Направление “творчество”

Иска ми се животът в нея да бъде еднакъв за всички. Да няма бедни и богати. За всички да има работа и да са добре заплатени, за да могат да се справят с ежедневните нужди.

Да не се налага българите да напускат родния дом, род-ния град и да отиват да търсяят работа в други страни.

Благото на децата да стане първа грижа за всеки, за да няма деца, на които да се налага да просят и крадат, поня-кога и да убиват, да не ходят на училище, защото трябва да помагат за прехраната на семейството си.

Задължение на всеки гражданин на България да бъде с поведението и действията си да заслужи уважението и честта й. Да не позволява на никого да петни името на България.

Стоян АТАНАСОВ

ЕВРОПА ПРЕЗ ДЕТСКИТЕ ОЧИ
Kогато България влезе в Европейския съюз ми се иска моето градче отново да стане такова, каквото е било, когато мама и татко са били деца – красиво, чисто, приветливо и многолюдно. Да има повече детски кътове, където ние – децата - ще можем да си почива-ме и играем. Кътове, които всички ще пазят и няма да унищожават.

Иска ми се и за учениците от пети до дванадесети клас да има безплатни учебници. Но най – голямото ми желание е за всички хора, в това число и моята майка, да имат ра-бота, не да стоят вкъщи и да се чудят как да се грижат за семействата си или къде да отидат да работят.

Надеждата ми е, че наистина нещо ще се промени и то така, че и хората да се променят – да станат по – добри, да се обичат повече и никой да не се страхува, че ще се случи нещо лошо на него или на някой член на семейството му.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Елеонора ДАНИЕЛОВА

ГРАДЪТ НА МОИТЕ МЕЧТИ
Градът на моите мечти е на място, където няма зима, пролет и есен, а само лято, но не в пустинята. Хората там са дружелюбни и помагат на всички в беда, без значение от каква народност са – всички са единни. Там има само мир и любов. Не се краде, убива и руши. Затова в полицията няма нито един престъпник, дори няма и полиция.

Има много увеселителни паркове, детски градини, учили-ща, заведения, магазини, занаятчийски работилници, прос-торни жилищни сгради.

В този град няма скитници – просяци, бедни хора и без-домни деца. Навсякъде има много зеленина и цветя. По пъти-щата има светофари, за да не стават катастрофи.

Дано има много такива градове в бъдещето, за да няма бедни и нещастни хора.

Тодор КОСТАДИНОВ

Желанието ми е всички българи, които ра-ботят в чужбина, отново да се върнат тук, в своята родина, при своя род и семейство. Да могат да се трудят, без да се притесняват за бъдещето си и бъдещето на своите деца.

Мечтая децата, които са най – голямото богатство на страната ни, да имат повече увеселителни паркове и компю-търни зали, в които да прекарват свободното си време.

Всички хора отново да се обичат като братя, никой да не се страхува от неизвестността и онова, което може да му се случи.

Надявам се, че Европейският съюз ще помогне на стра-ната ни да освободи българските медицински сестри, които най – после да се завърнат при своите семейства.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Христо АЗМАНОВ

ГРАДЪТ НА МОИТЕ МЕЧТИ
Когато стана голям мисля да съм космо-навт. Ще отида на друга планета. В моя град ще направя паркове, детски площадки и най вече – игрища за футбол. Мисля, че извънзем-ните ще се забавляват с моите строежи и ще бъдат много, много щастливи, че имат нови приятели. С тях ще построя много хотели, къщи и блокове. Все пак трябва да има две-три училища и за децата. И такива ще направя.

В този град ще построя и увеселителни паркове. Ще има и влaкове на ужасите, и замък на мумиите.

Ще създам няколко изкуствени морета и басейни, за да има къде да се къпят и забавляват хората през свободното си време.

Не зная как ще реагират извънземните, когато ги обез-покоя, но се надявам да се сприятелим и да живеем в мир и разбирателство.

Това е градът на моите мечти. Дали ще стане реалност – това само бъдещето ще покаже.

Георги ИВАНОВ

ЕВРОПА ПРЕЗ ДЕТСКИТЕ ОЧИ
Европа! Добрата стара Европа! Познала изгрева на християнството, разоравана от копията на кръстоносците, откривателката на Новия свят, родината на Гутенберг и Дон Кихот, на Леонардо да Винчи и Жана д’Арк... Европа, която влиза в своя 21. век с амби-циозната идея да заживее като единен орга-низъм... Приказката за тази Европа скоро трябва да зазвучи на още един глас – на моя роден български език.

Днес в нашата страна думите Европа и Европейски съюз са символ на надеждата, на светлите очаквания на всеки български гражданин. С тях българите свързват бъдещето си – на себе си и на децата си.

Много пъти съм се замислял защо наричат моята България “обрулена страна”, защо младите хора изпълват летищата с еднопосочни билети към великата Европа? С какво тя може да замести малкото райско кътче, щедро надарено с природни дадености, носещо омайното име България? Понесен върху крилата на моите мечти се опитвам да нарисувам образа на променена България, която вече е станала равноправен член на Европейския съюз. Убеден съм, че само при сполучлив об-мен на културни и нравствени ценности между Европейския съюз и България ще се постигне по - бързото заличаване на различията и изравняване на икономическите постижения меж-ду Източна и Западна Европа. Влизането ни в Европейския съюз трябва да доведе до такива сериозни промени в мисле-нето и поведението на българите, при което те да осъзнаят необходимостта от спазване на законите и по - висока дис-циплина. Разкриването на нови работни места, на привлека-телни професии ще върне умовете на България. Работещата икономика и туризмът ще изведат страната ни от незавидното й състояние и ще я превърне в модерна европейска държава. Само тогава ще се върнат усмивките върху лицата на хората, а обичта ще ги сближава и събира. Защото само в любовта и чрез любовта могат да се родят хубавите неща.

В тази нова действителност аз виждам и себе си. Виждам се като пораснал младеж, заобиколен от своите връстници, които работят в Родината и за Родината. Аз слушам и много обичам народна музика. Свиря на народен инструмент и виж-дам себе си като човек на изкуството, който ще успее да съхрани и ще разпространява българските народни традиции.

Моят детски поглед вижда успешното реализиране на тези мечти след присъединяването на България към Европейския съюз. Надявам се и вярвам, че ще стана свидетел на това епохално събитие, за да можем и ние, българите, да нарича-ме Европа люлката на световната цивилизация, на прогреса, на славянската просвета и култура.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Николина ПЕНЧЕВА

ЕВРОПА ПРЕЗ ДЕТСКИТЕ ОЧИ
Навлязал в 21.век българинът трябва да преосмисли отношението си към Европа. И от място, в което той живее, да я осъзнае като свой дом. И ако възрастните хора строят домовете, то децата ги изпълват със смисъл. Като всяко дете аз оставям на възрастните да измислят как да построят бъдещия общ евро-пейски дом и се отдавам на въображението си с какво да го изпълня, та той да изглежда красив и привлекателен.

На първо място очаквам да настъпят качествени промени в българското образование. Училищтата трябва да бъдат обо-рудвани с най - модерната техника. Смятам, че ако на уче-ниците се гледа не само като на обучаеми, а като на откри-ватели, резултатите ще бадат повече от добри.

В моето съзнание обединена Европа задължително присъс-тва без граници - държавни и културни. Свободното пътуване ще даде възможност на българите да опознаят другите на-роди, както и другите да се докоснат до самобитната бъл-гарска култура. Мечтая си един ден българска певица да стане носителка на наградата “Евровизия”. И както Космосът познава гласа на Валя Балканска, така и Европа да припява в български ритми.

По - добрият стандарт на Европа е едно огромно предиз-викателство за нашата страна. Колкото по - висока е мяр-ката, толкова по - сладка е радостта от успеха. Но много ми се иска в своя устрем към целта България да не забравя националното си достойнство. Защото, макар и обедена, Ев-ропа ще се отнася с уважение само към тези, които стоят с изправен гръбнак.

Ето, такава изглежда Европа в моите очи - единна, ус-тремена към една прекрасна цел – любов и разбирателсво между всички нейни жители. Защото Земята е една и Слънцето е едно. За всички!
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

ЕВРОПА ПРЕЗ ДЕТСКИТЕ ОЧИ
Една красива мечта изпълва живота на българите. Ней-ното име е Европа. 13 века след своето създаване, 11 века след написването на Кирило-Методиевите букви България, държавата на духа, заявява искреното си желание да стане част от една утвърдена култура. България, поела върху себе си някога отбраната на европейските държави от нашествието на османците, застанала като жив щит на границата между Изтока и Запада, между християнството и исляма... Изстра-дала и доказала с кръвта си своята готовност да споделя проблемите на другите, България е заслужила законното си право да бъде член на Европейския съюз.

Мечтата за Европа занимава възрастните хора. А моето детско съзнание е изпълнено с хиляди въпроси - с какво ев-ропейските страни привличат българите, какво ще се промени у нас по европейски образец?

Моята представа за Европа се свързва с модерната ико-номика, удобните пътища, красивото строителство. Виждам в мечтите си просторни училища, родени сякаш в представите на Малкия Принц и приказната Алиса. Тези училища са стана-ли втори дом на децата, където ученето не е досадно, а приятно и интересно общуване между връстници и техните учители.

За мен Европа е място за изява на творческите възмож-ности на хората. Театрите, кината, телевизията широко от-варят вратите си за таланта на търсещите личности. Свобод-ният достъп до библиотеките и кногохранилищата напълно за-доволява желаещите да учат и знаят.

Но мисля, че всичко това Европа е успяла да постигне с усилията на всеки, с много дисциплина и спазване на уста-новените правила и норми на поведение. Убедена съм, че ако българите успеем да приемем този начин на отношение към живота, не само ще достигнем икономическото равнище на ев-ропейските страни, но и можем да ги изпреварим.

Една мечта е на път да се превърне в реалност. Една страна ще заеме полагащото й се място в европейското се-мейство - за да могат децата на стария континент да пос-троят своя общ дворец на сбъднатите мечти.

Калоян ЛЪЧЕЗАРОВ

Това е един дългоочакван момент за нашия народ. Ще пъ-туваме свободно навсякъде – без граници. Така ние, бълга-рите, ще научим много неща за света. В наши дни всеки трябва да е запознат с клопките на живота. Ние има да учим много за това, да напредваме с години, да опознаваме тех-нологии и култури. Затова нашето младо поколение има нужда от присъединяване и опознаване на Европа.

Петър ПЛАМЕНОВ

Моят роден град Твърдица си представям като разцъфтя-ващо китно градче, с добър стандарт за живот и много хора, влагащи това, което имат тук, а не в големите градове. Представям си Твърдица с добре развиващо се стопанство, лов, риболов, туризъм и много други фактори, които се на-мират в нашия град.

Като ученик в 8.клас вярвам в бъдещето и се надявам, че докато с моите съученици навлезем в истинския живот, ще имаме зад себе си държава, в която няма да живеем във все-кидневен страх за бъдещето и мисъл в коя страна да емигри-раме. Моето бъдеще аз виждам като здраво стъпил на земята и знаещ какво иска Европеец, който е готов с цената на всичко да успее в борбата си за по – добър живот, да даде всичко по силите си за своята родина.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Мариета ДОБРЕВА

ЕВРОПЕЙСИЯТ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ
За много държави Европейският съюз е просто част от тяхното минало и настояще, за България то е само очакваното.

Европейският съюз е голямото семейство, което се разраства все повече и повече. То е път към едно ново начало за нашата държава. България е все още неизвестна за другите страни и за мнозина европейци е град в Румъния. С влизане-то ни в Европейския съюз не само ще разберат за нас, но и ще имат възможност да ни опознаят. Може би много от вас няма да се съгласят с мен, но помислете... поне за миг... не сте ли мечтали да видите по МТV някоя българска звезда? Не бихте ли се радвали, ако на раздаването на наградите в Кан присъства някой български актьор. Колко обидно е, че за да посетим днес някоя европейска държава трябва да ча-каме със седмици или дори с месеци.

Сега е времето да помислим какво родината ни е напра-вила за нас и какво от тук нататък ние можем да направим за нея.

Пътуването ни натам, където винаги сме били – Европа - е като пътуване в тъмен тунел. Насреща ни се задава свет-лината и тя не е светлина от идващия влак, а светлина от предстоящето – началото на по – хубав живот. България не е голяма, но за мнозина от нас тя все още е непозната, а за европейците – неразровено съкровище. Светът ще дойде при нас. И ако досега, виждайки чужденец, го гледахме в зах-лас, то отсега нататък ще имаме възможност не само да се почувстваме равни с тях, но и да им покажем на какво сме способни.

След дългоочаквания миг на промяната няма да сме с крачка назад, а ще сме в стъпка с останалите европейски държави и това е чудесно.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Борислава НЕНОВА

ПО ПЪТЯ ЗА ЕВРОПА
Бабо, бабо, я кажи ми,

как в Европа да вървя?

Щом латини не ни пускат,

а славяни ни не щат.

но дома си почистете,

че боклуци има тон,

и кошове – милион.

нови си сложете.

Предани на нас съдии и прокурори,

а крадци - да не са дейци!

от пластмаса и найлон.

Защото май ще хванете Европа

с последния файтон.

“Щастието е безкраен път...”

Дамян Дамянов

٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Ние, хората, не можем да открием и опознаем истинското щастие, докато сме живи, защото винаги има нещо, което ни пречи. “Щастието е безкраен път“ и ние всеки ден изминава-ме малка част от него, но никога не можем да го постигнем напълно. С всеки ден от живота си ние се сблъскваме с раз-лични трудности, които помрачават радостта ни, натоварваме се с нови грижи и не ни остава време да бъдем щастливи. Вглъбени в собствените си проблеми ние забравяме, че има и по - важни и ценни неща, които биха ни сближили с другите хора и ще ни доставят поне малко радост.

Не е лесно да достигнем до истинското щастие, дори бих казала, че е невъзможно, защото всеки човек го открива в различни неща и не всеки знае в какво се състои то за не-го. Много трябва да изстрада човек, за да осъзнае къде е неговото щастие и да се опита да се пребори за него. Важно е да си постави за цел да открие пътя кьм своето щастие и да е готов на всякаква саможертва, за да го постигне.

Но какво е истинското щастие и дали изобщо има такова никой не може да каже със сигурност. Никой не може да го обясни по един и същ начин и да се съгласи с мненията на останалите хора, защото това, което за един е щастието, за друг може да бъде нещастие и обратно. Животът е един без-краен път към щастието, който е осеян с множество препят-ствия и никой не знае кога ще се сблъска с тях.

Понякога хората откриват щастието в най – неподходящи-те, най - неправилните неща. Но никой не знае дали когато един наркоман се дрогира, или когато един пияница се налива с алкохол, той не открива истинското щастие. Ние не можем да упрекваме останалите, че търсят щастието си, не можем да ги укоряваме, защото не знаем как се чувстват те дори и да вредят на самите себе си. Може би пияният е щастлив, когато се налива и замъглява съзнанието си, може би дрогираният преминава в чудни и непознати светове, щом вземе поредната доза. Ние нямаме моралното право да укоря-ваме такива хора, защото всеки сам избира пътя на съдбата си. Вярно е, че те сами се убиват с помощта на зли пороци и никой от нас не бива да следва техния пример, но също така е вярно и че има два начина да бъдеш щастлив. Eдиният от тях е пътят на тези хора, злият, порочният път, който може би е по - лесен, но никога няма да открием истинското щастие, избирайки него.

Най - яркият пример за човек, който е избрал именно този – погрешния път - е Гьотевският доктор Фауст. Той без да се замисли вече е продал душата си на Дявола и не може до се спаси. Но защо да го упрекваме? Та той само е искал да открие щастието и да почувства сладостта от него, но е избрал най - неправилния начин и когато осъзнава това е вече твърде късно.

Другият път е по - труден, по - дълъг и дори може би безкраен, но той е верният, добрият и правилният път. Из-бирайки него ние откриваме частичка щастие във всяко доб-ро, което правим и така се доближаваме до пълното и ис-тинското.

Вторият път е начинът, по който трябва да проектираме живота си. За хората, които го изберат, щастието е в лю-бовта им към близките и приятелите и не се състои в нищо материално. Те нямат нужда от никакви несъществуващи све-тове, които да замъгляват и опиянявят до забрава съзнани-ята им, защото всичко, от което имат нужда, е пред тях. Посрещат с усмивка трудностите, защото винаги могат да разчитат на нечия любов и подкрепа.

Ето това е истинското щастие и всеки има нужда от не-го. Няма по - хубав миг от този, когато осъзнаеш, че дори и да изпаднеш в трудност, можеш да бъдеш сигурен, че има кой да те разбере и да ти помогне да преодолееш всичко.

Дори да сгрешиш, никой няма да те упреква за това, ако се разкаеш искрено и поправиш злината, която си причинил. Така ще постигнеш удовлетворение и прошка и можеш да про-дължиш по безкрайния път към своето щастие. Например Вап-царовият герой от “Пeсен за човека” е открил разкаянието и посреща смъртта с песен на уста, защото е осъзнал, че ма-кар и да не е открил земното щастие, той може да го пос-тигне в смъртта. Има искрица надежда в необичайния за хо-рата завършек на песента :

Но там, в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

...

Той пеел човека. -

Това е прекрасно, нали?

Може би това е имал предвид Дамян Дамянов, като е ка-зал, че “Щастието е безкраен път”. Той може би е искал да осъзнаем, че човек търси своето щастие докато е жив и про-дължава да го прави дори и в смъртта си.

И както древногръцките алхимици са търсели своя ”философски камък”, така и човекът продължава непрестанно да се стреми към своето щастие. Макар и дълъг път, всеки, който го е избрал, може да се чувства истински щастлив.
Радостина ГЕОРГИЕВА, 11.клас