В периода 6-7 годишна възраст до началото на пубертета се формира чувството за компетентност

В периода 6-7 годишна възраст до началото на пубертета се формира чувството за компетентност. Колкото по-вещо се чувства детето в някоя област, толкова по-усърдно и с желание го прави. Важно чувство за изграждането на трудолюбието в човек е учителската позитивна подкрепа.
Компетентността е съвкупност от знания, умения, способности и поведение, които се формират и прилагат, за да се постигат желаните резултати. Тя се формира и усъвършенствате. чрез нея може да се компенсират дефицитите у индивида, а интелигентността се разглежда във връзка с природните дадености и заложби у личността.
Проблемът за формирането на компетентност у учениците в мултикултурна среда е актуален и значим, тъй като предполага компенсиране на пропуските в социализацията на децата и подпомага интегрирането им в новата училищна среда. В света на угрижени възрастни, които са отдадени на работата си или се стремят да подсигурят материалния бит, детето няма от кого да бъде изслушано и остава самотно в преживяванията си, не може да се ориентира в ключови понятия като доброи лошо, честно и нечестно. Като резултат - нарастват дефицитите в емоционалното общуване, които преминават в емоционално безличие. Обучението в съвременното училище не може да се провежда изолирано от преживяванията и емоциите на децата.
В този смисъл значимостта на ролята на учителя и на взаимоотношенията учител–ученик предполагат необходимостта от по-задълбочено познаване на измеренията на тези взаимоотношения, които влияят положително върху образователния процеси цялостното развитие наличността на ученика. Теоретичните разбирания на хуманистичната психология за формирането и развитието наличността работят добре в образователната среда, като модел, благодарение на който, ролята на учителя може да бъде разгледана по посока на разгръщането на потенциала на учениците.
Метод на учителите за развитие на чувството на компетентност на децата в начална и училищна възраст е насърчаване на автономността на учениците като им дават възможност за свобода на действие в учебния процеси благоприятстват връзката на учебните дейности с интересите на учениците, ограничават използването на външни награди, контроли натиск при постигането на учебните цели, а насърчават вътрешната мотивация.
Стилът на отношение, който подкрепя автономността на учениците се изразява и чрез комуникация, в която на ученика е дадено място на активен субект, учителят зачита неговата позиция, мисли, чувства и теса част от образователния дискурс. Осигуряването на пространство, в което мислите, чувствата и действията на учениците е възможно да бъдат изразени и зачетени е и своеобразно признаване на мотивационния потенциална който теса носители. Посланията на учителя са насочени към подкрепа на вътрешните мотивационни ресурси на учениците, на техните интереси и психологически нужди. В дискурса на учителя присъства стремеж да обяснява и реферира преподавания материал към практическите ползи от научаването му. Осигуряването на възможност учениците да говорят засвоите афекти, разочарования и негативни емоции позволява автентичност на комуникацията и изграждането на отношения, в които са посрещнати психологическите нужди на учениците и те могат да преживеят чувство на автономност.
Потребността от свързаност на учениците се отнася до изграждането на качествени междуличностни отношения с учителите и връстниците. Учителят откликвана тази психологическа потребност, когато има готовност да отделя време и внимание, да изразява положителни емоции при взаимодействието с учениците ида проявява цялостна ангажираност към тях.
Контролиращият стил провокира у учениците и усещане за външен локус на контрол, за оказан натиск, докато подкрепящият стил провокира вътрешен локус на контроли чувство за избор, съпроводени с положителни емоции и ангажираност.
В заключение може да се посочи, че постигането на положителни взаимоотношения учител – ученик може да повиши качеството на целия образователен процеси да бъде от полза за непосредствените участници в него. Чрез своите активни взаимодействия с учениците, учителите директно влияят върху техния социален и учебен опит. Добрите взаимоотношения учител – ученици се асоциират с повишена мотивация за учене и постижения при учениците и с нарастващо чувство за компетентност при учениците. Как учителите могат да развиват чувството за компетентност на децата в начална и училищна възраст?
Женя Шукерова Специална Педагогика Курс 2