Национално съобщение по изменение на климата
Изтегляне 455.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Енергетика
- Индустриални процеси
- Селско стопанство
- Отпадъци
ПОЛИТИКА И МЕРКИОсновните принципи на националната политика по промените на климата са предопределени от твърдата воля на България да се присъедини към международните усилия за преодоляване на последствията от промените на климата. Процесът би трябвало да протича по такъв начин, че да не поставя непреодолими препятствия пред националната икономика и в същото време да подпомогне привличането на чужди инвестиции, което би било в помощ на протичането му. Същността на политиката и на мерките за компенсиране на ефекта от ПГ в национален мащаб е залегнала в Националния план за действие по изменението на климата (НПДИК) приет от българското правителство (решение No. 393 / 06.07.2000). В допълнение на целите визирани в НПДИК са предприети и други важни политически стъпки, свързани с целите за намаляване на емисиите на ПГ и адаптиране. Те включват Национална стратегия за околната среда и проекти на Национална програма за енергийна ефективност и Национална програма за възобновяеми енергийни източници . Институционалната база за прилагане на национална политика по изменението на климата се представлява от Междуведомствен Комитет, създаден в изпълнение на Националния план за действие по изменение на климата. Комитетът има за задача да наблюдава изпълнението на плана, да оценява развитието на процеса за ограничаване на емисии от ПГ, да адаптира плана към променящите се условия в страната, да регистрира нарушения и да разработва компенсиращи мероприятия по изпълнение на целите. Цялостното изпълнение на плана се контролира от МОСВ. Сближаването със законодателството на Европейския съюз също се възприема като помощно средство при решаването на проблемите с изменението на климата. Законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда съдържа закони свързани със спецификата на климата, и други важни от гледна точка на изменението на климата закони. България трябва да вземе предвид голяма част от тази законодателна политика в процеса на присъединяване към ЕС. Съгласно Националната програма за въвеждане на европейското законодателство по околна среда в България (Наредба на МС №657/09.10.2000), Законът за чистотата на атмосферния въздух и свързаните с него нормативни разпоредби трябва да бъдат завършени до 30.12.2002. Трябва да се определят компетентните органи и процедури за събиране на информация по замърсяването, включително от парникови емисии. Отговорната институция за това е МОСВ. Сближаването с директивите на ЕС в областта на енергетиката също ще повлияе по отношение на ПГ за страните кандидатки като България. Нова политика се развива и по отношение либерализацията на електроенергийния и газовия пазар в съответствие с Директивите за либерализация на електроенергийния (96/92/EC) и газовия (98/30/EC) пазари. Националната стратегия за околната среда е тясно свързана с редица други програмни документи, възприети от правителството: Национален план за икономическо развитие на Република България 2000-2006; Национална стратегия за енергийна ефективност; Национален план за развитие на селското стопанство; Национална програма за приемане и прилагане на законодателството на ЕС, и на сектора околна среда от националната стратегия по ISPA; Национална програма по възобновяеми енергийни източници. Национален фонд за опазване на околната среда и Общинските фондове за опазване на околната среда (Д.В. No. 5/1993) продължават да бъдат основни източници на финансиране на екологичните проекти (включително енергийна ефективност и изменения на климата). Националната програма по управление на отпадъците (НПУО) е развита на базата на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Чл. 27 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците (ЗОВВО). Програмата се стреми да насърчи екологосъобразното управление на отпадъците в цялата страна. ПОЛИТИКА И МЕРКИ ПО СЕКТОРИ Енергетика Тъй като основният дял от емисии на ПГ в България са емисии на CO2 от енергийния сектор и този дял се очаква да нарасне, при условие, че тенденцията за интензивно електропроизводство не бъде заместена с варианта за енергийна ефективност, то именно енергетиката се явява основния сектор, в който са предприети смекчаващи въздействието мерки. Тези мерки обаче може и да не бъдат приложени, освен ако в сектора не настъпят радикални промени. Преструктурирането на енергийния сектор е ключов приоритет за неговото развитие. В преходния период бяха очертани два етапа съгласно Националната енергийна стратегия от 1999 г.: Първи етап: Преструктуриране на вертикално изградената Национална Електрическа Компания (НЕК). Този етап е вече завършен. Вторият етап е в процес на изпълнение: изграждане на свободен енергиен пазар и приватизиране на електроразпределението и продажбата на електроенергия на крайния купувач. Броят на крайните купувачи, които имат право да търгуват пряко със съответния производител на електроенергия ще нарасне. В периода 2002-2005 г. ще се формира процес за развитие на генериращи мощности, приватизиране чрез продажба на акции на инвеститори, включително и на общините. Някои политики и мерки предприемани в енергийния сектор вероятно ще доведат до увеличаване на емисиите на ПГ. Политиката за разнообразяване на използваните горива с оптимално участие на местни горива се прилага чрез увеличаване на въгледобива и използването на лигнитни въглища от мини Марица Изток. През 1999 г. въгледобива бе близо 20 мил.т., докато през 1988 г. той бе 28 мил.т. Програмата за енергийния сектор, включваща строителството на два блока на лигнитни въглища (2 x 335 MW) и рехабилитацията на останалите мощности на лигнитни въглища, води до бъдеща годишна консумация на въглища от порядъка на 38 мил.т., което води почти до удвояване на емисиите на въглероден двуокис от изгарянето на лигнитни въглища през 2007 г. в сравнение с 1999 г. Едно от изискванията за присъединяването на България към ЕС е извеждането от експлоатация на четири ядрени блока със обща мощност от 1760 MW в АЕЦ”Козлодуй”. През 2003 г. два от реакторите трябва да са изведени от експлоатация (общо 880 MW). Това би довело до емисии на въглероден двуокис увеличени с 5.4 мил.т. в годините след 2002. ЕС изисква другите два реактора да бъдат изведени от експлоатация не по-късно от 2007 г. Това ще доведе до повишаване на емисиите на CO2 с нови 5.1 мил т. Голямото нарастване на емисиите във връзка с извеждането от експлоатация на ядрените блокове се дължи на планираното заместване на тези блокове с мощности на ТЕЦ, които изгарят нискокалорични лигнитни въглища. Преструктурирането на въгледобива е част от общата реформа в енергийния сектор. Структурната реформа в газоснабдителната система трябва да е в съответствие с изискванията на проекто-директивата на ЕС за основните правила на международните пазари на природен газ. Топлофикацията ще запази съществен дял от енергийния пазар. Въвеждането на нови решения за отоплението (газоснабдяване за битови нужди, ефективни локални отоплителни инсталации и др.), които изискват по-малки инвестиции и са икономически целесъобразни, ще запазят развитието на отоплителната мрежа в градски и регионален мащаб там където вече са налице подобни структури. В централното топлоснабдяване, с голям потенциал са следните мерки по ограничаване на емисиите на ПГ:
Регулирането на цените в енергийния сектор (газ, топлина, електричество) е основна функция на Държавната комисия за енергийно регулиране, създадена със Закона за енергетика и енергийни ресурси. Министерският съвет одобри през април 2000 г. Наредба за образуване и прилагане на цени за електричество, която ще регулира ценообразуването за търговските дружества в енергийния сектор в съответствие с техните дейности – производство, пренос и разпределение. Тази наредба се приложи експериментално за периода, в който фиксираните цени бяха все още валидни (до 31.12.2001) след отделянето от НЕК на независими дружества за производство и пренос на електроенергия. През този период Държавната комисия за енергийно регулиране следи за приложението на правилника за ценообразуване и прилагането му от НЕК и независими дружества за производство и разпределение на електрическа енергия. Все още не е създаден Държавен фонд за енергийна ефективност, което повлия до известна степен на възможността за намаляване на емисиите на ПГ. В следствие на това, най-енергоемките промишлени предприятия не разполагаха със средства за повишаване на енергийната ефективност, което ги направи неконкурентноспособни и съответно доведе до многобройни спирания през периода 1998 - 2001г. От друга страна, процесът на приватизация влияе на енергоемкостта, тъй като новите собственици се стремят да проведат нискостойностни мероприятия за повишаване на енергийната ефективност. В резултат на тези обстоятелства емисиите от ПГ намаляха с 14% за 2 години в периода от 1997 до 1999 г. Транспорт Ключов приоритет в правителствената програма “Хората са богатството на България” в областта на транспорта е развитието на националната транспортна инфраструктура като част от Пан-европейската транспортна мрежа. Съществуващата транспортна инфраструктура трябва да се преструктурира и осъвремени, за да изпълни изискванията на ЕС и НАТО. Съществено предварително условие за изграждане на съвременна инфраструктура на българската икономика по международните стандарти е развитието на екологосъобразни транспортни системи и технологии, насърчаването на интермодални транспортни системи и въвеждане в експлоатация на съвременни телекомуникационни, информационни системи и системи за безопасност. Постигането на тези цели ще се отрази на степента, в която транспортният сектор влияе на околната среда и емисиите на ПГ. Националният план за икономическо развитие за периода 2000-2006 набляга на приоритета за развитие на транспортната инфраструктура по продължение на Паневропейските транспортни коридори ІV, VІІІ и ІХ. Средносрочните стратегически задачи (2000-2006) за развитие на транспортната инфраструктура включват:
Промишленост Промишлеността консумира около половината от общата произвеждана енергия. В проектната Програмата за енергийна ефективност от 1998 г. и в Националния план за действие по изменение на климата са разработени редица мерки, целящи намаляването на енергоемкостта в производството и за смекчаване на последствията от промишлените емисии на ПГ. Тези мерки са разработени за следните под-сектори на икономиката: черна металургия, цветна металургия, химическа промишленост, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост, машиностроене и металообработване, електропромишленост и електроника, строителство и производство на строителни материали. Селско стопанство След Второто Национално съобщение, Министерският съвет прие Национален план за развитие на селското стопанство за 2000-2006 (НПРСС) и предостави неговото изпълнение на Министерството на земеделието и горите (МЗГ). НПРСС беше разработен в съответствие с основната цел за развитие на националната икономика. Той бе изготвен в тясно сътрудничество с представители на регионалните и местни власти, фермерски сдружения, регионални агенции и не-правителствени организации. Двете основни цели на плана са:
Горски фонд Основните групи мерки, залегнали в Националния план за действие по изменение на климата свързани с горския фонд са:
Подобрена селекция на дървесните видове за залесяване на практика представлява тенденция за по-широко използване на широколистните видове за залесяване. Наредба No 17 за залесяване и инвентаризация на дървесния фонд (Д.В. 67/2000) определя специфичните изисквания за селекция на видове за залесяване. Комплексната оценка на природните условия, включително климата, е сред основните принципи при планиране и провеждане на залесяването. Залесяване на равнинни зони: всички дейности, включващи залесяването на равнинните зони и залесяването на защитни пояси отговарят на нормативните изисквания за залесителни проекти. Залесяването на терени, неподходящи за селскостопанска дейност не е добре развито, въпреки планираната помощ за собствениците съгласно член 58 и член 61, параграф 4 от Наредбата за приложение на Закона за горския фонд. Разширяване на залесените зони със сухоустойчиви видове, като например Атлантически кедър ( Cedrus atlantica) е в процес на изпълнение. Годишното залесяване с този вид за периода 1996-2000 се равнява на около 230 – 400 хектара или обща площ от 1222 хектара залесена с Cedrus atlantica за този период. Отпадъци Политиката и мерките в сектора управление на отпадъците са определени в два основни документа: общата част е дадена в Националния план за действие по промените на климата (НПДИК), а специфичните мерки са посочени в Националния план за управление на отпадъците (НПУО). Тези мерки са с по-общ характер , но по-голяма част от тях влияят пряко на намаляването на емисиите на ПГ. ПРОГНОЗИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА ПГ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКАТА И МЕРКИТЕ Вземането на решения за намаляване на емисиите на ПГ е тясно свързано с фактическите емисии на ПГ за страната определени чрез инвентаризацията и прогнозите на техните средносрочни тенденции (например до 2015 г.). Прогнозата на ПГ е извършена като са взети предвид тенденциите в ключови макро-икономически, демографски и други индикатори, които определят икономическото развитие на страната. За прогнозите на емисиите на ПГ бяха разработени, анализирани и сравнени три сценария:
“Сценарият без мерки” се основава на допускането за интензивно икономическо развитие наблягащо на енергоемки технологии и ограничено прилагане на мерки за енергийна ефективност в промишлеността и селското стопанство. Нито при битовото потребление, нито в сектора на услугите се предвиждат някакви специални мерки за подобряване на енергийната ефективност. Този сценарий беше разработен през 1994 при изготвянето на Първото Национално съобщение. Тогава той беше разглеждан като “обикновен бизнес” сценарий, въпреки че не е със “замразена” енергийна ефективност. Този сценарий обхваща всички политики и мерки на правителството които са приети преди 1994 г., превръщайки го повече във “вероятен сценарий”. “Сценарият с мерки” включва текущо приети и приложени политики и мерки, както и мерките свързани с енергийния сектор. Той предвижда растеж на електропотреблението от 26% за периода 2000-2015. Сценарият съдържа специални мерки за енергийния сектор, докато останалите сектори ще разчитат на планирани и приети мерки, които не са подкрепени от изпълнението на специални програми. В сценария има включени мерки за цялостно рехабилитиране на съществуващи централи и подобряване на техните екологични показатели. Намаляване на емисиите на ПГ се очаква също така от използване на възобновяеми енергийни източници (включително водноелектрически мощности), безопасно функциониране на атомните мощности и разширението на топлоцентралите в София. Включено е и предположението, че годишният износ на електричество ще се увеличи от 4200 на 8000 ГВч за периода след 2005 г. “Сценарият с допълнителни мерки” се състои от планирани политики и мерки за намаление на емисиите на ПГ. Докато в “сценария с мерки” мерките се отнасят по-общо към опазване на околната среда, този сценарий е фокусиран повече върху специфични политики и мерки за намаляване на емисиите на ПГ в енергийния сектор. Сценария се основава на същите основни макроикономически показатели. ЕнергетикаЕмисии на въглероден двуокис При сравнение на “сценария с мерки” със “сценария без мерки” се открива тенденция за намаляване на емисиите през периода 1995-2015 която води до 22-30% по-малко емисии. Това намаление се дължи на преструктуиране на промишления и енергийния сектори. Сценарият с допълнителни мерки е свързан с планирани мерки за построяване на нови енергийни мощности, увеличение на износа на електричество и използването на възобновяеми енергийни източници. И двата сценария - “с мерки” и “с допълнителни мерки” - използват една и съща прогноза за крайно енергопотребление. В крайна сметка, сценария с допълнителни мерки ще доведе до 3.2 - 8% по-малко емисии на ПГ. Емисии на метан Сравнението на “сценария с мерки” със “сценария без мерки” отчита ролята на емисиите от утечки. Повечето от тези емисии произлизат от добива на лигнитни въглища, както и от преноса и разпределението на природен газ. Намалението на емисии на метан за периода 1995-2015 е в границите на 30-41%. Това намаление е най-силно изразено през периода 1999-2008 свързан с предвиденото в сценария без мерки по-интензивно изграждане на енергийни мощности използващи лигнитни въглища. През периода 2009-2015 намалението на емисии на метан се стабилизира в границите на 33-34%. Емисии на двуазотен окис Сравнението на “сценария без мерки” със “сценария с мерки” показва тенденция за намаляване в границите на 7-20%. Таблица 3 показва общите емисии от енергийния сектор изразени в еквивалент на въглероден двуокис. Сумарните изменения между сценария с мерки и сценария без мерки са в границите на 22 – 30 %, с по-ясно изразено отклонение след 2010. Сравнението на сценария с мерки със сценария с допълнителни мерки също показва една постоянна насока към по-голямо намаление във втория сценарий с 3.9 до 8.2% през периода 2000 – 2015 г. Tаблица 3, Общи емисии от енергийния сектор [Cg CO2 eqv.]
Индустриални процесиПоказани са прогнози на емисии на въглероден двуокис, метан и двуазотен окис. Тези емисии произлизат предимно от индустриални процеси в черната металургия, химията, производството на строителни материали, хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки. Емисии на въглероден двуокис Несвързани с енергетиката емисии на въглероден двуокис произлизат главно от рудодобива, черната металургия и производството на амоняк. Сравнение на сценария с мерки със сценария без мерки показва намаление на емисиите с 12 – 20 % като резултат на приложените мерки. Емисии на метан и двуазотен окис Несвързаните с енергетиката емисии на метан и двуазотен окис са много по-малко в сравнение с емисиите на въглероден двуокис. Намалението на емисиите на метан съгласно сценария с мерки сравнено със сценария без мерки е в границите на 23 – 28% през периода 2000 – 2008. През периода 2009 – 2015, намалението е в границите на 25 – 32%, като най-голямата стойност е през 2010 г. (32%). Прогнозираните емисии на двуазотен окис съгласно сценария с мерки в сравнение със сценария без мерки са доста по-малко. Това се дължи на спада в производството на торове през периода 1995 – 1999. Като краен резултат, през целия период 2000 – 2015 намалението в сценария с мерки е сравнително стабилно в границите на 53 – 57%. Селско стопанствоОсновен източник на метан са ентеричната ферментация и отлагането на животинския тор, от които произлизат повече от 95% от емисиите на метан в селското стопанство. Сравнението на сценария с мерки със сценария без мерки показва стабилно нарастване на намалението на емисии когато са прилагат мерки – в границите на 25 – 43%. Прогнозираните емисии на двуазотен окис имат различни характеристики в сравнение с емисиите на метан. Очакваното намаление е два пъти по-ниско – в границите на 6 – 15%. ОтпадъциСравнението на сценария с мерки със сценария без мерки показва сравнително стабилно намаление на емисиите на метан в отрасъла, което е в границите на 19 – 30%. Това се дължи преди всичко на приложените мерки и политиката по управление на твърдите отпадъци. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Climate -> Climate Change Policy Directorate -> IETM -> UNFCCC and Kyoto Protocol file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите Climate Change Policy Directorate -> Въведение и мотивация 3 Намаление на емисиите на парникови газове 7 Climate Change Policy Directorate -> Европейска комисия генерална дирекция действия по изменение на климата дирекция в – Европейски и международни въглеродни пазари Ръководен документ №2 Climate Change Policy Directorate -> І общи разпоредби Ч Climate Change Policy Directorate -> Поемане на по-амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите Изтегляне 455.43 Kb. Сподели с приятели:
|