ГЛАВА 8: ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ. МЪДРОСТТА НА ДЖУЛИАН В РЕЗЮМЕ

82
Противоположно мислене.
Тайната на Езерото.
ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ
Никога не забравяй колко важно е да живееш с безгранична
радост. Никога не пропускай да видиш изключителната красота на
всички живи същества. Днешният ден и този конкретен момент са
дар. Бъди фокусиран върху целта си. Вселената ще се погрижи за
всичко останало.

83
ГЛАВА 9
ДРЕВНОТО ИЗКУСТВО ДА БЪДЕШ СВОЙ
СОБСТВЕН ЛИДЕР
„Добрите хора непрестанно увеличават
силата си.“
Конфуций
— Времето минава бързо — каза Джулиан и си наля още една чаша чай. — Скоро ще съмне. Искаш ли да продължавам или ти стига за една вечер?
По никакъв начин не бях в състояние да поискам от този човек,
който притежаваше такива съкровища на мъдростта, да спре, преди да е свършил разказа си. Отначало думите му ми звучаха фантастично. Но колкото повече го слушах, колкото повече поглъщах вечната философия, която му беше разкрита, толкова по-дълбоко вярвах в онова, което ми казваше. Това не бяха повърхностните, користни псевдоразмишления на някой дребен шарлатан. В Джулиан нямаше никакъв фалш. Беше ясно, че не говори празни приказки и посланието му звучеше правдиво. Вярвах му.
— Моля те продължавай, Джулиан. Имам предостатъчно време.
Децата са на гости при баба си и дядо си, а Джени ще спи още няколко часа.
Джулиан усети, че съм искрен и продължи със символичната притча, която Йоги Раман му беше предал, за да илюстрира философията си за изграждане на по-богат и по-лъчезарен живот.
— Вече ти казах, че градината символизира плодородната градина на ума, градина, пълна с прекрасни съкровища и безброй богатства. Казах ти и за фара — той символизира силата на целите и колко важно е да откриеш призванието си. Ще ти припомня, че по- нататък в притчата вратата на фара бавно се отваря и отвътре излиза

84
триметров, четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо.
— Прилича ми на посредствен филм за Годзила.
— Като дете обичах тези филми.
— И аз. Но нека не те отклонявам от разказа ти — отвърнах аз.
— Борецът по сумо символизира много важен елемент в системата за промяна на живота на мъдреците от Шивана. Йоги Раман ми разказа, че преди много векове Великите учители от древния Изток създали и усъвършенствали една философия, наречена кайдзен. Тази японска дума означава постоянно, безкрайно усъвършенстване и е отличителният знак на всеки човек, който води издигащо се нагоре,
напълно будно съществуване.
— И как кайдзен обогатява живота на мъдреците? — попитах аз.
— Както вече ти казах, Джон, успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния. Ако действително искаш да подобриш външния си свят, независимо дали това означава да подобриш здравето, личните отношения или финансите си, трябва първо да подобриш вътрешния си свят. Най-ефективният начин да постигнеш това е като практикуваш непрекъснато самоусъвършенстване.
Себевладеенето е ДНК-то на изкуството да управляваш живота си.
— Дано не ми се разсърдиш, Джулиан, но всички тези приказки за „вътрешния свят“ ми звучат много езотерично. Не забравяй, че аз съм средно преуспяващ адвокат, който живее в приятна къща извън града, с миниван, паркиран пред нея, и моторна сенокосачка в гаража.
Разбираш ли, всичко, което ми каза дотук, звуча логично. Всъщност голяма част от това, което сподели с мен, не противоречи на здравия разум, макар да знам, че въпросният здрав разум се среща много рядко в наши дни. Трябва да ти кажа обаче, че малко се затруднявам от идеи като кайдзен и усъвършенстване на вътрешния свят. За какво точно говорим тук?
Джулиан не закъсня с отговора си.
— В нашето общество много често възприемаме невежеството като слабост. Но онези, които не крият, че им липсва познание и търсят учители, намират пътя към просветлението преди всички други.
Въпросите ти са искрени и показват, че си отворен за нови идеи. Днес промяната е най-могъщата сила в нашето общество. Повечето хора се страхуват от нея, но мъдрите я приветстват. В дзен-традицията се

85
говори за съзнанието на начинаещия: онези, които отварят съзнанието си за нови идеи — онези, чиито чаши са винаги празни — винаги вървят нагоре към по-високи нива на постижение и реализация.
Никога не се колебай да задаваш дори най-елементарните въпроси.
Въпросите са най-сигурният начин да получиш познание.
— Благодаря ти. Но този кайдзен все още ми е неясен.
— Под усъвършенстване на вътрешния свят имам предвид просто самоусъвършенстване и разширяване на съзнанието и за теб няма нищо по-полезно от тези неща. Може би си казваш, че си прекалено зает и нямаш време за работа върху себе си. Това би било много голяма грешка. Всъщност, когато отделиш време, за да изградиш силен характер, изпълнен с дисциплина, енергия, сила и оптимизъм,
ще можеш да имаш всичко и да правиш всичко във външния си свят.
Когато култивираш дълбоко чувство на вяра в способностите и непобедимия си дух, нищо не може да те спре да постигнеш успех във всичките си стремежи и да бъдеш възнаграден в живота си. Ако отделиш време за овладяване на ума, грижа за тялото и подхранване на душата, ще бъдеш в състояние да създадеш повече богатство и жизненост в живота си. Точно така е казал преди много години
Епиктет: „Никой не е свободен, ако не е господар на себе си“.
— Значи кайдзен е всъщност много практична идея?
— Да, много. Само си помисли, Джон. Как би могъл някой да управлява цяла корпорация, ако не може да управлява самия себе си?
Как би могъл да се грижиш за семейството си, ако не си се научил да се грижиш за себе си? Как изобщо би могъл да правиш добро, ако самият ти не се чувстваш добре? Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Кимнах в знак на пълно съгласие. За пръв път се замислих сериозно за това колко е важно да се самоусъвършенствам. Винаги бях смятал, че всички онези, които виждам в метрото да четат книги със заглавия като „Силата на позитивното мислене“ и „Мега-Живот!“, са затормозени хора, отчаяно търсещи някакво лекарство, за да намерят отново пътя си. Сега осъзнах, че хората, които отделят време, за да работят върху себе си, са най-силните и че единствено чрез самоусъвършенстване човек би могъл изобщо да храни някаква надежда да подобри съдбата на другите. После започнах да размишлявам за всички неща, които бих могъл да подобря.
Допълнителната енергия и доброто здраве, които сигурно биха ми

86
донесли упражненията, наистина щяха да са ми от полза. Ако можех да променя неприятния си характер и навика да прекъсвам другите,
вероятно щях да постигна фантастично подобрение в отношенията си с жена ми и децата ми. Ако можех да се отърва от навика да се тревожа, бих намерил онова вътрешно спокойствие и дълбоко щастие,
които търсех. Колкото повече се замислях, толкова повече възможности за подобрение виждах.
Прехвърлях в главата си всички позитивни неща, които биха навлезли в живота ми чрез изграждането на добри навици и ме обхвана вълнение. Но после осъзнах, че Джулиан говори за нещо много повече от значението на ежедневните упражнения, здравословното хранене и балансирания начин на живот. Онова, което беше научил в Хималаите,
имаше много по-дълбок смисъл. Той говореше за това колко е важно да изградиш силен характер, да развиеш психическа издръжливост и да живееш с кураж. Каза ми, че тези три качества водят не само до добродетелен живот, но и до живот, изпълнен с постижения,
удовлетворение и вътрешно спокойствие. Смелостта е качество, което всеки би могъл да изгради, при това качество, което в крайна сметка носи огромни дивиденти.
— Какво общо има смелостта с умението да бъдеш лидер на самия себе си и с личното развитие? — изразих недоумението си на глас.
— Смелостта ти позволява да следваш собствения си жизнен път. Смелостта ти позволява да правиш каквото искаш, защото знаеш,
че то е правилно. Смелостта ти дава самоконтрол, за да упорстваш там, където другите се провалят. В крайна сметка степента на смелост в живота ти определя каква степен на реализация ще постигнеш. Чрез нея наистина можеш да осъществиш всички прекрасни чудеса на епичното произведение, което е твоят живот. А хората, които станат господари на самите себе си, разполагат с предостатъчно смелост.
—
Добре.
Започвам да разбирам силата на самоусъвършенстването. Откъде да започна?
Джулиан се върна към разговора си с Йоги Раман през онази, по думите му, забележително звездна и невероятно красива нощ високо в планината.
— Отначало и на мен ми беше трудно да възприема идеята за самоусъвършенстване. В края на краищата бях закоравял харвардски

87
адвокат, съдебен каубой, който няма време за окултни теории,
натрапвани — както си мислех — от зле подстригани проповедници,
които те спират на улицата. Грешах. Именно това тесногръдие ми пречеше в живота през всички тези години. Колкото повече слушах
Йоги Раман и колкото повече размишлявах за болката и страданието в предишния ми свят, толкова повече приемах философията на кайдзен,
постоянното и безкрайно обогатяване на ума, тялото и душата в новия си живот — каза убедено Джулиан.
— Защо напоследък непрекъснато все чувам да се говори за
„ума, тялото и душата“? Струва ми се, че не може да пуснеш телевизора, без някой да почне да говори за тях.
— Това са трите съставки, които те правят човек. Да усъвършенстваш ума си, без да изградиш физическите си способности,
би било съвсем празна победа. А да издигнеш ума и тялото си до най- високото им ниво, без да подхранваш ума и душата си, ще ти донесе единствено чувство на празнота и неудовлетвореност. Но ако насочиш цялата си енергия към освобождаването на пълния потенциал и на трите човешки съставки в тебе, ще вкусиш божествения възторг на просветления живот.
— Направо ме побъркваш, приятелю.
— Що се отнася до въпроса ти откъде да почнеш, обещавам след малко да те науча на няколко стари, но мощни техники. Първо обаче,
трябва да ти дам един нагледен пример. Заеми положение за лицеви опори.
„Помощ, Джулиан се е превърнал във фелдфебел!“ — помислих си аз, но се подчиних, воден от любопитство и желание чашата ми да остава празна.
— Сега направи толкова лицеви опори, колкото можеш. Не спирай, преди да си напълно сигурен, че не си в състояние да направиш нито една повече.
Никак не ми беше лесно, тъй като най-изтощителното упражнение, на което бях подлагал моите сто и седем килограма, беше да заведа децата в най-близкия „Макдоналдс“ или да се помотая на игрището за голф с колегите си! Първите петнайсет лицеви опори бяха истинска агония. Горещината на лятната нощ допринасяше за страданията ми. Облях се в пот. Но бях твърдо решен да не показвам

88
признаци на слабост, затова продължих, докато останах без сили и гордостта ми се стопи. Предадох се на двайсет и третата лицева опора.
— Не мога повече, Джулиан. Ще умра. Какво искаш да ми покажеш?
— Сигурен ли си, че не можеш повече?
— Сигурен съм. Хайде стига толкова! Единственият урок, който ще получа от това, е как да си докарам инфаркт.
— Направи още десет. После може да си починеш — заповяда
Джулиан.
— Майтапиш ли се?
Все пак продължих. Една. Две. Пет. Осем. И най-после десет.
Отпуснах се на пода напълно изтощен.
— Минах през съвсем същото преживяване с Йоги Раман онази нощ, когато ми разказа любимата си притча — каза Джулиан. —
Според него болката е велик учител.
— Какво би могъл да научи човек от подобно преживяване? —
попитах, останал без дъх.
— Йоги Раман, както и всички мъдреци от Шивана, вярваха, че хората израстват най-много, когато навлязат в зоната на неизвестното.
— Чудесно. Само че какво общо има това с лицевите опори?
— Ти направи двайсет и три и ми каза, че не можеш повече.
Каза, че това е абсолютният ти предел. И все пак, когато те предизвиках, успя да направиш още десет. В теб имаше скрита сила и когато я потърси, тя се появи. Йоги Раман ми обясни една фундаментална истина, когато бях негов ученик: „Единствените граници в живота ти са тези, които си поставяш сам“. Когато се осмелиш да излезеш от кръга на собственото си удобство и да изследваш неизвестното, започваш да освобождаваш истинския си човешки потенциал. Това е първата стъпка към себевладеенето и овладяването на всички други неща в живота ти. Когато се стремиш да надхвърлиш собствените си ограничения, точно както направи ти в тази малка демонстрация, отключваш умствени и физически резерви,
които не си подозирал, че притежаваш.
„Страхотно!“ — помислих си аз. Дойде ми на ум нещо, което неотдавна бях прочел в някаква книга — средният човек използва съвсем малка част от възможностите си. Какво ли бихме могли да постигнем, ако почнем да използваме пълните си възможности?

89
Джулиан усети, че постига желания ефект.
— Практикуваш изкуството на кайдзен, като всеки ден надхвърляш собствените си граници. Работи с всички сили, за да усъвършенстваш ума и тялото. Подхранвай духа. Прави нещата, от които се страхуваш. Започни да живееш, като освободиш цялата си енергия и не ограничаваш ентусиазма си. Гледай как слънцето изгрява.
Танцувай под дъжда. Стани такъв, какъвто си мечтал да станеш.
Направи нещата, които винаги си искал да направиш, но не си направил, защото си успял да измамиш самия себе си, че си прекалено млад, прекалено стар, прекалено богат или прекалено беден. Бъди готов да живееш стремително и докрай. Според една източна мъдрост щастието се усмихва на подготвения ум. Според мен целият живот се усмихва на подготвения ум.
Джулиан продължи разпалената си реч:
— Открий кои неща те дърпат назад. Дали те е страх да говориш или имаш неприятности в личните си отношения? Дали ти липсва позитивна нагласа, или ти е нужна повече енергия? Напиши всичките си слабости на един лист. Удовлетворените хора са много по-склонни към размисъл от останалите. Отдели време да помислиш какво ти пречи да постигнеш живота, който наистина искаш и дълбоко в себе си знаеш, че можеш да имаш. След като веднъж определиш какви са слабостите ти, следващата стъпка е да се изправиш с лице към тях и да атакуваш страховете си.
Ако се страхуваш да говориш пред хора, поеми ангажимент да изнесеш двайсет речи. Ако се страхуваш да започнеш нов бизнес или да излезеш от неудовлетворителна връзка, мобилизирай вътрешните си сили докрай и го направи. Така може би за пръв път от много години ще изпиташ вкуса на истинската свобода. Страхът не е нищо друго,
освен умствено чудовище, създадено от самия теб, негативен поток на съзнанието.
— Страхът не е нищо друго, освен негативен поток на съзнанието, така ли? Това ми харесва. Според теб всичките ми страхове са само въображаеми дяволчета, които през годините са се прокраднали в съзнанието ми?
— Точно така, Джон. Всеки път, когато те са ти попречили да предприемеш нещо, ти си добавял гориво към огъня им. Но ако победиш страховете си, ще победиш и в живота си.

90
— Нужен ми е пример.
— Веднага. Да вземем говоренето пред публика. Ето нещо, от което повечето хора се страхуват до смърт. Когато бях адвокат,
познавах колеги, които се страхуваха да влязат в съда. Те бяха готови на всичко, включително на извънсъдебно споразумение по дела, които иначе биха спечелили, само и само да не влязат в съдебната зала и да не се подложат на толкова мъчително изживяване.
— И аз познавам такива хора.
— Според теб наистина ли са родени с този страх?
— Едва ли.
— Погледни някое бебе. То не се чувства ограничено.
Съзнанието му е пейзаж, изпъстрен с перспективи и възможности. Ако бъде правилно отгледано, то ще постигне велики неща. Ако бъде изпълнено с негативност, в най-добрия случай ще стане посредствен човек. Искам да кажа следното: никое преживяване, независимо дали се налага да говориш публично, да поискаш увеличение на заплатата от шефа си, да плуваш в езеро под слънчевите лъчи или да се разхождаш по плажа в лунна нощ, не е само по себе си приятно или неприятно. Такова го прави начинът ти на мислене.
— Интересно.
— Може да научиш бебето да приема и най-прекрасния слънчев ден като потискащ. Може да научиш детето да вижда в малкото кученце свиреп звяр. Може да научиш възрастния да възприема наркотика като приятно средство за освобождаване. Всичко е въпрос на кондициониране, нали така?
— Естествено.
— Същото важи и за страха. Страхът е условен рефлекс: навик,
който изцежда живота и, ако не внимаваш, лесно може да погълне енергията, креативността и духа ти. Усетиш ли, че страхът надига грозната си глава, моментално го смачкай. Най-добрият начин е да вършиш точно това, от което се страхуваш. Разбери анатомията на страха. Той е твое собствено творение. И като всяко друго творение можеш да го разрушиш също толкова лесно, колкото си го създал.
Методично търси и унищожавай всеки страх, който тайно се е промъкнал в крепостта на ума ти. Само това ще ти даде огромна увереност, щастие и вътрешно спокойствие.

91
— Възможно ли е напълно да се освободиш от страховете си? —
попитах.
— Много хубав въпрос. Отговорът е категорично и несъмнено
„Да!“ Всички мъдреци от Шивана бяха абсолютно безстрашни. Това личеше в начина, по който ходеха, личеше в начина, по който говореха,
личеше, когато ги погледнеш право в очите и ще ти кажа още нещо,
Джон…
— Какво? — попитах, омагьосан от думите му.
— И аз съм безстрашен. Познавам себе си и вече знам, че непоколебимата сила и безкрайният потенциал са моето естествено състояние. Пречеха ми само дългите години на небрежност към себе си и неуравновесеното мислене. Ще ти кажа и друго. Когато изличиш страха от съзнанието си, започваш да изглеждаш по-млад и здравето ти се подобрява.
— Аха, небезизвестната връзка между ума и тялото — казах аз,
като се надявах да прикрия невежеството си.
— Да. На мъдреците от Изтока тя е известна от пет хиляди години. Едва ли може да се нарече „Нова епоха“ — отвърна той и жизнерадостното му лице разцъфна в широка усмивка. — Мъдреците споделиха с мен и друг мощен принцип, за който често си мисля.
Според мен той ще е безценен и за теб, когато тръгнеш по този път,
станеш свой собствен лидер и постигнеш себевладеене. Той често ме е мотивирал, когато ми се е искало да не си давам много труд. Тази философия може да се изрази съвсем сбито: разликата между хората,
постигнали висока реализация и онези, които не познават вдъхновения живот, е, че първите — дори да не им е приятно — вършат нещата,
които по-малко развитите хора не обичат да вършат. Действително просветлените хора, онези, които всеки ден изживяват дълбоко щастие,
са готови да отложат непосредственото удоволствие за сметка на дългосрочната цел. Ето защо те се справят смело със слабостите и страховете си, дори потапянето в зоната на неизвестното да носи със себе си известни неприятности. Те са твърдо решени да живеят,
следвайки мъдростта на кайдзен и да усъвършенстват всеки аспект от себе си неуморно и непрестанно. С течение на времето нещата, които преди са им били трудни, стават лесни. Страховете, които преди са им пречили да постигнат цялото щастие, здраве и благополучие, което заслужават, се разпиляват като къщички от карти, отнесени от ураган.

92
— С други думи, трябва да променя себе си, преди да променя живота си?
— Да. Напомня ми една история, която разказваше моят любим професор в Харвард. Една вечер след дълъг работен ден бащата седнал да чете вестник. Детето, което искало да играе, не му давало спокойствие.
Накрая бащата се ядосал, откъснал от вестника една снимка на земното кълбо и я накъсал на стотици парченца. „Хайде, синко, сглоби пак картинката от тези парченца“ — казал той, като се надявал, че така ще намери работа на детето за достатъчно дълго време и ще си дочете спокойно вестника. За негово учудване детето се върнало само след минута с идеално сглобената снимка на земното кълбо. Слисаният баща го попитал как е успяло да извърши този подвиг, а то се усмихнало и казало: „Татко, от другата страна на земното кълбо имаше снимка на един човек и след като сглобих човека, светът си дойде на мястото“.
— Каква хубава история.
— Най-мъдрите хора, които познавам — от мъдреците от
Шивана до професорите ми в Харвард — като че ли до един знаеха ключовата формула на щастието.
— Моля те, продължавай — подканих го малко нетърпеливо аз.
— Тя се състои точно в онова, което вече споменах: щастието идва чрез непрекъснатото осъществяване на някаква достойна цел.
Когато вършиш онова, което наистина обичаш, непременно ще намериш дълбоко удовлетворение.
— Ако щастието идва при всеки, който просто върши любимото си нещо, защо толкова много хора са нещастни?
— Логичен въпрос, Джон. Да правиш каквото обичаш,
независимо дали това означава да се откажеш от сегашната си работа,
за да станеш актьор, или да отделяш по-малко време за несъществените неща, за да имаш време за други, които са по-важни, е нужна много смелост. Налага се да излезеш от зоната на личното удобство, а всяка промяна отначало е малко неудобна. Тя крие и известни рискове. Но като оставим тези неща настрана, това е най- сигурният начин да живееш щастливо.
— И как по-точно човек изгражда смелостта си?

93
— По същия начин, както в историята, която ти разказах: щом веднъж сглобиш себе си, твоят свят отива на мястото си. Щом овладееш ума, тялото и характера си, щастието и изобилието по някакъв магически начин влизат в живота ти. Но трябва да отделяш известно време всеки ден за работа върху себе си, дори да е само десет-петнайсет минути.
— А какво символизира триметровият четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо от притчата на Йоги Раман?
— Нашият едър приятел ще ти напомня непрестанно за силата на
кайдзен, което на японски означава постоянно развитие и разширяване на съзнанието.
Само за няколко часа Джулиан разкри пред мен най-могъщата —
и най-изумителната — информация, която бях чувал през живота си.
Научих за магията на собствения си ум и заровеното в него съкровище от потенциални възможности. Научих изключително практични техники за успокояване на ума и фокусиране на силата му върху постигането на желанията и мечтите. Научих колко е важно да имам определена мисия в живота, както и да си поставям ясни цели във всеки аспект на моя личен, професионален и духовен свят. А ето, че сега ми показа и вечния принцип на себевладеенето: кайдзен.
— Как мога да практикувам изкуството на кайдзен?
— Ще ти дам десет древни, но високоефективни ритуали, които ще те отведат далече по пътя на себевладеенето. Ако ги прилагаш ежедневно и с вяра в ползата от тях, ще забележиш учудващи резултати само след месец. Ако продължаваш да ги прилагаш и те станат част от нормалния ти живот, за да се превърнат постепенно в навици, непременно ще постигнеш състояние на съвършено здраве,
безгранична енергия, неотслабващо щастие и вътрешно спокойствие. В
крайна сметка ще постигнеш божествената си съдба — защото това е твое рождено право.
Йоги Раман ми подари десетте ритуала с дълбоко убеждение в тяхната, както се изрази, „изключителност“, и сигурно ще се съгласиш,
че аз съм живо доказателство за силата им. Просто те моля да чуеш какво имам да кажа и сам да прецениш резултатите.
— Резултати, които ще променят живота ми само за трийсет дни? — попитах недоверчиво.

94
— Да. Quid pro quo, или цената, която трябва да платиш, е да отделяш поне един час дневно в продължение на трийсет дни, за да практикуваш стратегиите, които ще ти дам. Това е всичко — да инвестираш в себе си. И моля те, не ми казвай, че нямаш време.
— Наистина нямам — отвърнах искрено аз. — Практиката ми процъфтява. Не мога да отделя десет минути за себе си, какво остава за цял час, Джулиан.
— Вече ти казах: да твърдиш, че нямаш време да работиш върху себе си, независимо дали това означава да усъвършенстваш ума си или да подхранваш духа си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш за бензин, защото си много зает да караш. В крайна сметка ще си получиш заслуженото.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Как така?
— Нека ти го обясня по друг начин. Ти много приличаш на технически съвършена спортна кола, която струва милиони долари;
добре регулирана, свръхмодерна машина.
— О, благодаря ти, Джулиан.
— Умът ти е най-голямото чудо във Вселената, а тялото ти е способно на изумителни подвизи.
— Приемам го.
— Като знаеш стойността на тази технически съвършена спортна машина, струваща милиони долари, разумно ли е да я караш с пълна газ всяка минута ден след ден, без да направиш почивка, за да може двигателят да изстине?
— Не, разбира се.
— Е, защо тогава да не отделяш малко време всеки ден, за да направиш почивка или да си отдъхнеш? Защо да не отделиш необходимото време, за да охладиш един такъв свръхсъвършен двигател като ума си? Разбираш ли какво искам да кажа? Няма нищо по-важно от това да отделиш необходимото време, за да обновиш самия себе си. И колкото и да е иронично, ако в напрегнатия си график намериш време за самоусъвършенстване и лично обогатяване,
ефективността ти драматично ще се подобри, когато пак се върнеш към него.

95
— Един час дневно в продължение на трийсет дни, това ли е всичко?
— Това е магическата формула, която търсех през цялото време.
Когато бях на върха на славата си, сигурно бих платил няколко милиона долара, за да я науча. Нямах представа, че тя е безплатна,
както е безплатно всяко безценно познание. Но наред с това трябва да бъдеш дисциплиниран и ежедневно да прилагаш стратегиите, от които се състои формулата, с дълбоко убеждение в стойността им. Те не са средство да позакърпиш набързо нещата. Заемеш ли се веднъж с тях,
трябва да си готов да ги следваш дълго време.
— Какво имаш предвид?
— Ако прекарваш един час на ден, за да се погрижиш за себе си,
със сигурност ще постигнеш драматични резултати след трийсет дни
— стига да правиш нещата така, както трябва. За изграждането на един нов навик е нужен около месец. След този период стратегиите и техниките, които ще научиш, се превръщат във втора природа. Ключът е, че трябва да продължаваш да ги практикуваш всеки ден, ако искаш да запазиш резултатите.
— Звучи ми логично — съгласих се аз. Джулиан несъмнено беше открил извора на личната жизненост и вътрешно спокойствие в собствения си живот. Всъщност трансформацията му от болен стар адвокат в лъчезарен енергичен философ беше истинско чудо. В този момент реших да посветя един час на ден, за да изпълнявам техниките и правилата, които ми предстоеше да чуя. Реших да се опитам да поработя върху себе си, преди да се мъча да променям другите,
какъвто навик имах. Може би и аз щях да претърпя „Мантълоподобна трансформация“. Струваше си да опитам.
През тази нощ научих нещо, което Джулиан наричаше „десетте ритуала за лъчезарен живот“. Някои от тях изискваха известно съсредоточаване от моя страна. Други можеха да се изпълняват без усилие. Всички звучаха интригуващо и многообещаващо за изключителните неща, които ме очакваха.
— Мъдреците наричат първата стратегия „Ритуал на
Уединението“. Той не изисква нищо друго, освен да включиш в ежедневния си график задължителен период на спокойствие.
— И какво по-точно представлява този период на спокойствие?

96
— Това е някакъв период от време — от петнайсет до петдесет минути — през който изследваш лечебната сила на мълчанието и постепенно разбираш кой точно си ти — обясни Джулиан.
— Нещо като задължителна почивка за прегрелия ми двигател?
— попитах аз с лека усмивка.
— Съвсем точно определение. Бил ли си някога на дълъг път със семейството си?
— Разбира се. Всяко лято пътуваме с кола до къщата на родителите на Джени.
— Хубаво. Спирате ли за почивка по пътя?
— Да. За да хапнем или, ако ми се приспи, дремвам за малко,
след като в продължение на шест часа съм слушал как децата се карат на задната седалка.
— Добре. Разглеждай Ритуала на Уединението като един вид спиране по пътя за почивка на душата. Целта му е самообновяване, а това се постига, като прекараш известно време сам и се обгърнеш с красивото наметало на мълчанието.
— Какво толкова особено има в мълчанието?
— Уединението и спокойствието те свързват с твоя източник на креативна енергия и освобождават безграничната интелигентност на вселената. Разбираш ли, Джон, умът е като езеро. В нашия хаотичен свят умовете на повечето хора никога не намират спокойствие. Ние вечно сме обзети от някакви вътрешни вълнения. Но ако просто спреш за малко и прекараш спокойно известно време всеки ден, езерото на ума става гладко като стъкло. Това вътрешно спокойствие носи със себе си истински богатства, включително дълбоко чувство за благополучие, вътрешен мир и безгранична енергия. Дори ще спиш по-добре и ще си възвърнеш чувството за равновесие в ежедневната си работа.
— Нужно ли е да отида на някакво специално място за този период на спокойствие?
— На теория би могъл да го правиш навсякъде, като се почне от спалнята и се стигне до офиса. Важното е да намериш място, което е наистина спокойно и красиво.
— Защо трябва непременно да е красиво?
— Красивите образи носят спокойствие на измъчената душа —
отбеляза Джулиан с дълбока въздишка. — Букет рози и дори най-

97
обикновен минзухар действат изключително полезно върху сетивата и те изпълват с безкрайно спокойствие. В идеалния случай би трябвало да вкусваш такава красота на място, което да ти служи като Убежище за Аза.
— Това пък какво е?
— Общо взето, някакво място, което да стане твое скривалище за умствено и духовно развитие. Може да е неизползвана стая в къщата ти или спокойно кътче в малък апартамент. Важното е да определиш конкретно място за ритуала на самообновление, място, което спокойно очаква пристигането ти.
— Това описание звучи много приятно. Струва ми се, че ако имам някое тихо кътче, където да си почина след работа, всичко ще е съвсем различно. Бих могъл да се поотпусна и да се освободя от напрежението. То сигурно би ме превърнало в много по-приятен човек за околните.
— Така стигаме до друго важно нещо. Ритуалът на Уединението действа най-добре, ако го практикуваш по едно и също време всеки ден.
— Защо?
— Защото тогава се интегрира в ежедневието ти като ритуал.
Като го практикуваш по едно и също време всеки ден, ежедневната доза мълчание скоро се превръща в навик, който никога няма да изоставиш. А позитивните житейски навици неизбежно те водят към съдбата ти.
— Има ли още нещо?
— Да. Използвай всяка възможност да общуваш с природата. Не пропускай нито ден. Бързата разходка през гората или дори няколко минути за прекопаване на лехата с домати в задния двор ще възстановят връзката ти с извора на спокойствие, който сега е скрит някъде в теб. Общуването с природата ти позволява да се настроиш към безкрайната мъдрост на висшия аз. Такова самопознание ще те отведе в неизследваните измерения на вътрешната ти сила. Никога не забравяй това — възторжено завърши тирадата си Джулиан.
— А на теб добре ли ти подейства този ритуал, Джулиан?
— Абсолютно. Ставах със слънцето и веднага се отправях към тайното си убежище. Там наблюдавах Сърцето на Розата толкова дълго, колкото ми беше нужно. Понякога прекарвах цели часове в

98
спокойно съзерцание. Друг път ми бяха достатъчни само десет минути.
Резултатът е горе-долу един и същ: дълбоко усещане за вътрешна хармония и прилив на физическа енергия. И с това стигаме до втория ритуал. Ритуалът на физичността.
— Звучи интересно. Какво представлява?
— Свързан е със силата на грижите за тялото.
— Какво?
— Много просто. Ритуалът на физичността е основан на принципа, според който както се грижиш за тялото, така се грижиш и за ума. Както подготвяш тялото си, така подготвяш и ума си. Както тренираш тялото си, така тренираш и ума си. Отделяй известно време всеки ден, за да подхранваш храма на тялото си с енергични упражнения. Раздвижи кръвта си и разкърши тялото си. Знаеш ли, че в една седмица има сто шейсет и осем часа?
— Не. Никога не съм се замислял.
— Но е така. Поне пет от тези 168 часа трябва да се инвестират в някакъв вид физическа дейност. Мъдреците от Шивана практикуваха древната дисциплина йога, за да разбудят физическия си потенциал и да водят силно, динамично съществуване. Да наблюдаваш как тези хора в прекрасна физическа форма, успели да се преборят с остаряването, стоят изправени на главата си насред своето селце, беше изключителна гледка.
— Пробвал ли си йога, Джулиан? Джени започна да практикува йога миналото лято и твърди, че е удължила живота си с пет години.
— Нека първо ти кажа нещо друго, Джон. Няма една-единствена стратегия, която магически да преобрази живота ти. Трайната и дълбока промяна идва с непрекъснатото използване на различните методи, които споделих с тебе. Но йога е изключително полезен начин да отключиш запасите си от жизненост. Всяка сутрин изпълнявам упражнения по йога и те са едно от най-полезните неща, които правя за себе си. Йога не само подмладява тялото ми, но и фокусира ума ми.
Тя дори ми възвърна креативността. Йога е прекрасна дисциплина.
— Какво друго правеха мъдреците, за да се грижат за тялото си?
— Йоги Раман и неговите братя и сестри бяха убедени, че енергичното ходене сред природата, както по високите планински пътеки, така и сред гъстите гори в низините, прави чудеса за премахването на умората и възстановяването на тялото в естественото

99
му състояние на лъчезарно здраве. Когато времето беше прекалено лошо за разходки, те изпълняваха упражненията си в колибите. Бяха готови да пропуснат обеда или вечерята, но никога не пропускаха ежедневните си упражнения.
— Какво криеха в колибите? Сигурно машини за фитнес
„Нордик Трак“? — пошегувах се аз.
— Не съвсем. Понякога практикуваха пози от йога. Друг път ги виждах как правят една-две серии лицеви опори само с една ръка.
Според мен за тях не беше особено важно какви точно ще са упражненията. Важното беше да движат тялото си и да поемат в дробовете си чистия въздух на изумителната природа, сред която живееха.
— Какво общо има дишането на чист въздух с тези неща?
— Ще отговоря на въпроса ти с една от любимите сентенции на
Йоги Раман: „Да дишаш правилно, означава да живееш правилно“.
— Толкова важно ли е дишането? — попитах учудено.
— Още в началото на престоя ми в Шивана мъдреците ме научиха, че най-бързият начин да удвоя и дори да утроя количеството енергия, което притежавам, е като усвоя изкуството на ефективното дишане.
— Но нали ние всички знаем как да дишаме, дори новородените?
— Това не е точно така, Джон. Знаем как да дишаме, за да оцеляваме, но никога не сме се научили да дишаме, за да процъфтяваме. Повечето хора дишат прекалено плитко и поради това не приемат достатъчно кислород, за да поддържат работата на тялото си на оптимално ниво.
— Изглежда правилното дишане е цяла наука.
— Така е. И мъдреците се отнасяха към него точно по този начин, философията им беше проста: поемай повече кислород чрез правилно дишане, за да освободиш запасите си от енергия и да възвърнеш естествената си жизненост.
— Добре, откъде да започна?
— Това всъщност е много лесно. Два-три пъти на ден отделяй една-две минути, за да дишаш по-дълбоко и по-ефективно.
— По какво ще позная, че дишам ефективно?
— Първо изпълваш корема с въздух, докато излезе леко напред.
Това показва, че дишаш от корема, което е хубаво. Йоги Раман ме

100
научи на един трик. Сключваш ръце на корема и ако при вдишването те се разтворят, техниката ти на дишане е правилна.
— Колко интересно!
— Щом това ти харесва, то третият ритуал за лъчезарен живот ще ти хареса още повече.
— Който е?
— Ритуалът на Живото хранене. Навремето, когато бях адвокат,
непрекъснато се хранех с пържоли, пържени картофи и най-различни други боклуци. Ходех в най-хубавите ресторанти, но все пак се тъпчех с боклуци. Това беше един от основните източници на моето хронично недоволство, въпреки че по онова време не го знаех.
— Наистина ли?
— Да. Лошото хранене се отразява силно върху живота ти. То изцежда умствената и физическата ти енергия, влияе върху настроението и те лишава от яснота на ума. Йоги Раман казваше:
„Както храниш тялото си, така храниш ума си“.
— Сигурно си променил диетата си?
— Коренно. Сега се чувствам и изглеждам по съвсем различен начин. Преди все си мислех, че съм толкова съсипан поради стреса и напрежението, както и защото старостта вече протягаше сбръчканите си пръсти към мен. В Шивана научих, че летаргията ми в голяма степен се дължи на нискооктановото гориво, което наливам в тялото си.
— С какво се хранеха мъдреците от Шивана, за да остават толкова млади и умни?
— Живи храни — отвърна светкавично Джулиан.
— Какво?
— Казах ти, живи храни. Живите храни са храни, които не са мъртви.
— Стига, Джулиан! Какви са тези живи храни? — попитах нетърпеливо.
— По принцип живите храни са създадени чрез естественото взаимодействие на слънцето, въздуха, почвата и водата. Става дума за вегетарианска диета. Напълни чинията си с пресни зеленчуци, плодове и зърна и нищо чудно да живееш вечно.
— Възможно ли е това?

101
— Повечето мъдреци бяха прехвърлили сто години и не показваха признаци на остаряване. Миналата седмица прочетох във вестника за жителите на един малък остров — Окинава в
Източнокитайско море. Учените се стичат на цели тълпи на този остров, силно озадачени от факта, че там има най-голяма концентрация на столетници в света.
— Открили ли са нещо?
— Открили са, че вегетарианската диета е една от най-важните тайни за дълголетието им.
— Само че здравословна ли е такава диета? Според мен едва ли ще ти даде много енергия. Да не забравяме, Джулиан, че все още съм един претрупан с работа адвокат.
— Това е диетата, която природата е предопределила за нас. Тя е жива, витална и изключително здравословна. Мъдреците живеят с такава диета от хилядолетия. Наричат я сатвична, или чиста диета. А
що се отнася до тревогите ти дали ще получиш достатъчно енергия,
най-силните животни на планетата, като почнеш от горилите и стигнеш до слоновете, гордо развяват знамето на вегетарианството.
Знаеш ли, че горилата е около трийсет пъти по-силна от човека?
— Благодаря ти за тази важна информация.
— Повярвай ми, Джон, мъдреците не бяха хора на крайностите.
Цялата им мъдрост се основава на вечния принцип, че трябва да водиш умерен живот, без да изпадаш в никакви крайности. Затова, ако обичаш месо, спокойно можеш да продължиш да ядеш месо. Просто помни, че поглъщаш мъртва храна. Ако можеш, намали количеството червено месо, което приемаш. То се преработва трудно и тъй като храносмилателната ти система е един от процесите, които изискват най-много енергия, този вид храни те лишават ненужно от ценни енергийни запаси. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Просто сравни как се чувстваш, след като си изял една пържола и какво е енергийното ти ниво, след като си изял една салата. Ако не искаш да станеш пълен вегетарианец, най-малкото яж винаги салата с всяко хранене и плодове за десерт. Дори само това ще промени в огромна степен качеството на физическия ти живот.
— Струва ми се, че няма да ми е много трудно — отвърнах аз. —
Непрекъснато слушам за ползата от предимно вегетарианското хранене. Миналата седмица Джени ми разказа за някакво проучване

102
във Финландия, според което 38 от новите вегетарианци заявили, че изпитват много по-малко умора и съзнанието им е много по-будно след само седем месеца от този нов начин на живот. Трябва да опитам да ям салата с всяко ядене. Като те гледам, Джулиан, може би ще почна да ям само салата.
— Опитай един месец и сам виж какви са резултатите. Ще се почувстваш феноменално.
— Хубаво. Щом е полезно за мъдреците, сигурно ще е полезно и за мен. Обещавам ти, че ще направя опит. Едва ли изисква толкова голямо усилие, пък и ми е омръзнало всяка вечер да се занимавам с барбекюто.
— Ако съм те запалил по ритуала на живото хранене, сигурно четвъртият ритуал много ще ти хареса.
— Чашата на ученика ти е все още празна.
— Четвъртият ритуал е известен като Ритуал на Изобилното знание. Той се основава на идеята да продължаваш да учиш и да разширяваш кръга на познанията си до края на живота си в името на собственото си благо и благото на всички около теб.
— Идеята ми е позната — знанието е сила.
— Тук става дума за нещо много повече, Джон. Знанието е само потенциална сила. За да се прояви силата, трябва да го приложиш.
Повечето хора знаят какво трябва да направят във всяка ситуация,
както и в живота си изобщо. Проблемът е, че те не предприемат ежедневни последователни действия, за да прилагат знанието и да реализират мечтите си. Ритуалът на Изобилното знание изисква да станеш ученик на живота. И нещо по-важно, той изисква да използваш наученото в класната стая на собственото си съществуване.
— Как Йоги Раман и другите мъдреци прилагаха този ритуал в живота си?
— Те имаха много подритуали, които изпълняваха всеки ден като част от Ритуала на Изобилното знание. Една от най-важните стратегии е и една от най-лесните. Можеш да почнеш да я прилагаш още днес.
— Много време ли е нужно за нея?
Джулиан се усмихна:
— Всички тези техники, средства и съвети, които споделям с теб,
ще те направят по-продуктивен и по-ефективен, отколкото някога си бил. Недей да се скъпиш за няколко минути. Помисли си за хората,

103
които казват, че все не смогват да направят резервно копие на информацията от компютъра си, защото през цялото време работят на него. Само че когато компютърът рухне и месеци важна работа бъдат загубени, почват да съжаляват, че не са отделяли няколко минути на ден, за да я съхранят. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Трябва да подредя приоритетите си?
— Точно така. Помъчи се да не живееш в оковите на графика си.
Фокусирай усилията си върху нещата, които съвестта и сърцето ти казват да направиш. Когато инвестираш в себе си и се посветиш на издигането на ума, тялото и характера си до най-високото им ниво, ще усетиш, че вътре в себе си имаш личен навигатор, който ти казва какво трябва да направиш, за да постигнеш най-големи и най- удовлетворителни резултати. Ще престанеш да се тревожиш за това колко е часът и ще почнеш да живееш живота си.
— Разбрах. И какъв е този прост подритуал, на който щеше да ме научиш? — попитах аз.
— Чети редовно. Ако всеки ден четеш половин час, ще постигнеш чудеса. Но трябва да те предупредя нещо. Недей да четеш безразборно. Бъди избирателен какво слагаш в плодородната градина на ума си. То трябва да е много хранително. Избирай такива неща,
които ще донесат подобрение както за теб, така и за качеството на живота ти.
— Какво четяха мъдреците?
— Те прекарваха голяма част от времето си в четене и препрочитане на древните учения на предците си. Те жадно поглъщаха тази философска литература. Още си спомням как тези прекрасни хора седяха на бамбуковите си столчета и четяха странно подвързаните си книги, а по лицата им играеше леката усмивка на просветлението.
Точно в Шивана разбрах истинската сила на книгата и на правилото, че книгата е най-добрият приятел на мъдрите.
— Значи трябва да почна да чета всяка хубава книга, която ми попадне?
— Да и не — отвърна Джулиан. — Никога не бих ти казал да не прочетеш толкова книги, колкото можеш. Но помни, че някои книги са предназначени да бъдат вкусени, други да бъдат сдъвкани и накрая има книги, които трябва да погълнеш цели. С което стигаме до следващото важно нещо…

104
— Сигурно си огладнял?
— Не, Джон — засмя се Джулиан. — Искам само да ти кажа, че за да извлечеш наистина най-доброто от хубавата книга, трябва не просто да я прочетеш, а да я изучаваш. Чети я така, както четеш договорите, които твоите важни клиенти ти дават за юридическа консултация. Помисли истински върху книгата, работи с нея, слей се с нея. Жителите на Шивана често препрочитаха много от мъдрите книги в голямата си библиотека по десет-петнайсет пъти. Те се отнасяха към великите книги като към свети писания, свещени документи с божествен произход.
— Ужас! Наистина ли четенето е толкова важно?
— Трийсет минути на ден ще внесат прекрасна промяна в живота ти, защото бързо ще почнеш да виждаш какви огромни запаси от знания имаш пред себе си. В книгите ще намериш отговор на всеки проблем, пред който си се изправил. Ако искаш да бъдеш по-добър адвокат, баща, приятел или любовник, ще намериш книги, които да те изстрелят право нагоре към тези цели. Всички грешки, които си направил в живота си, вече са били направени от хората, минали по този път преди теб. Да не би да мислиш, че никой преди теб не се е изправял пред подобни трудности?
— Изобщо не съм се замислял върху това, Джулиан, но разбирам какво ми казваш и знам, че си прав.
— Всички проблеми, пред които някой се е изправял или ще се изправи през живота си, са вече известни — заяви Джулиан. — И нещо по-важно, всички отговори и решения са записани на страниците на книгите. Чети подходящите книги. Научи как онези преди теб са се справяли с трудностите, пред които си изправен сега. Прилагай тези стратегии за успех и ще останеш учуден от забележимите подобрения в живота си.
— Кои по-точно са „подходящите книги“? — попитах аз, защото веднага разбрах, че Джулиан ми дава отличен съвет.
— Оставям това на собствената ти преценка, приятелю. Лично аз, откакто се върнах от Индия, прекарвам по-голяма част от времето си в четене на биографиите на мъжете и жените, от които се възхищавам. Чета и много книги, посветени на мъдростта.
— Би ли могъл да препоръчаш някои заглавия на един изпълнен с ентусиазъм младеж като мен? — казах аз с широка усмивка.

105
— Разбира се. Ще се обогатиш с биографията на великия американец Бенджамин Франклин. Мисля, че ще намериш силен стимул за растеж в автобиографията на Махатма Ганди, озаглавена
„Историята на моите експерименти с истината“. Препоръчвам ти да прочетеш „Сидхарта“ от Херман Хесе, изключително практичната философия на Марк Аврелий и някои трудове на Сенека. Би могъл да прочетеш дори „Мисли и забогатявай“ от Наполеон Хил. Прочетох я миналата седмица и ми се стори много съдържателна.
— „Мисли и забогатявай“! — възкликнах аз. — Мислех си, че след инфаркта си се отказал от всичко това. Направо не мога да понасям всички тези ръководства за бързо забогатяване, които разни мазни търгаши пробутват на наивниците.
— По-полека, момчето ми. Напълно съгласен съм с теб — каза
Джулиан с цялата топлота и търпение на мъдър, любящ дядо. — И аз искам да възстановя етичните норми на нашето общество. Тази книжка не е за това как да спечелиш много пари, а как да спечелиш повече живот. Аз пръв ще ти кажа, че между истинското и материалното благополучие има голяма разлика. Преживял съм го и познавам болката от живота, в който най-важното са парите. „Мисли и забогатявай“ е за изобилието, включително духовното изобилие и как да привлечеш в живота си добрите неща. Няма да сбъркаш, ако я прочетеш. Но не те насилвам.
— Прости ми, Джулиан, не исках да вляза в ролята на агресивен адвокат — извиних се аз. — Понякога не мога да се сдържам. Това е друго, с което трябва да се преборя. Наистина съм благодарен за всичко, което споделяш с мен.
— Няма нищо. Вече е забравено. Важното е просто да четеш и да продължаваш да четеш. Искаш ли да ти кажа нещо интересно?
— Какво?
— Няма да те обогати онова, което ти ще извлечеш от книгите —
в крайна сметка онова, което книгите ще извлекат от теб, ще промени живота ти. Истината, Джон, е, че от книгите всъщност няма да научиш нищо ново.
— Наистина ли?
— Наистина. Книгите просто ще ти помогнат да видиш онова,
което вече е в теб. Точно в това се състои просветлението. След всичките си пътувания и изследвания, установих, че всъщност съм се

106
върнал в точката, от която започнах като дете. Но сега познавам себе си и всичко, което съм и мога да бъда.
— Значи Ритуалът на Изобилното знание се състои в това да четеш и да изследваш морето от информация в света?
— Отчасти. Засега чети по половин час на ден. Останалото ще дойде естествено — каза Джулиан с леко загадъчен глас.
— Добре. Какво представлява петият ритуал за лъчезарен живот?
— Това е Ритуалът на Личната медитация. Мъдреците бяха твърдо убедени в силата на вътрешното съзерцание. Времето,
посветено на това да познаеш себе си, ще те свърже с едно измерение на твоята същност, което не си и подозирал, че притежаваш.
— Звучи много сложно.
— Всъщност идеята е съвсем практична. Всички ние крием дълбоко в себе си много способности. Ако отделим нужното време да ги познаем, ще ги разпалим. Но мълчаливото съзерцание ще ти донесе и нещо повече. Тази практика ще те направи по-силен, по-мъдър и ще ти даде повече вътрешно спокойствие. Този начин на употреба на ума носи големи награди.
— Идеята все още ми е малко неясна, Джулиан.
— Няма нищо страшно. Когато я чух за пръв път, и на мен ми беше чужда. По същността си личната медитация не е нищо друго,
освен навика да мислиш.
— Но нали всички ние мислим? Не е ли това част от човешката ни същност?
— Е, повечето от нас наистина мислят. Проблемът е, че повечето хора мислят само колкото да оцелеят. Онова, за което става дума при този ритуал, е да мислиш, за да процъфтяваш. Когато прочетеш биографията на Бен Франклин, ще разбереш какво имам предвид.
Всяка вечер, след ден, прекаран в продуктивна работа, той се усамотявал в някой спокоен ъгъл и размишлявал върху събитията от деня. Разглеждал всичките си действия и преценявал дали са позитивни и конструктивни, или негативни и съответно трябва да бъдат коригирани. Като знаел ясно къде е сбъркал през деня, той можел да предприеме незабавни мерки, за да се усъвършенства и да напредва по пътя към себевладеенето. Мъдреците правеха същото.
Всяка вечер те се усамотяваха в колибите, покрити с ароматни розови

107
цветове и потъваха в дълбока медитация. Йоги Раман дори записваше всички събития от деня на хартия.
— Какво по-точно записваше? — попитах аз.
— Първо, правеше списък на всичките си действия — утринния си тоалет, взаимодействията си с другите мъдреци, обиколките из гората в търсене на дърва за горене и прясна храна. Интересното е, че записваше и всичко, което си е мислил през деня.
— Не е ли много трудно? Аз не мога да си спомня какво съм си помислил преди пет минути, да не говорим какво съм си помислил преди дванайсет часа.
— Не е трудно, ако практикуваш този ритуал ежедневно.
Разбираш ли, всеки може да постигне резултатите, които постигнах аз.
Всеки. Истинският проблем е, че прекалено много хора страдат от ужасната болест, известна като „търсене на извинение“.
— Струва ми се, че и аз отдавна съм се заразил от нея — казах,
като много добре разбирах за какво ми говори моят мъдър приятел.
— Престани да търсиш извинения и просто го направи! —
възкликна Джулиан и в гласа му усетих дълбоко убеждение.
— Какво да направя?
— Отдели време да мислиш. Създай си навика редовно да се самоанализираш. Йоги Раман записваше всичките си действия и мисли в една колонка, а срещу нея оценката си за всяко действие и всяка мисъл. Той се изправяше пред собствените си действия и мисли,
записани на хартия, и си задаваше въпроса дали те в основата си са позитивни. Ако бяха позитивни, решаваше, че трябва да продължи да им отделя скъпоценната си енергия, тъй като след време ще му донесат огромни дивиденти.
— А ако са били негативни?
— В такъв случай разработваше ясен план на действие, за да се освободи от тях.
— Струва ми се, че един пример би ми помогнал.
— Може ли да е нещо лично? — попита Джулиан.
— Разбира се. С удоволствие ще науча някоя от най-съкровените ти мисли — отвърнах аз.
— Всъщност имах предвид твоите най-съкровени мисли.
Двамата се захилихме като ученици в двора на училището.
— Е, добре, така да бъде. Ти винаги успяваш да се наложиш.

108
— Добре. Хайде да разгледаме част от нещата, които си направил днес. Вземи онзи лист на масичката и пиши — нареди Джулиан.
Имах чувството, че сега ще се случи нещо важно. За пръв път от години отделях време, през което да не правя нищо друго, освен да разсъждавам върху собствените си мисли и действия. Всичко това беше толкова странно и в същото време толкова интелигентно. В края на краищата как бих могъл да се надявам, че ще подобря себе си и живота си, ако не отделя време да помисля какво точно да подобря?
— Откъде да започна? — попитах аз.
— Започни от сутринта и премини през целия ден. Отбележи само най-важните моменти, защото трябва да ти разкажа още много неща, а и искам след малко да се върна към притчата на Йоги Раман.
— Добре. В 6.30 електронният ми петел изкукурига и ме събуди
— пошегувах се аз.
— Бъди сериозен и продължавай нататък — каза твърдо
Джулиан.
— Добре. Взех душ и се избръснах, закусих набързо и хукнах на работа.
— Какво правеше семейството ти?
— Всички спяха. Както и да е, щом стигнах в офиса, заварих клиента с час за седем и половина да ме чака от седем, и — о, ужас! —
беше много ядосан!
— Каква беше твоята реакция?
— Не му се дадох. Какво друго можех да направя — да го оставя да ме малтретира?
— Хм. Добре. Какво се случи после?
— Ами ситуацията ставаше все по-лоша. Обадиха се от съда и ми казаха, че съдията Уайлдъбест иска да ме види в кабинета си и ако не съм там до десет минути, „ще хвърчат глави“. Спомняш си
Уайлдъбест, нали? Точно ти му лепна прякора Звяра, след като те арестува за неуважение към съда, защото беше паркирал ферарито си на неговото място! — спомних си аз и избухнах в смях.
— Много ти се искаше да вмъкнеш и това в историята, нали? —
отвърна Джулиан и в очите му за миг проблесна онова игриво пламъче,
с което навремето толкова се славеше.
— Така или иначе, тръгнах към съда и там пак се скарах, този път с една чиновничка. Върнах се в офиса, където ме чакаха двайсет и

109
седем телефонни съобщения, всички отбелязани като „спешни“. Да продължавам ли нататък?
— Да, моля те.
— На път за вкъщи Джени ми се обади по мобилния телефон и ме помоли да се отбия при майка й и да взема един от онези забележителни сладкиши, които са гордостта на тъща ми. Проблемът беше, че когато излязох от магистралата, попаднах в най-голямото задръстване, което съм виждал. И докато седях в колата на температура 40 градуса, се разтреперих от напрежение и от раздразнението, че губя още време.
— Каква беше реакцията ти?
— Почнах да сипя ругатни — казах аз напълно искрено. —
Истината е, че крещях с пълен глас в колата. Искаш ли да знаеш какво точно?
— Струва ми се, че едва ли ще е нещо, което би подхранило градината на ума ми — отговори Джулиан с лека усмивка.
— Но може би ще послужи добре за наторяването й.
— Не, благодаря. Най-добре да спрем дотук. Сега само за миг разгледай как е минал денят ти. Очевидно в ретроспекция има поне няколко неща, които би направил по различен начин, ако имаше възможност.
— Очевидно.
— Например кои?
— Хм. Ами, първо, в един идеален свят щях да стана по-рано. За мен едва ли е много полезно непрекъснато да тичам. Бих искал сутрин да имам малко спокойствие и да започна деня без напрежение. Струва ми се, че техниката Сърцето на Розата, за която ми разказа, би била приятна. Също така наистина бих искал семейството ми да е на масата за закуска, дори само за купичка мюсли. Това би ме балансирало малко повече. Винаги имам чувството, че не прекарвам достатъчно време с
Джени и децата.
— Но този свят наистина е идеален, както е идеален и животът ти. Ти наистина притежаваш способността да контролираш деня си.
Притежаваш способността да мислиш добри мисли. Притежаваш способността да изживееш мечтите си! — отбеляза Джулиан,
повишавайки глас.
— Съзнавам това. Започвам да усещам, че мога да се променя.

110
— Чудесно. Продължавай да размишляваш за деня си — нареди той.
— Е, иска ми се да не бях се разкрещял на клиента. Иска ми се да не се бях скарал с чиновничката в съда. И ми се иска да не бях сипал тези ругатни в задръстването.
— На задръстването не му пука, нали?
— Задръстването продължава най-невъзмутимо да си е задръстване — отбелязах аз.
— Струва ми се, сега вече разбираш силата на Ритуала на
Личната медитация. Когато разгледаш как е минал денят и какви са били действията и мислите ти, поставяш критерий, с който да измерваш подобрението. Единственият начин да подобриш утрешния ден е като знаеш какво си сбъркал днес.
— И да си направиш ясен план, за да не се повтаря, нали така?
— добавих аз.
— Точно така. Няма нищо лошо в това да правиш грешки.
Грешките са част от живота и са от основно значение за растежа. Както гласи една мъдрост: „Щастието идва чрез добрата преценка, добрата преценка идва чрез опита, а опитът идва чрез лошата преценка“.
Има обаче нещо много лошо в непрекъснатото повтаряне на едни и същи грешки ден след ден. То показва пълно отсъствие на самопреценка — именно онова качество, което отделя хората от животните.
— Ето нещо, което не съм чувал.
— Да, но е вярно. Само човешкото същество може да излезе извън себе си и да анализира кои негови постъпки са правилни и кои неправилни. Кучето не може да го прави. Птицата не може да го прави.
Дори маймуната не може. Но ти можеш. Ето това е смисълът на
Ритуала на Личната медитация. Осъзнай какво е правилно и какво е неправилно в твоите дни и в твоя живот. После се заеми с незабавни подобрения.
— За много неща трябва да се замисля, Джулиан. За много неща… — поклатих глава аз.
— Защо не започнеш с шестия ритуал за лъчезарен живот:
Ритуала на Ранното пробуждане.
— Аха, струва ми се знам какво следва.

111
— Един от най-добрите съвети, които получих в онзи далечен оазис Шивана, беше да ставам със слънцето и да започвам деня си добре. Повечето от нас спят много повече, отколкото им е нужно.
Нормалният човек може да спи шест часа, без това да се отрази на здравето му или да се чувства недоспал. Сънят е просто навик и като при всеки друг навик можеш да се тренираш така, че да получиш желания резултат; в този случай да спиш по-малко.
— Но ако стана прекалено рано, през целия ден се чувствам съсипан — казах аз.
— През първите няколко дни ще изпитваш силна умора — няма спор по въпроса. Възможно е това да продължи през цялата първа седмица. Моля те разглеждай го като малка доза временно страдание, с цел да получиш голяма доза постоянно подобрение. Създаването на нов навик винаги е свързано с известно неудобство. Все едно, че разработваш нови обувки — отначало малко ти стягат, но скоро започват да ти прилягат като ръкавица. Както вече ти казах, болката често е предвестник на личния растеж. Не се страхувай от нея. Вместо това я посрещни с радост.
— Добре. Харесва ми идеята да се науча да ставам рано. Първо обаче искам да те попитам какво имаш пред вид под „рано“?
— Още един добър въпрос. Няма идеален час. Както при другите техники, прави онова, което е най-подходящо за теб. Помни предупрежденията на Йоги Раман: „Не изпадай в крайности. Прави всичко умерено“.
— Да ставам призори ми се вижда крайност.
— Обаче не е. Няма нищо по-естествено от това да се пробуждаш с красотата на първите лъчи на започващия ден.
Мъдреците вярваха, че слънчевата светлина е небесен дар. Внимаваха да не прекаляват, но редовно правеха слънчеви бани и често весело танцуваха под лъчите на ранното утринно слънце. Дълбоко съм убеден, че това беше още една от тайните на изключителното им дълголетие.
— Ти печеш ли се на слънце? — попитах аз.
— Разбира се. Слънцето ме подмладява. Когато се изморя, то поддържа доброто ми настроение. Хората го боготворят, защото подхранва не само реколтата, но и духа им. Слънчевите лъчи ще събудят жизнеността ти и ще ти възвърнат емоционалното и

112
физическото здраве. Слънцето е прекрасен лечител, когато го използваш умерено. Но ето, че пак се отклонявам. Говорехме за ранното ставане всеки ден…
— Хм. Как да впиша този ритуал във всекидневието си?
— Веднага ще ти дам няколко полезни съвета. Първо, никога не забравяй, че е важно не количеството, а качеството на съня. Шест часа дълбок, непрекъснат сън са по-полезни от десет часа неспокоен сън.
Целта е да дадеш на тялото си почивка, така че естествено извършващите се в него процеси да възстановят физическото тяло до естественото му състояние на здраве — състояние, влошено поради стреса и борбите при ежедневната му употреба. Много от навиците на мъдреците се основават на принципа, че човек трябва да се стреми не към количествен сън, а към качествена почивка. Например Йоги Раман никога не ядеше след осем часа вечерта. Твърдеше, че процесът на храносмилане ще влоши качеството на съня му. Още нещо —
мъдреците имаха навик да медитират под нежните звуци на арфа малко преди да си легнат.
— Защо го правеха?
— Нека да те попитам нещо, Джон. Ти какво правиш всяка вечер, преди да си легнеш?
— Гледам новините с Джени, както постъпват повечето ми познати.
— Така си и знаех — отвърна Джулиан със загадъчно пламъче в очите.
— Не разбирам. Какво лошо би могло да има в това да погледаш малко новини, преди да си легнеш?
— Десетте минути преди сън и десетте минути след събуждане оказват дълбоко влияние върху подсъзнанието ти. През тези десет минути трябва да програмираш в ума си само най-вдъхновяващи и най-лъчезарни мисли.
— Говориш така, сякаш умът е компютър.
— Това е доста подходящо сравнение — каквото вкараш в него,
това ще получиш обратно. Още по-важен е фактът, че ти си единственият програмист. Като избираш какви мисли да вкараш в ума си, избираш и какво точно ще получиш обратно. Затова преди да си легнеш не гледай новините, не спори с никого и дори не прекарвай през ума си събитията от деня. Отпусни се. Ако искаш, изпий чаша

113
билков чай. Послушай някаква нежна класическа музика и се подготви да потънеш в дълбок обновяващ сън.
— Звучи логично. Колкото по-добре спя, толкова по-малко сън ще ми е нужен.
— Точно така. И помни древното правило „21“ — ако правиш нещо в продължение на двайсет и един последователни дни, то се превръща в навик. Затова упорствай и ставай рано поне три седмици,
преди да се откажеш, само защото ти е много неприятно. След три седмици то ще е част от живота ти. Скоро след това ще си способен с лекота да ставаш в пет и половина и дори в пет часа, готов да вкусиш красотата на още един прекрасен ден.
— Добре. Да кажем, че почна да ставам всеки ден в пет и половина. После какво?
— Въпросите ти показват, че мислиш, приятелю мой. Това ме радва. Стига да станеш, има толкова много неща, които можеш да направиш. Основният принцип, който трябва да помниш, е колко

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: