Монографията на професор Захарина Савова, дм, дм "Анорексия и булимия болести на съвремието"
Изтегляне 41.25 Kb.
|
| ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ИНДИКАЦИИ
Периодично повтарящи се епизоди на прекалено хранене с някои от следните характеристики: бързо консумиране на храната; приемане на високо калорична храна, която може лесно да се погълне по време на лакомо хранене; безчувствено поведение по време на хранене; съзнание за факта, че храненето е извън норма; чувство за вина, породено от прекомерното хранене. В случай, където е представена само булимия теглото може да бъде в норма, под норма или наднормено тегло. Често колебание на теглото в рамките на пет килограма. Многократни опити за отслабване със строги диети. Активно спортуване – натрапливо практикувано. Употреба на диуретици, пургативи, средства за намаляване на апетита и др. Злоупотреба с алкохол, барбитурати, амфитамин. Изразена загриженост към физиката и външния вид изобщо. Липса на сексуално влечение. Трудности в семейството и в контактите. Социална изолация. СОМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И УСЛОЖНЕНИЯ Протичането е хронично и/или повтарящо се многогодишно. Това води до някои от следните медицински усложнения: недостигът на калий увеличава значително риска от опасни нарушения на сърдечния ритъм под формата на аритмия, сменящи се регулационни центрове и вентрикуларни есктрасистули. Могат да настъпят промени в електричните отвеждания на сърдечната дейност в ЕКГ (напр. равна Т-вълна или изравняване на отрязъка ST); умора, ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане сутрин; мускулна слабост; оплаквания в областта на храносмилателния тракт – като повдигане, коремни болки, метеоризъм и упорит запек; гастроезофагинален рефлукс; възможно формиране на дивертикули на хранопровода, линеарни язви, които могат да се перфорират и да доведат до смърт; в крайни случай при спазматично повръщане може да се разкъса лигавицата на стомашния вход; кървенето се проявява като кърваво повръщане (синдром на Малори-Вайс); също тъй рядко и потенциално опасно за живота е разкъсването на хранопровода (синдрома на Бьорхаве ); свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, но често доста очебийно подуване на подушните слюнчени жлези (сиаладеноза ); загуба на течности, соли, недостиг на калий; обмяната на веществата и хормоналната регулация са чувствително нарушени, нарушение на функцията на хипофизата; лабораторните абнормалности включват хипокалемия, хипонатремия, хипохлоремия, умерена хиперамилаземия, метаболична алкалоза (при честите прочиствания); ако пациентът злоупотребява с ипекак, може да развие кардиомиопатия или слабост на периферната мускулатура; първите фаланги на пръстите са деформирани, поради постоянното провокиране на повръщане; честото повръщане поврежда зъбите, киселината разгражда зъбния емайл; ПСИХОПАТОЛОГИЯ Личността на булимичките се характеризира с емоционална лабилност, импулсивност, вътрешно напрежение, тревожност, чувство за вина, уязвимост, депресивност, неинициативност, безчувственост, студенина – липса на емпатичност. Според А. Хилерт почти половината от пациентките с булимия, които се подлагат на клинично лечение, страдат едновременно и от депресивна симптоматика. Предполага се, че пониженото ниво на норадреналин е невробиологична връзка между телесното и душевното състояние. Възможно е за депресивното състояние да допринасят и психодинамични аспекти от типа на депресивно преработване на хранителното нарушение или произтичащите от това социални компликации. Наблюдава се разсройство на контрола на импулсите, имат ограничена толерантност към фрустрация. Нарушени социални взаимоотношения, нестабилен модел на междуличностни отношения и от тук – страх при общуване, който може да доведе и до по-сериозни психични отклонения, придружени от атаки на страх и паника. Недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола, дрогите и/или повишен промискуитет. И от тук следва и повишения риск да се развие алкохолна или друга зависимост. Регистрирани са и тенденции към самоувреждащи поведения и действия. Според различни изследователски колективи – от 2% до 47% от проведените клинични изследвания дават данни, че наред с разстройства на личността с драматично–емоционални черти (т.нар. хистрионна личност) много често се диагностицират граничните – borderline разстройства на личността. Изтегляне 41.25 Kb. Сподели с приятели:
|