Педагогика първа част 23.09.21 Основи на педагогиката : Научния статут на педагогиката Думата означава детеводство. Има гръцки произход, произлиза от понятието „педагог“, така се е наричал в древна Гърция роба, който е придружавал детето до училище и обратно. Педагог – водя детето за ръка. Грамотността е рядко явление обаче в древността, наука, която ръководи детето, много дълго има спор дали е наука или е изкуство. Причините за това са, че педагогическата практика възниква първоначално и тя изисква от учителя да влиза в различни ролки, да притежава артистични умения и като практика тя се доближава до изкуството.
Науката е система от понятия за явленията и дейностите на човека. Тя изследва определена област от човешкото поведение и познание. Науката е форма на духовен живот на хората. Област на изследователската дейност на хората насочени получаване на нови знания за природата човека обществото и мислене. Науката възниква в древния изток, но за нейна родина се признава древна Гърция защото там се обособява философията като наука която дава начелата на други науки. Педагогиката е наука и като такава преминава през път на развитие. За най-старо педагогическо съчинение се приема произведението на Питагор за възпитание4то в 6-5в. преди новата ера. Всяка наука за да бъде призната за самостоятелна трябва да притежава следните компоненти:
Система от изказвания за обекта, предмета и правото на съществуване на тази наука.
Система от основни категории и понятия които образуват концептуалния базис на науката.
Емпиричен базис от данни и факти за явленията които изследва науката
За първи път педагогиката е включена в класификация на науките през 1632г. от Френсис Бейкън в произведението му за „ достойнството и усъвършенстването на науките“ на тази класификация Бейкън я представя като приложение на изкуството за съобщаване тоест като част от логиката. През 18-19 век педагогиката е определяна като приложна насока за създател на педагогиката. Като наука специалистите приемат чешкия педагог Ян Амос Коенски който през 1657г. издава книгата „ велика дидактика“ в която систематизира съществуващото педагогическо познание. От своето развитие педагогиката преминава през 4 етапа:
1-проява на педагог практика и някои специалисти го определят като до научен период
2-Проява на педагогическата теория и първоначалното научно развитие на педагогиката
3-продължаващо научно развитие като в него науката се диференцира се появява система от педагогически науки.
4- съвременния етап в който се наблюдава интеграцията на педагогическите познания.