Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- От субективна страна
- Масов терор по чл. 96, ал. 3 и чл. 97 от НК. Чл. 96. (3)
- Изпълнителното деяние
- “тури опасен за живота или здравето предмет”
| Изпълнително деяние:
по чл. 96, ал. 1 - “лиши от живот”, т.е. престъплението е довършено с настъпването на смъртта. По ал. 2 – реално “причини тежка телесна повреда” без да иска смъртта /ако иска смъртта отиваме на чл. 96, ал. 1 опит за убийство/, а за да има опит по ал. 2 – трябва да иска да причини тежка телесна повреда, пък макар и да не е причинил никаква повреда. На следващо място без значение са начините и средствата с които е действал деецът. От субективна страна – пряк умисъл /в момента на извършване на деянието да е имал в съзнанието си представа за всички обективни признаци на състава/ плюс специална политическа цел “да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения”. Масов терор по чл. 96, ал. 3 и чл. 97 от НК. Чл. 96. (3) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица... За разлика от индивидуалния терор, пострадалият е обикновен гражданин без да се изискват някакви специални негови качества. Специфичното е, че посегателството се извършва чрез общо опасно деяние – това деяние, което на първо място създава опасност да бъдат засегнати различни видове права и интереси и на следващо място на един широк и предварително неопределен кръг лица, които могат да бъдат пострадали. В разпоредбата на чл. 96, ал. 3 примерно са посочени тези общо опасни деяния. Изпълнителното деяние по чл. 96, ал. 3 – “причи на смърт” дори и на едно лице, с което престъплението е довършено. От субективна страна - пряк умисъл плюс политическата цел да се засегне властта. Тази политическа цел е изключително важен конструктивен елемент особено при индивидуалния терор – престъплението е политически мотивирано, а не поради някакви лични мотиви към министър например. Другата хипотеза на масов терор се съдържа в чл. 97 от НК, който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350. Отно става въпрос за общо опасно деяние, но не какво и да е, а такова, което е визирано в разпоредбата на чл. 349 или 350 от НК, т.е. чл. 97 е класическа препращаща разпоредба. Чл. 349 Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене... Първа форма на изпълнителното деяние “тури опасен за живота или здравето предмет” във водоизточник, от който се черпи 1. вода за пиене и който 2. е предназначен за общо ползване. Престъплението по чл. 97, вр. 349 е формално на просто извършено и е довършено със самото поставяне на предмета. Втората форма на изпълнителното деяние на чл. 97 вр. чл. 350 от НК, който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета – изготвяне или поставянето в обръщение вкл. със самото предлагане за проба на храни или питиета, в които попадат вещества опасни за живота и здравето и са предназначени за общо ползване. Престъплението е на просто извършване, т.е. довършено е със самото изготвяне на храната и питиетата или със самото предлагане за продан. Изключително важна е субективната страна на чл. 97 от НК, а именно: 1. престъпленията по чл. 97 от НК е винаги и само умишлено престъпление с пряк умисъл, докато тези против народното здраве по чл. 349 и сл. от НК се наказват и по непредпазливост, а не само когато са извършени умишлено /изрично чл. 351 от НК/. Второ от субективна страна престъпленията по чл. 97 от НК се характеризира с политическа цел, каквата не се преследва по чл. 349-350 от НК. Ето защо чл. 97 е поглъщаща разпоредба и изключва приложението на чл. 349-350 от НК и нямаме съвкупност от престъпления. Извършеното се квалифицира само по чл. 97 от НК, когато има пряк умисъл и политическа цел. Чл. 97 е специална по отношение на чл. 96, ал. 3, защото в последната се говори за общо опасно деяние, каквото и да е, докато по чл. 97 изрично са посочени такива общо опасни деяния, които са визирани в чл. 349-350 от НК. Ето защо като специална разпоредба изключва приложението на чл. 96, ал. 3 от НК. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|