На тема: „Любовта към Бог“
Изтегляне 29.61 Kb.
|
1 2
2084 Borislav Georgiev Nravstveno bogoslovie|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА „ СИСТЕМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ“ СЕМЕСТРИАЛНА РАБОТА По дисциплина: Нравствено богословие НА ТЕМА:
„Любовта към Бог“
Научен ръководител: доц. д-р Костадин Нушев Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. (1Йоан 2:15) В Новия и Стария Завет многократно се среща противопоставяне на любовта към светското и земното, подобно на цитирания по-горе текст. Човекът като съвкупност от тяло и душа е едно бойно поле между любовта произтичаща от тялото и любовта произтичаща от душата. Въпреки, че и в библейските текстове, и в съвременния български език за изразяване на потребностите на телесното и духовното се използва една и съща дума „любов“, то именно дефинирането на разликата между двете взаимоизключващи се „любови“ би определила границата между Бог и човек. Бога като Творец на Подобието и човека, в ницшеанския смисъл на думата, отказал се от връзката си с Твореца и сам приел тази роля. Погледнато през погледа на съвременния рационален ум, любовта просто е една съвкупност от биохимични процеси, протичащи в човешкото тяло. На физическо ниво всичко се свежда до хормони и невротрансмитери. Тези химически пратеници на човешката ендокринна система и мозък са онова, което стои зад усещнаето, което се нарича любов. Като резултат от тези биохимични процеси се получава сексуалното привличане, стремеж към копулация и усещане на привързаност. Тази съвкупност от емоции и желания се обобщава с думата любов и именно тази конотация е основната за съвременния човек. Сама по себе си тази любов е подчертано егоистичен акт, защото на първо място при нейното случване стоят повишените нива на допамин и серотонин, които подобно на наркотично вещество, карат човек да се чувства по-приповдигнато и еуфорично. Тоест човек търси да достигне до това състояние, инстинктивно воден от нуждата да подобри хормоналните си нива. От християнска гледна точка всичко това е грях и плод на падналата човешка природа. Отдавайки се изцяло на тези плътски потребности, човек постепенно загубва усещането за връзка с Бог и колкото е по-силна любовта към телесното, толкова любовта към Бога е по-слаба. Любовта към Бога не е процес, произтичащ от човешкото ни битие. Любовта към Бога е възприемането на съвършената любов на Бог към човека и нейното обратно отправяне към Твореца. Тази любов не преминава през лимфите и мозъчните неврони, а през душата на човек. Казано по-друг начин, човешката душа е огледало, в което се отразява божията любов. Колкото по-чиста е душата, толкова по-чист ще е и образът, който Бог ще види. От есхатологична гледна точка, именно постоянното състояние на общение с Бога, ще е възвръщане към изначалната човешка природа, преди нейното грехопадение. А постоянното общение с Бог предполага пълното усещане на божествената любов и нейното връщане към Твореца по начина, по който е постъпила към нас. Вече изяснихме какво стои в основата на телесната любов и физичните процеси, които ни прекарват през различните етапи на това чувство. За да поставим ясна граница между духовната любов от телесната е нужно да разгледаме от какво се състои духовната любов, от гледна точка на човека. Общото между двете е, че става въпрос за взаимен процес. Тоест има наличен обмен на любов. Различното е, че тъй като телесната любов е предимно хормонален процес то винаги има разлика в степента на любов между единия и другия участник в процеса, а понякога това усещане дори не е обвързано с взаимност. От друга страна, когато говорим за християнска или божествена любов тя е абсолютно понятие или казано на математически език е константна величина. Любовта изцяло произтича от Бога. Човек е безусловен реципиент на тази любов и е въпрос на лична воля и избор този постоянен приток на любов да бъде възприет и трансформиран. Трансформацията произтича от факта, че божествена сила се среща с падналата природа на човек. Духовната любов може да се каже, че включва в себе си Божията любов, като абсолютно състояние, човешката любов към Бог и произтичащият от тази любов Страх Божий, който е най-чистата форма на осъзнаване на любовта на Твореца. Неслучайно за Страха божий е използвано понятието Изтегляне 29.61 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2