На тема: „Любовта към Бог“
Изтегляне 29.61 Kb.
|
1 2
2084 Borislav Georgiev Nravstveno bogoslovie| осъзнаване, защото именно чрез осъзнаването, като мисловен, тоест телесен процес, предполага победа на душата над тялото. Тялото възприема потребностите на душата и започва да им се подчинява. Този процес стои в основата на аскезата и е причината за състоянието на исихия или предстояние пред Бога, или достигане до личното помиряване и общение с Твореца още приживе. За изясняването на понятието любов към Бога, ще бъде разгледана всяка от тези съставни части поотделно, защото любовта към Бог няма как да бъде разгледана без да се направи опит да се обясни Любовта на Бог, доколкото изяснихме, че първата е проекция на втората. Страхът Божий от своя страна е точно онова имплицитно явление, което е доказателство за истинността и чистота на любовта на човек към Бога.
Бог е любов (1 Йоан 4:8). Това кратко твърдение представялва същината на християнското благовестие. Неизказаната любов и благост са подбудили Бога да създаде света и да дарува на свободните и разумни същества толкова блага и съвършенства, колкото е могла да побере тяхната природа. Тоест актът на Творението по своята същност е любов. Целият свят е сътворен добър, хармоничен и благоустроен. Промислителните действия на Бог в света са изява на Неговата любов. Божествената любов се простира върху целия свят , върху всичко живо, колкото и малко, и незначително да изглежда то, защото „Благ е Господ към всички и Неговите щедрости са върху всичките му дела“ (Пс. 144:9). Бог поддържа живота на творенията; изпраща дъжд на земята и прави да расте трева, за да даде храна на добитъка и на птиците небесни, които викат към Него. (Пс. 146:7-9). Полската трева, която днес я има, а утре ще бъде хвърлена в огъня, Той облича в дреха, по-великолепна и от царска одежда. (Мат. 6:26). Но по особен и специален начин Бог явява своята любов в отношението Си към човека. Ако у пророк Исаия любовта на Яхве към Израиля се сравнява с любовта на майката към нейното дете (Ис. 49:15), то Христос още повече подчертава силата и универсалността на Божията любов, която е обърната към всички хора. И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата. (Мат. 23:9). Най-великото свидетелство за безпределната Божия любов към човешкия род е делото на нашето спасение, извършено от Сина Божий: „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен”. Величието и необятността на Божията любов се откри в това, че „Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“. (Рим. 5:8); „Не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“. (1 Йоан 4:10). Божията любов разгледана и от догматическа гледна точка ни дава още една насока за расъждения. От една страна сам по себе си Бог е необятен и непознаваем, но продължавайки тази линия на катафатическото богословие, Йоан богослов ни казва и, че Бог е любов. Невъзможно е да се обобщи дали любовта е основата и единствената градивна единица на Божественото, но тя със сигурност е иманентна и неделима част от Божественото Триединство. Освен градивна част от божественото, любовта е и своего рода невербалния език, посредством който Бог общува с творението си. Тоест любовта е и действие на благодатта на Светия Дух. На вярващите в Христа, по думите на апостола Бог е дал дух на сила, любов и целомъдрие. (2 Тим. 1:7). Божията любов се излива в техните сърца от Светия Дух. (Рим. 5:5). Колкото силна, всеобхващаща и трудна за описване да е Божията любов и произтичащата от нея любов на човека към Бога, все пак има ясни правила за поведение, чрез които всеки един от нас може да канализира и да трансформира тази любов в реални действия и модел на поведение. Освен личното и строго индивидуално усещане за близост с Бога, християнството като начин на живот и форма на социална организация създава и една конкретна емпирична унифицираност. Сам Господ Исус Христос казва „който има заповедите Ми и ги пази, той е този, който ме люби“ (Йоан 14:21). В Светото Писание и Светото Предание има множество текстове за това как всеки един християнин трябва да живее, какво да прави и да не прави, за да не се отклонява от пътя си към Бога. Именно този живот по Бога е реализацията на любовта ни към Бога и нейното практикуване в рамките на земния ни живот. Светата ни Църква е определила множество подвизи като молитва, пост, лишения и състрадание, които от една страна, са породени от нашата любов към Бог, а от друга страна се реализацията на тази любов. Християнското спазване на правилата и животът подчинен на любовта към Бог, в никакъв случай не е сляпото подчинение и спазване на конкретни заповеди характерно за исляма и до известна степен за юдаизма, а е едно проактивно волеизявление от страна на всеки човек, усетил благодатта на Светия Дух и трансформиращ я чрез своето битие. Християнската любов не стъпва върху сляпото страхопочитание, водещо до още по-сляпо следване на конкретни заповеди, а точно обратното. Божиите повели се възприемат, изпълняват и приемат своята истинска сила чак след като човек е обикнал и възприел Бога. Георгиос Мандзаридис пише „Божията любов поддържа света, но тази истина не се открива на човека непосредствено. Божията любов нито се налага, нито принуждава към отговор, тъй като отговора спрямо нея е винаги свободен избор. Човек може да възлюби, но и да намрази Бога“. (Християнска етика т.II стр.191). Веднъж насочил очите на своята душа към Бог и започнал да усеща и претворява Божията любов в своето единение с Твореца си, човек трябва да я претвори и насочи и към другите хора. Тук биха могли да се разгледат и отличат още две форми на човешката любов към Бога, а именно съпружеската и братската любов. Въпреки, че всяка от тях не е директно насочена към Бога, то тяхното наличие отново ни връща към библейските времена преди нашето грехопадение и е плод на онзи наш стремеж да се върнем към състоянието ни на единение с Бог. В своето сътворение мъжът и жената са били една плът (Бит 2:24), едно цяло, което бидейки неразделно помежду си са се сливали с Твореца си и са създавали триединство, подобно на Троичното съвършенство на Бога. С изчезването на това единствено, вследствие на грехопадението, човек загубва единството си с Бога, но и с другата си половина. Чрез християнската съпружеска любов, човек успява частично да възстанови това едемско състояние на божествено присъствие, в очакване на сбъдването на Божията воля и пълното възстановяване на библейското триединство между мъжа, жената и Бога във вечните времена. Тоест в земния ни път ние можем да намерим, както и да отправим любовта си към Бога, чрез възстановяване на съпружеското си единство. Неслучайно Сам Исус Христос благославя брака на мъжа с жената в Кана Галилейска, като началото на пътя на Спасението. Отново Исус Христос ни дава напътстието си: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.“ (Йоан 13:41) Всеки един от нас е творение на Бог по негов образ и подобие и в този смисъл човек трябва да обича другите хора, виждайки в тях образа на Бог. Християнското смирение, като рефлексия на Христовата кротост, само по-себе си ни кара да загърбим чувството на омраза и да го заличим от душата си, но именно усещането за божественото начало във всеки един от нас превръща братската любов в нещо толкова специално и богоугодно. Така, както бракът е определен от Църквата, като тайнство отпразнуващо съпружеската любов, така Бог ни е отредил евхаристията като празник на братската любов. Чрез литургията и причастяването, хората се сливаме в едно цяло, приемайки кръвта и тялото на Спасителя. Така ние, още в земния си път, успяваме да трансформираме любовта помежду си в любов към Бог, като в същото време приемаме Божията любов и благодат. И съпружеската, и братската любов не са еднократен акт на венчание или причастяване, след чието случване можем да се завърнем към телесните си потребности, породени от ежедневния ни живот. Точно обратното. Това са съвършени моменти на божествено откровение, които предполагат постоянно спазване на правила, дадени ни от Самия Бог, чрез Словото Му или от Светия Дух чрез апостолите и светите отци. Християнския живот предполага спазването на тези норми и всяко едно такова послушание е осъзнато изповядване на любовта към Бог. Много важна част от нашата любов към Бога е и да бъдем добри стопани на творението Му. Бог е сътворил човек и му е дал властта да господства над всички останали негови творения. В този смисъл, когато се грижим за земята, на която Бог е „направил да расте трева за добитъка и злак за полза на човека“ (Пс. 103) ние изпълняваме волята Му. В светлината на съвременните екологични проблеми и перспективи, да бъдем добри християни и да обичаме Бога, означава, че трябва да се съобразяваме и с общото благо на останалите хора, като обитатели на земята, както и на самата земя, в която живеят другите творения Господни. По-рано беше споменат и страхът Божий, като неизменна част от общението и познанието на Бога. Много често богословите поставят страхът Божий в началото на пътя към Бог, приемайки, че сам по себе си страхът е грях, който се разтваря в процеса на познаването и общението с Бог. Но страхът Божий може да се приеме и като страхът да не се загуби Божията благодат. Осъзнавайки Божията любов и нейната непостижимост, човекът трябва да осъзнава своята слабост и греховност и чрез страхът да не се загуби тази божествена благодат, да бодърствува и да внимава в делата си. В началото на своето съществуване Адам и Ева са били голи пред Бога и не са имали притеснение и страх от нищо в своето битие. Страхът и притеснението са били първото чувство на падналата човешка природа. Човешката природа, която притежаваме днес и която ще притежаваме до второто Христово пришествие. Страхът е присъщ за човешката ни природа и така, както трябва да притъпим телесните си потребности, за да сме в мир с Бога, така трябва и да канализираме този страх единствено да не загубим този мир. Използвана литература: Бибилия- София 2011, Синодално издателство „Християнска етика“ том II, Мандзаридис, Г.; изд. Омофор, София 2013г. „Догматическо богословие“; Арх. Алипий, изд. Света гора, Атон 2003г. Изтегляне 29.61 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2