На общ устройствен план на община дългопол
Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните типове природни местообитания и видове предмет на опазване
Изтегляне 6.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната
- ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната
- РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната
- 4. 5 . Защитена зона BG 0000104 „ПРОВАДИЙСКО-РОЯКСКО ПЛАТО”
- 4.5.1. Цели на опазване
- 4.5.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните типове природни местообитания и видове предмет на опазване
- БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната
- РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната
- 4.6. Защитена зона BG 0002038 „ПРОВАДИЙСКО-РОЯКСКО ПЛАТО”
- 4.6.1. Цели на опазване
- 4.6.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните видове птици предмет на опазване: ПТИЦИ : Видове, включени в приложение I на Директива 79/409/ЕЕС
- Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC
- 4.7. Защитена зона BG 0002044 „КАМЧИЙСКА ПЛАНИНА”
- 4.7.1. Цели на опазване
- 4.7.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните видове птици предмет на опазване: ПТИЦИ : Видове, включени в приложение I на Директива 79/409/ЕЕС
- Характеристиките на зоната са представени по http://natura2000.moew.government.bg 5.
- 5.1. Описание и анализ на въздействието на ОУП на община Дългопол върху местообитанията на видовете и видовете, предмет на опазване в защитените зони
4.4.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните типове природни местообитания и видове предмет на опазване: ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EИО: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) Riparian mixed forest of Quercus robur, Ulmus laevis and Ulmus minor, Fraxinus excelsior or Fraxinus angustifolia along the great rivers (Ulmenion minoris) БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната: Barbastella barbastellus Широкоух прилеп Myotis bechsteini Дългоух нощник *Canis lupus Европейски вълк * Lutra lutra Видра Myotis emarginatus Трицветен нощник Rhinolophus hipposideros Maлък подковонос Spermophilus citellus Лалугер Vormela peregusna Пъстър пор ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната: Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка Testudo graeca Шипобедрена костенурка Testudo hermanni Шипоопашата костенурка Triturus karelinii Голям гребенест тритон Bombina bombina Червенокоремна бумка Elaphe quatuorlineata Ивичест смок Bombina variegata Жълтокоремна бумка РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EИО, предмет на опазване в зоната: Barbus plebejus Маришка мряна Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка Barbus meridionalis Черна (балканска) мряна Cobitis taenia Обикновен щипок 4.5. Защитена зона BG 0000104 „ПРОВАДИЙСКО-РОЯКСКО ПЛАТО” ОУП попада изцяло в защитена зона BG0000104 „ПРОВАДИЙСКО-РОЯКСКО ПЛАТО ”, която е одобрена с Решение № 661/ 16.10.2007 год. на Министерският съвет на Р България, с обща площ от 50158.5877 ха Общата територия на Провадийско – Роякското плато е около 100 000 ха. Представлява широко циркум денудиално плато между реките Провадийска /средното течение/ Девня, Провадийска /долното течение/, Голяма Камчия, Стара река /приток на Голяма Камчия/ и Мадара /приток на Провадийска река/. Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийска река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата Мадарско, Добринско /високо 320м/ и Роякско /389 м/. Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийският пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз.Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Почвите са основно черноземни / включително и излужени и ксеротермни пасища от степен тип. Голяма част от платото е заета със селскостопански земи. 4.5.1. Цели на опазване: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. 4.5.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните типове природни местообитания и видове предмет на опазване: ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EИО: 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества Sub-continental steppic grasslands 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation 8310 Неблагоустроени пещери Caves not open to the public 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) Medio-European limestone beech forests of the Cephalanthero-Fagion 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens Pannonian woods with Quercus pubescens 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp. 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests 91S0 * Западнопонтийски букови гори Oriental beech forest of the Stranja-Istranca range 91W0 Мизийски букови гори Moesian beech forests 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods
Много малка част от ОУП попада в защитена зона BG 0002038 „ПРОВАДИЙСКО-РОЯКСКО ПЛАТО ”, която е обявена с Заповед № РД- 134/10.02.2012 г. и изменемие Заповед № РД- 73/28.01.2013 г. на Министерският съвет на Р България, с обща площ от 84031.5041 ха по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток - до шосето с. Гроздьово - с. Бързица. Общата площ на защитена зона „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици възлиза на 84031.5041 ха. 4.6.1. Цели на опазване: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. 4.6.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните видове птици предмет на опазване: ПТИЦИ : Видове, включени в приложение I на Директива 79/409/ЕЕС: Турилик Burhinus oedicnemus Ловен сокол Falco cherrug Голям креслив орел Aquila clanga Египетски лешояд Neophron percnopterus Бухал Bubo bubo Сив жерав Grus grus Ливаден дърдавец Crex crex Малък сокол Falco columbarius Oрел рибар Pandion haliaetus Синявица Coracias garrulus Скален орел Aquila chrysaetos Сив кълвач Picus canus Малък креслив орел Aquila pomarina Ливаден блатар Circus pygargus Степен блатар Circus macrourus Полски блатар Circus cyaneus Тръстиков блатар Circus aeruginosus Орел змияр Circaetus gallicus Малък орел Hieraaetus pennatus Червеногърба сврачка Lanius collurio Козодой Caprimulgus europaeus Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Белоопашат мишелов Buteo rufinus Късопръст ястреб Accipiter brevipes Земеродно рибарче Alcedo atthis Черночела сврачка Lanius minor Вечерна ветрушка Falco vespertinus Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Полска бъбрица Anthus campestris Горска чучулига Lullula arborea Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Черен кълвач Dryocopus martius Градинска овесарка Emberiza hortulana Нощна чапла Nycticorax nycticorax Сокол скитник Falco peregrinus Червена каня Milvus milvus Розов пеликан Pelecanus onocrotalus Малка бяла чапла Egretta garzetta Черен щъркел Ciconia nigra Бял щъркел Ciconia ciconia Блестящ ибис Plegadis falcinellus Осояд Pernis apivorus Черна каня Milvus migrans
Речен дъждосвирец Charadrius dubius Сива чапла Ardea cinerea Обикновен пчелояд Merops apiaster Брегова лястовица Riparia riparia Малък ястреб Accipiter nisus Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Степен орел Aquila nipalensis Обикновен мишелов Buteo buteo Орко Falco subbuteo Голям корморан Phalacrocorax carbo Малък гмурец Tachybaptus ruficollis Обикновена калугерица Vanellus vanellus 4.7. Защитена зона BG 0002044 „КАМЧИЙСКА ПЛАНИНА” Част от ОУП попада изцяло в защитена зона „Камчийска планина”, код BG 0002044 е обявена със заповед № РД-132 от 10 февруари 2012 г., тя обхваща 888972.31 дка площ попадаща в източната територия на Стара планина наречена Камчийска планина. Предмет и цели на опазване
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. 4.7.2. Съгласно Стандартният формуляр в зоната попадат следните видове птици предмет на опазване: ПТИЦИ : Видове, включени в приложение I на Директива 79/409/ЕЕС: Ловен сокол Falco cherrug Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka Египетски лешояд Neophron percnopterus Черна каня Milvus migrans Oрел рибар Pandion haliaetus Малък орел Hieraaetus pennatus Скален орел Aquila chrysaetos Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Малък креслив орел Aquila pomarina Орел змияр Circaetus gallicus Степен блатар Circus macrourus Полски блатар Circus cyaneus Тръстиков блатар Circus aeruginosus Белоглав лешояд Gyps fulvus Белошипа ветрушка Falco naumanni Червена каня Milvus milvus Голям креслив орел Aquila clanga Осояд Pernis apivorus Малък нирец Mergus albellus Поен лебед Cygnus cygnus Тундров лебед Cygnus columbianus bewickii Бял щъркел Ciconia ciconia Черен щъркел Ciconia nigra Голяма бяла чапла Egretta alba Mалък воден бик Ixobrychus minutus Къдроглав пеликан Pelecanus crispus Розов пеликан Pelecanus onocrotalus Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla Полска бъбрица Anthus campestris Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Белоопашат мишелов Buteo rufinus Късопръст ястреб Accipiter brevipes Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea Градинска овесарка Emberiza hortulana Черночела сврачка Lanius minor Ливаден блатар Circus pygargus Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Вечерна ветрушка Falco vespertinus Горска чучулига Lullula arborea Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos Козодой Caprimulgus europaeus Ливаден дърдавец Crex crex Червеногърба сврачка Lanius collurio Сокол скитник Falco peregrinus Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Бухал Bubo bubo Сив жерав Grus grus Земеродно рибарче Alcedo atthis Синявица Coracias garrulus Сив кълвач Picus canus Черен кълвач Dryocopus martius Малък горски водобегач Tringa glareola Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC: Голям корморан Phalacrocorax carbo Жълтокрака чайка Larus cachinnans Речна чайка Larus ridibundus Голям горски водобегач Tringa ochropus Бял ангъч Tadorna tadorna Малък гмурец Tachybaptus ruficollis Зеленоглава патица Anas platyrhynchos Голям гмурец Podiceps cristatus Черноврат гмурец Podiceps nigricollis Голяма белочела гъска Anser albifrons Кафявоглава потапница Aythya ferina Качулата потапница Aythya fuligula Звънарка Bucephala clangula Обикновен пчелояд Merops apiaster Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Речен дъждосвирец Charadrius dubius Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos Малък ястреб Accipiter nisus Сива чапла Ardea cinerea Ням лебед Cygnus olor Обикновен мишелов Buteo buteo Орко Falco subbuteo Тъмногръд брегобегач Calidris alpina Сива патица Anas strepera Фиш Anas penelope Зимно бърне Anas crecca Шилоопашата патица Anas acuta Среден нирец Mergus serrator Лиска Fulica atra Зеленоножка Gallinula chloropus
Влажни ливади, мезофилни ливади 3 Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 3 Друга орна земя 8 Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 2 Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 13 Иглолистни гори 1 Крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове 0 Морски райони, заливи 3 Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 2 Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0 Смесени гори 2 Сухи тревни съобщества, степи 2 Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0 Храстови съобщества 1 Широколистни листопадни гори 60 Общо Покритие 100 Характеристиките на зоната са представени по http://natura2000.moew.government.bg 5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ОУПО ДЪЛГОПОЛ върху предмета и целите на опазване на защитениТе зони През 2002 г. в България стартира процесът по определяне на места, отговарящи на изискванията, поставени от Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора и Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици. До края на 2007 г. с решения на Министерски съвет са приети 114 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 20,3 % от територията на България и 228 защитени зони за опазване на природните местообитанията, покриващи 29,5 % от територията на България. Общо в България са приети от Министерски съвет 332 защитените зони от НАТУРА 2000, покриващи общо 34,34 % от територията на страната. Екологични проблеми по отношение на флората и фауната в зоните, могат да бъдат в резултат на:
Устойчиво управление на биологичното разнообразие и опазване на местообитания и видове с европейско и национално значение от Националната екологична мрежа и извън нея ще доведе до подобряване на състоянието на екосистемите, ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие. 5.1. Описание и анализ на въздействието на ОУП на община Дългопол върху местообитанията на видовете и видовете, предмет на опазване в защитените зони Вероятни въздействия върху типовете природни местообитания и растителни видове и рискове. Преки въздействия: Унищожаване на местообитания Пряко унищожаване на местообитания вследствие на строителни работи, свързани с изкопаване на земна маса, депониране на отпадъци от строителната дейност, увреждания при създаване и поддържане на инфраструктурата. Каталог: Doklad%20EO%2018-03-2008 Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра” Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „балчик" /BG0002061/, на ип за изграждане на „ваканционно селище „момчил голф и голф игрище" Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина" Изтегляне 6.53 Mb. Сподели с приятели:
|