От обективна страна: Първа хипотеза “продължително разстройство на съзнанието”: По см. на Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС, съзнанието на личността е разстроено, когато в психическата дейност на увредения са настъпили такива съществени изменения, които го правят социално непригоден поради дълбоко нарушаване на неговите интелектуални или волеви възможности.
За да бъде квалифицирано престъплението като тежка телесна повреда не е необходимо увреждането да бъде постоянно или за цял живот. Разстройството на съзнанието е продължително, когато обхваща дълъг период от време /поне 30 дни/. При продължителното разстройство на съзнанието достатъчен е обективният извод, че състоянието ще продължи с години, без сигурна благоприятна прогноза.
Втората хипеза “постоянна слепота с едното или с двете очи”: Тази хипотеза квалифицира като телесна повреда причиняването на постоянна слепота с едното око или пълна загуба на сетивната функция. Съгласно Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС, слепота е налице, когато увреденият престане да възприема и да разпознава заобикалящата го среда с едното или двете очи от най-близко разстояние, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане на светлинни дразнения. Състоянието на слепота с едното или с двете очи трябва да е постоянно. Това изискване е налице, когато загубата на зрителната функция е от такъв характер, че тя не може да се възстанови. Подобренията, които настъпват във времето или в резултат на лечението, не се вземат предвид при квалификацията на деянието.
Трета хипотеза “постоянна глухота”: По см. на Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС, под глухота следва да се разбира загубата на слуховата способност на увреденото лице. Тя е налице, когато увреденият не е в състояние да възприеме от съвсем близко разстояние обикновени звукови сигнали и говор. Глухотата трябва да е постоянна. Това означава, че повредата на слуховата функция трябва да е непоправима за цял живот. За да има тежка телесна повреда загубата на слуха трябва да е и на двете уши, а не само на едното.
