Социалните и икономически аспекти на развитието на планинските региони в българия и ес” (резюме) София, 2016 г. Агенция „медиана” характеристики на изследването

„СОЦИАЛНИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА РАЗВИТИЕТО НА ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ В БЪЛГАРИЯ И ЕС”

София, 2016 г.

• 
  ДВУКРАТНА ЕЖЕДНЕВНА ВРЪЗКА С БЛИЗКИЯ И С ОБЛАСТНИЯ ГРАД;
  
• 
  СТЕПЕН НА ДОСТЪПНОСТ НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО;
  
• 
  РАЗСТОЯНИЕ ОТ БЛИЗКИЯ И ОТ ОБЛАСТНИЯ ГРАД;
  
• 
  ВРЕМЕ ЗА ДОСТЪП.
  

• 
  103 дълбочинни интервюта и стандартизирани въпросници;
  
• 
  интервютата са проведени С БИВШИ И НАСТОЯЩИ КМЕТОВЕ И ЗАМЕСТНИК КМЕТОВЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, СЛУЖИТЕЛИ В МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ;
  
• 
  ПРОУЧВАНИ СА СЕЛИЩА В ДВЕ ГРУПИ: ПЪРВАТА ОБХВАЩА РАЗВИВАЩИ СЕ ПЛАНИНСКИ СЕЛИЩА (КОИТО ЗАПАЗВАТ ИЛИ УВЕЛИЧАВАТ НАСЕЛЕНИЕТО СИ); ВТОРАТА – СЕЛИЩА, В КОИТО НАСЕЛЕНИЕТО ДРАСТИЧНО НАМАЛЯВА (СПАД С НАД 20% МЕЖДУ ГОДИНИТЕ НА ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ПРЕБРОЯВАНИЯ).
  

• 
  НСИ;
  
• 
  НЗОК;
  
• 
  МОН;
  
• 
  ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ЛЕКАРСТВАТА;
  
• 
  ПОРТАЛ ЗА ОТВОРЕНИ ДАННИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
  
• 
  АНАЛИЗ НА ДОКЛАДИ, СТРАТЕГИИ С ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ;
  
• 
  НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ.
  

- в 25 % от населените места няма деца (под 14 г.);

- в 12 % от населените места няма млади хора (под 40 г.);

- в 7 % от населените места всички са над 60 годишни;

- селищата с под 100 жители вече представляват 42 % от всички селища в планинските райони (увеличение със 7 % за десет години).
Икономика и демография
Като цяло планинските райони никога не са били в състояние да се самозадоволяват разчитайки на естествените си природни ресурси – земеделие, животновъдство, дърводобив, билки, гъби и др. Всичко това, до голяма степен, е поддържаща, допълнителна икономика – допълнителна заетост. Основният стълб на „планинската“ икономика е била тежката и лека промишленост – промишлени предприятия, цехове, заводи, мини. На практика промишлеността (в условията на социалистическата планова икономика) е доведена до планинските райони, осигурявайки допълнителен (но на практика основен) поминък. Можем да се съмняваме в икономическата ефективност на голяма част от тези предприятия, но определено те имат социална ефективност – поддържат нива на доходи и заетост, които запазват и стабилността на населението в тези райони. Разпадът на плановата икономика, съчетано и с разпада на СИВ и поставянето на икономиката на пазарни основи (икономическа, а не социална ефективност), на практика унищожи огромната част от промишлеността в планинските райони.

Само в обследваните от нас 103 населени места (в обсега на ежедневната трудова миграция) се регистрират:

- Закрити 13 мини;

- Закрити 38 крупни промишлени предприятия (военни заводи, фабрики).

Заедно с това се разпада и структурата на земеделието – унищожени са ТКЗС-тата, АПК-тата, основата на окрупненото земеделие и животновъдство и връзката на земеделските стопани с пазара (гаранти за изкупуване на продукцията).

Остатъчната икономика – базирана на дребно разпокъсано земеделие, без гарантирана връзка с пазара; остатъчни промишлени структури, някои новооткрити цехове, основани на ниската цена на работната сила и новоразкрит (дребен като цяло) бизнес - не може да осигури прехраната и поддържането на традиционния материален стандарт на голямата част от населението. Съществуващата „местна, регионална“ икономика не може да поддържа такова население!

И така сме изправени пред две алтернативи – значително обезлюдяване на тези региони, или опит да закараме икономика до населението (или работната ръка до икономиката).

Спонтанно наблюдаваме и двете! От една страна наблюдаваме драстично намаляване на населението в огромна част от населените места. От друга, наблюдаваме развиващи се селища, чиито жители успяват да стигнат до икономиката – ежедневна трудова миграция, сезонна трудова миграция в страната и чужбина и поява на малки икономически структури, осигуряващи заетост в рамките на населеното място.

Това е коренната разлика с повечето западноевропейски планински региони – естествено и там има съкращаване на производство, закриване на предприятия, локални миграционни процеси … но при запазване и развиване на жизнени (развити именно в пазарни условия) икономически структури. Тук в България ударът е тотален – пълен разпад на икономическата структура!

Ето как се отразява това на социалната структура на населените места:

- в 35 % от обследваните от нас населени места преди е имало постоянно присъствие на медицинско лице – сега няма;

- в 18 % от населените места преди е имало поликлиника/ ДКЦ – сега няма;

- в 23 % от населените места преди е имало функциониращ зъболекарски кабинет – сега няма;

- в 20 % преди е имало аптека – сега няма;

- в 22 % преди е имало детска градина – сега няма;

- в 33 % преди е имало училище до 8-ми клас – сега няма;

- в 10 % преди е имало средно училище (гимназия, техникум) – сега няма;

Ако обобщим най-грубо различията между планинските региони в развитите европейски страни и България, то там имаме развитие и нови предизвикателства, свързани с него. Тук имаме срив, опит за оцеляване и бавно и мъчително развитие на новата икономическа структура на обществото. В този смисъл, за България би била трудно приложима една общоевропейска политика за планинските райони, неотчитаща спецификата на социалното ни развитие.

Като цяло земеделието в планинските райони в този му вид (разпокъсани земи, липса на механизация) не се вижда като възможен източник на прехрана от хората в планинските райони, а само като поддържаща дейност.

Засега отмяната на млечните квоти през 2015 г. не дава индикации, че е ударила българските млекопроизводители. Проблемите тук са преди всичко свързани с липсата на пасища, цената на фуражите и ниските изкупни цени на млякото. Но няма съобщения за отказ от изкупуване на млякото (извън селищата с особено лоша инфраструктура). Възможно е обаче, ударът да предстои, поради много лошата инфраструктура и разпокъсаното животновъдство, което оскъпява силно млекосъбирането.

- 44 % от населените места в планинските райони нямат двукратна ежедневна транспортна връзка (отиване и връщане) с обществен транспорт до най-близкия град;

- 48 % от населените места в планинските райони нямат двукратна ежедневна транспортна връзка (отиване и връщане) с обществен транспорт до областния град (дори с прекачване);

- 19 населени места (с над 30 жители) са практически недостъпни с обикновена кола през зимата;

- за 35 % от населените места в планинските райони средната скорост на придвижване до най-близкия град е под 30 км. в час (с кола през зимата). За още 30 % от тези населени места средната скорост на придвижване (с кола) е между 30 и 40 км в час.

Разбира се, всичко това не е резултат от физическата отдалеченост на населените места (80 % се намират на разстояние до 35 км. от най-близкия град), а от качеството и поддръжката на самите пътища. По този начин разстояния от 25-30 километра често се превръщат в непреодолимо препятствие.

Нуждата от спешни инвестиции именно в т.нар. „твърда инфраструктура“ в планинските райони в България е повече от очевидна.

На този фон особено безпокойство будят някои анализи, подготвени за европейските институции, където можем да прочетем: „фиксацията върху транспортната инфраструктура, т.е. прекомерната вяра, че подобрен достъп ще доведе до развитие, трябва да бъде преразгледан. Подобрена инфраструктура може да подобри свързаността и да улесни увеличаване на износа, но също може да отвори местните пазари до голяма конкуренция, идваща отвън. Фактите показват, че някои планински райони са установили, че е трудно да се продължи напред, когато дълго време се е разчитало прекомерно на твърди инфраструктурни инвестиции.“ (2015 г., Доклад, изготвен за нуждите на Комитет по регионално развитие на Европейския парламент.)

Разбира се, експертите в другите европейски страни са напълно в правото си да анализират недостатъците, недостатъчната ефективност и новите предизвикателства, която вече изградените пътища в техните страни създават. За съжаление, планинските региони в България са много далече от тези нови предизвикателства. Ние все още сме пред предизвикателството за нормална транспортна комуникация, а често дори и просто само за комуникация.


Има ли връзка между твърдата инфраструктура и икономическото и социално развитие

Данните от настоящето изследване показват категорична връзка между наличието на добра транспортна връзка (село-град) и развитието на населеното място.

Всъщност, изследването регистрира два типа развиващи се (запазващи и увеличаващи населението си) населени места. Такива с много добра комуникация с градовете и … парадоксално, такива с много лоша. Внимателният анализ показва, че всички развиващи се населени места с много лоша комуникация и инфраструктура са от българи-мохамедани и български турци. Основата на техния поминък е изключително сезонната трудова миграция в страната и чужбина, а не ежедневната трудова миграция.
Интернет

Като една от алтернативите на прекалената фиксация в развитието на „твърдата инфраструктура“ (пътища) в цитирания вече доклад, даващ насоки за регионалното развитие в ЕС, се посочва развитие на интернет мрежата и достъп до широколентов интернет. Тук е един от парадоксите на българските планински райони – развитието в почти всичко останало е на години след повечето развити европейски страни, но в достъпа до интернет нещата далеч не са такива. Причината е в бурното развитие на съвременните мобилни, безжични комуникационни услуги в последните години. Само 14 % от обследваните селища няма достъп до интернет, с достатъчно добро качество (с възможност да осигури видео и гласова комуникация с близки в страната и чужбина). Разбира се, има какво още да се направи в тази връзка – както за достъпа, така и за качеството на трафика на данни. Но ако трябва да се избира между инвестиции в „твърда“ и „мека“ инфраструктура, то за България проблемът е преди всичко в пътищата („твърдата инфраструктура“) и много по-назад е достъпът до широколентов интернет, където нещата са много по-добре.

Тук има особеност.

Сезонната трудова миграция в страната и в чужбина – нещо, характерно преди всичко за селищата с българи-мохамедани и донякъде на тези с български турци. На практика, над 60 % от селищата, които запазват и увеличават населението си са българомохамедански и турски. Младите хора тук (особено ако са семейни) предпочитат да напуснат селището за 5-6 и повече месеци, но не се изселват.

За разлика от тях повечето млади българи предпочитат емиграцията в чужбина пред миграцията към други градове в страната. Причината е преди всичко в структурата на работната заплата. У нас, за разлика от други страни, работната заплата не предполага разходи за наем на жилище, поради наличието на собствено жилище в огромната част от случаите. По този начин работната ръка е „закрепостена“ по местоживеене. Съответно при напускането на населеното място емиграцията се оказва икономически по-изгодна, доколкото доходите в чужбина предполагат и разход „наем“. (Миграцията вътре в страната изправя младия човек пред избор дали да плаща наем или да яде и да се облича и е почти невъзможна без подкрепа от родителите.)

По този начин значително се променя и етническия състав на планинските райони в България – напускащите (планината и страната) са предимно младите българи. Оставащите са предимно младите българи мохамедани.
Ежедневна трудова миграция

Едва 10 % от обследваните от нас селища (основно с развит туристически бизнес) дават препитание на своите жители. Във всички останали хората трябва да търсят препитание навън. Ролята на пътната инфраструктура тук е огромна. Невъзможността (или затрудненията) за ежедневна трудова миграция изправя хората пред алтернативата за сезонна трудова миграция, емиграция или затъване в мизерията на самозадоволяващото се лично стопанство. А именно комуникационната структура и възможността за ежедневна трудова миграция е в окаяно състояние за голямата част от селищата в планинските райони. Трябва да се отбележи силно позитивното влияние на две насърчителни мерки за осигуряване на транспорт на заетите лица от техните работодатели („По-близо до работа“ и „На път“, както и предвидените в Закона за насърчаване на заетостта мерки - чл.57а). Тези мерки очевидно работят, но от тях могат да се възползват единствено селищата с добра пътна инфраструктура.

„Нови планинци“

В малките населени места с много добри комуникации с близкия град (особено, когато това е областен център) се наблюдава появата на нови заселници. Това са преди всичко бегълци от големия град, както и мигранти от неблагоприятни райони с висока безработица. Те предпочитат да се заселят в село, където цените на имотите са по-ниски, животът е по-спокоен, въздухът е по-чист и цената на живота е по-ниска. Същевременно имат и добра комуникация с близкия град. Това е и причината всички населени места, попадащи в границите на софийската община, например, да увеличават жителите си. Аналогични процеси се наблюдават и при останалите областни градове с добро икономическо развитие. Процесът е аналогичен както в голяма част от европейските планински региони – превръщане на част от планината в място за живеене на работещите в града хора.

В 77 % от планинските селища (в тях живеят 19 % от жителите на планинските райони) няма регистрирана практика на общопрактикуващ лекар.

В изследваните от нас относително големи планински селища (с над 300 жители) в 18 % няма посещение на лекар дори веднъж седмично, като в 13 % няма дори посещения от фелдшер.

Дори част от големите планински селища с население между 1000-3000 жители не са покрити с първична медицинска грижа - в 11 % от тези селища няма регистрирана практика на общопрактикуващ лекар.

Достъпът до медикаменти е драстично ограничен. В планинските селища (без областните градове) едва в 6.3 % има аптеки, работещи с НЗОК, а въобще аптеки има в 9.7 % от планинските селища.

Разбира се, не можем да очакваме да има аптеки във всяко селище. Нормално е те да са съсредоточени и хората да пътуват. Данните обаче сочат, че 43 % от планинските населени места нямат нито аптека, нито двукратна транспортна връзка с близкия град. В тези селища живеят 11 % от жителите на планинските селища!

Обобщено можем да кажем, че около 15 % от жителите на планинските населени места са драстично ограничени както от достъпа до първична медицинска грижа, така и в достъпа до лекарства.
достъп до образование
Не можем да кажем, че планинските райони имат специфични проблеми за разлика от останалите райони, в които учениците пътуват до средищните училища. Тук проблемите просто се изострят поради спецификата на терена и качеството на пътищата.

Като цяло е осигурен транспортът на учениците, подсигурена е целодневна форма на обучение, на места са разкрити седмични полуинтернати.

Проблемите с отпадане от училище преди завършване на средното образование са характерни и за останалата част от страната. Причините са преди всичко в самата образователна система – изискването учениците да преседят в училище до 12-ти клас (19 годишна възраст), както и невъзможност за излизане от образованието по-рано – 10 клас с един или друг сертификат за „средно-базово“, „средно-професионално“ или друга форма на средно образование.

Естествено, голяма част от учениците, както и техните родители не виждат смисъл в продължаващия престой в образователната система и напускат (или се водят формално в списъците на училището).

Дуалната система на обучение се възприема от учителите и директорите като добра форма на решение на тези проблеми. Мнозина изтъкват обаче, че тя отново е частично решение. Просто ще прикрие факта, че значителна част от младежите искат да завършват образованието си по-рано (10-ти клас) и да започнат работа и живот на възрастни.

Сезонната трудова миграция на голяма част от родителите представлява сериозен проблем за поддържането на дисциплината сред младежи, оставени на грижата на възрастни или роднини. Това е характерно за цялата страна, но за планинските райони е особено подчертан проблем (тъй като тук сезонната трудова миграция е масово разпространена).

Като цяло, отоплението е изключително на дърва, които се използват крайно неефективно – с обикновени печки. За значимо разпространение на отоплителни инсталации (котле) се съобщава в едва една четвърт от изследваните населените места.

Енергийната ефективност на самите къщи е крайно ниска. Едва 10 % от къщите в обследваните населени места са топлоизолирани, а 27 % въобще не са измазани.

Слънчевите колектори за топла вода започват да се появяват, но към момента едва 3 % от къщите в обследваните населени места имат такива. Останалите разчитат отново на дърва или ток за битова топла вода дори през лятото.

В 42 % от обследваните населени места няма канализация по домовете. (Става дума просто за канализация, а не за пречистване на отпадните води.)

В 6 % от обследваните населените места няма сметосъбиране (става дума за по-големи селища с над 300 жители).

Засега европрограмите работят добре на ниво община – финансиране на дейности от общ интерес. В 80 % от обследваните селища се отчитат дейности, реализирани с помощта на европрограмите – пътища, ремонт на училища, благоустройство.

Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент