Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница

И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота

Изтегляне 0.55 Mb. страница 31/33 Дата 05.10.2023 Размер 0.55 Mb. #118867

Навигация на страницата:

• 15. КАК НАМЕРИХ ПЪТЯ (ПОСЛЕСЛОВ) Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.
• Сатана реално съществува и работи усърдно в моя живот.
• Може ли слепец да води слепеца
• . Потърсих Ел Шадай
• НО ТОЗИ ПЪТ УСПЯХ
• Бях осъзнала, че Бог не е за подиграване
• Да, семейството е голяма ценност и благословение, но само когато е в Бога!
• ,,Аз Съм Истината“ . Защото Исус е единствената истина
• Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му,понеже това е задължението на човека;защото Бог ще докара на съд всяко делои всяко скрито нещо, било то добро или зло

И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота. Откровение 22:17 КОЙТО ИСКА! А ТИ ЗНАЕШ ЛИ ВЕЧЕ КАКВО ИСКАШ? 15. КАК НАМЕРИХ ПЪТЯ (ПОСЛЕСЛОВ) Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост. Еремия 31:3 Сега ще се опитам възможно най-накратко да ти представя целия път, който аз изминах до Бога. До 27-та си година не вярвах, че има Бог. За мен вярващите бяха хора объркани, заблудени и гледах на тях с прикрито съжаление. Животът ми течеше общо взето безпроблемно (поне на повърхността) - образование, семейство, две деца. Но през 1991 г. всичко се обърна. По-малката ми дъщеря, която тогава беше на 5 г. се оказа болна от вродено генетично заболяване, което водеше прогресивно към слепота. Тя претърпя две черепни операции, след 4 г. още три и слава на Бога, мозъкът и интелектът й бяха спасени. В този период съпругът ми също се разболя - аденокарцином на дебелото черво. Лекарите даваха шанс за живота му 50%. Бог реши той да живее. И точно тогава забременях за трети път и лекарят, които оперира мъжа ми ме посъветва да абортирам. По време на упойката видях тялото си "отгоре", а навсякъде около мен беше Светлина, много, много светлина, която със свистене ме "върна обратно". От книгите после разбрах, че съм била в гранично състояние между живота и смъртта, а Светлината - самият БОГ. И започнах да Го търся, но не където трябва - в книгите, но не в правилните; по екстрасенси, гледачки, ходжи. И Бог ме е търсил, защото свещеникът в Тутракан, където тогава живеех, ми донесе лично Библията. Не я четях, беше ми трудна. Така че, преди аз да намеря Бога, дяволът ме намери по-бързо и ме подмами. Когато не познаваш Живия Бог, нечестивият познава теб и владее живота ти. Когато се мислиш за най-свободния човек на света, всъщност си роб на най-жестоката измама. И така, дойде изневярата и веднага след това депресията. Само който е преминал през нея, без да се самоубие знае, че това е самият ад. Разведох се. Дъщерите ми, тогава на 10 и 9 години, избраха да живеят с баща си, а аз пропилях месеци и години от живота си в духовна смърт. Като ветеринарен лекар ми отне половин година да стигна до прозрението, че душата ми е мъртва, но тогава все още не подозирах, че Сатана реално съществува и работи усърдно в моя живот. В този момент Бог отговори на молитвите ми и ми изпрати втория ми съпруг - Ангел. Започнахме от нулата, създадохме семейство, дете, купихме къща в село Малък Преславец, Силистренско. Направихме малка семейна кравеферма, накупихме техника, земя - всичко това постигнахме за 13 години с много труд, заеми и вероятно по Божия милост. Станахме първи на село, хората ме избраха за кмет. И всичко щеше да бъде добре, ако съпругът ми, по принцип много находчив и пробивен, не беше обременен с непреодолими комплекси за вина, които избиваше чрез мен под формата на домашно насилие. А аз не знаех по какъв начин да се държа. Така че, търпях и вървях редом с него, защото не виждах изход - втори брак, още едно прекрасно момиченце, накъде? Изчетох много езотерична, психологическа, филосoфска литература, търсех помощ от врачки, пророчици, астролози и... след 10 години - отново депресия. Не се бях покаяла за греха в първия брак, а и несъзнателно трупах нови. Отново черни мисли и бели полета в паметта, месеци пропилян живот, отново психиатри и отново развод. Всичко, което бяхме градили до този момент, точно за месец и половина беше ликвидирано напълно – къща, ниви, животни, техника, отношения (приятелства, партньорства), мечти, намерения – и всеки пое по своя път. Този път изневярата беше от негова страна и това беше капката, която преля чашата и ми даде сила да направя тази крачка. И не съжалявам, защото Бог ме върна в родния ми град Елхово и ме вкара в Църквата на Господ Исус Христос. И тогава си спомних. Баба ми (майката на баща ми, който е починал преди да навърша 3 години) понякога ме водеше в дома на Пастор Георги Памуков. Бях много малка, но помня, че пееха и говореха странни езици, дори някои мелодии са останали в паметта ми. При първото ми влизане в Църквата през мен потече енергия, плаках през цялото време, без да зная защо, както и много пъти след това - месеци наред, докато преболедувам болката от проваления си живот. Отново бях сама, дори и малката ми дъщеря, която толкова ме обичаше, тръгна след баща си. Сега тя е в София, а Бог изпрати мен в Белгия. Това беше една проява на Неговата безкрайна милост и любов, за която аз, грешната, не можех и да си мечтая, но Бог ясно ми показа защо го направи, което искам да разкажа и на теб. Да, аз влязох в Църквата в Елхово, чувствах Духа в мен, плачех, пеех, благодарях за милостите (понеже Бог при тази безработица още на втората седмица ми даде работа на митница Лесово), изучавах със сестрите Библията. Въпреки това все още нямах искрено покаяние, нямах ясно съзнание за греховете си, дори продължавах да ги трупам. След 8 месеца въздържание влязох в интимна връзка с един мъж, също разведен, също Ангел, с надеждата, че в негово лице мога да си върна това, което съм загубила. Това беше поредната клопка на дявола, който ме караше да поставям семейството на първо място в живота. Но илюзиите ми постепенно се изпариха, когато останах без работа и в същото време носех финансово на гърба си и този човек, който освен че беше безработен, имаше големи задължения към банкови и мутренски кредитни институции, към частни лица и беше пристрастен към Еврофутбол. Аз си въобразявах, че мога да му въздействам чрез Божието Слово, а не осъзнавах, че дори самата аз все още не бях спасена. Може ли слепец да води слепеца? Заминахме за морето, 40 дни работих в строителството, после три месеца като миячка в ресторант. Неговите заеми нямаха издължаване и аз вече също "издишах" финансово. Наближаваше септември и аз оставах отново без работа, без средства за съществуване, без подкрепа, отново сама и със заем, който бях изтеглила, за да му помогна. Разбрах, че това беше Божието наказание за моето лицемерие, защото славех Господа с устата си, а следвах Сатана на дело. Осъзнах, че за моята душа се води истинска духовна война - дяволът ме тикаше в тинята и искаше да ме държи в грях, в депресия и в смърт, но Бог не ме оставяше, постоянно ми изпращаше различни хора, които дори без да знаят моето положение, ми въздействаха и ме изобличаваха - с разговори, с проповеди, с книги. Тук специално и с благодарност искам да спомена името на пастора от Елхово – Александър Вълканов, който съвсем директно ме предупреждаваше за проклятията, които си навличам с тази връзка. И така, на 22.08.2009 г. аз набрах един телефон за работа в чужбина. Потърсих Ел Шадай (така се казваше фирмата) и Той ми „отговори“. Жената беше непозната, но се оказа сестра в Господа. Бог Всемогъщи използва по неповторим начин тази непозната жена, за да сложи край на съмненията, колебанията и съпротивата ми, да разтопи сърцето ми и да го обърне. Само с един телефонен разговор. От дума на дума аз ѝ разказах моята одисея. Тя ми отказа работа, но горещо ме призова: "Това, което вършиш е блудство! Покай се веднага! Спри сексуалните отношения и искай прошка от Бога!". На два пъти вече го бях правила, но с временен успех. НО ТОЗИ ПЪТ УСПЯХ! В момента бях на плажа в Свети Влас, където гъмжеше от народ. Влязох в морето и паднах на колене. КРАЙ НА ГРЕХА, НА ГОРДОСТТА, НА СВОЕВОЛИЕТО! Това беше денят на моето искрено покаяние, новорождение, обръщение и посвещение. Пътят към моето спасение. До този момент животът ми приличаше на една назъбена кардиограма - с падове, пикове и плата. И аз сложих дълга права черта на тези 45 години и погребах егото в дълбините на морето. Завинаги! Този път предаването ми беше без остатък. Бях осъзнала, че Бог не е за подиграване. И Той не закъсня да ме поощри - чудото дойде още на следващия ден, когато същата сестра ми се обади и ми предложи работа в Белгия. На 02.09.2009, точно след 10 дни, аз отлетях за Брюксел. Никога не бях мечтала за работа и живот в чужбина. Не разбирах хората, които напускат България. Но сега се доверих на Бога, дадох Му живота си, бъдещето си, мечтите си. Аз исках само работа, която да покрива нуждите и задълженията ми. И Той ми я даде - в едно изключително мило белгийско семейство, което ме третира като член, а не просто като детегледачка. Имам всичко, от което се нуждая. За пръв път от много години спя спокойно, няма и следа от депресията, имам мира и истинската свобода, които само Бог може да дава - Той ме излекува от плътските страсти, които ме бяха поробили и от илюзията, че семейството е най-важното нещо. Да, семейството е голяма ценност и благословение, но само когато е в Бога! Сега искам от Бога едно - съвършеното служение, това, което Той е приготвил за мен. Защото знам, че Исус не ме е изкупил и новородил за самата мен. Моят истински живот тепърва започва, аз го посвещавам на Бога и на святостта и знам, че Той ще ми даде подходящото служение. Моля се и чакам силата на Святия Дух, така че не само аз да живея чрез Исус, но и Той да живее чрез мен. Всички, които ще ме апострофират с думите, че да вярваш в Бог, това е една голяма заблуда, тотално промиване на мозъка, пропаганда или болестно състояние, бих помолила да се огледат внимателно около себе си. Да включат телевизора, да надникнат в интернет или просто да излязат навън, за да видят истинската заблуда, измама, пошлост, в която е потънал света. Помията ни залива отвсякъде – от билбордове и реклами, във филмите, в музиката, в книгите на световнонеизвестни „учени“, в поведението на много хора. Новините преливат от насилие и смърт. Мракът е наистина навсякъде около нас, но ние толкова сме свикнали с него, че вече не го забелязваме. Да вземем като пример телевизията – тя е наистина удобно средство за запълване на времето, за усмиряване на децата, за развличане. Но аз смятам, че нейните „ползи” не могат по никакъв начин да се сравнят с вредите, които нанася. На първо място тя отнема голяма част от времето, което човек би отделил за Бога. Освен това тя е перфектно оръжие в ръцете на дявола за манипулиране на човешкото съзнание и поведение по един много рафиниран и незабележим начин: чрез внедряване на светската мода, удоволствията, еротиката, порнографията, хомосексуализма, окултизма, омразата, отчуждението в семейството, насилието и всичко, което води човешката душа към ада. Тя съвършено може да служи като инструмент за разбиване на бракове и това е само едно от средствата. Дяволът е изключително изобретателен и всеки ден измисля нещо ново, с което да въздейства върху човешкото съзнание и подсъзнание. За себе си знам: ако трябва някой да ми отваря очите и да ми промива мозъка, аз искам това да е единствено и само Бог с Неговото Вечно и Нетленно Слово, устояло хилядолетия. А не милионите безбожни „творби и учения“, които умират заедно със своите автори, дори и преди тях. Исус казва: ,,Аз Съм Истината“. Защото Исус е единствената истина и никой и нищо вече не е в състояние да ми внуши каквато и да е лъжа. Аз знам, че освен Исус друга истина няма. Знам също, че за един невярващ човек истина може да бъде всичко останало, всяка услужливо и достоверно поднесена заблуда. Когато Бог призове към Себе Си някого, той сам избира дали да повярва на Бога и да Го последва, избира дали да се колебае и съмнява, или да не вярва. Обаче единствено първият избор е спасителният. От изминатия от мен път досега осъзнах, че това, което определя успеха на човешкия живот е мирът – мир вътре в себе си, мир с другите и най-вече – мир с Бога. Човек с нищо не може да замени душевния уют и добрия сън – нито с имоти, нито с пари, нито с удоволствия, нито с дроги (лекарства), нито с алкохол, нито с работохолизъм, нито с добри обноски, нито с обществено положение, нито с постигнати резултати и цели. Защото мирът е дар от Бога – можем да го придобием, единствено ако следваме Божия Син и Неговия пример на свят живот. Ако ви казвам всичко това, то е защото съм минала през много светски заблуди и точно когато съм била на „върха“ на обществената стълбица, съм била в най-окаяно здравословно състояние – на антидепресанти и приспивателни, които да ме скрият от действителността. Бог ни я дава чрез устата на мъдреца в последните два стиха на Еклисисаст: Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му,понеже това е задължението на човека;защото Бог ще докара на съд всяко делои всяко скрито нещо, било то добро или зло (Екл. 12:13-14). Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели: