Национално съобщение по изменение на климата
Обща преценка на емисиите на ПГ
Изтегляне 455.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първи период на приложение на протокола от Киото
- ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ТРАНСФЕР НА ТЕХНОЛОГИИ
- ОБРАЗОВАНИЕ И ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТА
Обща преценка на емисиите на ПГПрогнозираните общи емисии в трите сценария отразяват описаните отраслови мерки за намаление на емисиите на ПГ. Сравнение на цялостните емисии в сценария с мерки и сценария без мерки показва стабилно намаление в границите на 22 – 29%. Комбинирането на отраслови мерки за намаление на емисии на ПГ води до леко вариране в намалението през периода до 2010, като то е в границите на 22 – 26%. В края на прогнозния период, намалението расте до 29%. Сумарни емисии на ПГ Сравнението на сценария без мерки със сценария с мерки показва намаление на емисиите в границите на 19 – 25%, което се осъществява в периода 2005 – 2015. Сравнението на сценария с допълнителни мерки със сценария с мерки разкрива определена тенденция в намалението на емисии през периода 2005 – 2015, в границите на 3 – 6%. Фигура 2, Сумарни емисии на ПГ [Cg CO2 eqv.] Първи период на приложение на протокола от КиотоПрез време на първия период на приложение на протокола от Киото 2008 – 2012 г., сумарното годишно количество на емисиите се очаква да бъде под предвидените 8% намаление на количеството емисии в сравнение с базисната 1988 г. Tаблица 4, Общи емисии на ПГ през периода 2008 - 2012, CO2-eqv. [Gg]
Анализът на прогнозните емисии в България през периода 2008 – 2012 (таблица 4) показва, че ако нямаше определени мерки приложени за преструктуриране на икономиката и повишаване на нейната ефективност, страната не би могла да изпълни поетото задължение. През време на периода 2008 – 2012, емисиите на ПГ щяха да надвишат с 18% запланувания резултат залегнал в протокола от Киото. Приложените мерки гарантират, че страната ще изпълни поетото задължение. В допълнение се появява значителен потенциал за търговия с емисии. В сценария с мерки, този потенциал се оценява на 11 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно. Ако се приложат допълнителни мерки, потенциалът за търговия с емисии нараства до около 20 милиона тона. Прилагането на тези допълнителни мерки зависи от това дали България ще изпълни изискването на Европейския Съюз за предсрочно затваряне на 2 реактора в атомната централа в Козлодуй. Съществува дори още по-голям потенциал за търговия с емисии, само че той не може да се оползотвори поради липса на инвестиции. Все пак изпълнението на съвместни проекти в областа на енергийната ефективност в отраслите на промишленоста и строителството, или на проекти свързани с развитие на газопреносната мрежа за битово потребление би довело до допълнително намаление на емисиите на ПГ в границите на 10 – 15 млн. тона еквивалент на въглероден двуокис. ОЧАКВАНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ КЛИМАТА, ОЦЕНКА НА УЯЗВИМОСТА И МЕРКИ ЗА ПРИСПОСОБЯВАНЕ Сценарии за изменение на климата Дългосрочните изменения на температурата в България са проучени. Изследвани са и аномалиите в средната годишна температура свързани с текущото изменение на климата (фигура 3). Общо взето, няма данни за значително изменение на средната годишна температура в страната през 20 век. Годишните валежи в България варират значително през годините на изследвания период. През някои години, много малките годишни валежи предизвикват засушаване с различен интензитет. България изпита тежки засушавания през 20 век, най-забележими през 40-те и 80-те години, усетени в цялата страна. Общо взето, средно-годишните валежи в България показват тенденция към намаление през периода от 1901 досега (фигура 4).
Преходните глобални циркулационни модели прогнозират, че годишните температури в България ще се повишат между 0.7 и 1.8 градуса целзий през 2020. Въпреки това, модела HadCM2 симулира леко спадане в температурата през м. ноември 2020. Един по-топъл климат се очаква през 50-те и 80-те години на 21 век, с годишно нарастване на температурата в границите на 1.6 до 3.1 градуса целзий през 2050 и 2.9 до 4.1 градуса целзии през 2080. Затоплянето се очаква да бъде по-голямо през лятото на 2080. Моделът CGCM1 прогнозира нарастване на годишните валежи през 2020 и 2050. Моделът GFDL-R15 прогнозира намаляване на преваляването през м. май, юни и юли в 2020 и 2050. Моделите ECHAM4, HadCM2, и CSIRO-Mk2b симулират намаляване на месечните, сезонните и годишните валежи през 2080. Изменението на месечната слънчева радиация се очаква да варира между –10 и +10% през този век. Нарастване на слънчевата радиация се очаква през студената половина на годините, съгласно опити с модела ECHAM4. Оценка на уязвимоста Селско стопанство: Общия зърнен модел CERES v.3.5 включен в компютърната система за взимане на решения в трансфера на селскостопанска техника (DSSAT v.3.5) беше използван за определяне на уязвимоста на текущите сценарии за селскостопанско управление в България. Всички преходни сценарии за изменение на климата използвани в симулаторния модел CERES прогнозират по-кратък растителен и репродуктивен сезон за израстване на царевица и зимна пшеница през 21 век. Продължителноста на редовния сезон за отглеждане на царевица е между 5 (HadCM2) и 20 (GFDL-R15) дни по-къс през 2020. Датите за пълен растеж на царевица се очакват да бъдат между 11 и 30 дни по-рано от нормалното през 2050. Зимната пшеница показа скъсяване на продължителноста на сезона за растеж през 2020, варирайки между 3 и 14 дни. Преходните сценарии за изменение на климата прогнозират, че времето за жътва на зимната пшеница ще бъде с 1-2 седмици по-рано през 2050, и с 2-3 седмици по-рано от нормалното през 2080. Намаляването на симулирания добив от царевица през следващия век е резултат най-вече на по-къс растежен период и намалени валежи. Всички преходни сценарии за 21 век, включително поправките за температура, валежи и слънчева радиация прогнозират намаление в добива на зимна пшеница в цяла България. Това намаление варира между 0 и 7% през 2020 и 2050, и между 4 и 20% през 2080. Когато директния ефект от повишаване концентрацията на въглероден двуокис бе разгледан, всички сценарии прогнозират повишаване на добива от зимна пшеница. Горски фонд: Анализът на състоянието на горската растителност през миналото десетилетие в България показва, че иглолистната горска растителност която бе широко разпространена през последните няколко десетилетия под 800 метра надморска височина – т.е. извън нормалната зона – трудно формира стабилна екосистема което се дължи на разликата между екологичните условия (главно валежите) и изискванията на иглолистните дървесни видове. Това доведе до дезинтеграция на горския фонд през последните години. Като следствие, уязвимоста на горската растителност от неблагоприятния сух климат се повишава. Ако прогнозите, че въглеродния двуокис ще нарастне 2 пъти през този век се сбъднат, екологичните условия в България рязко ще се влошат. Уязвимоста на горския фонд беше преценена с помоща на GAP модела, с който се определят динамичните показатели на специфична горска площ в зависимост от изменението на климата. Приспособяване Селско стопанство: затоплянето ще доведе до удължен растителен период и ще измести горните граници за селскостопанска продукция до 1000 метра надморска височина при подходящи терени. Това ще допринесе за:
Горски фонд: предишни проучвания допринесоха за изработването на първата национална стратегия за запазване на горите и развитие на горския фонд (1996), която се отнася за основни приоритети както и допълнителни въпроси свързани с:
Повечето от мерките в сектора на селското стопанство са в процес на приложение, като резултатите се очакват в недалечно бъдеще. ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ТРАНСФЕР НА ТЕХНОЛОГИИВъпреки че България фигурира в Приложение 1 към РКОНИК, като страна с икономика в преход България не е задължена да доставя финансови ресурси и да трансферира технологии към развиващите се страни. Страната е по-скоро приемник на финансова и техническа помощ, която пристига най-вече в рамките на механизма за съвместно изпълнение на проекти (JI). Съвместното изпълнение на проекти е удачен способ за намаляване на емисиите на ПГ в България и същевременно помага за получаване на икономическа, техническа и експертна помощ. Някои стъпки бяха предприети за повишаване на обществения интерес към възможностите и процедурите за получаване на финансова подкрепа за намаляване на емисиите на ПГ с помоща на механизма “съвместно изпълнение”. В тази връзка, през 1999 г. бяха извършени следните проучвания:
Допълнително, през 2001 г. се изпълни JI - пилотен проект в град Плевен. Република България и Кралство Холандия подписаха меморандум за разбирателство за сътрудничество в областа на намаляването на емисии на ПГ съгласно член 6 от Протокола от Киото. Сътрудничеството според подписания меморандум ще цели трансферирането на единици редуцирани емисии от порядъка на около 3 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно през периода 2008 – 2012. Решенията за трансфер ще се взимат за всеки отделен случай в съгласие с процедурите на международния търг на единици редуцирани емисии. Съгласно меморандума, на 1 юли 2000 беше създадено звено за съвместно изпълнение. Звеното за съвместно изпълнение е независима институция, помещаваща се в Изпълнителната агенция по енергийна ефективност (от 1 юни 2002 г. – в МОСВ) и контролирана от Министерството на околната среда и водите. Звеното е движеща сила в сътрудничеството с Холандия за съвместно изпълнение, и свързващо звено със Сентер Интернешънъл – холандската агенция която администрира търга за емисии. Звеното за съвместно изпълнение е също така и информационен център за съвместно изпълнение в България. Очаква се подобни меморандуми за разбирателство да бъдат подписани с Австрия и Швейцария. ПРОУЧВАНИЯ И СИСТЕМАТИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ В България са проведени редица проучвания свързани директно или индиректно с изменението на климата. Проучвателната работа е съсредоточена в Институт по енергетика и в различните институти на Българска академия на науките (БАН) като: Института по горите, Института за ядрени изследвания и ядрена енергия, Икономическия институт, Националния институт по метеорология и хидрология, както и в Селскостопанската академия. Националният координационен центер по глобални изменения координира дейностите на около 20 институти и организации включващи БАН, Изпълнителната агенция по околна среда, Националния статистически институт, Институт по енергетика, Агенцията за икономически прогнози и анализи, Университета за национално и световно стопанство, Съюза на учените и Балканския център за селско стопанство и екология. Част от тези дейности са в рамките на международни проекти. Както е посочено в Националния план за действие по изменение на климата, проучвателните дейности трябва да продължат, като за целта се подпомага прилагането на резултатите за намаляване на емисиите на ПГ. БАН, и в частност Института по Метеорология и Хидрология, е главния инициатор и изпълнител на проучвателни дейности свързани с климата. Изследователската работа в момента се отнася към следните теми в тази сфера: Tема 1: Климатичен процес и климатични системи, включително палео-климат. Tема 2: Моделиране и прогнозиране, включително глобални циркулационни модели. Tема 3: Изследване въздействието на изменението на климата. Tема 4: Социално-икономически анализ, включително анализ на въздействието от изменение на климата и възможности за реакция. Tема 5: Изследване и развитие на технологии за намаляване и приспособяване към изменението на климата. До този момент, дейностите по систематично наблюдение са предприемани отделно от политиките и мерките по изменение на климата. Тези дейности по правило са по-тясно свързани с общите задължения на страната в областа на метеорологията. ОБРАЗОВАНИЕ И ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТАДейностите в страната свързани с изменението на климата по правило са координирани от Министерството на околната среда и водите. През последната година Министерството предприе редица дейности в рамките на организирана кампания по изменението на климата, РКОНИК и Протокола от Киото. Предоставяне на информация за механизмите от Протокола, както и информиране на фирмите за процедурите по участие в съвместното изпълнение на проекти е приоритет на звеното по съвместно изпълнение. Друга институция свързана с образователни дейности по изменение на климата е Министерството на науката и образованието. То се занимава с изменение на климата в рамките на образование и професионално обучение по околна среда. Наредба 2 за учебното съдържание (18 май 2000, Държавен Вестник 48/2000) раздели учебната програма на 8 основни области, като петата от тях е “Природни науки и екология”. Тази област е заложена в основното и средно образование, професионалната подготовка, както и в извънкласната дейност. В ежедневната работа учителите и учениците използват разнообразни материали по околна среда одобрени от Министерството на образованието и науката. Важна част от дейноста по обществената информираност са и практическите упражнения и обучението. Законът за енергетика и енергийни ресурси предвижда създаване на регионални центрове по енергийна ефективност. С помоща на международни програми като ФАР, Сейв 2 и други, такива центрове са изградени или се изграждат в общините Хасково, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Перник, София, Русе и Бургас. Общинската мрежа за енергийна ефективност функционира в рамките на проекта Стратегия за намаляване на емисиите на ПГ чрез енергийна ефективност. Приключилите демонстрационите проекти дадоха добри резултати, които са направени публично достояние. Министерството на икономиката също така поддържа центрове за насърчаване на енергийната ефективност в промишленоста. Освен интереса на правителствените и общински институции по проблемите на изменението на климата, този проблем се дискутира и от неправителствени организации. През 1998 г. Младежкия Екологичен Академичен Клуб се включи в мрежата за действие по климата в Централна и Източна Европа, и започна да наблюдава официалния процесс на РКОНИК. В последно време повече НПО-ии проявяват интерст към дейности свързани с разрешаване на проблема с изменение на климата на национално ниво. 2 Също Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Climate -> Climate Change Policy Directorate -> IETM -> UNFCCC and Kyoto Protocol file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите Climate Change Policy Directorate -> Въведение и мотивация 3 Намаление на емисиите на парникови газове 7 Climate Change Policy Directorate -> Европейска комисия генерална дирекция действия по изменение на климата дирекция в – Европейски и международни въглеродни пазари Ръководен документ №2 Climate Change Policy Directorate -> І общи разпоредби Ч Climate Change Policy Directorate -> Поемане на по-амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите Изтегляне 455.43 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
