Национално съобщение по изменение на климата
Изтегляне 455.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИБългария (столица - София) е средно-голяма държава с площ 110 993.6 km2. Географското разположение на България определя климата и като принадлежащ към умерено- континенталната зона с постоянно редуване на четири сезона. В източната и южната части на страната климатът има някои средиземноморски черти обусловени от въздействието на големи водни басейни. Разнообразието на надморските височини въздейства върху температурата и валежите и предизвиква допълнително разнообразие на климата. Населението на България намалява постоянно през последните години. Социалните и икономически трудности в страната през преходния период предизвикаха отрицателен прираст на населението от 1988 г. насам. Националният статистически институт (НСИ) и Евростат прогнозират по-нататъшно намаляване на населението. Преброяването през 2001 г. показа, че в следствие на отрицателния прираст населението е достигнало 7,974 млн. (8,981 млн. през 88 г.). България е парламентарна република и спазва Конституцията приета от Великото Народно Събрание през м. юли 1991 г. Всички международни договори, които са ратифицирани в съответствие с Конституцията, се считат за част от националното законодателство. Икономическата реформа в България започна през 1991 г. с подписването на първата спогодба на България с Международния валутен фонд (МВФ). През първите четири години се поставиха основите на законовата и институционалната структура на пазарната икономика. Въпреки това, след период на икономически растеж през 1994 и 1995 г., БВП спадна през 1996 и 1997 г. През първата четвърт на 1997 г., се стигна до ново споразумение с МВФ, което доведе до въвеждането на валутен борд (м. юли 1997 г.), както и до нови строги и радикални мерки за провеждане на реформата. Няколко важни събития се случиха през периода 1998-2000 г. След въвеждането на валутния борд бе отбелязана макроикономическа стабилизация, растежът се възобнови, а инфлацията бе сведена до минимално ниво. Икономиката започна да се възстановява през 1998 г., като годината бе белязана от събития с благоприятно въздействие върху пазарните реформи, напр. тригодишното споразумение с МВФ и приемането в Съглашението за Свободна Търговия със Страните от Централна Европа (ЦЕФТА). През 1998 г. практически почти всички цени бяха либерализирани, като само цените на битовото потребление на електроенергия и топлоенергия, пощенски и телефонни услуги останаха фиксирани. България достигна финансова стабилизация при 3.5% реален ръст на БВП и 1% годишна инфлация. Политическите и икономически промени в страната бяха международно признати и подкрепени с поканата към България за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз през м. декември 1999. Преговорите стартираха през м. март 2000, като правителството прие амбициозна програма за тяхното приключване до 2007. “Хората са богатството на България” е правителствената програма приета през 2001 от новото правителство на страната начело с премиера Симеон Сакс-Кобурготски. Основният приоритет на програмата е постигането на стабилна макро-икономическа основа за устойчиво развитие и фактически ръст на икономиката. За периода 2002 – 2005 г. е планиран растеж от 5-7% който да допринесе за устойчиво развитие и по-висок жизнен стандарт на населението. Основни елементи на програмата за реформа продължават да бъдат приватизацията на оставащите държавни предприятия, либерализиране на селскостопанския и енергиен сектор, развитието на здравно-осигурителната система, реформата на пенсионната система и развитието на обществения сектор. По предварителни данни, реаленият растеж на БВП за 2001 г. е 4%, а инфлацията – 4.8%. Исторически, България е следвала политика на интензивно енергийно развитие. В същото време, енергийните ресурси на страната са много ограничени и се състоят предимно от едно по-голямо находище на нискокачествени лигнитни въглища с голямо съдържание на сяра. България е силно зависима от вносни първични енергийни носители, които съставляват над 70% от енергийните ресурси. БВП има висока енергийна интензивност, като енергоемкостта за единица продукция е около два пъти по-висока от тази в пазарните икономики, служещи като база за сравнение. Енергийният сектор в момента се преструктуира. Индустриалната политика на страната е насочена към постигането на стабилен икономически растеж, ускоряване на приватизацията и процесите на преструктуриране, индустриалното развитие, конкурентоспособността на предприятията и осигуряване на условия, стимулиращи развитието на малкия и средния бизнес. България притежава прекрасни природни условия за развитие на селското стопанство. Обработваемата земеделска земя обхваща около 4.8 милиона хектара или 43% от общата територия на страната. Благоприятният климат, почвата и националните традиции в областта на земеделието доведоха до относително добре развито растениевъдство и животновъдство. Сред основните селскостопански култури са доматите, чушките, тютюнът, гроздето, пшеницата, царевицата, бобът, картофите, слънчогледът, прасковите, зарзалите, ябълките, дините, пъпешите, орехите, лешниците и др. Овцевъдството, свиневъдството, говедовъдството, птицевъдството и пчеларството са сравнително добре развити. През 1999 г. в българската икономика имаше заети общо 3,071,913 души, като заетите в селското стопанство наброяваха 25.88% от тази цифра. Площта на горския фонд през периода 1996-2000 г. варира в сравнително стабилни граници от 3.88 до 3.91 млн. хектара. Горите обхващат между 86.6 и 86.8% от тази площ със слаба тенденция към нарастване до 3.36 – 3.40 млн. хектара. Тази тенденция е в следствие на намалените площи с гола сеч и невъзстановени гори, и намалено фактическо изкореняване. Иглолистните гори намалиха своя относителен дял през периода 1996-2000 г. от 34.8% на 32.8%. Тенденцията в разпространението на типовете гори се очаква да се запази - тази презумпция произлиза от очакваните промени в българските гори дължащи се на измененията в климата. ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В БЪЛГАРИЯРезултатите от инвентаризацията на емисиите на парникови газове представени в настоящото Национално Съобщение произлизат от използването на преработеното през 1996 Ръководство на Междуправителствения съвет по изменение на климата (МСИК) и насоките за практическо му прилагане в националната инвентаризация на парникови газове при условия на неопределеност. Прилагани са и други методи на изследване, когато това е било целесъобразно с цел да се постигнат по-добри оценки на конкретни случаи, например за емисиите на ПГ в транспортния сектор. Инвентаризацията започва с 1988 г., която е базисна година за прилагането на РКОНИК в България. Тя обхваща емисиите на основните ПГ въглероден двуокис (CO2), метан (CH4), азотен окис (N2O), газове – предшественици на ПГ (NOX, CO и NMVOCs); и серен двуокис (SO2). Емисиите от хидрофлуоровъглероди (HFCs) и перфлуоровъглероди (PFCs) бяха посочени в проучванията, които започнаха с базовата година в България за тези газове – 1995 г. Настоящото Национално съобщение представя тенденциите на емисиите. Те са преизчислени съгласно преработените през 1996 г. указания на МСИК – Таблици 1 и 2. Емисиите на въглероден двуокис се оценяват с прилагането на двата метода препоръчани в Ръководството на МСПК (подход “отгоре надолу” (референтен) и подход “отдолу нагоре”). Общите оценки на емисиите на въглероден двуокис и поглъщатели в България през 1988 г. и през периода 1990-1999 г. разпределени по сектори са дадени в Таблица 1. Изкопаемите горива преобладават в структурата на първичните енергийни източници прилагани в България. В следствие на това изгарянето на изкопаеми горива е главният източник на въглероден двуокис в страната и съставлява около 90% от общите емисии на въглероден двуокис (Фигура 1). Фигура 1, Емисии на въглероден двуокис по сектори през 1999 г. В същото време дейностите по енергийното производство и преобразуване са най-значимите източници сред дейностите, свързани с енергийното емитиране на CO2 с дял около 65-70%. Таблица 1, Общи емисии и поглътители на въглероден двуокис в България по сектори
Тенденцията за емисиите на метан в България показва постепенно намаляване. Отпадъците са основен антропогенен източник на метан, като главната част се отделя от сметищата. Вторият важен източник е добивът на въглища, както и производството и преноса на нефт и природен газ. Животновъдството в селскостопанския сектор е третия важен източник на метан. В България са идентифицирани три основни източника на емисии на двуазотен окис: земеделска земя, изгаряне на горива и производство на азотна киселина. В сравнение с инвентаризациите включени в Iто и IIто Национални Съобщения, делът на емисии на двуазотен окис сега значително е нараснал. Това се дължи на приемането на новата предложена методология за оценка на емисии на двуазотен окис от селскостопански земи в рамките на ревизираното Ръководство на IPCC. Изгарянето на горива и производството на азотна киселина са следващите по важност източници на емисии на двуазотен окис. През 2000 г. бе направен първи опит за оценка на емисии от нови газове. Консумацията на тези газове се изчислява следвайки метода Tier 1a. Само за 1995 г. трите метода – Tier 1a, Tier 1b и Tier 2 бяха приложени едновременно.Сумарните емисии на парникови газове (Таблица 2) са изчислени като са взети стойностите за глобален затоплящ потенциал (GWP ) на ПГ от IPCC, 1996. Таблица 2, Сумарни емисии на ПГ в еквивалент на въглероден двуокис (без LUCF), [Gg]
Забележка: Реалните емисии на PFC и потенциалните емисии на HFC са включени в сумите за 1995, 1998 и 1999. Тенденцията в общите емисии на парникови газове през 1998 – 1999 г. е следната: въглеродния двуокис е основен парников газ в България с дял от 57-67% от общите емисии. Метанът, който бе втория по важност парников газ в началото на периода постепенно губи значимост в сравнение с емисиите на двуазотен окис, които запазиха стабилно ниво през периода. Увеличеният дял на емисиите на двуазотен окис през 1999 се дължи на промяна в емисионния фактор за земеделски земи (изисквано в указанията на IPCC Good Practice Guidelines). Делът на новите газове в общите емисии на парникови газове в България е по-малък от 1%. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Climate -> Climate Change Policy Directorate -> IETM -> UNFCCC and Kyoto Protocol file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите Climate Change Policy Directorate -> Въведение и мотивация 3 Намаление на емисиите на парникови газове 7 Climate Change Policy Directorate -> Европейска комисия генерална дирекция действия по изменение на климата дирекция в – Европейски и международни въглеродни пазари Ръководен документ №2 Climate Change Policy Directorate -> І общи разпоредби Ч Climate Change Policy Directorate -> Поемане на по-амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите Изтегляне 455.43 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
