Мотивът за повторното

КУРСОВА РАБОТА

Балканско езикознание

Тема:

Мотивът за повторното

Студент: Преподавател :

Дарослава Иванова Печинова Доц. д-р Мая Александрова

София 2021

Мотивът за повторното може да бъде открит както в езика така и в културата на българите. Неговите интерпретации са крайно интересни и разнообразни. Забелязва се, че преобладават негативните значения, но има и изключения. Тук ще бъдат разгледани тези специфики в народните поверия и в народното творчество. Мотивът за повторното може също да намери и отражение в по-ранни и в по-късни културни паметници. Би могла също така да се направи и кратка съпоставка с други общности на балканите.

Важно е да се отбележи символиката на числото две и на втори и важността им за начина, по който хората са въприемали света. Според българските вярвания годината се дели на две половини- лято и зима, от Гергьовден до Димитровден. В някои легенди двата дяла са представени от братята Георги и Димитър. Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Една от легендите гласи че Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл на Димитър, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

Това деление е много важно, защото стои в основата на поминъка на хората занимаващи се с отглеждане на животни и растения. Друг пример са двойката братя и сестри- Слънцето и Месеца и звездите Зорница и Вечерница. Смята се, че Слънцето обича повече Зорница, а Месецът предпочита Вечерница. Две също може да бъде открито и в представите за устройството на света, тези които са повлияни от богомилската вяра(както знаем богомилството е учение което тръгва от български свещеник, наречен поп Богомил), а именно двете творчески начала- Бог и дявол, при богомилите като цяло присъства идеята за дуализъм в сътворението- ред и хаос, мрак и светлина... А Бог и дявола са двама братя, които съставят баланса между добро и зло. В тези примери, макар и различни един от друг се забелязва, че изразяват по свой си начин хармония. друго интересно нещо което може би има общо с темата е Заложеното още от древните индоевропейци делене на времето и пространство, то обаче би могло да се разтълкува по съвсем различен начин. Както се знае, според древните културни общости, светът има хоризонтално и вертикално делене. Хоризонталното е представено от четирите посоки, а вертикалното разделя на три слоя света и времето. Трите нива според пространствено делене са небето, Земята и ада, а времево- минало, настояще и бъдеще. При съпоставка на всеки елемент с друг от категорията се забелязва, че винаги единият от двата е с положителен знак, а другият с отрицателен. Пример: небе-земя, земя-ад, небе-ад. В тези случаи вторият е винаги с отрицателен знак спрямо първия. Подобно нещо може да се открие и в българските поверия. Вторият, независимо от вида си (човек или брой), е натоварен с негативно значение и при съпоставката на първи с втори се вижда йерархичното им разграничаване. 3. От друга страна когато се прави съпоставка между първи, втори и трети тези значения вече се губят. В някои случаи трети или последен е по-положителен от втори, защото в българските традиции втори е сякаш съвсем различна категория. Има специфични думи и имена свързвани с първи (първенец) и последен (изтърсак). В тези случаи за второ дете рядко се срещат определени термини (изключение, вторинка-майка родила повторно). Първи също води началото на български имена като Първан, Първа, Първена, Първул и др. В народните вярвания с първи са свързвани редица обреди, положително. Човек, който е първи в нещо има специално място в общостта. Първото дете винаги е с особен статут в семейството и обществото и в определени случаи само с него са свързвани обредни и ритуални действия. Първият зъб, първата люлка, първа стъпка, първо къпане и тн. са с голямо значение за човек. Неслучайно кръстникът е много важна личност, защото кръщенето се извършва веднъж в живота. Смята се, че родилата за първи път жена има способността да лекува.

За разлика от първи, втори макар и да е свързван с много обреди те са по-скоро в негативен аспект и целят да избегнат или предотвратят определени лоши последици. Този, който е втори в някакво отношение е белязан и ограничен в дейностите засягащи общостта. Първи има универсални значения във всички култури, както и преки и преносни значения, докато втори успява да развие такива значения предимно на балканския ареал. Дори може да се забележат корените на vtor- и drug- в различни славянски езици, като синоними. В руския език тази форма се е развила по същия начин второй=другой ; по-второму=по-другому. В словенски drugi означава втори. Изследователите забелязват, че когато втори се употребява като друг подсказва за опасност или че човек е застрашен от нещо. Ако трябва да се поставят във времевото прастранство първи се свързва с бъдещето. Втори се включва в характеристиките на състояние и лице (вдовство, сирак). Съществуват и случаи в които втори не носи негативни значения. В определени ситуации може да се използва като синоним на нов или да развие семантиката на допълнителен и желателен, фразеологизма „втора майка“ не съдържа негативни натоварености. Две като чифт се възприема позитивно от семантична гледна точка. Има и обреди, при които втори означава по-разгърнат ритулен комплекс: при първа пита се кани тесен кръг гости и представлява един вид репетиция за същинския празник-втора пита, когато се прави по-голямо тържество. Орисниците посещават човек два пъти в живота- когато е бебе и преди сватбата. За разлика от други вярвания, тук при второто посещение няма негативни последствия.

4. Втори може да засяга разнообразни категории, едни от тях са раждането, кърмене, встъпване в брак (втори брак), смърт(загуба на близък), поредност и др. Символиките му могат дори да се пренесат и към дните от седмицата. Дори и в комуникативни ситуации втори противопоставен на първи е в по-лоша позиция. Мотивът за повторното има най-силно отражение в българските традиции, но се открива и в източно и средносръбските, македонски и гръцки региони и вероятно е подлежал на романско, турско и ориенталско влияние. Денят Вторник обединява маркерите за второ и повторено и всички забрани свързани с повторността. Първият вторник от Великденските пости, вторият ден от Тодоровата неделя се нарича Черен вторник. Наричат го още Арджав вторник, Глух вторник, Лош вторник, Сух вторник, Усовски вторник. Като ден от седмицата вторник се смята за лош, тежък ден. Нищо не се започва във вторник, защото няма да завърши успешно. Не се женят във вторник, за да не повторят. Не започнат работа, защото тя няма да бъде успешна и ще трябва да се върши втори път. Вторник е равно на повтарям. Родените във вторник деца нямат добър живот. Забраните се спазват и срещу глухота. Спазва се пост. Не се върши домашна работа. В Плевенско се нарича Усовски вторник. . На този ден се взема трикрако столче, на което единия крак се намазва с лой, увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне кракът на стола, а не на добитъка. Това се прави заради болестта Усов, която „изсушава“ краката на домашните животни. Вторник се смята за най-нещастният ден от седмицата, когато всичко е хаос и бъркотия. Разболелият се човек във вторник може да умре. вторник-уморник. Ако мъж се обръсне във Вторник, а жена си среши косата ще овдовеят

5. В българските суеверия се намират отражения на негативните конотации на повторното. Съществува клетва да повториш, която означава ‘да ти умре мъжът или жената. Смята се за лош късмет да се връщаш втори път вкъщи след като вече веднъж си излезнал. Когато люлякът цъфне втори път, означава че идващата зима ще е много люта. Лошо е да се срещат две булки на сватбения си ден, винаги втората е по-уязвима на уроки и неприятни събития. Срещите на жени омъжени на един и същ ден, една с друга трябва да са след 40-тия ден от сватбата. На същия принцип са и срещите между бременни и кърмещи. Според народните вярвания жените в тези периоди са най-податливи на редица зли влияния. Поради тази причина има много богата превантивна обредност, целяща да предпази от последствията от тези срещи. Две видели се булки трябва да си разменят железен предмет или да хвърлят лозова клонка през рамо, същото важи и за бременните жени. Раждането на второто дете веднага след първото се смята за лоша поличба. За да не стане второто дете зло или да пострада през живота си трябва веднага след раждането да бъде изкъпано в светена вода. За втори се смятат: родените от същата майка в един и същ месец или ден от седмицата, близнаците също са втори. Тези хора както и булките, бременните и кърмачките са много по-чувствителни към лоши събития. Според традиционните вярвания месечината влияе и върху съдбата на родените деца в един месец — едномесечета. Вярва се, че те имат еднаква съдба и ако се разболее едното, или умре, то същата участ очаква и другото. Такива деца не бива да ходят на сватбите си. Когато едното умре, за да се запази животът на другото, се предприемат мерки, за да може символично да се подмени едното с другото. В гроба първо влиза живият, после полагат умрелия; разчупват шипка, гребен и живият трябва да премине през тях, след което предметите се поставят в гроба. В сватбените ритуали присъства интересният обичай да се посрещат младите от родителите с обърнати кожуси. Тук в основата стои опозицията свой-чужд, при която втория е с отрицателен знак. Свой- принадлежащ на човека и чужд- животински и нечовешки. Поради тази причина кожуха се възприема като втора кожа, въплъщение на зли/нечовешки сили и др.

Овдовяването и повторния брак са ярък пример за повтореността като негативна категория в българската култура. Съществуват обичаи изпълнявани специално за да се избегне повторният брак: в новата къща огнището трябва да бъде запалено с първата съчка. Сватбеното дръвче трябва да бъде отсечено от първия удар, от сватбата младоженците трябва да се връща по път, различен от този по който са дошли. Първи се свързва с живота, докато втори със смъртта. 6.Съществуват много примери за разгръщането на този мотив в литературата. Един от основнте примери са народните приказки, където може би твърде често се среща модела за смъртта на съпругата от първи брак и последвала втора сватба, при която обаче или втората жена е зла и проклета или в брака няма любов. Едно от многото подобни произведения, в това отношение, е приказката за Златното момиче.

„На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче.