Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
| Чл. 124, ал. 2, ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Първа хипотеза “ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия ..., с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие”: За да се приложи този състав са абсолютно необходими кумулативно следните изисквания: Деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение. Това състояние се нарича още състояние на физиологичен афект и се характеризира с намалени волеви задръжки. Деецът остава вменяем и затова носи наказателна отговорност, но има намаление в чисто количествен аспект на волевите задръжки; В това състояние той първо взема решението за нанасяне на телесна повреда и плюс това го изпълнява в това състояние на силно раздразнение. Не може да се каже, че това състояние трае час или два, но във всички случаи не повече от няколко часа, в който период деецът взема решение, нанася телесната повреда и причинява смъртта. Затова тук се говори за т.нар. “внезапен умисъл”, който противостои на предварителния умисъл, когато между решението и изпълнението има време; Това състояние трябва да е предизвикато от пострадалия; Пострадалият е предизвикал това състояние с тежко противозаконно действие срещу убиеца или неговите близки При наличието на всички тези условия се прилага чл. 124, ал. 2 от НК. Втора хипеза “с насилие”, т.е. при превишаване пределите на неизбежната отбрана: За да се приложи тази хипотеза на чл. 124, ал. 2 не е било необходимо деецът да умъртвява нападателя за пресичене нападението. Тъй като по отношение на телесната повреда деецът е действал с пряк умисъл следователно трябва да е съзнавал, че превишава пределите и въпреки това го прави. Следователно явното несъответствие между характера и опасността от нападението и осъществената защита следва да се преценява само с оглед степента на засягане на здравето на пострадалия, не и с оглед настъпилата смърт. Трето за чл. 124 може да се говори тогава, когато убийството е извършено по време на нападението, по точно умъртвяващото въздействие е нанесено по време на нападението. След прекратяване на нападението няма неизбежна отбрана и следователно за превишаване пределите на неизбежната отбрана не може да се говори. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|