На общ устройствен план на община дългопол

Възможно е унищожаване на части от популации на растителни видове при пряко въздействие на техни местообитания, включително при строителство и поддържане на инфраструктурата в границите на естествено разпространение на популациите им, или фрагментиране на местообитанията на видове.

Възможно е при извършване на строителни работи, изграждане на укрепителни съоръжения, при ненавременното оползотворяване и извозване на строителни отпадъци, сериозно нарушаване на водния режим, в следствие на което е възможно да се получат прегради, а оттам липса на свързаност на отделните части на дадено местообитание. При определени условия те могат да предизвикат мащабна фрагментация, с което може да се влоши тяхното природозащитно състояние.

При експлоатация и поддържане на инфраструктурата, съществува опасност от пожари. Същите са възможни и при движението на по-големи човешки, включително и туристически потоци, следствие от което се достига до пряко унищожаване на индивиди на растителни видове и местообитания – обект на опазване в зоната.

При строителството и експлоатацията на обекти, при създаването на зелени площи, при ползване на сгради и съоръжения и при придвижването на големи групи хора, е възможно внасяне на чужди, инвазивни, плевелни и рудерални растителни видове, които променят видовата структура на местообитанията и местообитанията на растителните видове, влошават природозащитното състояние и могат да бъдат конкуренти на растителни видове, обект на опазване в зоната, както и на типични за местообитанията видове. Създават се предпоставки за генетична ерозия на видове с чужди такива, близки в родствено отношение до тях.

Табл. 5.1.1. Стандартни показатели за оценка на степента и типовете на въздействие

При прилагането на изнесената по – горе матрицата могат да бъдат диференцирани 5 прага на въздействие:

Описанието и анализа на вероятното въздействие над видовете птици предмет на опазване ще бъде разгледано по отделно за всеки вид, общо за двете защитени зони. Голяма част от видовете попадат като предмет на опазване в разглежданите зони, при представянето им ще бъде описано в кои защитени зони попадат.

Анализа на въздействието на Предварителния проект на ОУП е направен на база получена информация за достъп от МОСВ с предоставени пространствени данни за природни местообитания и местообитания на видове, продукт от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“, попадащи в ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 , и „Камчийска планина”, код BG 0002044.

Към настоящия момент в база данни на http://natura2000.moew.government.bg, е постъпила специфична информация, получена в резултат на проект: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза_I. Информацията е обобщена като „Доклад за гнездящите птици на територията на защитени зони „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 , и „Камчийска планина”, код BG 0002044.

• 
  На територията на защитени зони „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 , и „Камчийска планина”, код BG 0002044 попадат следните числености предмет на опазване птици:
  

• 
  Птици на територията на защитени зони BG 0002038 „Провадийско-Роякско плато” и BG 0002044 „Камчийска планина”, попадащи в Приложение І на Директива 2009/147/ЕО:
  

Описание на вида - постоянен вид. До средата на XX в. Твърде чест в равнини и планини до 1700 m н. в. Най-често в места със 100–300 m н. в., по-често в карстовия пояс на Предбалкана. Числеността е определяна на 120–150 до 420–490 гнездещи двойки. Обитава слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката. Петрофилен вид, обитаващ скалните венци и ниши.

28. 
    Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0002038 „Провадийско-Роякско плато”- според Стандартният формуляр на зоната видът е постоянен, гнездещ с численост около 13 - 13 двойки. Съгласно Доклада за гнездящите птици на територията на защитена зона BG 0002038 „Провадийско-Роякско плато”- през 2007 г. са установени 13 двойки, а през 2012 г., в обхвата на зоната не са установени гнездящи птици от вида бухал. Изпълнението на Плана няма да допринесе за пряко унищожаване на индивиди на територията на ЗЗ. В обхвата на ОУП попада една малка част от ЗЗ BG 0002038 „Провадийско-Роякско плато”, в който са заложини шест вида устройствени зони - Жилищна зона разположена върху новоусвоени земеделски територии (Жм1), Вилна зона (Ов), Устройствена зона предимно за производства (Пп), Устройствена зона за смесени производства зона в новообразувани територии (Пс), Терени за паркове и озеленяване извън населените места (Зсп), Самостоятелни терени за гробищни паркове (Тгп). Посочените устройствени зони се отнасят за имоти по границите на населените места, като много от тях са с вече с приети ПУП. Част от посочените УЗ (устройствени зони) и имотите които обхващат има вероятност да предоставят възможност за обитаване от бухала свързани с хранителните територии на вида, но непосредствената им близост до населените места ги прави неподходящи. Посочените устройствени зони няма да окажат пряко и непряко влияние върху вида. Не се засягат скали, скални образувания и горски масиви, предпочитано място за обитаване от бухала. Въздействието се оценява на 0 – не оказва отрицателно въздействие.
    

Описание на вида - гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ вид. В края на XIX в. Е широко разпространен (Reiser, 1894). В средата на 80-те години на миналия век са установени само 5 422 гнездещи двойки. При последното преброяване (2004–2005) са регистрирани 4818 двойки. В Бургаския залив през есента на 1981 г. Са установени общо 227 000 мигриращи Местообитания. Предимно населени места в ниските части на страната и в близост до реки, оризища, влажни ливади, язовири и др. През 1994–1995 г. Вън от населените места са наблюдавани само около 8 % от общия брой гнезда.

Вида е  сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Оперението е подобно на другите видове чучулиги - маскировъчно, с много фин рисунък от кафяво, черно и жълто. Крилете са сравнително къси и закръглени, лети бързо и добре с характерния за чучулигите накъсан полет. Краката са добре развити и се придвижва по земята ходейки, а не подскачайки, както го правят останалите видове от разреда. Гласът й е характерен и приятен. Среща се в страните около Средиземно море, в Европа и Африка. Счита се за вид предпочитащ топлия климат, въпреки, че гнезди в Европа, чак до Австрия, Германия и други по-северни страни. В България е защитен вид, включен в Червената книга. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Не се качва много нависоко в планините. Според данни от „Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 3000-5000 двойки. Влиза в категория „Застрашен” на национално ниво и „SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите на разпространението на вида са стабилни, а числеността му е оценена като „стабилна, на места нарастваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са: 34 Степи и сухолюбиви, тревни съобщества по варовити терени, 35 Тревни съобщества по сухи силикатни терени (най-често пасища) и 87 Пустеещи земи, по-рядко – 81 Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури) (люцернови полета) или в по-малки тревни площи сред ниви.

Описание на вида - обитава смесени и широколистни келяви горички на границата между откритите пространства и гората, сухи тревни съобщества и храсталаци. Представена е с добра численост през гнездовия период в цялата страна, а също и в защитените зони. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. Изсичането на храсти и урбанизирането на открити терени намалява площта на гнездовите и трофични местообитания на вида.

Черногърбото каменарче е птица от семейство Мухоловкови. В България се среща само в района на Северното черноморие. Предпочита пустинни области с малко растителност като в района на Калиакра. Зимува в Източна Африка. Гнезди в процепи в скалите, дупки в земята или под голям камък. Представителността на вида в зоната е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна.

Описание на вида – среща се във влажните зони и брегове около водни площи, където се размножава и храни.

Блестящият ибис е птица от семейство Ибисови. Птиците от този вид имат дълъг, извит надолу клюн, с който ловят различни водни безгръбначни. Природозащитен статус – „критично застрашен”. Среща се у нас с изолирани гнездови находища. Блестящият ибис обитава мочурливи терени, като в България гнезди предимно по дунавските острови и блата, а по време на прелет може да бъде видян по черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната. Съгласно „Атлас на гнездящите птици в България” - изд. на БДЗП, 2007, единственото сигурно размножаване на вида по Черноморското крайбрежие е ЗМ „Пода” и Мандренското езеро от Бургаските влажни зони.

Наричан е още червен килифар, е сравнително едра птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид. В миналото е имал по-широко разпространение, но днес е „критично застрашен” у нас. Почти изчезнал като гнездяща птица в повечето места. Среща се главно в малки водоеми във вътрешността на Добруджа и по Черноморието. Около половината от гнездящите двойки обитават откритите терени на Североизточна България, като най-голяма плътност на гнездови находища има около гр. Главиница, Силистренска област. Гнезди и в района около Бургас както и прилежащите до Карнобат и Айтос микроязовири. Сегашната численост на вида възлиза на 15–20 гнездящи двойки. Обитава езера, рибарници и язовири с открита водна площ в открити степни и селскостопански площи. Храни се с насекоми, мърша, семена, понякога по полето далеч от водата.

Описание на вида – обитава гори в близост до сечища. Активен е привечер и през нощта. Храни се с насекоми, ловува над открити площи, сечища и изредени гори.

Червената каня е включена в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България няма сигурни данни за гнезденето на вида. В Европа гнезди основно в Западна и Централна Европа. В страната се среща рядко само по време на миграция с единични птици, основно по черноморското крайбрежие. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията на ИП е отдалечена от основните миграционни коридори на реките Батова и Суха, което прави присъствието на вида сравнително много рядко. Верояноста е да се наблюдава по време на есенна миграция еденични екземпляри, рядко на групи от няколко птици.

Описание на вида – гнезди в гори в близост до речни долини, пасища и поляни.

Описание на вида – индо-африкански вид с гнездови ареал в Русия, Турция, Азия, Индия и Непал. Зимува от Източна до Южна Африка, Иран, Пакистан, Индия, Индокитай. Скитащ вид. Като гнездещ е установен само през 1941 г. до с. Рогозина, Добричко. Единични наблюдения има в местн. Отманли, каньона на р. Чернелка, Плевенско, до Слънчев бряг и по време на прелета през различните години от 1 до 7 индивида по Черноморското крайбрежие. След 2001 г. в Сливенското поле, Бесапарските ридове и край яз. „Студен кладенец” са регистрирани птици, понякога задържащи се повече от месец. Единични наблюдения има в Сакар, Овчите хълмове и Витоша. Отнася се за неразмножаващи се, скитащи, най-често полово незрели птици (в отделни случаи и възрастни) предимно по време на миграция, но също и през размножителния период. По време на миграцията е наблюдаван и по Черноморското крайбрежие и Добруджа. Обитава степни и полустепни райони.

Описание на вида – среща се като гнездещ в защитените зони. Обитава стари широколистни или смесени гори.

Описание на вида – мигриращ вид. Обитава горските екосистеми. Откритите сухи тревни и храстови фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида. Възможна е загуба на места за хранене следствие промяна на предназначението на земеделските земи.

Описание на вида – наблюдаван главно през зимните месеци. Ловува в земеделски земи и открити площи.

Описание на вида – гнезди в стари гори, овощни градини и паркове.

Описание на вида – гнезди в стари гори, градски паркове, вилни зони.