Мотивът за повторното
Изтегляне 103.98 Kb.
|
Свързани:
Софийски Университет
| Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:
— Туй момиче не го ща в къщи! „ От откъса се вижда негативното отношение на мащехата към доведената дъщеря, която в приказката е представена като много позитивен герой, казва се че е била хубава като цвете. По-късно в приказката втората майка се описва като зла и завистлива и всячески се опитва да вгорчи живот на доведената си дъщеря и да я изгони от дома ѝ. 7. Като илюстрация към втория случай (няма любов в повторния брак) би мого да се даде произведението „Дервишово семе“ от забележителния български автор Николай Хайтов, който е добре познат с ориентираността на творчеството си към традициите, живота и съдбата на българина. Разказът(Дервишово семе) разглежда историята на младото момче Рамадан по неволя принуден да се ожени. И макар да не е много наясно със задълженията си на съпруг той все пак съумява да открие любовта в лицето на красивата Силвина. „Спряло се онова лятно слънце мързеливо на средата на небето и не слиза! Пет пари не дава, че невеста имам аз в село, та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака. И да го заровя в земята, повече да не излиза. Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите.“ Тяхната любов е чиста и невинна в контраст с повторната сватба. За героя повторната венчавка е по-скоро дълг към продължаването на рода отколкото любов. В произведението нито се дава име, нито образ на втората съпруга. „ в Триград още се ожених. Тоя път нямаше игра: и ризата беше изработена, и всичко стана както си трябва, и дете ми се роди не на деветия, а още на седмия месец!“ 8. Според традицията първия брак се свързва с живота, а вторият със смъртта. По тази причина има забрана второженци да извършват определени дейности, за да не предадат лошият си късмет: не мога да участват в обредната стрижба на дете (първото подстригване),сватбеното дръвче може да се украси само от жена в първи брак, както и сресването на младоженката на сватбения ѝ ден. Обичаят за изгонване на таласъм от къщата се извършва само от жени, които не са вдовици или женени за втори път. Вярва се, че в отвъдното вторият брак „не се брои“ и няма продължение там. Женените повторно не могат да се съберат отново на онзи свят. За такива хора съществува специална терминология: „повторец“ ; „повтория“ ; „ пофторко“ ; „второженец/ка“ ; „преженен“ ; за жена „супра“ и „супраженица“ . Всъщност един от каноните на Поместния събор в Неокесария през 315г, гласи : „ Презвитер да не пирува на брак на второженец, понеже второженецът има нужда от покаяние. А какъв презвитер ще да е оня, който с участието си в пируването би одобрявал такива бракове? „ А повтарянето и овдовяването са един от мотивите при определянето на житейския сценарий от демоните на съдбата. 9. Децата, които са били повторно кърмени (след като веднъж са били отбити от майката) подлежат на много рестрикции и лоши маркираности в общността. Повторното кърмене се възприема като връщане назад, влизане повторно в статуса на бебе. Това предрича осиротяване и ранна смърт на съпруг или съпруга в бъдеще. Твърди се, че тези деца се превръщат в змей или придобиват свръхестествени сили. 10. Един от най ярките примери за това е Крали Марко. Смел и героичен юнак, който извършва редици легендарни подвизи. Според легендата, първоначално е бил обикновено дете, но след като е бил кърмен повторно от самодива придобива нечувани сили. За това свидетелстват откъсите: „Отначало той бил слабо и хилаво момче. С две ръце не можел да повдигне бащината си сабя и цял се скривал, като влизал в бащиния си ботуш. Страхувал се от мравките и бягал с писък, щом някоя мравка напълзяла босия му крак. В Прилеп турчетата го тупали по три пъти на ден.“ … „Засмукал Марко самодивската гръд и усещал как при всяка глътка нови сили му идват, мускулите му стават яки като стомана и той расте. И когато се оставил, такава сила забучала в гърдите му, че като пипнал един стогодишен дъб за клоните, оскубнал го с корените.“ От такива деца хората се пазели, криели своите рожби и новородени животни. Според някои вярвания повторните деца могат да урочасат някой или да му донесат нещастие за това всички се стремяли да не избегнат срещите с тях. Твърди се, че повторените имат „зли очи“, тоест могат да урочасат човек ако го погледнат в очите или чрез думите си. На пострадалия трябва да се бае след това, в противен случай може да последва дори и смърт. В Пирдоп съществува вярването, че майчина клетва насочена към дете повторниче непременно се сбъдва. В Добруджа се смята, че в зли и отмъстителни демони „нечисти" покойници или вампири се превръщат насилствено убити, самоубийци, прокълнати, некръстени, магьосници, пияници, назаконородени, родени в нечисти дни и втори път закърмените. За да се избегне това трябва гроба да се опали на втория или третия ден. Вярванията във вампири са познати и на румънци и молдавани. Според румънските вярвания има хора, които още приживе са вампири, родени с особени белези, и други, които стават вампири след смъртта си, като некръстени деца, втори път бозали, убити грешници, магьосници. Могат да приемат облика на различни животни. Знае се, че дететео трябва да се отбие в ден възприеман за завършен- събота или в празничен или в деня в който е родено детето или така наречен лек ден- понеделник, сряда, петък. Но никога във вторник, за да може да се избегне повтарянето. 11. Поради вече споменатите причини съществува определена стигма заобикаляща и тази специално категория хора- сираци и овдовяли хора. Народните традиции имат специални ритуали за да може да се предпазят от лоши влияния от подобни хора. Първият поканен да види бебето трябва да е дете с живи родители, за да не остане новороденото сираче. Обредният хляб за раждане трябва задължително да е изпечен от мома с живи родители. Човек без родители няма право да разпалва първият огън в нова къща. Сиракът е нежелан участник в много от обредите защото се смята за носител на лош късмет. Има и някои изключения разбира се, извикава се сирак, когато се извършва обред за извикване на дъжд, защото може да омилостиви всевишния. Също така се среща и вярването, че дете с втори връх на главата ( разяснение ) може да погребе накой от близките си – родители или съпруга или че ще се жени два пъти. Двата върха може също да означават че детето ще е зло, нещостно или че е било повторено при кърменето. 12. И тук би могла да се направи и една малко по-далечна препратка с гръцката митология по-точно с богът на веселието, виното, лозарството… Но за когото се смята че е с тракийски произход. И всъщност образът на гръцкият бог се твърди че идва от тракийско божество наименовано Загрей и е съществувал много преди древнитегърците да го припознаят като свой Бог. Дори и до ден днешен на Балканите все още съществуват празненства свързани Дионис и лозарството. И по тази линия предполагам, че не е толкова чужд на тукашните вярвания. При него може да открием мотива за повторното раждане или както самия Дионис бива наричан „двожди роден“. ТОй е син на Зевс и Персефона, но титаните го убиват и изяждат част от тялото му но Зевс успява да спаси сърцето му и го слага в утробата на смъртната Семела, която става негова втора майка, във втория му живот, което го прави полубог и той е обречен да се „мъчи“ на Земята. Попринцип на това повторно раждане се придават много по-дълбоки значения свързани с вечността на душата и тленноста на физичестоко, но тук може да направим и друго тълкование. Открива се че след повторното раждане животът става по-лош, което е в ярък контраст с първия живот, когато Дионис е бог. Макар и да успява да докаже че душата е вечна и тн. той все пак е принуден да живее по-обикновен живот. Библиография Изтегляне 103.98 Kb. Сподели с приятели:
|