Свой пусна стрела по Москов

Свой пусна стрела по Москов

Що за дерибейство и садизъм е да извикаш всичките си невръстни пациенти и да ги караш да чакат с часове?!!!

Така с възмущение избухна депутатът от Реформаторския блок и шеф на транспортната комисия в парламента на профила си във Фейсбук вчера. "От два часа вися с двете си тримесечни близначки пред кабинета на професор Литвиненко в детската поликлиника на МА! Заедно с мен с часове чакат поне още 15 малки пациенти", громеше писмено бившият шеф на фондация "Демокрация" Караджов, който пусна стрела и към здравния министър. "На вниманието на министър Петър Москов: на всички кошчета пише, че не са за памперси!? А къде в педиатрията е мястото за памперсите на бебетата? Или тук не е за бебета?". "ЗДРАВНА РЕФОРМА!" - така кратко завърши гневният пост на Караджов. Проф. Иван Литвиненко вдигна телефона си за коментар.

Излишъкът в бюджета надхвърля 1.1 млрд. лв. за полугодието

Излишъкът в бюджета ще е над 1.1 млрд. лв. за първите шест месеца на 2015 г., обяви финансовият министър Владислав Горанов в бюджетната комисия в четвъртък. Данните са предварителни, а салдото почти съвпада с резултата от предходния месец. Без да дава повече подробности, финансовият министър съобщи, че причината за поредния месец с излишък е по-голямата събираемост от страна на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници". Общо приходите и помощите са достигнали 16.2 млрд. лв., като изпълнението спрямо заложения план е 53.3%.

За разлика от предишните месеци през юни положителното влияние на европейските фондове към излишъка се свива, съобщи министърът. "Постъпленията от европейските фондове намаляват, но това е нормално. Голямото възстановяване беше в началото на годината. Сега нещата влизат в обичайния си график", обясни Горанов. Според него е възможно общият размер на приходите и помощите да надхвърли с 2 млрд. лв. планираното за годината. Наличните данни за юни показват, че НАП е събрала с 905 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 г., а митниците - с близо 150 млн. лв. "Това преизпълнение нямаше как да се случи, ако не бяха приети необходимите законодателни промени. Те повишиха капацитета на държавата да си събира приходите", каза Горанов. Той също така смята, че положителното развитие при изпълнението на бюджета ще се запази до края на годината, което пък ще помогне дефицитът в края на годината да е по-малък от заложения в консолидирания бюджет.

Финансовият министър обаче смята, че има един съществен риск пред държавния бюджет и това е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). "За съжаление бюджетът на здравната каса представлява сериозен риск за изпълнението на фиска", смята Горанов. Той припомни ситуацията от миналата година, когато дефицитът в бюджета на касата надхвърли 400 млн. лв. и в крайна сметка това отново трябваше да бъде покрито от държавния бюджет. Според него "наесен може отново да има дебат за бюджета на здравната каса". Горанов посочи, че мерките, които се предлагат в здравния сектор, трябва да подобрят ефективността на разходите и да направят системата предвидима. "Някои от тези мерки са забавени, а други не дават нужния ефект. Трябва да сме внимателни", предупреди министърът. Според него за поредна година наблюдаваме бързо изразходване на годишния бюджет на НЗОК. "Важно е да се започне този дебат. Ще продължаваме да настояваме за такъв относно здравния бюджет като общо изпълнение", каза Горанов.

Кой кой е в управлението на парите за здраве и как отговаря

Капитал Daily  стр. 8  



От коментар на проф. Божимир Давидов, доктор на медицинските науки, в "Дневник"

Основните аргументи на противниците на засиленото държавно участие в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:

• че тя е създадена като независима обществена институция, за да защитава парите и интересите на здравноосигурените,

• "държавата" винаги и във всичко е лош стопанин, в нея политиците правят каквото си искат и касата трябвало да се опази от вредното им влияние,

• държавният дял в общия бюджет на касата е по-малък от този на другите осигурители. (Изказалите такива съображения, изглежда, са забравили, че НЗОК не е и акционерно дружество.)

От икономическа гледна точка подобни тези звучат логично. И повечето десни народни избраници се съобразиха с тази логика.

Но... идва ред за "но"-тата. Мантрата например, че държавата била лош стопанин - на нея в същото време й се поверява да управлява данъците, чрез които финансира и управлява редица важни сфери като отбраната, вътрешния ред, образованието, социалните грижи. Освен това дофинансира културата, пенсионното осигуряване и здравеопазването.

По закон здравният министър ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху голяма част от дейностите на институциите в нея. Само че НЗОК и лекарският съюз (БЛС) не са сред описаните от закона институции - тях той нито контролира, нито носи отговорност за дейността им.

В касата се събират основните пари за здравни услуги - над 3 млрд. лв. срещу малко над 400 милиона, управлявани от министерството. Така НЗОК и БЛС посредством разпределението на парите управляват реално здравната политика на страната. Тогава как така министърът "ръководи" системата, след като касата и лекарският съюз се разпореждат с лъвския пай от парите за здраве?

При това положение чия е и отговорността - на министъра или на касата и БЛС, за прочутото "недофинансиране" на някои "клинични пътеки"? А за прочутото "наддофинансиране"? Болниците, които се напълниха с над 2 милиона пациенти годишно, пред кого отговарят?

Всяка година НЗОК прави план за приходи и разходи, утвърждаван от парламента. И в края на всяка година частта за разходите се оказва преизпълнена, а правителството пред риска да спре лечението на пациентите дава допълнително от "нашите пари" - т.е. от бюджета, по няколкостотин милиона. Кой отговаря за преразхода - министърът или ръководствата на касата и БЛС?

За целите на контрола министърът разполага с Изпълнителна агенция "Медицински одит". Но НЗОК също има своя собствена система за контрол. Към контролните органи трябва да добавим още: Изпълнителната агенция по лекарствата, регионалните здравни инспекции, съсловните организации. Дотук станаха пет. А ако добавим и многобройните неправителствени организации, които също наблюдават и подават сигнали? А държавната финансова инспекция, а Сметната палата?

Принципите, на които е изградена здравната система у нас, са социалност и солидарност и отговорността за работата й е възложена на държавата. А политиците се престарават да ни доказват колко са десни - в солидарните сфери, където поне у нас място за свободен пазар няма.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: