Национална агенция за приходите

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099

Изх. № 26-С-205

Дата: 27.04. 2015 год.

КСО, чл. 7, ал. 12, т. 2;

КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 54а;

КТ, чл. 163, ал. 1;

КТ, чл. 164, ал. 1;

КТ, чл. 225, ал. 1;

НЕВДПОВ, чл. 1а.

По повод на запитването Ви, постъпило в Централно управление на НАП и заведено с вх. №26-С-205/21.04.2015 г., изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението ( чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).

Начинът на определяне на осигурителния доход, върху който трябва да се внесат дължимите осигурителни вноски е регламентиран в чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т.1-3 не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.

С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани.

Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).

Освен това, в същия срок осигурителят следва да подаде данни за осигурителния доход на лицето, съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с код за вид осигурен 18 ( арг. чл. 3, ал.1, т. 2 от наредбата).

В конкретния случай е изложена следната фактическа обстановка:

За периода от уволнението до възстановяването лицето е получавало обезщетение за безработица от ТП на НОИ, след което е започнало работа по трудов договор при друг работодател и ползва отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (бременност, раждане и отглеждане на дете).

Въпросът е: Работодателят, извършил уволнението, признато от съда за незаконно, дължи ли осигурителни вноски за периода, в който лицето е безработно с право на обезщетение за безработица и за периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете при другия работодател?

В КСО е уредено зачитането на осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Тези случаи са посочени в чл. 9, ал. 2 от КСО и включват периода, през което лицето е получавало обезщетение за безработица и периода на ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, като работодателят, разрешил този вид отпуск не дължи осигурителни вноски.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е обща и не предвижда изключения, т. е. осигурителни вноски се дължат за целия период от уволнението до възстановяването, освен в случаите, когато за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-голям от последното брутно възнаграждение. За времето, когато лицето е било осигурявано, осигурителни вноски се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход, върху който е осигурявано при новия работодател (осигурител), ако този доход е по-малък.

Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Целта е лицето, което е получило обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, да възстанови изплатеното парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Това е така, защото лицето вече е било обезщетено от своя работодател - осигурител за същия период от време, и с обратна сила е отпаднало основанието за получаване на парично обезщетение за безработица. Законодателят не допуска кумулиране на цитираните две обезщетения.