Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Четвърти етап
| емоционално изтощение - тревожност, депресия, безпомощност, фрустрация, апатия, суицидни мисли, параноя и др.;
отрицателни цинични нагласи и чувства по отношение на хората, които са зависими - конфликти с колеги, деперсонализация, враждебност, несензитивност, негативизъм и др.; тенденция за отрицателна себеоценка, особено по отношение на собствената работа - неудовлетвореност от работата, намалена продуктивност и др. Като основни причини за бърнаут синдрома се посочват всекидневния стрес придружен с липса на признание и социална подкрепа. Развитието на бърнаут синдрома преминава в четири етапа: Първи етап. Високи очаквания и идеализация Симптоми: Ентусиазъм в работата. Посветеност на работата. Високо ниво на енергичност и постижения. Позитивни и конструктивни нагласи. Втори етап. Песимизъм и ранна неудовлетвореност от работата Симптоми:Физическа и психическа умора. Фрустрация и загуба на илюзиите. Отегчение и досада. Ранни стрес симптоми Трети етап. Оттегляне и изолация Симптоми: Избягване на контакти с колеги. Гняв и враждебност. Силен негативизъм. Депресия и други емоционални разстройства. Неспособност за мислене и концентриране. Силна физическа и психическа умора. Много и различни стрес симптоми. Четвърти етап. Необратимо отделяне и загуба на интерес Симптоми:Много ниска самооценка. Хроничен абсентизъм. Постоянни негативни чувства за работата. Тотален цинизъм. Неспособност за взаимодействие с другите хора. Силно изразени физически, поведенчески и емоционални стресови симптоми (Goliszek, 1993). В чисто психологически план индикатор за преживяване на психичен стрес са негативните емоционални състояния, като тревожност, гняв, самота, страх, депресия и други. Началото на изследването на тревожността (anxiety) е свързано с психоаналитичната парадигма. В края на миналия век Фройд определя тревожността като специфично по своя характер емоционално състояние, влияещо на физиологичните и психичните функции на хората (Freud, 1964). Филис Грийнекър смята, че конституцията, пренаталния опит, раждането и обстановката непосредствено след раждането в най-голяма степен влияят на предразположеността към тревожност (Greenacre, 1941). Ото Ранк отдава централна роля на родовата травма. Той разглежда раждането като най- дълбокия шок на физиологично и психично ниво, който създава резервоар от тревожност, която се освобождава през целия човешки живот. Причината за всяка невроза е в силната тревожност при раждането. Впоследствие преживяването на тревожност в ракурса на тревожността от раждането се интерпретира не като модел, а като първоизточник (Rank, 1929). В началото на 50-те години психолозите излизат от психоаналитичната рамка, опитвайки се да очертаят границите на понятието, без да акцентират на неговия генезис. Най- често тревожността се разглежда като страх от загуба или вреда, без значение дали този страх е реален или въображаем. Преживяването на тревожност включва всички степени на усещането за несигурност по отношение на безопасността на индивида: страх, уплаха, изнервеност, нервна напрегнатост, загриженост, разтревоженост, безпомощност, стегнатост, несигурност, неопределено усещане за предстояща загуба. Тези преживявания са съпроводени с различни физиологични, реакции като ускоряване на сърдечния ритъм, изпотяване, притреперване в стомаха, разширяване на зениците, треперене, пребледняване (Вискът, 1993). Тревожността е дифузна емоция за разлика от страха, който е насочена емоция (Щетински, Паспаланов, 1980). Преживяването на тревожност оказва негативно влияние на сложните форми на целенасочена дейност, нейното планиране и оценка, наблюдава се обща тенденция към понижаване устойчивостта на психичните процеси, което може да доведе и до фактически разпад на личността. От друга страна, под влияние на тревожността показателите на дейността могат да останат неизменни в сравнение с тези в стандартна ситуация, или даже да се подобрят (Попов, 1994). Когнитивният подход за разбирането на тревожността предполага, че възникването на това емоционално състояние е свързано с когнитивните механизми на възприемане, оценка и преоценка на дадена ситуация като заплашваща индивида, без значение дали в конкретната ситуация е налице обективна опасност. Тук се прави разграничение между тревожността като черта на личността и тревожността като емоционално състояние. Първото се дефинира като “…мотив или придобита поведенческа диспозиция, която предразполага индивида към възприемане на широк кръг обективно безопасни обстоятелства като съдържащи опасност, подбуждайки да се реагира на тях със тревожни състояния, интензивността, на които не съответства на величината на обективната опасност (Spielberger, 1966, р. 16). Второто се дефинира като "… субективни, съзнателно възприети усещания за опасност и напрежение, съпроводени или свързани с активация или възбуждане на автономната нервна система” (Spielberger, 1966, р. 17). Важна стъпка в изследванията на тревожността е теорията за сензитивността към тревожност, развита от Steven Keiss & Richard McNally през 1985 година. Тя предполага, че сензитивността към тревожност (anxiety sensitivity) се отнася до индивидуалните разлики по отношение на това какво хората мислят, че ще им се случи, когато преживяват тревожност, т. е. това е “страхът от страха”. Хора с висока сензитивност към тревожност е по-вероятно да преживеят панически състояния поради техния страх от симптомите на възбудата, като ускоряване на сърдечния ритъм, учестяване и скъсяване на дишането и др. (Schmidt et al, 1997). Друго негативно емоционално състояние, което се отнася към ефектите на стреса е депресията (depression). Според съвременните научни разбирания моделите за изследване на депресията се разграничават най-общо на биологични и психосоциални (Kazdin, 1990). Към първата група модели се отнасят биохимичните, генетичните и моделите на невроендокринните смущения. Най-влиятелните психосоциалните модели са психоаналитичните, поведенческите и когнитивните. В исторически план психоаналитичният подход е най-ранният. Той свързва депресията с незадоволените либидонозни желания на индивида. Поведенческият подход анализира развитието на депресивни симптоми като следствие на трудности, породени от взаимодействието между индивида и социалната среда (Lewinsohn, 1974). Основен фактор в развитието на депресия е липсата на социално подкрепящи ресурси, повлияни от поведението или липсата на социални умения и слаб "Аз"- контрол. (Виж по подробно Карастоянов, 1996, с. 35 - 40) През последните три десетилетия много психолози насочват вниманието си към когнитивните процеси като главен фактор при изследване на депресията. Когнитивният подход разглежда света като серия от позитивни, неутрални и негативни събития. Емоциите се създават не от актуалните събития, а от значението, което им се придава. Анализът на мисловното съдържание на депресираните индивиди показва, че то е центрирано върху значима загуба на нещо важно в живота им, очаквания за негативен изход на техните усилия във важни ситуации и разглеждане на себе си като неспособни и некомпетентни личности. Възприятието за невъзвратима загуба и негативни очаквания водят до типични емоции, свързани с депресията като тъга, разочарование, апатия. Усещането, че си заплетен в неразрешими проблеми нараства и спонтанната канструктивна мотивация изчезва. Човек започва да се чувства подтикван да избяга от непоносимите изисквания на средата чрез самоубийство (Beck, 1991). Накратко Бек формулира тези мисли като когнитивна триада: ”…негативен възглед за себе си, негативна интерпретация на миналото и нихилистична гледна точка за бъдещето” (Beck, 1991, p.84). Допуска се, че вследствие на преживян стрес в миналото се образуват по- дълбоки когнитивни структури. Тази негативни когнитивни схеми за миналото, настоящето и бъдещето на индивида се активират при преживяване на нови стресови събития, което води до когнитивни изкривявания на процеса на възприемане и оценка на информацията. Най-често срещаните когнитивните изкривявания са: Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|