Мотиви към присъда №3 постановена на 17. 01. 2014 г. По нохд №196 / 2013г по описа на Районен Съд – Г

1. Обвинението е срещу подсъдимия П.С.П. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес: гр.Г., обл.С.З., кв. “С.” № *, вх.”*”, ет.* ап.**, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи в “А.” ЕООД гр.Г., неосъждан, за това, че на 01.07.2013г., в с. В., общ. Г., обл.С.З., след предварителен сговор с М.П.И., ЕГН **********, като извършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /разбиване на прозорец/ и чрез използване на техническо средство - тесла, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка “О.”, модел”А.”, с рег. № ******, е отнел чужди движими вещи: 2 /два/ броя глинени делви, всяка на стойност от по 2 /два/ лева или всички на обща стойност от 4 /четири/ лева; 3 /три/ броя глинени делви, всяка на стойност от по 3 /три/ лева или всички на обща стойност от 9 /девет/ лева; 1 /един/ брой мини мотоциклет с неустановена марка и модел на стойност от 48 /четиридесет и осем/ лева, 1 /един/ брой броеница на стойност от 1 /един/ лев или всички вещи на обща стойност от 62 /шестдесет и два/ лева от владението на Й.М.Г. с ЕГН **********,*** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие отнетите вещи са възстановени – престъпление по чл.197, т.3, във вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

В хода на съдебното следствие РП-Г. се представлява от Прокурор Ж.Р., който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатите срещу подсъдимите, обвинения, приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал, че те са осъществили, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в което са обвинени. Представителя на държавното обвинение предлага по отношение подсъдимите П.П. и М.И., съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от по 2 /две/ години, като изпълнението на наказанието бъде отложено с изпитателен срок от 4 /четири/ години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимите П.П. и М.И., заявяват, че разбират обвинението, не се признават за виновни по него, дават обяснения, в които заявяват, че не са имали намерение да отнемат вещи и изказват съжаление за стореното.

Съдът, след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На 01.07.2013г. подсъдимите П.С.П. и М.П.И., в около 17.00 ч., с лек автомобил О.„А." с рег.№ *********, собственост на подс.И.,***, където знаели, че има необитаеми къщи и били решили да откраднат вещи от някоя от тях. За целта, подс.П. и подс.И. носели два броя клещи, фенерче и гаечен ключ и тесла, които вещи държали в колата. Двамата подсъдими изчакали да се мръкне и в около 21.30-22.00ч. проникнали в двора на къщата на св.Й.Г.. Посредством теслата, подс.П. разбил прозорче на стаята и проникнал в къщата. Докато подс.П. търсел ценни вещи, подс.И. се върнал до лекия автомобил -за да вземе оставените там инструменти, тъй като можело да им потрябват за разбиване на останалите помещения. От дома на св.Г. подсъдимите отнели 5 /пет/ броя глинени делви, 1 /един/ бр. мини мотоциклет с неустановена марка и модел и 1 /един/ бр. броеница. Вещите, подс.П. подавал на подс.И. през разбития прозорец. В къщата двамата обвиняеми се забавили около един час. На излизане от къщата, носейки отнетите вещи към лекия автомобил, двамата подсъдими забелязали полицейски автомобил и се уплашили. Захвърлили в тревата отнетите вещи и инструментите си и се качили в автомобила, като пуснали облегалките на предните седалки в крайно задно положение.

Подсъдимите, макар и да изразиха становището си, че не се признават за виновни, чистосърдечно разказаха за извършеното от тях деяние и подробно описаха механизма му – как са проникнали в къщата, използването на теслата - за да разбият прозореца, как са изнесли вещите и как са разказали на полицейските служители за това и т.н.

По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите П.С.П. и М.П.И. са автори на процесното деяние – кражба, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият П.С.П. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М.П.И. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
Двамата подсъдими на 01.07.2013г. – са осъществили изпълнителното деяние „отнемане”– прекратили са фактическата власт на собственика, върху вещите предмет на престъплението са установили своя трайна фактическа власт върху тях за да могат да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намерят за добре.

Предвид обстоятелството, че подсъдимите П. и И. са извършили деянието посредством разбиване на прозорец, кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот.

Предвид обстоятелството, че подсъдимите П. и И. са използвали лек автомобил марка “О.”, модел”А.”, с рег. № **********, за да се придвижат до къщата на св.Г., държали са в него инструментите си и са имали намерение с него да извозят отнетите вещи, кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.4, предложение първо от НК, тъй като е извършена чрез използване на моторно превозно средство.

Предвид обстоятелството, че подсъдимите П. и И. са извършили деянието посредством използване на тесла, кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ от НК, тъй като е извършена чрез използване на техническо средство.

Предвид обстоятелството, че подсъдимите П. и И. се извършили деянието съвместно - след предварителна уговорка по между си, действали са в изпълнение на общия си умисъл и всеки от тях е съзнавал участието на другия, кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършена от две лица, сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.
От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите П.П. и М.И. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали и пряко са целяли тяхното настъпване.

Съдът счита, че с оглед на обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие отнетите вещи са възстановени /видно от приложените по досъдебното производство протоколи за доброволно предаване/, съдът прецени, че се касае за престъпление по чл.197, т.3 от НК.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
По отношение на подсъдимия П.С.П.:
Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години - за престъплението по чл.197, т.3, във вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П.П., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, от което може да бъде направен извода, че деянието му има инцидентен и случаен характер и ниската стойност на отнетото имущество. Отегчаващи вината обстоятелства – липсата на критичност към извършеното деяние.

При определяне на наказанието, съдът не констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното, от типичната за този вид престъпления.

Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав счете, че следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – ориентирано към минимума предвиден престъплението. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия П.П., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.И., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, от което може да бъде направен извода, че деянието му има инцидентен и случаен характер, ниската стойност на отнетото имущество. Отегчаващи вината обстоятелства – липсата на критичност към извършеното.

При определяне на наказанието, съдът не констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното, от типичната за този вид престъпления.

Преценявайки всичко това, настоящият съдебен състав счете, че следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – ориентирано към минимума предвиден престъплението. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия М.И., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимите П.П. и М.И. за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на всеки от тях – по 17,50 лева – за изготвяне на експертиза и по 7,52 лева – за изготвяне на фотоалбум. Разноските следва да бъдат заплатени от тях по сметка на ОД на МВР – С.З..

Веществените доказателства - 5 /пет/ броя глинени делви, 1 /един/ брой мини мотоциклет с неустановена марка и модел, 1 /един/ брой броеница, бе постановено от съда да се върнат на собственика им – Й.М.Г. с ЕГН **********.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: