Наказателно право
Чл. 206, ал. 4 от НК, обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- 14. Измама. Изнудване. Състави.
| Чл. 206, ал. 4 от НК, обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Двата признака трябва да са кумулативно дадени. Обсебването ще бъде в особено големи размери, когато стойността на присвоеното имущество надвишава 140 пъти установената за страната минимална работна заплата, ако друго не е предвидено в зкона. По см. на чл. 93, т. 8 от НК, особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Леконаказуеми състави са предвиден в маловажен случай /чл. 206, ал. 5 от НК/ и ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд /чл. 206, ал. 6 от НК/. 14. Измама. Изнудване. Състави. Раздел ІV “Измама” – чл. 209-213; Раздел V “Изнудване” – чл. 213а-чл. 214а. При тези престъпления деецът преди престъплението няма владението върху вещта, последната се намира в чуждо за него владение и по това прилича на кражбата и грабежа и се различават по длъжностното присвояване и обсебването. Специфично е тук и това, че предметът на измамата и изнудването е не само движимо, но и недвижимо имущество, за разлика от кражба, грабеж, присвояване и обсебване. Единственото изключение за недвижимите вещи като предмет на престъпление се отнася за документната измапа чл. 212, която има за предмет само движима вещ. При тези престъпления има специфичен, усложнен специфичен признак, който преминава през няколко фази: Първа фаза: престъпно мотивиране или склоняване на другиго да извърши действия на имуществено разпореждане с вещта, предмет на престъплението. Деецът е този, който склонява или мотивира другия към имущественото разпореждане и в това се изразява престъпната дейност и с това се изчерпва престъпната дейност. От тук нататък престъпния механизъм се развива самостоятелно без да участва деецът. Втори етап на престъпния процес е самото действие на имуществено разпореждане – сключване на сделки, парични преводи, предаване на материални ценности и др. Действието на имущствено разпореждане се извършва не от дееца, а от мотивираното от него лице. Трети етап – настъпване на имотната вреда било за противоправно мотивираното лице, било за другиго от чието име и за чиято сметка работи измаменото, респ. изнуденото лице. тази имотна вреда се причинява пряко от заблуденото лице, а не от дееца. Тези престъпления са типични резултатни престъпления и са довършени в момента на настъпване на имуществената вреда. От тук ще бъдем в стадия на опита в стадия на мотивирене, което се е оказало безуспешно. В стадий на опит успешно противоправно мотивиране, но все още не е извършено действието на имуществено разпореждане. Единствено изключение на чл. 213а, при който не се изисква за довършване на престъплението настъпване на имуществена вреда. Горното е общото между измамата и изнудването. Принципна разлика между тях: в начина на противоправното мотивирине. При измамата мотивацията се основава на заблуждаването на мотивираното лице, докато при изнудването – мотивацията се осъществява чрез упражняване на физическа сила или заплашване. Обект на престъпленията по раздел ІV, гл. V на Особената част на НК са обществените отношения, осигуряващи упражняването на правото на собственост, вкл. правото на свободно разпореждане с дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение. Системата на престъплението измама включва: Чл. 209-211 – обикновена измама; Чл. 212 – документна измама Чл. 212а – компютърна измама; Чл. 213 – застрахователна измама. Основният състав на обикновената измама е даден в чл. 209, ал. 1 от НК, според който измама е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини неми или другиму имотна вреда, или когато със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда – ал. 2 на чл. 209 от НК /особен състав от една стнрана основен състав, но от друга е по-леко наказуем от ал. 1/. Субект на измамата е всяко наказателноотговорно лице, което не владее вещта. Законът не предвижда особени качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|