Наказателно право
Изтегляне 0.89 Mb.
|
Свързани:
162637256138562
- Навигация на страницата:
- 21. Престъпления по служба.
| Изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 276 от НК се състои в подправяне или пускане в обръщение на подправени удостоверителни знаци. Подправката засяга истинността на документа относно неговия произход. Както и при подправката на официален документ налице е едно неистинско волеизявление с оглед на компетентното длъжностно лице, което и би трябвало да издаде или изготви знакът с такова съдържание, което явствува от неговия външен вид. Подправката може да се изрази или в изготвяне изцяло на удостоверителния знак или в преправяне съдържанието на вече наличен знак. Технически могат да се използват най-различни способи обусловени от естеството на самия знак. Знакът в такъв вид не е изготвен от компетентния орган, който е оправомощен да издава такива знаци. При втората хипотеза – изменението засяга някои от съществените елементи на този удостоверителен знак, но по начин като че ли знакът от самото начало е изготвен в този му вид. Деянието е довършено с довършване на подправката, независимо от по-нататъшната употреба на този знак.
Вторият вид изпълнително деяние по първата алиния е пускането в обръщение на такива подправени знаци. Пускането в обръщение предполага по-голямо количество на тези знаци и тяхното предназначение да бъде да се ползуват от повече лица. Единичните случаи няма да попаднат под разпоредбите на тази хипотеза. Няма да попаднат и случаите, когато знакът се ползува лично от този, който е извършил подправката, също и когато такъв знак, подправен от другиго, се употребява лично от лицето, тъй като тогава ще се изправим пред хипотезата на втората алинея. Деянието е умишлено – субектът трябва да съзнава, че извършва съответната подправка на знак, който може да бъде изготвен само от компетентен държавен орган. Изисква се в другите случаи съзнателно ползуване от такъв подправен знак. Третата алинея предвижда отнемане, унищожаване или скриване на удостоверителни знаци. Това е всъщност едно премахване на съответните знаци, довеждането им до невъзможност да бъдат използувани. В този състав има ограничение за знаците, към които може да се осъществи това поведение, а именно такива предназначени за установяване, отчитане или плащане на стойности. Квалификацията по този състав ще бъде налице, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Евентуално би могло чрез съответното използуване да се прикрие друго престъпление – напр. присвояване чрез смяна на знаци за благородни метали и т.н. За да бъде обаче предмет на престъпление против собствеността тези удостоверителни знаци сами по себе си трябва да притежават конкретна стойност, а не само да дават възможност на притежателя, чрез тяхното представяне да получи обществено имущество. Четвъртата алинея визира изготвянето без надлежно разрешение на печат на държавна или обществена организация. Това е един вид подправка на удостоверителен знак, като се има предвид самия предмет – печат. Петата алинея има предвид отнемането на такъв печат с цел да се ползува противозаконно. Печатът е действителен, но лицето има намерение да го употребява в случаите, когато би се наложило това. Не се изисква действителното постигане на целта. Субект на престъплението може да бъде всяко лице. Не е изключено то да бъде и длъжностно, но в тези случаи не трябва да се касае до нарушаване на служебните задължения или превишаване на власт, а до действие, което излиза изобщо извън неговата компетентност. Под особена закрила на НК са и паметниците на културата. Те са общонационално достояние и показват традициите и приноса на нацията в общокултурната съкровищница. Под особена закрила са също така и определени природни обекти и архивни материали. Така че защитени са: 1. паметниците на културата; 2. природни обекти поставени под особена защита; 3. архивни материали, влизащи в държавния архив. Изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 278 от НК се изразява в унищожаване, разрушаване или повреждане на паметник на културата или архивен материал. Унищожаването и разрушаването представляват различни степени на засягане субстанцията на вещта. И в двата случая вещта не може повече да изпълнява съответната роля. Повреждането засяга целостта на вещта, без тя да е загубила първоначалния си вид. Повреждането може да бъде изразено в различни степени, но така, че да не е загубил съответния обект вида си, т.е. да не се касае до неговото разрушаване. Така ще се квалифицира извършеното, ако не съставлява по-тежко престъпление. Ал. 2 на чл. 278 от НК визира отговорност на дължностно лице, което даде съответното разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата. Не е достатъчно субектът да се длъжностно лице. то трябва да може да осъществи разпоредителни действия по отношение на паметници на културата. Това разрешение трябва да е дадено в нарушение на закона. Може да се касае за законови разпоредби, които поставят под закрила тези паметници или реда за отмяна на решенията за обявяването им за такива или за начините, по които могат да бъдат видоизменени. По ал. 3 престъплението е изнасяне извън границата на страната без надлежно разрешение на вещ, представляваща паметник на културата и архивен материал, включен в държавния архив. Престъплението е довършено с изснасянето на съответния предмет извън границата на страната. Ако лицето бъде заловено на самия граничен пункт или при опит за преминаване на границата, извършеното ще се квалифицира като опит. При това се изисква това изнасяне да е направено без надлежно разрешение. Възможно е изобщо да липсва такова разрешение или то да не е дадено от компетентен орган. Ал. 4 зясага случаите на отчуждаване на такава вещ. Изисква се: 1. да се касае за вещ надлежно обявена за паметник на културата; 2. да липсва надлежно разрешение за отчуждаването й; 3. лицето да знае или да предполага, че тя може да бъде изнесена в чужбина. Ал. 5 предвижда квалифицирани състави в особено тежки случаи, като отговорността е дефиренцирана в зависимост от това по коя алинея е квалифицирано престъплението. Дали деянието представлява особено тежък случай следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК, а именно престъпната дейност ще е особено тежък случай, когато извършеното с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Инкриминирани са и незаконните действия на иманяри /чл. 278а от НК/. Престъпното деяние се заключава в несъобщаване на властите за открити паметници на културата или ценна историческа находка. Съобщаването трябва да бъде направено в двуседмичен срок. След изтичането му извършеното е престъпление. Чл. 278б третира извършването на археологически разкопки и др. проучвания чрез използване на технически средства. Конститутивен признак на състава е липсата на надлежно разрешение. Субект може да бъде всеки, бил той иманяр или специалист, но извършването на съответни проучвания предполага спазване на определени нормативни изисквания, определени технологии и др. Специален състав е въведен за защита на природен обект – чл. 278в, който унищожава или повреди закрилян природен обект... За маловажни нарушения извършителят се наказва като за административно нарушение /ал. 2/. Квалифицираният случай, предвиден в ал. 3, визира унищожаване или повреждане или повреда на изключително ценни единични и невъзстановими земни оразувания, диви животни, птици, растения и др., обявени за уникални. Предвиден е и леко наказуем случай, ако деянието е извършено по непредпазливост. По първата алинея предмет е всеки “защитен природен обект” – следователно трябва да съществува някаква нормативна разпоредба, която да поставя тези обекти под защита. По ал. 3 обаче той трябва да бъде обявен и за “уникален” и това трябва да е известно на извършителя. Освен това трябва да се касае за земни образувания, диви животни, птици, растения. Това изброяване е примерно. Деянието се извършва умишлено, тъй като изрично е визирана отговорност при осъществяване на деянието по непредпазливост. На следващо място инкриминирано е нарушаването на установения ред за преминаване на граници, влизане в страната или излизането от нея. НК установява няколко състава в тази насока. Основният състав по чл. 279 от НК включва следните елементи: 1. Който влезе или излезе през границата на страната; 2. Без разрешение на надлежните органи на властта; 3. Или макар и с разрешение, но не през определените за това места. Субект на престъплението може да бъде всяко лице, независимо от неговото гражданство. Престъпление е както влизането, така и излизането, независимо от конкретните цели, които е преследвал дееца. Престъплението е довършено със самия факт на влизане или излизане, т.е. да е преминал граничната линия. Преминаването трябва да бъде осъществено без съответното разрешение или макар и с разрешение, но не през определените за това места. Наказуеми са както опитът, така и приготовлението към престъплението. Не се наказва лице, което влезе в страната, за да се ползува от право на убежище, съгласно Конституцията. Следователно трябва да се касае за чужденец, който преминава границата без разрешение, но за да търси убежище, каквото Конституцията разрешава. Следователно едно от условията за отпадане на наказуемостта е лицето да има право на убежище. 21. Престъпления по служба. Престъпленията по служба са вторият раздел от Особената част на НК – “Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации”. Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|