- На първо място, геоикономическата концепция носи белега от смяната на епохите: научното търсене е свързано с опитите да се осмисли промяната в ролята и положението на държавата в зората на новото хилядолетие. На второ място, тя отразява в определена степен тържеството на неоикономическия либерализъм, чиито идеи бяха възприети и реализирани именно в края на ХХ век. На смяна на стария идва свят, в който доминират геоикономическите интереси, а идеологическите конфликти между държавите и самоцелното използване на военна сила постепенно губят смисъл. На трето място, е налице са достатъчно потвърждения, че съществуват разнообразни „икономически светове”, много от които се намират в пределите на националните граници и чиито успех не е еднозначен.
Къде е България в геоикономическата карта на ХХІ век? - В последните 20 години правителствата, управлявали България и разнородната менажерия от партийна номенклатура, новозабогатели парвенюта, селски хитреци, докарани от Делиормана и Кърджалийско, юпита от всякакъв калибър, усетили, че далаверата е на родна почва, откровени мошеници, плачещи за раирани дрехи – самообявили се за политическа класа, направиха точно обратното. Със своите действия и бездействие, със законите и нормативните актове, писани в услуга на корпоративни и лични цели, те източиха националното богатство и създадоха паразитна прослойка от мултимилионери, при това за такива срокове, каквито не познава световната история в първоначалното натрупване на капитала.
Отраслова структура на икономиката и териториалното разположение. - За развитието и териториалното разположение на стопанските отрасли важ-но значение имат населението и трудовите ресурси на страната. Това значение се определя от неговите особености:
- – Първо, в системата природа – население – стопанство населението е ак-тивният и свързващ елемент благодарение на присъщото му действие – труда. Населението със своите трудови ресурси заема най-важното място в процеса на общественото производство. Всички материални и духовни ценности, необ-ходими за живота на човешкото общество, са дело на хората. В процеса на труда човекът се развива и усъвършенства като личност, главна производител-на сила на обществото.
- – Второ, населението оказва влияние върху производствената и територи-алната структура на стопанството и като потребител на продукцията чрез сво-ите материални и духовни потребности. Ето защо броят и съставът, характе-рът на възпроизводството оказват влияние върху размера на вътрешния пазар. На населението трябва да се гледа като на производител и потребител на ма-териални блага, което зависи от икономическото състояние на страната и от жизненото равнище. Трудовите ресурси със своята професионална подготовка и трудови навици имат значение за развитието и териториалното разположение на наукоемките отрасли. Квалификацията на хората оказва влияние върху про-изводителността на труда и качеството на произведената продукция.
Сподели с приятели: |
