По своята същност световното стопанство не е просто сбор от национални-те стопанства на отделните държави, а система от взаимно свързани разно-родни стопански субекти. Световното стопанство е една от проявите в раз-витието на икономиката икономическите системи. Появата на световното стопанство отбелязва нов етап в организирането на трите фази на възпроизвод-ство – производство, разпределение и потребление на блага. Те започват да се осъществяват върху широка основа, надхвърляща границите на държавата. Неравномерното развитие на отделни страни води до отреждането на различни роли на отделните държави и територии в световната стопанска система.
Икономическото сътрудничество води до създаването на редица междуна-родни стопански организации. С най-голямо значение сред тях е икономиче-ския и социален съвет, влизащ в структурата на конституираната през 1945 година организация на обединените нации. Групата на развитите капиталисти-чески страни включва промишлено напреднали държави и държави със средна степен на равитие.
Съвременните тенденции в развитието на световното стопанство поставят много високи изисквания към образованието и квалификацията на работната сила. Високотехнологичните отрасли се определят и като наукоемки, защото разходът на умствен труд на заетите значително превишава физическите им усилия
Геоикономическото развитие
Във всяка страна националното стопанство се формира от дейности, свързани с добива на суровини, тяхната преработка и потреблението на стоки и услуги от човешкото общество. Съвкупността от националните стопанства в света, между които съществуват икономически отношения, формира световното сто-панство.
Геоикономиката (на английски: geoeconomics) или още и новата геополитика (геополитическа икономика) е специализирана дисциплина на политическата география, която изучава икономическата мощ на държавата с оглед постигане на целите на външната си политика, както и установяването на глобална или регионална "власт" по икономически мирен начин или със стопански способи и средства.
