Направление методология на научното изследване и спортна метрология

 Критическата литература се цитира само, ако чрез нейния авторитет се потвърждава нашето твърдение.

 Цитатът предполага, че споделя идеята на автора, освен ако не е предшестван или следван от критически бележки.

 Трябва да е ясно кой е авторът на всеки един цитат и кое е изданието, било то печатно или в ръкопис. Начин за представяне:

 с посочване в бележка, особено когато е за пръв път;

 с името на автора и година на публикуване, поставени в скоби след цитата;

 с най-обикновени скоби, съдържащи номера на страницата, когато цялата глава или цялата тема е върху един труд на един автор, вече цитиран преди това.

 Цитатите от основни извори е желателно да правите според критичните им издания, или според смятания за най-достоверен текст, а не според някое джобно издание.

 Когато пишете върху чужд автор, цитатите трябва да бъдат на езика, на който е писал. Полезно е да поставите в скоби, или в бележка и превода.

 Препращането към автора и произведението му трябва да бъде ясно.

 Когато даден цитат не превишава два-три реда, може да го поставите в двойни кавички в рамките на абзаца. При по-дълъг абзац, желателно е да го поставите по-навътре от новия ред.

 Цитатите трябва да бъдат верни. След написването на дипломната работа, сравнете ги с оригинала. Не трябва да изпускате части от текста на цитата без да го отбелязвате. Изпускането се означава посредством употребата на три точки там, където е пропуснатата част. Не трябва да вмъквате коментари, пояснения и уточнения в текста на цитата, без да използвате квадратни или ъглови скоби. Трябва да отбелязвате и подчертаванията, ако са ваши, а не на автора.

 При допуснати очевидни грешки от цитирания автор, било стилови, било фактологически, вие не трябва да поправяте допуснатите грешки, а да ги обозначавате с квадратни скоби, например [sik] след грешката.

 Да цитирате е като да представяте доказателства в съдебен процес. Винаги трябва да сте в състояние да осигурите свидетели и да докажете, че може да им се вярва. Поради това позоваването трябва да бъде пунктуално точно (не се цитира, без да се упомене книгата и страницата) и трябва всички да могат да го проверят.

 При съставянето на фишовете на прочетени трудове, вие сте преразказали най-важното, т.е. направили сте “парафраза” и сте повторили със свои думи мисълта на автора. При дословно преписване на цели пасажи, вие трябва да ги поставите в кавички като цитат. При писането в последствие вие трябва да сте сигурни, че това на което се позовавате наистина е парафраза, а не цитат без кавички, в противен случай плагиатствате. Плагиатството се наказва със закон.

 Не се позовавайте на литература, когато пишете за общоизвестни неща.

 Не преписвайте на даден автор идея, която той предава като чужда.

 Не добавяйте и не отстранявайте бележки само за да си оправите номерацията.

 Има начини, при които едновременно да цитирате от втора ръка и да спазите нормите на научна коректност.

 Винаги давайте точна информация върху критичните издания, преработки и други подобни.

 Внимавайте, когато цитирате античен извор от чуждестранен текст.

 Внимавайте с цифрите в английските издания. Запетайката отделя хилядите, а точката отделя десетичната част на числата.