Н а р ъ ч н и к 2 съдържание: Страница
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Защото казано е: В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах; Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден
- Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да ядат от дървото на живота, и да влязат през портите в града
- Трагедия е да срещнеш Истината и да се върнеш при лъжата.
- Отрекох се от себе си и този свой живот
- Ел Шадай (Бог Всемогъщи) ми се обади
- Не докара ли ти това сам на себе си, като остави Господа, твоя Бог, когато те водеше в пътя
- Бог е най-великият партньор в живота
- Бог всичко прави съвършено
| Книгата на живота е в ръцете на Исус. Днес Той ти е дал живот. Не пропускай днешния ден – това е твоето време на благодат, точно днес ти можеш да бъдеш спасен! Точно днес ти може да бъдеш вписан в тази свещена книга и да получиш достъп до дървото на живота! Защото казано е: В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах; Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден (2Коринтяни 6:2). Бог ти заповядва, Бог те моли, Бог ти прощава, Бог ти дава шанс за да получиш своето спасение. Не допускай неверието ти, съмнението ти да те погуби! Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да ядат от дървото на живота, и да влязат през портите в града (Откр. 22:14). Бог, Който е Поправител на развалини, ти е дал най-уникалната възможност: независимо от всичко, което си сторил в своя живот – ти можеш да го поправиш с Негова помощ. И да живееш вечно в Небесния Ерусалим. Лице в лице с Бога.
След всичко, което преживях до този момент, аз не мога да си позволя глупостта да пропусна това. Аз имах много успехи и много провали в своя досегашен живот. И сега, когато мога да анализирам всичко в светлината на Божието слово, аз осъзнавам, че целият път, който съм изминала до сега, е бил подчинен на една единствена цел – да позная Бога – Живия, Истинен, Свят и Единствен. Да Го повярвам, да Го приема в себе си и да Му се подчиня. Може би най-трудната част е подчинението. Там се провалят много човешки души. Когато Той им се представи по някакъв начин, те тръгват дързостно да Го търсят, изпълнени с вяра и еуфория. И при първото по-сериозно препятствие се препъват. Препятствията, обаче, са истинско благословение за новородения човек, Бог ги праща по пътя му, за да изпита и утвърди неговата вяра, да го направи силен, да го подготви за следващото по-високо ниво. Който устои в този момент, продължава в по-горен клас, който не издържи – връща се на нивото, в което е бил преди да намери Исус. Това е наистина много жалка картина. Понеже, ако, след като са избегнали светската поквара чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се оплели в тях и остават победени, то последното им състояние е по-лошо от първото...С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Кучето се върна на бълвоча си; и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята (2Петър 2:20, 22). Аз преминах и през този етап и много добре знам за какво говори Апостол Петър. Трагедия е да срещнеш Истината и да се върнеш при лъжата. Бях тръгнала да опознавам Бога, но го правех с ума си, Исус не беше в сърцето ми, а само в устата ми. Още не бях повярвала. Ходех на църква, хвалех Бога, опитвах се да се моля, да чета и разбирам Библията, но плътта ми се бунтуваше, не искаше да се подчини, умът ми също, и волята най-вече. Така че, на думи аз приемах Исус, но сърцето ми беше заключено за Него. Какво се случи? Грехът отново ме завладя. Тръгна от сърцето, обхвана ума и накрая плътта. Загубих всичко, което мислех, че имам – подкрепа от хората, на които в момента разчитах, работа, средства за препитание, но най-важното – загубих интерес към Бога, спрях да ходя на църква, спрях да чета Словото, спрях да търся общение с братя и сестри. Загубих още две години живот в съмнения и противене, защото, пак ще подчертая, че живот без Бога е загубено време. И когато се погледнах изведнъж с други очи, аз видях, че отново съм допуснала Сатана да ме пороби. И сега дяволът стана толкова реален за мен (след като вече познавах достатъчно от Словото), че аз схванах коварната му тактика – той търсеше слабите ми места и с тях ме впримчваше. И тогава направих единствената крачка, която можеше да промени нещата. Отрекох се от себе си и този свой живот. Направих го напълно съзнателно, отговорно и сериозно. Потърсих Исус, този път не с ума си, а с духа си и Му направих място в сърцето си. И знаеш ли какво се случи: дяволът просто изчезна, а Ел Шадай (Бог Всемогъщи) ми се обади по телефона (чрез една сестра в Господа) и ме благослови толкова изобилно, колкото никога през моя отчаян, объркан живот. Бог за пореден път ми показа милост, когато най-малко я бях заслужила. Но Той оцени моята искреност, моето покаяние и пожела да ме възнагради. Този жест беше наистина покъртителен за мен. Аз не го бях очаквала. А бях в огромна нужда. Дори не Го бях молила за помощ, нямах очи да го направя. Не докара ли ти това сам на себе си, като остави Господа, твоя Бог, когато те водеше в пътя? (Еремия 2:17). Но Го помолих за прошка с цялата си душа. И Той не закъсня – с такава лекота подреди всичко в моя живот, както аз не бих могла сама за себе си да го направя никога. И тогава осъзнах, че Бог е най-великият партньор в живота. Няма равен на Него! И Му дадох обещание никога повече да не Го загърбвам, никога повече да не си правя глупави експерименти с моята вяра, никога повече да не Го обиждам. Вече повече от година съм плътно с Него. И Той е плътно до мен. И в мен. Усещам присъствието Му, водителството Му, подкрепата Му в трудни моменти. Понякога ситуациите изглеждаха невъзможни. За мен нямаше изход. Но не и за Него. Всичко правеше съвършено. Бог всичко прави съвършено! Когато има нашата отдаденост. Когато има нашата вярност. Когато има нашето сърце. Не искам да излизам от това съвършенство. Нямам това право, не само заради себе си, но и заради теб, който четеш всичко това. Аз отлично знам, че не е лесно да се довериш някому. Вярата е свръхестествено явление, тя е нещо по-силно от нас, защото не зависи от нашите чувства и мисли. Ние или я имаме, или я нямаме, но тя влиза в живота ни с една първа стъпка, с едно усилие на волята. Животът често ни разочарова и ни кара да губим доверие и в най-близките. Но има Един, Който никога не ни предава. Името Му е Исус. Може всичко, което си прочел до тук, да го забравиш, но не забравяй три неща: Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|