На общ устройствен план на община дългопол

7.3. За мерки, ограничаващи въздействието върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в разглежданите защитени зони

Разгледани са алтернативи с цел ограничаващи въздействието върху местообитанията и видовете от защитените зони, за избор на други терени в и извън защитени зони. Това веднага би довело до усвояването на нови територии, възможно отнемане на местообитания на консервационно значими видове, допълнително натоварване на околните терени, прогонващ ефект и намаляване на възможностите за поемане на изместените видове от планираните териториално-устройствени зони в ОУПО Дългопол.

Разгледаните алтернативи за извършване на строителни дейности спрямо размножителния сезон на птици и бозайници, допускат извършването на строителна дейност по време на гнездовия и размножителния период, което би довело до допълнително шумово натоварване, вероятно прогонване и компрометиране на размножителния процес при гръбначни и безгръбначни животни и избягване на предходното въздействие, с изпълнение на строителството извън размножителния сезон.

7.4. Нулева алтернатива.

Нулевата алтернатива е свързана с неизпълнение на ОУПО Дългопол. Според т. 8 на Допълнителните разпоредби на Наредбата за ОС, “нулевата алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случаите, когато ППП, които се предлагат не могат да бъдат осъществени. При „нулевата алтернатива” ще се запази сегашното екологично състояние на местообитанията на видовете бозайници, земноводни и влечуги. При прилагането на мерките за намаляване на очакваните незначителни по степен отрицателни въздействия, то въздействията върху видовете, предмет на опазване в защитените зони ще са в достатъчно ниска степен, близка до въздействието от реализацията на нулевата алтернатива.

Нулевата алтернатива във всички случаи ще бъде най-благоприятната възможност от гледна точка на опазване на зоните. От друга страна обаче, ако дадена територия (напр. пасище, мера), не се поддържа по определен начин, то в резултат на сукцесията, след определен период неминуемо ще е налице самозалесяване с дъвесно-храстови видове, в последствие ще настъпят промени в съотношението им, което от своя страна ще повлияе на степента и скоростта на заемане на откритите площи. По такъв начин пасищния характер на дадена територията ще се трансформира в преходна към горска растителност, което също би било загуба на открити местообитания, подходящи за дадени видове, предмет на опазване в зоната – напр. за вида лалугер. Такава тенденция в развитието на растителната покривка на даден терен е доста вероятна, предвид недостатъчния брой диви копитни бозайници или домашен добитък, които чрез пашуване да поддържат полуестествения характер на пасищата.

Накратко освен нулевата алтернатива, съществуват още две възможни алтернативи.

Първата възможна алтернатива за реализацията на плана е прилагането му, без да бъдат приложени смекчаващите мерки предложени в точка 6.

Втората алтернатива за реализацията на плана, с цел запазване на площите и естественото състояние на природните местообитания, местообитанията на целевите животински видове и техните популации, предмет на опазване в защитените зони на територията на Общината, която е реализиране на плана с прилагане на предложените в т. 6 смекчаващи мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на проекта за ОУПО Дългопол:

С предлагането на втория алтернативен вариант, с който при реализиране на плана с прилагане на предложените в т. 6 от смекчаващи мерки в настоящия ДОСВ, се цели да бъде предотвратено в максимална степен в защитените зони по НАТУРА 2000 на територията на община Дългопол, влошаване на състоянието на естествените природни местообитания, както и на популациите на животинските видове, предмет на опазване в рамките на защитените зони.

Предвид даденото заключение относно степента на очакваното отрицателно въздействие на оценявания ОУП, то реализирането му не е по-лоша алтернатива за защитените зони.
8. Картен материал с местоположението на обектите/трасетата на плана спрямо защитените зони

Картния материал ще бъде представен в отделно приложение и формат позволяващо детайлно запознаване с попадащите населени места и предвидените устройствени зони към тях попадащи на територията на разглежданите защитени зони.

Пълна характеристика на ОУП беше представена в т. 1, а характеристиката на аналогични инвестиционни предложения с оглед изясняване на кумулативен ефект в т. 2. С реализацията на бъдещи ИП на ОУПО Дългопол не се очаква да бъдат значително засегнати и увредени видове птици и техните местообитания, местообитанията на видове и типовете природни местообитания, предмет на опазване в защитените зони. Експлоатацията на обектите и съоръженията и урбанизиране на една малка част от терените в зоните, предполага увеличаване на антропогенното натоварване, което се очаква да бъде в рамките на емкостта на формираните екосистеми.

• 
  Реализацията на ОУПО Дългопол в посочените терени и граници не влиза в грубо противоречие и не нарушава целите за обявяването и определянето на защитените зони;
  
• 
  Степента на въздействие върху защитени зони „Голяма Камчия”, код BG 0000501, „Екокоридор Камчия - Емине”, код BG 0000393, „Камчийска и Еменска планина”, код BG 0000133, „Река Камчия”, код BG 0000141 и „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0000104 по Директива 92/43/ЕЕС, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 , и „Камчийска планина”, код BG 0002044 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, ще е минимална и незначителна, свързана със засиления антропогенен натиск, в резултат, на което се очаква шумово и светлинно въздействие;
  
• 
  Дейностите не засягат находища и местообитания на редки, ендемични и включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие растителни и животински видове;
  
• 
  Няма да се засегнат екологичните ниши на типичните и постоянни за зоните видове;
  
• 
  Благоприятното природозащитно състояние на растителните и животински видове, които са от значение за Общността, няма да бъде изменено. Няма да се засегне по никакъв начин и да се въздейства върху включените в предмета на опазване в зоните видове и техните местообитания. Структурата, функциите и целите на зоните няма да бъдат нарушени, както и връзката по между им и с останалите зони от екологичната мрежа;
  
• 
  Няма да бъдат фрагментирани популациите на редки, защитени и ендемични видове, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на популациите им;
  
• 
  Реализацията на ОУПО Дългопол няма да предизвика такива сукцесионни процеси, водещи до мащабна промяна на видовия състав или в условията на средата – химически, хидроложки, геоложки, климатични или други промени;
  
• 
  Във връзка с изложеното, се налага заключението, че степента на въздействие на ОУП, върху предмета на защитените зони се ограничава единствено до безпокойство, което ще е с постоянно времетраене, но с ниска интензивност.
  

Таблица за степен на въздействието върху местообитания и видове:

Описанието и анализът на вероятността и степента на въздействие на ОУПО Дългопол върху предмета и целите на опазване на защитените зони са направени на база характеристиката на флората, фауната и формираните вторични екосистеми върху терените на имотите и площадките след извършени терени проучвания.

С изграждането, реализицията и експлоатацията на ОУПО Дългопол няма да бъде значително увреден предмета и целите на опазване на защитени зони „Голяма Камчия”, код BG 0000501, „Екокоридор Камчия - Емине”, код BG 0000393, „Камчийска и Еменска планина”, код BG 0000133, „Река Камчия”, код BG 0000141 и „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0000104 по Директива 92/43/ЕЕС, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 , и „Камчийска планина”, код BG 0002044 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

Оценката на въздействието е извършена въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др.

Методи за прогноза и оценка на въздействието

Проведено е теренно посещение, оглед и на определени места схематично картиране на местообитания от Приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС и Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие. Изследването е направено през пролетта и лятото на 2016 г.

Изследването на флората и фауната е осъществено по стандартната методика (теренни посещения в подходящи местообитания) през 2016 г. Теренните посещения не са направени с цел да се осъществява пълно картиране на флората и фауната, а за да се провери на място състоянието на терена на природните местообитания и местообитанията на видовете. Събраните данни са послужили като потвърждаване и допълване на известните публикувани и непубликувани данни за съответните територии.

При оценката на въздействието върху видовете, обект на опазване, са използвани литературни източници основно от последното картиране на защитените зони по Натура 2000 в България - специфична информация получена в резултат на проект: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (http://natura2000.moew.government.bg/), описващи екологичните изисквания на съответните видове и собствени наблюдения на подобен тип въздействия върху защитени зони и върху съответните видове и местообитания.

Методиката за оценка се основава на изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като в детайлите са следвани изискванията на методичното ръководство на Европейската комисия за Оценка на планове и проекти, значително засягащи Натура 2000 места. При определяне на параметрите, според които се оценява въздействието, са използвани резултати от изработеното Ръководство за определяне и установяване на благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Директива 92/43/ЕИО (WWF, Зелени Балкани, МОСВ и др. 2009). Ръководството е разработено на базата на практиката в Европейския съюз и съобразено с особеностите на прилагане в България, доколкото това е необходимо. Степента на въздействие е оценена на базата на стандартните критерии за оценка на въздействията, залегнали в Европейските директиви - дългосрочност, обратимост, периодичност, кумулативност, тип на въздействие (основно, вторично), възможност да бъдат приложени смекчаващи/компенсиращи мерки. За улеснение е въведена 10-степенна скала, която да визуализира степента на въздействието. Скалата е разработена за целите на извършване на ОВОС, прилагани в Европейския съюз, прилагана е в България при разработването на стратегическата екологична оценка на Националната програма за развитие на селските райони, в която са подлагани на оценка конкретни мерки и дейности в програмата.

Директивата за хабитатите с високо качество:

http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/docs/AA_case_study_compi lation.pdf).

При определяне на засегнатите площи е работено в среда на Географски информационни системи.

1. 
   Апостолова, И., Славова, Л. 1997. Конспект на растителните съобщества в България, публикувани през периода 1891-1995. БАН, С.
   
2. 
   Бондев, И. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600000 с обяснителен текст. Унив. Изд. “Климент Охридски”, С.
   
3. 
   Бондев, И. 2002. Геоботаническо райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с.309-309;336-352.ФорКом, С.
   
4. 
   Велчев, В. 2002. Типове растителност. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 324-336. ФорКом, С.
   
5. 
   Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 373-375. ФорКом, С.
   
6. 
   Георгиев Д. и др. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Ятата” (BG 0002046), Натура 2000. МОСВ
   
7. 
   ГИС информация използвана за картиране местообитанията и оценка на националните площи/популации за нуждата на НАТУРА 2000
   
8. 
   Дерелиев С., Д. Георгиев, П. Янков. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Варненско-Белославско езеро” (BG 0000191), Натура 2000. МОСВ
   
9. 
   Закон за биологичното разнообразие. ДВ. бр.77/2002 г.
   
10. 
    Йорданов, Д., В. Велчев, С. Кожухаров (ред.). 1963-1995. Флора на Народна Република България, т.1-10, С., БАН.
    
11. 
    Кавръкова В., Димова Д., Димитров М., Цонев Р., Белев Т. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите.
    
12. 
    Ковачев, В. 1925. Бозайната фауна на България. – Тр. Бълг. Научно-земед.стоп. И-т, (11), 1-68.
    
13. 
    Коева - Тодоровска, Й. 1985. Състояние и опазване на редките и защитени видове по Българското Черноморско крайбрежие. Год. Соф. Унив., Биол. Фак., 2-Ботаника, 79, 110-113.
    
14. 
    Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. С., Наука и Изкуство, 787с.
    
15. 
    Костадинова, И. (съст.), 1997. Орнитологични важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1. София, 1-176.
    
16. 
    Костадинова, И., С. Дерелиев. 2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001. Природозащитна поредица на БДЗП, 3.С.
    
17. 
    Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. Природозащитна поредица, 5. БДЗП, С.
    
18. 
    Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 585-614, С.
    
19. 
    Мичев, Т., Л. Профиров, И. Ватев, П. Симеонов. 1987. Радарни проучвания върху есенната миграция на пеликани, щъркели и жерави по българското черноморско крайбрежие. – В: Ботев, Б. (ред.), Съвременни постижения на българската зоология. С. 155-158. Изд. БАН, С.
    
20. 
    МОСВ, USAID, ППБР, WWF, NATURE CONSERVANCY, World RESOURCE INSTTUTE 1995. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. София, Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 128с.
    
21. 
    Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. Aves. Част II. С., АИ "Проф. М. Дринов".
    
22. 
    Патев, П. 1950. Птиците в България. БАН, С.
    
23. 
    Пешев, Ц. 1978. Бозайници. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 253-259. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.
    
24. 
    Пешев, Ц., Н. Боев. 1962. Фауна на България. Кратък определител. Народна просвета,С.
    
25. 
    Полеви теренни проучвания.
    
26. 
    П. Янков., Д. Георгиев,. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Галата” (BG 0002060), Натура 2000. МОСВ
    
27. 
    Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF,Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”, 128с
    
28. 
    Ръководство за екологична оценка на планове и програми. 2002. Проект “Практическо приложение на екологичната оценка на планове и програми в България” МАТО/BG/91, С.
    
29. 
    Симеонов, С. 1978. Птици. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 237-252. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.
    
30. 
    Симеонов, С., Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и численост на бухала Bubo bubo в България. – Екология, 15, 60-65.
    
31. 
    Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. Петър Берон.
    
32. 
    Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Птици. Т. 20. Aves. Част I. С., АИ "Проф. М. Дринов".
    
33. 
    Спиридонов, Ж., Н. Спасов. 1993. Едри бозайници. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 645-663., С.
    
34. 
    Стандартен НАТУРА 2000 формуляр.
    
35. 
    Янков П. (отг. Ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, стр.
    
36. 
    Специфична информация получена в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (http://natura2000.moew.government.bg/).
    

1. 
   Предварителен проект на общ устройствен план на община Дългопол;
   
2. 
   Решение на Общинския съвет за изработване на ОУП - Дългопол;
   
3. 
   Опорен план ОУП - Дългопол;
   
4. 
   Картен материал с населени места и предвидените устройствени зони към тях попадащи на територията на разглежданите защитени зони;
   
5. 
   Декларации и документи, съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за ОС.
   

ИЗГОТВИЛ: .…………………………

/Стоян Николов – орнитолог, експерт по биологично разнообразие, защитени територии и НЕМ/
…………………………

/Самуил Добрев – орнитолог, експерт по биологично разнообразие, защитени територии и НЕМ/

/ланд.архитект и инж.еколог Галина Атанасова Стоянова – експерт по растителен свят, защитени територии и НЕМ/