Запознаване с литературните източници

Библиотечният фонд съдържа два основни вида носители на научна информация – първични и вторични.

 Първичните документи са носители на научна информация представени в следните видове издания:

• 
  книги – монографии, сборници, учебници, тематични брошури, методически ръководства, наръчници и др.
  
• 
  непубликувани документи – дисертации, дипломни работи, мениджърски проекти, научноизследователски разработки и др.
  
• 
  периодика – списания, вестници, закони, други нормативни документи.
  

Основните моменти в тази дейност са изграждането на рационална техника на четене и водене на бележки за интересуващите ни въпроси.

Ä Техниката на четене зависи от етапа на запознаване с дадената книга и от конкретните ни интереси към нейното съдържание.

П ъ р в и я т е т а п е свързан с предварителното запознаване с книгата за добиване на обща представа за структурата и съдържанието й,от което се прави извода необходимо ли е въобще да и се отдели някакво внимание.

Ä Какво е необходимо да се прегледа?: Наименование, автор, издателство, година на издаване,анотация, съдържание, предговор, въведение, коментари, указатели и списък на ползваната литература. От степента на интереса, който представлява за нас, зависи изборът на начин за четене и водене на бележки през следващите етапи. Вторият и третият етап са свързани с беглото или задълбочено вникване в съдържанието на книгата или интересуващият ни източник.

Ä Беглото преглеждане на книгата се прилага, когато предварителното запознаване с нея не е достатъчно за да се определи доколко тя е полезна за случая, т. е. това е бързо "разузнавателно" четене за вникване в книгата доколко има стари или нови сведения по интересуващите ни проблеми. Този начин на четене в практиката е получил жаргонното наименование "четене по диагоналната система".

Ä Задълбочено и обстойно четене се прилага през третия етап, за смислово усвояване на текста, който удовлетворява нашето научно търсене. В случая четенето е съпроводено и с детайлен анализ за същността на явлението което се разглежда. Препоръчително е да се водят писмени бележки, а ако книгата е наша собственост, да се подчертават с различни цветове или графически символи интересуващите ни пасажи от мисли, понятия и отделни думи. В специализираната научна литература се срещат много непознати понятия и термини, които трябва своевременно да се уточняват с помощта на справочници, речници, енциклопедии и др.

Още при първото задълбочено прочитане трябва да се водят бележки по някакъв начин, относно нашите мисли в критично-творческо отношение за прочетеното, тъй като те се явяват в резултат на определени асоциации в момента и при други условия могат да не възникнат. В началото е важно да си изградим навик за водене на бележки при всякакви условия и да си изградим система за бързо и точно записване, ползвайки всякакъв вид съкращения на думи и условни знаци.

Ä Освен системата за скоростно записване, необходимо е да се изгради и система за логическо структуриране съдържанието на прочетения текст чрез съподчинено степенуване на заглавията, извеждане на ключови думи (т.нар. думи дискриптори), систематизиране на интересуващите ни въпроси по взаимна обвързаност, в хронологичен план или друга логическа групировка.

Например, ако въпросите които ни интересуват са свързани с приложението на техническите средства за измерване /ТСИ/ в различните методи на спортна тренировка, бележките които ще си водим при обстойното изучаване на литературните източници могат да бъдат групирани по следната условна схема:

1.1. - равномерен

1. - Методи- 1.2. - интервално-променлив

ТРЕНИРОВКА - 1.3. - повторен

1.4. - други

2. – ТСИ - 2.1. - пулсомер РЕ 3000

2.2. - темполидер MG/KK

2.3. - фотометрична система

2.4. – видео система

2.5. - други,

след което за тези девет в нашия пример поделения,бележките се систематизират в 20 възможни комбинации (а-2.1/1.1; б-2.1/1.2; в-2.1/1.3; г-2.1/1.4; д-2.2/1.1; и т.н. до група бележки с условно обозначение 2.5/1.4.).

Този подход е рационален особено при изучаване на различни източници, тъй като при предварително определяне на интересуващите ни конкретни въпроси (комбинациите между поделенията) и прилагане на този подход, систематизирането на информацията става едновременно с изучаването на литературните източници.

За ефективната технология от значение е и въпроса, върху какъв носител ще се записва информацията: запис в тетрадка-бележник, в отделно картонче, фото или директно копиране, запис на магнитен носител - чрез диктофон или внасяне в компютър. Класическият способ - запис върху хартиен носител, е достъпен за всички и може да се прилага навсякъде. При него е препоръчително да се ползва картотечната форма , при която върху отделни картончета се водят бележки за всяка отделна тематична единица. Това дава възможност бързо да се систематизират и при желание отново да се прегрупират много бързо по друг признак тези картончета, което ускорява значително работата в следващите етапи. При водене на бележки в тетрадка, препоръчително е да се работи с индиго, т.е. да разполагаме с два екземпляра. Това би ни позволило от втория екземпляр, чрез разрязване и разкрояване, да систематизираме в определен порядък различни варианти на литературния обзор. Този способ изисква да се пише само от едната страна на листовете.

Според условията и целта на четенето на дадена литература воденето на бележки може да се групира в две разновидности - когато не се прави и когато се прави анализ на текста.

Ä Списък (опис) на страници, на които се намира информация по интересуваща ни тема или въпрос. В случая освен страницата, в картичката е желателно да се запише и абзаца или поредността на редът в който се намира това което ни интересува. Отделен списък се прави и за страниците от които ще трябва да се фотографира, ксерокопира или пречертава отделен текст, таблица, схема, фигура и т.н.

Ä Бележки върху полето на книгата. Този способ е коректно да се прилага само когато се ползват материали от личната библиотека. Използват се подчертавания с линии, символи, цифри и други според лично разработената система.

Ä Вмъкване на чисти листа между страниците на книгата. Върху тези листа се правят отметки на нивото на даден ред или абзац, които представляват интерес за нас. Върху чистите листа може да се посочи с номер или символ за каква тематична единица се отнася този текст, както и номера на страницата в дадената книга. След това при систематизиране на тематичната единица, при оформянето на литературния обзор, тези листчета се групират и чрез тях се отива директно в оригиналния текст на книгата.

Ä Поставяне на ленти с надписи за дадени раздели, глави, теми, понятия,таблици, схеми и др. Това облекчава бързото намиране на нужната информация в дадена книга, без да е необходимо да се пише върху нея.

При много от посочените способи за събиране на информация, без да е необходимо тя да се преработва аналитично, се прилага допълнителна технология, която облекчава съвместното им приложение. За целта, след като се уточни структурата на тематичните единици, за които ще се събира информация, разработва се таблица - списък, в квадратите на която се нанасят само цифри, дешифрирането на които определя точно книгата, страницата и редът, в който има желаната информация.