Централните персонажи и представи на текста са познати от поезията на Смирненски. Изобщо, характерно за този автор е, че въпреки жанровото многообразие на творчеството си и въпреки абстрактните образи, с които го изпълва, той следва много плътно собствените си модели. Юношата, Дяволът, бедните братя, тълпите, старецът и детето са все устойчиви, разпознаваеми негови персонажи.
8. Герои
Герои на разказа са юношата (момъкът) и Дяволът – събирателни образи в творчеството на Смирненски. Юношата е негов устойчив символ на дръзновената младост, готова да преобърне света в името на един по-добър обществен ред. Дяволът при този поет символизира коварното изкушение на злото в социален план: в случая той подвежда бореца за социална справедливост да се откаже от каузата си.
8. Герои
Каква е съдбата на юношата в този текст на Смирненски? Очертайте отделните стъпки в развитието на героя и обобщете тяхното значение, като правите асоциации и с историческия контекст на творбата.
8. Герои
Момъкът не е само пасивна жертва. Всъщност още в началото на творбата символично са намекнати двете му възможности – той е изправен между две контрастни визии: стълбата от „бял мрамор с розови жилки“ и „сивите тълпи на мизерията“. Така са загатнати и двете му потенциално заложени същности: непримиримостта към неправдата, от една страна, и амбицията да изкачи стълбата, от друга. Те първоначално работят в синхрон. Амбицията за изкачване съвпада с нравствено положителната мотивация: юношата иска да се изкачи не заради себе си, а за да помогне на своите братя „с лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици“. Събитията обаче вземат друг обрат. И в тази точка Смирненски много ясно отразява така познатата противоречива ситуация на индивида, посветен на каузата на общността. А тя е противоречива, защото посвещаването на обществени каузи най-често е съпроводено и от лидерски стремеж, който трудно може да се отдели от егоистичното желание за самоизява. Така безкористният пламенен юноша от началото все повече се превръща в самоосъществяващ се „катерач“ по стълбата на общественото благополучие.
