Четвърта хипотеза “на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност”. Пета хипотеза “счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето”:Счупването на челюст е самостоятелен признак на деянието, без да е необходимо да се съпътства от избиване на зъби. Това увреждане може да бъде само временно. Под "избиване на зъби", без които се затруднява дъвченето или говоренето, се разбира такова увреждане, което обхваща алтернативно загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което неминуемо води до отпадането им. Деянието е съставомерно и при избиване само на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Избиването на млечни зъби на деца, без които се затруднява дъвченето или говоренето, е средна телесна повреда по смисъла на закона. Не е такава повреда избиването на изкуствени зъби, а също на неизличимо болни, които и преди това не са изпълнявали функцията по дъвчене и говорене.
Шеста хипотеза “обезобразяване на лицето или на други части от тялото”: Обезобразяването е такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека.. Такива изменения на лицето, които водят до неприятни усещания както за пострадалия, така и за други – дълбоки порезни рани, загуба на външното ухо, изкривяване на носа и др. Краткотрайните загрозявания не съставляват средна телесна повреда
Седма хипотеза “разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина” /общия критерий/: Постоянното разстройство на здравето /общото с тежката телесна повреда/, неопасно за живота /разликата с тежката телесна повреда/, е увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените му сили или способността на организма му да се противопостави на заболявания. Общото разстройство на здравето трябва да бъде непрекъснато и в никой период да не създава опасност за живота на увредения. Сътресението на мозъка съставлява средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота. Такава опасност е налице, когато увреденият в резултат на сътресение на мозъка изпадне в безсъзнание /кома/, макар и кратковременно. Тук не става дума за комоцио, т.нар. сътресение на мозъка или контузия на мозъка без загуба на съзнание, което се третира като лека телесна повреда. Или другият критерий – разстройство на здравето, временно /разлика с тежката телесна повреда/, но опасно за живота. Тук се включват остра загуба на кръв, което само по себе е състояние опасно за живота макар и временно.
Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина, са признак от състава на средната телесна повреда само когато е създаден контакт на тези кухини с външната среда.
