Национален фонд за научни изследвания
Етикиране или погрешно етикиране
Изтегляне 166.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Персонализация
- Втора част: Емпирично изследване влиянието на психологичните типове по Карл Юнг върху преживяването на стрес
| Етикиране или погрешно етикиране. Това е една екстремна форма на свръхгенерализация. Вместо да се описват грешките, се прикачва негативен етикет на себе си или на другите. Обикновено погрешното етикиране включва описване на едно събитие с език, който е емоционално натоварен.
Персонализация (самообвинително мислене). Свързано е с възприемане на себе си като причина за негативни външни събития, без реално човек да е отговорен за тях (Burns, 1992, рр. 42- 43). Тревожността и депресията са анализирани като основни изходни променливи в представеното по-нататък емпирично изследване. Втора част: Емпирично изследване влиянието на психологичните типове по Карл Юнг върху преживяването на стрес 1.Теоретичен модел Теорията на Лазарус за стреса и концепцията на Юнг за психологичните типове са представени подробно в предишните глави на книгата. Това, което обединява двамата автори, е когнитивната гледна точка на анализ. Именно този общ подход ни дава възможност да се опитаме да съчетаем двете теории в емпирично изследване с цел обогатяването му. В нашето изследване личностовите типове се явяват елемент от общата структура на стресовия процес, така както той е описан от Лазарус. Те се включват в групата на т. нар. антседентни или предшестващи променливи, които повлияват протичането на медиаторните процеси (първична, вторична оценка и избора на стратегии за справяне със стреса) и по този начин стават фактор за степента на преживяван стрес. Идеята на изследването е, че разбирането на стреса и неговото контролиране може да стане само в контекста на комплексното му изучаване, т. е. проследявайки стресовата реакция от факторите, които я определят и появяването й до непосредствените и дълготрайни ефекти, които провокира (Виж фигура №1). Тази идея се реализира чрез операционализиране на всеки стадий от преживяването на стрес според теорията на Лазарус. Факторът - индивидуални разлики, се определя чрез използването на психологичните типове; характеристиките на средата се контролират чрез проследяване на стресовия процес в противоположни по своята същност условия на средата, а именно - лицата, включени в изследването са студенти и военнослужещи. Медиаторните процеси се контролират в две направления: първо - оценка на възприетия стрес през последния месец и оценката на възприетия стрес при най-стресовото събитие, преживяно през последния месец; и второ - определяне на стратегиите за справяне със стреса като относително постоянни личностни характеристики (стилове за справяне със стреса) и като реакция на най-стресовото събитие през последния месец. Непосредствените и дълготрайни ефекти от протичането на стресовия процес се изследват чрез нивото на тревожност и депресия. Фигура № 1. Модел на стресовия процес и конкретните му индикатори в изследването. 2. Цели и задачи на изследването Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|