спомням кога за последен път съм излязъл да се разходя по току- що навалялия сняг, просто за да чуя как скърца под краката ми и да му се порадвам.
— Тогава опрости живота си — посъветва ме съчувствено
Джулиан. — Приложи древния ритуал на простотата към всички страни на твоя свят. Ако го направиш, непременно ще имаш повече време, за да се радваш на тези прекрасни чудеса. Едно от най- трагичните неща, които човек може да направи, е да отлага живота.
Повечето хора мечтаят за някаква магическа розова градина на хоризонта, вместо да се наслаждават на градината в собствения си заден двор. Каква трагедия!
— Някакви препоръки?
— Това ще оставя на твоето собствено въображение. Вече споделих с теб много стратегии, които научих от мъдреците. С тях ще постигнеш чудеса, ако имаш смелостта да ги приложиш. О, това ми

147
припомня нещо друго, което правя, за да съм сигурен, че животът ми си остава спокоен и прост.
— Какво е то?
— Обичам следобед да дремвам за малко. Установявам, че това ме поддържа енергичен, свеж и млад. Сигурно имам нужда от козметичен сън, за да поддържам красотата си — засмя се Джулиан.
— Красотата никога не е била сред силните ти качества.
— Но чувството за хумор винаги е било сред твоите силни качества и това много ми харесва в теб. Никога не забравяй силата на смеха. Също като музиката, той е прекрасно тонизиращо средство срещу напрежението и трудностите в живота. За смеха Йоги Раман казва: „Смехът отваря сърцето и успокоява душата. Човек никога не трябва да приема живота толкова сериозно, че да забрави да се посмее на себе си“.
Джулиан завърши темата за времето с един последен съвет:
— Може би най-важно от всичко, Джон, е да престанеш да се държиш така, сякаш ще живееш още петстотин години. Когато Дивея ми подари малкия пясъчен часовник, тя ми даде и някои съвети, които никога няма да забравя.
— Какво ти каза?
— Каза ми, че най-подходящият момент да посадя дърво е бил преди четирийсет години. Вторият най-подходящ момент е днес. Не прахосвай дори минута от деня си. Изгради в себе си манталитета на смъртното легло.
— Моля? — казах аз, изненадан, че Джулиан употребява такъв израз. — Какъв е този „манталитет на смъртното легло“?
— Това е нов начин да разглеждаш живота си, ако щеш една парадигма, която ти дава повече сила и ти припомня, че е възможно днес да бъде последният ти ден, затова трябва да го изживееш най- пълно.
— Ако питаш мен, звучи малко мрачно. Кара ме да мисля за смъртта.
— Всъщност това е философия за живота. Когато възприемеш манталитета на смъртното легло, ще живееш всеки ден така, сякаш ти е последен. Представи си как всяка сутрин се събуждаш и си задаваш един прост въпрос: „Какво бих направил, ако днес е последният ми ден?“ После си помисли как би се държал към семейството и колегите

148
си и дори към непознати хора. Помисли си колко продуктивен ще бъдеш и какво вълнение ще изпитваш, ако изживяваш всеки миг максимално. Въпросът за смъртното легло сам по себе си притежава силата да промени живота ти. Той ще ти даде енергия и ще внесе нов вкус и нов дух във всичко, което правиш. Ще се насочиш към всички онези важни неща, които си отлагал и ще престанеш да пилееш времето си за дреболиите, заради които си затънал в тресавището на кризата и хаоса…
Джулиан ме изгледа изпитателно и добави:
— Стреми се да вършиш повече и да живееш повече. Използвай енергията си, за да разшириш мечтите си. Да, да разшириш мечтите си.
Недей да приемаш един посредствен живот, когато в крепостта на ума си разполагаш с такива безкрайни възможности. Имай смелостта да постигнеш собственото си величие. То е твое право по рождение!
— Силни думи.
— Има още. Ето едно просто средство, с което да развалиш магията на отчаянието, от която страдат толкова много хора.
— Чашата ми все още е празна — казах тихо аз.
— Действай така, сякаш неуспехът е невъзможен, а успехът ти —
сигурен. Заличи всяка мисъл за възможността да не постигнеш целите си, били те материални или духовни. Бъди храбър и не ограничавай полета на въображението си. Никога не ставай пленник на миналото.
Бъди архитект на собственото си бъдеще. И ще станеш съвсем друг човек.
Утрото настъпваше и градът започваше да се пробужда. В моя неостаряващ приятел едва сега проличаха първите признаци на умора,
след като цяла нощ беше обучавал прилежния си ученик. Бях изумен от издръжливостта, безграничната енергия и неудържимия ентусиазъм на Джулиан. Той не само изповядваше, но и непоколебимо прилагаше тази философия в живота си.
— Вече стигаме към края на магическата притча на Йоги Раман и скоро ще трябва да си тръгна — каза тихо той. — Имам много работа и трябва да се видя с още много хора.
— Ще се обадиш ли на бившите си съдружници, за да им кажеш,
че си се върнал? — попитах, защото не можех да сдържам любопитството си.

149
— Едва ли — отговори Джулиан. — Аз съм съвсем различен от онзи Джулиан Мантъл, когото познават. Не мисля по същия начин, не нося същите дрехи, не върша същите неща. Сега съм коренно променен човек. Те няма да ме познаят.
— Ти наистина си нов човек — съгласих се аз и вътрешно се усмихнах, като си представих как този загадъчен монах, облечен в традиционна шиванска роба, се качва в страхотното червено ферари от предишния си живот.
— Вероятно е по-точно да се каже „ново същество“.
— Не виждам разликата — признах си аз.
— Има една древна индийска поговорка, която гласи: „Ние не сме човешки същества с духовно преживяване. Ние сме духовни същества с човешко преживяване“.
Сега разбирам каква е ролята ми във Вселената. Виждам кой съм аз. Вече не съм в света. Светът е в мен.
— Ще ми се наложи да поразмишлявам известно време върху тези думи — казах съвсем искрено, защото не схващах напълно за какво говори Джулиан.
— Добре. Разбирам, приятелю. Ще дойде време, когато ще ти стане ясно какво казвам. Ако следваш принципите, които ти разкрих и прилагаш техниките, които ти описах, със сигурност ще напреднеш по пътя към просветлението. Постепенно ще овладееш изкуството да управляваш сам себе си. Ще видиш живота си такъв, какъвто наистина е: светла точица върху платното на вечността. И постепенно ще разбереш ясно кой си и каква е крайната цел на твоя живот.
— И каква е тя?
— Да служиш, разбира се. Колкото и голяма къща да имаш и колкото и скъпа кола да караш, единственото, което можеш да вземеш със себе си в края на живота си, е съвестта ти. Вслушвай се в нея. Нека тя да те води. Тя знае кое е правилно. Тя ще ти каже, че призванието ти в живота в крайна сметка е да служиш безкористно на другите по един или друг начин. Това научих в моята лична одисея. А сега трябва да се видя с много други хора, за да им служа и да ги лекувам. Мисията ми е да предам древната мъдрост на мъдреците от Шивана на всички онези,
които се нуждаят от нея. Това е моята цел.
Духът на Джулиан гореше с огъня на познанието — това беше очевидно дори за непросветлен човек като мен. Той беше изпълнен с

150
толкова страст, толкова вяра и толкова плам за нещата, които говореше,
че тези чувства се отразяваха и върху физическата му външност.
Преобразяването му от болен стар адвокат в изпълнен с жизненост млад Адонис не се дължеше само на проста промяна в храненето и ежедневна доза физически упражнения. Не, Джулиан беше намерил в онези величествени планини далече по-силна панацея. Той беше открил тайната, която хората търсят от векове. Тя беше нещо повече от тайната на младостта, самореализацията и дори щастието. Джулиан беше открил тайната на аза.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: