Социалните и икономически аспекти на развитието на планинските региони в българия и ес” (резюме) София, 2016 г. Агенция „медиана” характеристики на изследването



Дата01.02.2018
Размер154.73 Kb.

СОЦИАЛНИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА РАЗВИТИЕТО НА ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ В БЪЛГАРИЯ И ЕС”


(РЕЗЮМЕ)

София, 2016 г.



Агенция „МЕДИАНА”

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:
І. КАРТА НА ДОСТЪП ДО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 1714 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ.
ІІ. КАРТА НА ДОСТЪП ДО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ЗА 1714 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ.
ІІІ. КОМУНИКАЦИОННА КАРТА НА 1360 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ (Изследването е проведено за селища с население над 30 души.):

  • ДВУКРАТНА ЕЖЕДНЕВНА ВРЪЗКА С БЛИЗКИЯ И С ОБЛАСТНИЯ ГРАД;

  • СТЕПЕН НА ДОСТЪПНОСТ НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО;

  • РАЗСТОЯНИЕ ОТ БЛИЗКИЯ И ОТ ОБЛАСТНИЯ ГРАД;

  • ВРЕМЕ ЗА ДОСТЪП.


ІV. ИЗВАДКОВО ИЗСЛЕДВАНЕ В 103 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ (Изследването е проведено за селища с население над 300 души.):

  • 103 дълбочинни интервюта и стандартизирани въпросници;

  • интервютата са проведени С БИВШИ И НАСТОЯЩИ КМЕТОВЕ И ЗАМЕСТНИК КМЕТОВЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, СЛУЖИТЕЛИ В МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ;

  • ПРОУЧВАНИ СА СЕЛИЩА В ДВЕ ГРУПИ: ПЪРВАТА ОБХВАЩА РАЗВИВАЩИ СЕ ПЛАНИНСКИ СЕЛИЩА (КОИТО ЗАПАЗВАТ ИЛИ УВЕЛИЧАВАТ НАСЕЛЕНИЕТО СИ); ВТОРАТА – СЕЛИЩА, В КОИТО НАСЕЛЕНИЕТО ДРАСТИЧНО НАМАЛЯВА (СПАД С НАД 20% МЕЖДУ ГОДИНИТЕ НА ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ПРЕБРОЯВАНИЯ).



V. ДЪЛБОЧИННИ ИНТЕРВЮТА С 6 ДИРЕКТОРИ И УЧИТЕЛИ В СРЕДИЩНИ УЧИЛИЩА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕЦАТА ОТ ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ.

VІ.ДЕСК РИСЪРЧ

ЗА НАСТОЯЩОТО ПРОУЧВАНЕ СА ИЗПОЛЗВАНИ ДАННИ И АНАЛИЗИ ОТ:

  • НСИ;

  • НЗОК;

  • МОН;

  • ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ЛЕКАРСТВАТА;

  • ПОРТАЛ ЗА ОТВОРЕНИ ДАННИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;

  • АНАЛИЗ НА ДОКЛАДИ, СТРАТЕГИИ С ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ;

  • НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ.


VІІ. ПЕРИОД НА ПРОВЕЖДАНЕ: Януари 2016 Г.

VІІІ. ИЗПЪЛНИТЕЛ: Агенция „МЕДИАНА”



VІІІ. ПОРЪЧИТЕЛ:



Демография – умиращи селища, обезлюдяване
Ако се погледне статистиката ще се забележи учудващ факт – населението в планинските райони за десет години (2001 – 2011 г.) намалява едва с 1.8% за разлика от страната, където спадът е с 7.1 %. Всъщност, тази картината е силно деформирана от включването на София (преди всичко) и няколко големи града (Перник, Габрово, Сливен и Смолян) в категорията „селища в планински райони“. Ако изключим тези градове намаляването на населението е вече 11 %, а ако се изключи градското население – 13.7 %.
Това далеч не е най-стряскащото. Драстично се променя възрастовата структура на населението. Огромната част от населените места в планинските райони са на практика замиращи:

- в 25 % от населените места няма деца (под 14 г.);

- в 12 % от населените места няма млади хора (под 40 г.);

- в 7 % от населените места всички са над 60 годишни;

- селищата с под 100 жители вече представляват 42 % от всички селища в планинските райони (увеличение със 7 % за десет години).
Икономика и демография
Като цяло планинските райони никога не са били в състояние да се самозадоволяват разчитайки на естествените си природни ресурси – земеделие, животновъдство, дърводобив, билки, гъби и др. Всичко това, до голяма степен, е поддържаща, допълнителна икономика – допълнителна заетост. Основният стълб на „планинската“ икономика е била тежката и лека промишленост – промишлени предприятия, цехове, заводи, мини. На практика промишлеността (в условията на социалистическата планова икономика) е доведена до планинските райони, осигурявайки допълнителен (но на практика основен) поминък. Можем да се съмняваме в икономическата ефективност на голяма част от тези предприятия, но определено те имат социална ефективност – поддържат нива на доходи и заетост, които запазват и стабилността на населението в тези райони. Разпадът на плановата икономика, съчетано и с разпада на СИВ и поставянето на икономиката на пазарни основи (икономическа, а не социална ефективност), на практика унищожи огромната част от промишлеността в планинските райони.

Само в обследваните от нас 103 населени места (в обсега на ежедневната трудова миграция) се регистрират:

- Закрити 13 мини;

- Закрити 38 крупни промишлени предприятия (военни заводи, фабрики).

Заедно с това се разпада и структурата на земеделието – унищожени са ТКЗС-тата, АПК-тата, основата на окрупненото земеделие и животновъдство и връзката на земеделските стопани с пазара (гаранти за изкупуване на продукцията).

Остатъчната икономика – базирана на дребно разпокъсано земеделие, без гарантирана връзка с пазара; остатъчни промишлени структури, някои новооткрити цехове, основани на ниската цена на работната сила и новоразкрит (дребен като цяло) бизнес - не може да осигури прехраната и поддържането на традиционния материален стандарт на голямата част от населението. Съществуващата „местна, регионална“ икономика не може да поддържа такова население!

И така сме изправени пред две алтернативи – значително обезлюдяване на тези региони, или опит да закараме икономика до населението (или работната ръка до икономиката).

Спонтанно наблюдаваме и двете! От една страна наблюдаваме драстично намаляване на населението в огромна част от населените места. От друга, наблюдаваме развиващи се селища, чиито жители успяват да стигнат до икономиката – ежедневна трудова миграция, сезонна трудова миграция в страната и чужбина и поява на малки икономически структури, осигуряващи заетост в рамките на населеното място.

Това е коренната разлика с повечето западноевропейски планински региони – естествено и там има съкращаване на производство, закриване на предприятия, локални миграционни процеси … но при запазване и развиване на жизнени (развити именно в пазарни условия) икономически структури. Тук в България ударът е тотален – пълен разпад на икономическата структура!

Ето как се отразява това на социалната структура на населените места:

- в 35 % от обследваните от нас населени места преди е имало постоянно присъствие на медицинско лице – сега няма;

- в 18 % от населените места преди е имало поликлиника/ ДКЦ – сега няма;

- в 23 % от населените места преди е имало функциониращ зъболекарски кабинет – сега няма;

- в 20 % преди е имало аптека – сега няма;

- в 22 % преди е имало детска градина – сега няма;

- в 33 % преди е имало училище до 8-ми клас – сега няма;

- в 10 % преди е имало средно училище (гимназия, техникум) – сега няма;

Ако обобщим най-грубо различията между планинските региони в развитите европейски страни и България, то там имаме развитие и нови предизвикателства, свързани с него. Тук имаме срив, опит за оцеляване и бавно и мъчително развитие на новата икономическа структура на обществото. В този смисъл, за България би била трудно приложима една общоевропейска политика за планинските райони, неотчитаща спецификата на социалното ни развитие.


Земеделие, животновъдство и дърводобив - икономика базирана на местни ресурси
Премахването на подкрепата за тютюна на практика ликвидира този сектор от растениевъдството. Тютюн продължава да се гледа предимно по навик, поради липса на всякаква друга алтернатива с ясното съзнание, че трудът, вложен в него, не носи адекватни приходи. Картофите (друг традиционен земеделски продукт за планинските райони) категорично не могат да представляват алтернатива – цената им е натисната от вътрешна и преди всичко външна конкуренция. Наблюдават се наченки на успешно алтернативно земеделие – преди всичко в отглеждането на лавандула, малини, арония, вишни. Основното за успеха тук е наличието на гарантиран пазар – фирми, ангажирани с изкупуването и обработката, често и с предварителни договори с производителите. Друг задължителен фактор за успешно земеделие е окрупняването на земеделските площи.

Като цяло земеделието в планинските райони в този му вид (разпокъсани земи, липса на механизация) не се вижда като възможен източник на прехрана от хората в планинските райони, а само като поддържаща дейност.


Животновъдството изглежда за хората от планинските райони по-перспективно като възможност за доходи от земеделието. Позитивните примери за успешно животновъдство обаче, са изцяло от крупни или поне значителни животновъдни ферми. Огромната част от хората не виждат за себе си перспективи за развитие на крупно или дори по-едро животновъдство – както поради непосилните за тях първоначални инвестиции в животни и ферми, така и поради ограничаването на достъпа до високопланинските пасища и ливади. Съответно остават при дребното животновъдство, насочено преди всичко към самозадоволяване и частично към пазара.

Засега отмяната на млечните квоти през 2015 г. не дава индикации, че е ударила българските млекопроизводители. Проблемите тук са преди всичко свързани с липсата на пасища, цената на фуражите и ниските изкупни цени на млякото. Но няма съобщения за отказ от изкупуване на млякото (извън селищата с особено лоша инфраструктура). Възможно е обаче, ударът да предстои, поради много лошата инфраструктура и разпокъсаното животновъдство, което оскъпява силно млекосъбирането.


Дърводобивът и дървопреработването е основната икономическа дейност, базирана на местни ресурси, която се сочи като доходна. За съжаление, данните сочат, че в голяма част от планинските райони това води до свръхексплоатация на горските масиви и сериозно застрашава бъдещето на горите в тези райони.
Инфраструктура и комуникации
В самото поставяне на проблема за „планинските райони“ се подразбират проблемите с комуникацията и преди всичко пътната инфраструктура. Колко тежки са тези проблеми в планинските райони в България:

- 44 % от населените места в планинските райони нямат двукратна ежедневна транспортна връзка (отиване и връщане) с обществен транспорт до най-близкия град;

- 48 % от населените места в планинските райони нямат двукратна ежедневна транспортна връзка (отиване и връщане) с обществен транспорт до областния град (дори с прекачване);

- 19 населени места (с над 30 жители) са практически недостъпни с обикновена кола през зимата;

- за 35 % от населените места в планинските райони средната скорост на придвижване до най-близкия град е под 30 км. в час (с кола през зимата). За още 30 % от тези населени места средната скорост на придвижване (с кола) е между 30 и 40 км в час.

Разбира се, всичко това не е резултат от физическата отдалеченост на населените места (80 % се намират на разстояние до 35 км. от най-близкия град), а от качеството и поддръжката на самите пътища. По този начин разстояния от 25-30 километра често се превръщат в непреодолимо препятствие.



Това създава огромни проблеми пред възможността за ежедневна трудова миграция, при транспортирането на учениците до средищните училища, достъпа до здравна помощ и услуги, ограничава възможностите за икономическо развитие, понижава качеството на живота и прави тези селища непривлекателни за потенциални инвеститори.

Нуждата от спешни инвестиции именно в т.нар. „твърда инфраструктура“ в планинските райони в България е повече от очевидна.

На този фон особено безпокойство будят някои анализи, подготвени за европейските институции, където можем да прочетем: „фиксацията върху транспортната инфраструктура, т.е. прекомерната вяра, че подобрен достъп ще доведе до развитие, трябва да бъде преразгледан. Подобрена инфраструктура може да подобри свързаността и да улесни увеличаване на износа, но също може да отвори местните пазари до голяма конкуренция, идваща отвън. Фактите показват, че някои планински райони са установили, че е трудно да се продължи напред, когато дълго време се е разчитало прекомерно на твърди инфраструктурни инвестиции.“ (2015 г., Доклад, изготвен за нуждите на Комитет по регионално развитие на Европейския парламент.)

Разбира се, експертите в другите европейски страни са напълно в правото си да анализират недостатъците, недостатъчната ефективност и новите предизвикателства, която вече изградените пътища в техните страни създават. За съжаление, планинските региони в България са много далече от тези нови предизвикателства. Ние все още сме пред предизвикателството за нормална транспортна комуникация, а често дори и просто само за комуникация.


Има ли връзка между твърдата инфраструктура и икономическото и социално развитие

Данните от настоящето изследване показват категорична връзка между наличието на добра транспортна връзка (село-град) и развитието на населеното място.

Всъщност, изследването регистрира два типа развиващи се (запазващи и увеличаващи населението си) населени места. Такива с много добра комуникация с градовете и … парадоксално, такива с много лоша. Внимателният анализ показва, че всички развиващи се населени места с много лоша комуникация и инфраструктура са от българи-мохамедани и български турци. Основата на техния поминък е изключително сезонната трудова миграция в страната и чужбина, а не ежедневната трудова миграция.
Интернет

Като една от алтернативите на прекалената фиксация в развитието на „твърдата инфраструктура“ (пътища) в цитирания вече доклад, даващ насоки за регионалното развитие в ЕС, се посочва развитие на интернет мрежата и достъп до широколентов интернет. Тук е един от парадоксите на българските планински райони – развитието в почти всичко останало е на години след повечето развити европейски страни, но в достъпа до интернет нещата далеч не са такива. Причината е в бурното развитие на съвременните мобилни, безжични комуникационни услуги в последните години. Само 14 % от обследваните селища няма достъп до интернет, с достатъчно добро качество (с възможност да осигури видео и гласова комуникация с близки в страната и чужбина). Разбира се, има какво още да се направи в тази връзка – както за достъпа, така и за качеството на трафика на данни. Но ако трябва да се избира между инвестиции в „твърда“ и „мека“ инфраструктура, то за България проблемът е преди всичко в пътищата („твърдата инфраструктура“) и много по-назад е достъпът до широколентов интернет, където нещата са много по-добре.


Миграция и емиграция
Съкращаването на икономическите структури, които могат да предоставят работа на наличното работоспособно население логично водят до миграция и емиграция на населението.

Тук има особеност.

Сезонната трудова миграция в страната и в чужбина – нещо, характерно преди всичко за селищата с българи-мохамедани и донякъде на тези с български турци. На практика, над 60 % от селищата, които запазват и увеличават населението си са българомохамедански и турски. Младите хора тук (особено ако са семейни) предпочитат да напуснат селището за 5-6 и повече месеци, но не се изселват.

За разлика от тях повечето млади българи предпочитат емиграцията в чужбина пред миграцията към други градове в страната. Причината е преди всичко в структурата на работната заплата. У нас, за разлика от други страни, работната заплата не предполага разходи за наем на жилище, поради наличието на собствено жилище в огромната част от случаите. По този начин работната ръка е „закрепостена“ по местоживеене. Съответно при напускането на населеното място емиграцията се оказва икономически по-изгодна, доколкото доходите в чужбина предполагат и разход „наем“. (Миграцията вътре в страната изправя младия човек пред избор дали да плаща наем или да яде и да се облича и е почти невъзможна без подкрепа от родителите.)

По този начин значително се променя и етническия състав на планинските райони в България – напускащите (планината и страната) са предимно младите българи. Оставащите са предимно младите българи мохамедани.
Ежедневна трудова миграция

Едва 10 % от обследваните от нас селища (основно с развит туристически бизнес) дават препитание на своите жители. Във всички останали хората трябва да търсят препитание навън. Ролята на пътната инфраструктура тук е огромна. Невъзможността (или затрудненията) за ежедневна трудова миграция изправя хората пред алтернативата за сезонна трудова миграция, емиграция или затъване в мизерията на самозадоволяващото се лично стопанство. А именно комуникационната структура и възможността за ежедневна трудова миграция е в окаяно състояние за голямата част от селищата в планинските райони. Трябва да се отбележи силно позитивното влияние на две насърчителни мерки за осигуряване на транспорт на заетите лица от техните работодатели („По-близо до работа“ и „На път“, както и предвидените в Закона за насърчаване на заетостта мерки - чл.57а). Тези мерки очевидно работят, но от тях могат да се възползват единствено селищата с добра пътна инфраструктура.

Нови планинци“

В малките населени места с много добри комуникации с близкия град (особено, когато това е областен център) се наблюдава появата на нови заселници. Това са преди всичко бегълци от големия град, както и мигранти от неблагоприятни райони с висока безработица. Те предпочитат да се заселят в село, където цените на имотите са по-ниски, животът е по-спокоен, въздухът е по-чист и цената на живота е по-ниска. Същевременно имат и добра комуникация с близкия град. Това е и причината всички населени места, попадащи в границите на софийската община, например, да увеличават жителите си. Аналогични процеси се наблюдават и при останалите областни градове с добро икономическо развитие. Процесът е аналогичен както в голяма част от европейските планински региони – превръщане на част от планината в място за живеене на работещите в града хора.


достъп до здравеопазване
Достъпът до здравеопазване и здравни грижи е един от най-тежките проблеми на планинските селища в страната!

В 77 % от планинските селища (в тях живеят 19 % от жителите на планинските райони) няма регистрирана практика на общопрактикуващ лекар.

В изследваните от нас относително големи планински селища (с над 300 жители) в 18 % няма посещение на лекар дори веднъж седмично, като в 13 % няма дори посещения от фелдшер.

Дори част от големите планински селища с население между 1000-3000 жители не са покрити с първична медицинска грижа - в 11 % от тези селища няма регистрирана практика на общопрактикуващ лекар.

Достъпът до медикаменти е драстично ограничен. В планинските селища (без областните градове) едва в 6.3 % има аптеки, работещи с НЗОК, а въобще аптеки има в 9.7 % от планинските селища.

Разбира се, не можем да очакваме да има аптеки във всяко селище. Нормално е те да са съсредоточени и хората да пътуват. Данните обаче сочат, че 43 % от планинските населени места нямат нито аптека, нито двукратна транспортна връзка с близкия град. В тези селища живеят 11 % от жителите на планинските селища!

Обобщено можем да кажем, че около 15 % от жителите на планинските населени места са драстично ограничени както от достъпа до първична медицинска грижа, така и в достъпа до лекарства.
достъп до образование
Не можем да кажем, че планинските райони имат специфични проблеми за разлика от останалите райони, в които учениците пътуват до средищните училища. Тук проблемите просто се изострят поради спецификата на терена и качеството на пътищата.

Като цяло е осигурен транспортът на учениците, подсигурена е целодневна форма на обучение, на места са разкрити седмични полуинтернати.

Проблемите с отпадане от училище преди завършване на средното образование са характерни и за останалата част от страната. Причините са преди всичко в самата образователна система – изискването учениците да преседят в училище до 12-ти клас (19 годишна възраст), както и невъзможност за излизане от образованието по-рано – 10 клас с един или друг сертификат за „средно-базово“, „средно-професионално“ или друга форма на средно образование.

Естествено, голяма част от учениците, както и техните родители не виждат смисъл в продължаващия престой в образователната система и напускат (или се водят формално в списъците на училището).

Дуалната система на обучение се възприема от учителите и директорите като добра форма на решение на тези проблеми. Мнозина изтъкват обаче, че тя отново е частично решение. Просто ще прикрие факта, че значителна част от младежите искат да завършват образованието си по-рано (10-ти клас) и да започнат работа и живот на възрастни.

Сезонната трудова миграция на голяма част от родителите представлява сериозен проблем за поддържането на дисциплината сред младежи, оставени на грижата на възрастни или роднини. Това е характерно за цялата страна, но за планинските райони е особено подчертан проблем (тъй като тук сезонната трудова миграция е масово разпространена).


Екология и енергийна ефективност

(Изследвани са населени места с над 300 души)
Изследването регистрира тревожни сигнали за експлоатацията на горите. В над половината от изследваните селища хората заявяват, че се сече повече, отколкото е допустимо. В една пета (21 %) от селищата се съобщава за безразборна сеч, която в близко бъдеще ще ликвидира горите и че дори това вече е частично направено.

Като цяло, отоплението е изключително на дърва, които се използват крайно неефективно – с обикновени печки. За значимо разпространение на отоплителни инсталации (котле) се съобщава в едва една четвърт от изследваните населените места.

Енергийната ефективност на самите къщи е крайно ниска. Едва 10 % от къщите в обследваните населени места са топлоизолирани, а 27 % въобще не са измазани.

Слънчевите колектори за топла вода започват да се появяват, но към момента едва 3 % от къщите в обследваните населени места имат такива. Останалите разчитат отново на дърва или ток за битова топла вода дори през лятото.

В 42 % от обследваните населени места няма канализация по домовете. (Става дума просто за канализация, а не за пречистване на отпадните води.)

В 6 % от обследваните населените места няма сметосъбиране (става дума за по-големи селища с над 300 жители).


Европейски програми

Засега европрограмите работят добре на ниво община – финансиране на дейности от общ интерес. В 80 % от обследваните селища се отчитат дейности, реализирани с помощта на европрограмите – пътища, ремонт на училища, благоустройство.



Не така добре стоят нещата що се отнася до достъпа до Европейски програми за хората (инициативата на които се предполага да развие икономически района). В по-малко от половината обследвани селища хората имат жив непосредствен пример за хора, които са успели да получат финансиране по европрограми. Част от тези примери също не са категорично позитивни – „покриха си разходите, но не спечелиха“; „борят се хората, но все още не е ясно дали ще стане“, „взеха 3000 лева, но работят не за печалба, а за да имат поминък“. Като цяло, доминира мнението, че получаването на финансиране по Европейски програми е изключително сложно, бюрократично затруднено и изискващо административна компетентност далеч надхвърляща дори и средното ниво (необходим е консултант). Може да се каже, че затрудненията с достъпа до финансиране по европрограми има и позитивна страна – все по-ясно става на всички, че с „раздробено земеделие и дребно животновъдство нещата са обречени“, „с пет декара разпръснати ниви и 2-3 крави няма как да стигнеш до еврофинансиране“.


Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница