Монографията на професор Захарина Савова, дм, дм "Анорексия и булимия болести на съвремието"



страница5/7
Дата28.02.2022
Размер41.25 Kb.
#113510
ТипМонография
1   2   3   4   5   6   7
СЪЩНОСТ НА ПСИХОГЕННИТЕ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА
В настоящият момент липсват данни за ефикасно справяне с болестта посредством прилагане на медикаменти.
КЛИНИКА И ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ НА “БУЛИМИЯ НЕВРОЗА”
Според Международната класификация на болестите – 10 ревизия “булимия невроза” представлява синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждене, при които мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло и това го кара да използва крайни мерки за ограничаване “затлъстяващите“ ефекти от погълнатата храна. Терминът трябва да се ограничи до тези форми на разстройство, които имат същата психопатология като анорексия невроза. Разпределението по възраст и пол е същото както при анорексия невроза, но се проявява в малко по-късна възраст. Нарушението може да се разглежда като последица от персистираща анорексия невроза (въпреки, че и обратната последователност също е възможна). Пациентът с анорексия невроза може да прояви признаци на подобрение в резултат на увеличаване на теглото си и възстановяване на менструалния цикъл, но в последствие е възможно да се възприеме злокачествената форма на поведение, характеризираща се с преяждане и повръщане. Повтарящото се повръщане може да доведе до нарушения на електролитния баланс, както и до някои телесни усложнения (тетания, епилептични гърчове, аритмия, мускулна слабост) и последваща остра загуба на тегло.
За поставяне на сигурна диагноза булимия невроза е необходимо да са изпълнени всички следни условия по МКБ 10:

  • непрекъсната свръхангажираност по отношение на яденето, непреодолимо влечение към храната,

  • пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време;

  • пациентът прави опит да противодейства на напълняването от погълнатата храна посредством едно или няколко от следните средства: предизвикано повръщане, злоупотреба с пургативи, редуващи се периоди на гладуване, приемане на лекарства за подтискане на апетита, тироидни препарати или диуретици. Пациенти с диабет, страдащи от булимия невроза могат да изоставят лечението си с инсулин;

  • психопатологията се изразява в болестен страх от напълняване и пациентът си определя строго ограничено нормативно тегло – доста под нивото на преморбидното тегло, което може да се приеме за оптимално, или здравословно, от гледна точка на лекаря. Често, но не винаги, има данни за предхождащ епизод на анорексия невроза, с продължителност от няколко месеца, до няколко години. Този епизод може да е бил напъло изразен, или да се е проявил в по-лека и прикрита форма с умерена загуба на тегло и/или фаза на предходна аменорея.

ВКЛЮЧВА: булимия, неуточнена; хиперорексия невроза.
Диференциалната диагноза: 
Включва горен диспептичен синдром, водещ до повтарящо се повръщане (характерната психопатология отсъства); по-обща личностова абнормност, тъй като разстройствата на храненето могат да съжителсвта с алкохолна зависимост и някои не много тежки антисоциални действия (например дребни кражби по магазините); депресивни разстройства (тъй като пациентите с булимия невроза често разкриват депресивни симптоми).
АТИПИЧНА БУЛИМИЯ НЕВРОЗА – F-50.3
Този термин трябва да се употребява за пациенти, при които отсъстват един или повече от главните признаци, характерни за булимия невроза (F-50.2), но независимо от това е налице доста типична клинична картина. Най-често това се отнася до пациенти с нормално или дори надхвърлящо нормата тегло, но с типични периоди на преяждане, последвани от повръщане или приемане на пургативи. Не са редки и парциални синдроми заедно с депресивни симптоми, но ако депресивните симптоми оправдават поставянето на отделна диагноза за депресивно разстройство, то тогава е редно да се впишат две отделни диагнози.
Включва: булимия при нормално тегло.
Според DSM – 4 за да се постави диагноза булимия, са необходими поне два пристъпа на седмица за период от три месеца .
Възрастта на проява на разстройството най-често е в пубертета т.нар. ”тийнейджърска” възраст или в началото на зрелостта.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница