Наблюдателността-важен фактор за диференциален
Изтегляне 263.5 Kb.
|
Свързани:
Педагогика, ПУП-лекция-07.03, ПТИ, ФВС, Педагогика и ПНИ
| Достойнствата на лекционното преподаване според изследваните студенти са: системното, последователно, дозирано, структурирано и разбираемо представяне на съдържанието на учебния материал. Те разкриват и някои слабости на тази форма на обучение като: скучно, сухо, монотонно представяне на преподавания материал най-често чрез четенето на написан текст без елементи на атрактивност, емоционалност и занимателност; поради монологичния характер на лекцията и нейното ограничаване във времето, не се създават или рядко се създават възможности за дискусии и свободно изразяване на мнение от страна на студентите; представяния лекционен материал вече е публикуван на страниците на специализирания печат и по време на учебните занятия просто се диктува без никаква промяна; липса на пряка връзка между излаганите знания и изискванията на бъдещата професионална дейност на обучаваните специалисти; наличие в лекциите на обемиста, а понякога излишна информация; лекционното преподаване предоставя на студентите в "завършено" познание, което не ги провокира да проявяват самостоятелна активност по време на обучението.
Семинарните упражнения са другата основна форма на обучение, която доминира в съвременното обучение във висшите училища у нас. По време на провеждането им чрез четене от студентите на доклади, коментиране на реферати, анализиране на първоизточници, решаване на казуси, представяне на резултати от извършена самостоятелна работа, обсъждане на определени или типични случаи разширяват своите познания и придобиват определени практически умения. Чрез участието си в упражненията студентите разширяват, задълбочават и конкретизират познанията си получени по време на лекциите и от използването на специализирани книжни и електронни източници. Така те се подготвят специално по определени теми и придобиват някои специализирани умения. Проблематиката на семинарните упражнения обаче е ограничена в рамките на определената учебна дисциплина и в най-добрите случаи е свързана с учебния материал от някои сродни науки т.е. и техните възможности за поставяне на по-силен акцент върху усвояването на конкретни практически умения от студентите са относително недостатъчни. По-големи в това отношение са възможностите на СПТ. В последните години той се използва все повече в учебната работа във висшите училища (С.Иванов 2002, 2003, 2004) и е израз на трайната тенденция в съвременното висше образование в България да се търсят нови форми и методи на работа със студентите. СПТ благодарение на ценността си като форма за обучението на студентите и поради очевидното им желание да имат повече занятия с практическа насоченост се утвърдждава като общопризната университетска психолого-педагогическа дисциплина. Теоретичното и приложното му развитие обаче се извършва толкова стремително и интензивно, че е почти невъзможно да се обобщи и отрази всичко относно неговата ценност. Все пак в резултат на проведеното теоретично и емпирично изследване се налагат следните изводи и препоръки: СПТ е много практична и ефективна форма за обучение на студенти на комуникативни умения. Чрез него се осигурява взаимовръзката между теоретичните знания и тяхното практическо използване, чрез изграждането и усъвършенстването на конкретни комуникативни умения. Той запълва дефицита в практическата подготовка на студентите по време на тяхното следване и активизира студентите за усвояване на изучавания материал чрез неговото емоционално преживяване. Защото учебното съдържание се представя на ясен, разбираем и прост език, който е свързан с човешкото всекидневие. Използването на трудноразбираема и наукообразна терминология по време на занятията, в които се използва СПТ (често срещана слабост по време на традиционното преподаване във ВУЗ) е просто невъзможно. И още нещо, студентите понякога обменят помежду си много важна информация, която се приема дори с повече доверие и разбиране от знанията получавани от самите преподаватели. Така по един естествен начин той се превръща във взаимообучителен метод. СПТ разширява, систематизира, конкретизира и затвърждава изучаваното учебно съдържание по време на лекциите като дава възможност на студентите да го приложат веднага на практика. Същевременно благодарение на СПТ те обогатят своите комуникативни умения и навици. Това разширява възможностите им да осъзнаят границата между доверителната и формалната, речевата и неречевата, процесуалната и съдържателната, функционалната и дисфункционалната комуникация между хората. Придобитият комуникативен опит в учебния процес безпроблемно може да се използва и прилага във всекидневието на студентите и най-вече в бъдещата им професионална реализация. СПТ на студенти на комуникативни умения се отличава с практичност, ефективност и емоционалност. В съвремените университети има големи възможности и перспективи за неговото прилагане. Положителните му страни обаче не бива да се абсолютизират и универслизират, защото нейното използване зависи от множество фактори (пол, възраст, мотивация, количество на участниците, квалификация на водещите, времетраене на занятията, техническо обезпечаване и др.) несъобразяването, с които може да попречи на постигането на желаните резултати. Прилагането му трябва да бъде разумно и обмислено като се отчитат някои негови недостатъци. СПТ осигурява взаимовръзка между изучаваната теория и предстоящата практика на бъдещите специалисти като научната информация се трансформира в субективна чрез съотнасянето и` с натрупания им опит от всекидневието. Студентите обогатяват и затвърждават понятийния си апарат по психология като по време на занятията непрекъснато обменят и анализират психологическа информация. Това им помага да изразяват своите преживявания, цели, подбуди и очаквания като използват грамотно терминологията на психологията и педагогиката. Благодарение на интензивното междуличностно общуване и силния акцент върху обратната връзка по време на СПТ се повишават способностите на студентите да се себеопознават и да се самопредставят в благоприятна светлина. Увеличава се тяхната сензитивност и рефлексивност като се извършва спонтанен трансфер на комуникативен и социален опит. Това спомага за самостоятелното изработване на уникални, практически правила за междуличностно взаимодействие и обобщаване на събраната психологическа информация. А от теорията е известно и е потвърдено в практиката, че всеки индивид цени най-много изводите и поведенческите си реакции, които е придобил благодарение на преживяния собствен опит и лични търсения. Именно те се превръщат в убеждения и модели за комуникативно поведение. Създадената в групата атмосфера допринася студентите да се чувстват по-уверено, да проявяват по-голяма инициативност и непринуденост т.е. като резултат от участието в СПТ се постига се ефект на личностно развитие и растеж. СПТ предоставя възможност на студентите взаимно да се опознаят повече в неформален план. Споделянето в групата на мнения, преживявания и проблеми предизвиква нарастване на доверието помежду им, което обуславя създаването на по-близък контакт между тях. Натрупания групов опит между студентите изгражда помежду им система на психична безопасност, поддръжка и чувство за по-голяма самоувереност и удовлетвореност. Те започват да изпитват в по-голяма степен симпати един към друг и се повишава груповата им сплотеност. Това формира у тях чувството за "Ние" и им помага да заработят в екип. Чуждите позиции стават по-разбираеми и се увеличава готовността им за промяна и търсене на алтернативни решения на проблемите. СПТ създава възможности на студентите за творческа изява като експериментират или да коригират определени модели на поведение и общуване смятани от тях за успешни или неуспешни. В условията на съвместната работа студентите усвояват определени комуникативни навици и умения (наблюдателност, асертивност, креативност, активно слушане, конфронтиране и др.), които могат да моделират, практикуват и усъвършенстват. Повишава се тяхната иницитивност в намирането и отстояването на оригинални подходи в условията на публичност и работа в екип. СПТ има психотерапевтичен ефект, защото много от психичните проблеми на хората са породени от причини свързани с междуличностното общуване. Той предоставя възможности за прояви на катарзис и личностно пречистване на студентите, защото те имат възможност публично да обменят мисли, чувства, безпокойства и действия помежду си. Сравнявайки ги със собствените такива, те разбират, че всеки има свои лични проблеми, които не могат да се решат в изолация от другите хора. Така студентите по време на занятията в условията на благоприятно социално обкръжение отреагират на оформили се вече у тях психични травми. В процеса на груповата работа студентите не само получават помощ от своите колеги, но също им предоставят такава. Всичко това им повишава самочувствието и спомага за изграждането у тях на позитивна "Аз"-концепция, която се подкрепя от останалите членове на групата. Благодарение на СПТ преподавателите получават обективна информация за потребностите, интересите, комуникативните умения, особеностите на взаимоотношенията, количеството и качеството на усвоените знания на студентите. СПТ на студенти с подходяща програма да се включи в учебните планове на всички университетски специалности, подготвящи специалисти за професиите от типа "човек-човек" още от първи курс. След това през всяка учебна година студентите да имат възможност да повишават квалификацията си чрез обучение от тренингов тип с насоченост съобразена с техните специалности. Така те ще получат възможност за постояна практическа подготовка и професионално израстване. СПТ да се възлага на квалифицирани и опитни преподаватели, които на практика са доказали уменията си да го прилагат като форма за обучение на студенти. Те трябва да направляват силата на влиянието на групата за доброто на всички нейни участници и тогава СПТ като форма за обучение ще разкрие своя дидактичен потенциал и несъмнено ще подобри нивото на обучение в съвременото висше образование. Защото не е далече бъдещето, когато СПТ като форма за обучение на студенти ще се превърне в стратегическо направление за обучение на последните. Да се отдели специално внимание за подготовката на програми за СПТ в зависимост специфичните изисквания на специалностите, за които се подготвят студентите. Отчитайки, силното влияние на СПТ на студенти върху участниците в тях и съществените им предимства техните водещи трябва да проявяват голям такт и деликатност при използването му, защото това влияние върху отделни студенти може да се окаже и с негативно въздействие. СПТ като форма на обучение на студенти не може да се прилага винаги с успех и има известни ограничения. Той се отличава с определени слабости, които не бива да се прикриват. Те са: СПТ не може да замести в никакъв случай информацията, която студентите получават чрез слушането на лекции, целенасоченото общуване с преподавателите и самоподготовката им чрез специализираната литература. Защото студентите само по този начин могат да получат системни научни знания, които да им послужат за база за участието им в СПТ като форма за обучение във ВУЗ и най-вече за истинската им професионална реализация. Този извод се налага, понеже под въздействието на силните емоционални преживявания чрез обмена на личен опит при подготовката на студентите се губи до голяма степен нейната научна обусловеност и теоретична обоснованост. Защото по принцип, при провеждането на занятията чрез СПТ доминира емпириката над научната информация, като последната в някаква степен се подценява. В процеса на СПТ понякога се надценява значението на стихийно натрупания житейски опит, на всекидневната информация и на интуитивните хрумвания на студентите. Те без съмнение са много ценни за учебния им процес, но все пак имат относително ограничен дидактически ефект и изпълняват второстепенна роля в процеса на тяхното обучение. В групите за СПТ на студенти понякога се проявява склонност към уравниловка на ценностите, еднообразие на мисленето, спазването на определени негласни правила, които не са известни на всички и проявата на други някои особености, които намалят дидактическия ефект на груповата. Това е и предпоставка да се прояви враждебност към някои техни членове, които не са съгласни за нещо с болшинството от участниците в групите или с техните лидери. Някои студенти имат специфични индивидуални особености и минал опит, което ги прави неподходящи да участват в СПТ като форма за обучение. Поради това, че групите се формират по административен път те могат да окажат негативно въздействие върху съвместната работа на своите колеги или на собственото си личностно развитие. Други могат да станат прекалено уязвими в процеса на груповата работа и да преживеят силен дискомфорт от конфронтацията им с други участници в групата. При използването на СПТ на студенти, участниците в групата понякога се "фокусират" само върху протичащите междуличностни процеси и контакти, като по този начин губят много време, което е необходимо за обучение. Някои студенти трудно се доверяват или изобщо не се доверяват на своите колеги от групата и поради това не разкриват напълно своите преживявания, ценностии мисли, което в някаква степен затруднява провеждането на СПТ на студенти. ЛИТЕРАТУРА: Иванов, С., Педагогически възможности и проблеми на социалнопсихологическия тренинг като форма за обучение на студенти. Сп. Педагогика. 20002, №9. Иванов, С., Условия и фактори за провеждане на социалнопсихологически тренинг като форма за обучение на студенти от специалност Слухово-речева рехабилитация. Сп. Специална педагогика. 2002, №4. ИВАНОВ, С., Професионално-личностна характеристика на водещия на социалнопсихологическия тренинг като форма за обучение на студенти и основни акценти в работата му. Сп. Специална педагогика. 2003, №3. Иванов, С., Особености и разновидности на конфликтите при провеждане на социалнопсихологически тренинг като форма за обучение на студенти. Сп. Педагогика 2004, №2 Иванов, С., Възможности на социалнопсихологическия тренинг за подобряване на комуникативната компетентност на студентите. Сп. Педагогика 2004, №7 Иванов, С., Социалнопсихологически тренинг на студенти. Шумен 2004. Тоцева, Я., Отношението на студентите към методите и формите на обучение във висшето училище. В сб.: Научни трудове (Педагогически колеж, Добрич т. ІІІ А) Шумен 2003. Изтегляне 263.5 Kb. Сподели с приятели:
|