Монографията на професор Захарина Савова, дм, дм "Анорексия и булимия болести на съвремието"
Изтегляне 41.25 Kb.
|
| ОСНОВНИ ИНДИВИДУАЛНИ ИНДИКАЦИИ
Активно спортуване, танци – натрапливо практикувани. Отлични учебни и професионални резултати. Стремеж към перфекционизъм. Чувство на несигурност, чувство на неадекватност, несъответни чувства. Зависимост или пълно отхвърляне на майчината фигура. Псевдосигурност, упорство, твърдоглавост. Нетърпимост към намеци за храна. СОМАТИЧНИ ПРОМЕНИ И УСЛОЖНЕНИЯ Характерни промени в нивото на кортизол (повишени нива), понижено ниво на хормоните, необходими за сексуалните функции и от тук закърняване на половите органи и аменорея. Восъчна бледност, ацидоза, суха и жълта кожа (хиперкаротинемия), лануго. Наблюдава се периферен отток при леко покачване на килограмите или когато бъде преустановена злоупотребата с диуретици и лаксативи. Хипотония (ниско артериално налягане), брадикардия (забавена сърдечна честота), хипотермия (понижена телесна температура), виене на свят. Електролитен дисбаланс, който причинява сърдечна аритмия. Нарушени са вегетативните функции. Изпразването на стомаха и чревната перисталтика се забавят, обстипация. Промени в ензимната кръвна картина, левкопения (намаляване броя на белите кръвни телца). Достигането на крайно изтощение се манифестира и от чести кръвотечения и повишена чупливост на капилярите. След дългогодишно поддържане на поднормено тегло се стига до остеопороза, (поради недостиг на калций). Малки размери на сърцето, мозъка и черния дроб. ПСИХОПАТОЛОГИЯ Мозъкът също страда от кахексията и съпътстващата я загуба на течности (ексикоза). Стига се до разширяване на кортикалните гънки и мозъчните стомахчета. На компютърни томограми или ядрено-магнитен резонанс, т.е. при радиологично изследване, мозъкът изглежда като смален. Съответно пациентки с напреднала анорексия имат ясни когнитивни и емоционални отклонения. Депресивна симптоматика. Силен страх от напълняване, който не изчезва със загубата на килограми. Храната и тялото се превръщат в обсесия. Пълна зависимост от кантара, невъзможност да спрат да мислят за храна – калории – тегло! Загубата на тегло се превръща в значима победа, а придобиването на килограми изглежда като провал и липса на самоконтрол. ПАТОФИЗИОЛОГИЯ Дисрегулация на серотонина. Серотонинът е изключително важен елемент в процеса на поемане на храна и чувство за ситост. Дисбалансът на серотонин предполага промени в поведението и настроението. Серотонинът регулира и други невротранзмитери. Анорексия невроза може да бъде едно хиперсеротонинергично състояние, при което чувството за ситост да настъпва и при приемането на нищожни количества храна. ПСИХОФАРМАКОЛОГИЯ Има се пред вид включването на психофармакотерапия в процеса на лечение на заболяването. Медикаментозното лечение на анорексия не е доказало своята ефективност, в смисъл като единствено средство за лечение. Фармакотерапията е необходима и би могла да се прилага по преценка на лекуващият лекар при купиране на състояния на депресивност, тревожност, натрапливости, които са съпътстващи основното заболяване. Характерно за анорексията е трудно подаващите се на лечение пациенти (особено в началната фаза на развитие на болеста) – и най-вече коригирането на натрапливо погрешната им преценка за собственото им физическо състояние. В някои от случайте в лечението се включват ефективни при психози невролептици. По преценка на лекуващият психиатър може да се включи хлорпромазин (антипсихотичен препарат) с цел справяне с маниакалното поведение. Но в днешно време това е нетипично, още повече анализът на резултатите вследствие техният прием не е обнадеждаващ. Очевидно и на нервнофармакологично равнище разстройствата на телесната схема при пациенти с анорексия трябва да се различава от налудността на психотичните пациенти. Сериозно недохранените пациенти са с повишен риск от странични ефекти при лечение с психофармакологични средства. Липсват данни за положително повлияване с анксиолитици при опит да се купира тревогата, свързана с приемането на храна. Характерният депресивен фон при развитието на хранителното разстройство често пъти се купира с андидепресанти. Най-често използвани са инхибитори на повторното усвояване на серотонина – Favarin, Fluctin, Prozac, Seroxat. Тяхната роля е насочена към съпровождащите основното заболяване психични симптоми. В настоящият момент не съществуват изследователски находки, които да дават основание да се говори за постигната висока ефективност, вследствие включването им в процеса на лечение. Сериозно недохранените и дехидратирани пациенти с анорексия невроза са подложени на голям риск от страничните ефекти на антидепресантите: ниско кръвно налягане, аритмия и др. Депресивните пациенти с анорексия не се влияят така добре на лечение с антидепресанти, както депресивни пациенти без анорексия. Изтегляне 41.25 Kb. Сподели с приятели:
|