За да комуникира с компютри от други мрежи, всеки компютър трябва да разполага с конфигуриран маршрут към съответната мрежа. Ако такъв не бъде открит, данните се изпращат към шлюза по подразбиране за мрежата, в която се намира компютърът. Ако не е зададен такъв шлюз, комуникациите са ограничени в рамките на локалната мрежа.
За да бъде завършена настройката на компютъра за работа в мрежа, трябва да се дефинира и DNS сървър.
DNS
Системата за именуване на области - DNS (Domain Name System) е система, която установява съответствието между IP-адресите и имената на компютрите. DNS позволява работата с имена, които лесно се помнят, вместо с трудните за запомняне IP адреси.
За целта се поддържа база от данни за съответствието на цифровите и символните имена. Обслужването на заявките за намиране на съответствието между зададено символно име на компютър и цифровия му еквивалент се извършва от специален компютър наречен name server. Повечето компютри имат свой по-малък списък на съответствията и невинаги се обръщат към външен name server.
Символните адреси имат следните предимства:
Името на хоста може да остане същото, независимо че е променено мястото на свързването му към мрежата, което води до промяна на IР адреса. Достатъчно е да се направи промяна в списъка на съответствията.
Името не е свързано с географското местоположение на компютъра, а представя организацията, училището, фирмата и т. н.
Отпада ограничението името да е от четири полета.
Повечето адреси са подчинени на следното съответствие за кодове на полето област: