Нагласите за предстоящите парламентарни избори в България (2013 г.) и проблемите на регионалното представителство

Възможен принос на всяко електоралногеографско изследване е прогнозирането на резултатите в регионален аспект. Един от отправните пунктове е партийно-политическата аритметика от парламентарните избори през 2009 г. Да припомним някои от количествените им параметри:

• 
  избирателната активност беше 60,2% - както обикновено, доста по-висока сравнена с президентски избори (напр., през 2006 и 2011 г.), но не и изключителна като се има предвид активността на предходните парламентарни избори – 66,0% през 2001 г. и 55,8% през 2007 г.;
  
• 
  с мажоритарен вот бяха избрани 31 народни представители – по един от всеки избирателен район, с пропорционален вот – останалите 209 народни представители;
  
• 
  в парламента влязоха 6 партии и коалиции (от 18); те общо събраха 92,12% от гласовете и съответно, участваха в разпределението на 209-те мандата.
  

Фиг. 1. Парламентарни избори – 2009. Избирателна активност по общини

Резултатът от преизчисляването на разпределението на мандатите между партиите според получените гласове от пропорционалния вот на изборите през 2009 г. е представен в табл. 2.

При пропорционалния вот бяха подадени 4226,2 хил. действителни гласове, 3,6% от които, от секции в чужбина, основно в Турция. Въпреки създалото се усещане за активизация на избирателите, този брой е най-ниския на парламентарни избори през последните две десетилетия, с изключение на изборите през 2005 г. Изборният праг от 4% от действителните гласове е малко над 169 хил. гласа.

С наближаването на поредните парламентарни избори нараства необходимостта, а и възможността, от прогнозиране на резултатите. Важен ориентир на национално ниво дават социологическите проучвания на политическите симпатии на българските избиратели. Тук се спираме на оповестените резултати от няколко проучвания на Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) през втората половина на 2012 г. Забележителното е, че те отбелязват малки колебания при по-големите или вече утвърдени партии, т.е. маркират относителна стабилност на обществено-политическите нагласи. Близки резултати показват проучванията и на други агенции. Вместо механично осредняване, като база за развитие на прогнозата приемаме данните на НЦИОМ от ноември, 2012 г. Според тях, ГЕРБ може да разчита на електоралната подкрепа на 24,5% от анкетираните, БСП – на 19%, ДПС – на 6,4%, Атака – на 3%, партиите от б. Синя коалиция – на общо 3,6% и нововъзникналата България на гражданите – на 6,2%. За другите партии биха гласували 5,1% от избирателите, а 32,2% заявяват, че няма да гласуват (News.bg от 18.12.2012 – “Над 5 партии в следващия парламент”).

Ако тези намерения, поне по отношение на пропорциите в партийната подкрепа, бъдат реализирани като изборен вот, в депутати ще могат да излъчат 6 партии и коалиции – ГЕРБ, БСП (Коалиция за България), ДПС, България на гражданите, Синята коалиция (при коалиционно явяване) и Атака (табл. 3). Те ще получат общо около 92% от гласовете, т.е. колкото и 6-те участници прескочили “бариерата” през 2009 г. Коригиращият коефициент до 100% (К₁) при заявеното неучастие е 1,47.

За прогнозиране на резултатите се предполагат редица важни условия: броят на избирателите няма да се промени до изборите през 2013 г.; действителните гласове ще съставляват същия дял от избирателите в страната и районите, т.е. избирателната активност и делът на недействителните гласове няма да се различават от тези през 2009 г.; от чужбина ще постъпи близък до вече отчетения брой гласове за отделните партии, и т.н.

Oчакваният брой действителни гласове по райони при горните хипотези е произведение от действителните гласове от 2009 г. и К₃. Прогнозните гласове за всяка от партиите във всеки един район е равен на броя на гласовете от 2009 г. умножен по К₂ и К₃. Като се отчетат и “константните” гласове от чужбина (останалите гласове от чужбина се приписват на новата формация), то на национално ниво разпределението на мандатите би било следното: ГЕРБ – 93, БСП – 72, ДПС – 27, България на гражданите (БГ)– 23, Синята коалиция (СК) – 14 и Атака – 11 мандата.

Следващите две стъпки в методиката на ЦИК разпределят и преразпределят спечелените от партиите места по избирателни райони, така, че партиите да получат определения си брой депутати, а районите да останат с толкова мандати, колкото е предвидено. Гласовете от чужбина не се отчитат. Действителните гласове за партия “х” в страната се делят на получените й мандати. След това действителните гласове получени от “х” се разделят на полученото число. Партията получава толкова мандати в избирателния район, колкото е цялата част от частното. Оставащите мандати до предварително определения брой се допълват в тези райони, в които дробния остатък е най-голям.

В случая, десет от избирателните райони имат броят на мандатите равен на предварително определения. Те не участват в по-нататъшно преразпределение. В останалите райони се стига до изравняване чрез трета стъпка от изчислителната процедура. От участниците се изваждат или добавят мандати (не гласове!), според избирателната им тежест (действителни гласове/мандати) с което завършва определянето на мандатите по райони.

Закон за избиране на народни представители, ДВ., бр. 37/13 апр. 2001.

Изборен кодекс, ДВ., бр.9/28 ян. 2011.

Методика за определяне на резултатите от гласуването за народни представители, ДВ., бр. 34/8 май 2009.

Портал за избори в република България (http://portal.cik.bg/) - Резултати от избори за Народни представители 2009.

Русев, М., П. Владимирова, Електорална география на България, С., 2010.