Глава четиринадесета. ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕЛЕКТРОСИЛОВИ УРЕДБИ

Раздел I. Електроенергийни обекти и електромашинни помещения

Чл. 336. Основните сгради на електроенергийните обекти се проектират от I или II степен на огнеустойчивост или от стоманени конструкции.

Чл. 337. Ограждащите конструкции на помещенията за щитове за управление (командни зали) се проектират с граница на огнеустойчивост най-малко REI 90.

Чл. 338. За осигуряване на пожарната безопасност за котелни сгради и за помещения на електроенергийните обекти се спазват изискванията, определени в глава десета, раздел III.

Чл. 339. (1) Основните елементи на системите за безопасност се предвиждат в комплектни комутационни устройства (ККУ), разположени на разстояние едно от друго най-малко 1 m.

(2) Разрешава се намаляване на разстоянието по ал. 1, при условие че ККУ са отделени помежду им с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI 45 по цялата стена на устройствата.

Чл. 340. Технологичните отвори в машинната зала, през които е възможно попадане на масла на по-ниска кота, се защитават с ограждащи бордове с височина най-малко 0,1 m.

Чл. 341. За помпите за маслоснабдяване се проектират отделни помещения с огнеустойчивост най-малко REI 120 и с праг при вратата с височина най-малко 0,15 m.

Чл. 342. (1) За маслонапълнените агрегати на електроцентралите се предвижда авариен резервоар, чиято вместимост е не по-малка от обема на маслото на най-големия агрегат.

(2) В главния корпус не се разрешава разполагането на стационарни маслонапълнени съоръжения, които не са свързани с технологичния процес.

Чл. 343. Водородът за охлаждане на генераторите се подава централно.

Чл. 344. (1) Разстоянията от ресиверите за водород до сградите и съоръженията на електроенергийните обекти се определят в съответствие с изискванията за складове за сгъстени горими газове (газголдери).

(2) Разстоянията от ресиверите за водород до комините на централата не се нормират.

Чл. 345. (1) В командните зали на електрически централи с мощност над 100 MW се предвижда директен телефон или радиовръзка с обектната или най-близката пожарна служба.

(2) Приемните станции на пожароизвестителните инсталации се предвиждат в блоковия или централния щит за управление на централата с изведен сигнал в пожарната служба.

Чл. 346. (1) Електромашинните помещения в зависимост от количеството на маслото в апаратите и съоръженията и категорията на сградата по пожарна опасност се устройват, както следва:

1. съоръженията с масло над 60 kg - в сгради от категория по пожарна опасност Ф5В;

2. съоръженията с масло над 60 kg - в сгради от категория по пожарна опасност Ф5Г.

(2) В електромашинните помещения се разрешава монтирането на:

1. пускови и регулиращи апарати (автотрансформатори, реактори, реостати и др.), напълнени с масло в количество до 600 kg;

2. трансформатори с мощност до 1600 kVA включително, автотрансформатори, измервателни трансформатори и други машини, напълнени с масло в количество до 2000 kg, с повишена якост на съдовете и уплътненията срещу изтичане на масло; за трансформаторите и автотрансформаторите се предвижда газова защита или реле за налягане, което се задейства при сигнал; съвместен монтаж на повече от две машини се разрешава, ако разстоянието между отделните групи машини е най-малко 10 m;

3. трансформатори, сухи или напълнени с негорима течност, без ограничение на мощността и броя им;

4. сглобяеми комплекти метални разпределителни уредби, подстанции, кондензаторни батерии или отделни кондензатори;

5. акумулаторни батерии закрит тип, при условие че имат смукателна вентилация или зареждането им се извършва в специални помещения или шкафове;

6. полупроводникови или живачни токоизправителни агрегати;

7. табла за управление, защити, измерване, сигнализация и табла за блокове и станции за управление с монтирани на тях апарати, които имат на предната или задната страна открити тоководещи части;

8. неизолирани електрически проводници;

9. съоръжения за мазане и охлаждане на електрически машини.

Чл. 347. Кабелните линии на отделните електрически блокове на електрически централи с мощност над 1000 МW се разделят една от друга с преградни стени с огнеустойчивост най-малко EI 90.

Чл. 348. Не се допуска съединяване на кабелите в кабелните помещения и съоръжения в електрически централи и подстанции за напрежение над 1000 V с кабелни муфи.

Чл. 349. Не се разрешава успоредно полагане на кабели във вертикална равнина над и под тръбопроводите.

Чл. 350. (1) Кабелите в съоръженията на електрическите централи се изпълняват с изолационна обвивка от продукт с клас по реакция на огън В или С@####33554432#са@ или се полагат в метални тръби или канали.

(2) В кабелни съоръжения, електромашинни помещения или електрически помещения се предвиждат проводници и кабели с изолация от продукт с клас по реакция на огън В или С@####33554432#са@ или с метално защитно покритие.

Раздел II. Маслонапълнени съоръжения

Чл. 351. В машинните зали на електроенергийните обекти, под маслонапълнените съоръжения (маслоохладители, маслоочистители и маслобаки) с обем, по-голям от 0,1 m, и с присъединяващи се тръбопроводи към тях се предвиждат маслосъбиратели с бордове за осигуряване събирането на маслото от най-големия запълнен обем, но не по-малко от 0,05m. За отвеждане на маслото от маслосъбирателите се предвижда авариен резервоар, който се разполага извън главния корпус.

Чл. 352. Напорните маслопроводи (за турбогенераторите и захранващите помпи) с налягане над 0,1 MPa се проектират от безшевни стоманени тръби с повишена якост и без фланцови съединения.

Чл. 353. (1) Под силовите трансформатори и под маслените реактори с над 1000 kg масло се предвижда чакълено легло (пласт) с дебелина най-малко 0,25 m и с фракция от 0,05 до 0,1 m. Чакъленото легло се проектира на разстояние най-малко 0,3 m извън габаритите на съоръженията при количество на маслото от 1000 до 2000 kg и на разстояние 0,6 m - при количество на маслото над 2000 kg. Чакъленото легло се огражда с бордюр с височина 0,05 m.

(2) Обемът на чакъленото легло се оразмерява за поемане на маслото от съоръжението, като върху горното ниво на леглото се полага слой чакъл с дебелина най-малко 0,2 m. При отвеждане на маслото в маслосъбирател под съоръжението се проектира само чакълено легло с дебелина 0,25 m.

(3) При проектиране на трансформатори върху етажни стоманобетонни плочи вместо чакълено легло под тях се предвиждат закрити канали (тръби) за отвеждане на маслото в шахти, ями и други събиратели.

Чл. 354. (1) В открити подстанции минималните разстояния от апарати, напълнени с повече от 60 kg масло, до сгради от категория по пожарна опасност Ф5В и други съоръжения са, както следва:

1. при I и II степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията - 12 m;

2. при III степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията - 16 m;

3. при IV и V степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията - 20 m.

(2) За сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д разстоянията по ал. 1 се намаляват с 30 %.

(3) Разстоянията по ал. 1 не се нормират, при условие че стената на сградата, до която е предвидено разполагането на маслонапълнения апарат, е плътна и негорима по цялата дължина (широчина) на апарата плюс 2 m от двете му страни и по цялата му височина плюс 1 m над горния му елемент.

Чл. 355. (1) Маслените трансформатори се предвиждат в килии, разположени на първия етаж, отделени от другите помещения на сградата, с изход непосредствено навън при встрояване на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) в сгради.

(2) Разрешава се разполагането на маслени трансформатори на втория етаж или на разстояние не повече от 1 m по-ниско от пода на първия етаж в неотопляеми зони на сградите, при условие че е осигурено безпрепятствено извеждане на маслото извън сградата.

Чл. 356. Разрешава се разполагането на маслени трансформатори в сгради или в самостоятелни трансформаторни постове извън сгради, по-ниско от 1 m от котата на прилежащия терен, при условие че помещенията на трансформаторите имат непосредствен изход навън и са отделени от другите помещения посредством пожарозащитни прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 150 и с хоризонтална конструкция с огнеустойчивост най-малко REI 90. Под трансформаторите се предвижда бетониран маслоприемник с решетка за целия обем на маслото, покрит със слой чакъл с дебелина 0,25 m с едрина на фракцията от 0,05 до 0,1 m.

Чл. 357. (1) За отделно стоящи закрити разпределителни уредби и трансформаторни постове, пристроени или вградени в сгради, не се проектират маслоприемници, когато трансформаторите и другите маслонапълнени апарати са с обем до 650 kg масло в един съд и са разположени на първия етаж с изход навън.

(2) Когато обемът на маслото в един съд е повече от 650 kg, вратата на килията или вентилационният отвор се проектират с праг от продукт с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, изчислен да задържи 20 % от обема на маслото в трансформатора или апарата, и се предвиждат мерки маслото да не изтича в кабелните канали.

(3) За трансформаторни килии на първия етаж (под който се предвижда подземен етаж) и на втория етаж или при изход от килиите във взривни коридори под трансформаторите и апаратите се проектират маслоприемници, както следва:

1. при количество на маслото в един съд от 60 до 650 kg се предвижда:

а) маслоприемна яма, проектирана за пълния обем масло;

б) праг, проектиран за пълния обем масло;

2. при количество на маслото в един съд над 650 kg се предвижда:

а) бетонен маслоприемник, проектиран за най-малко 20 % от целия обем на маслото в трансформатора или апарата, с отвеждане на маслото в дренажна система; тръбите от маслоприемника към дренажната система се проектират с диаметър най-малко 0,1 m и с мрежа откъм маслоприемника;

б) бетонен маслоприемник без отвеждане на маслото в дренажна система, който се оразмерява за пълния обем на маслото, като се предвиждат решетка и слой чакъл с дебелина 0,25 m; нивото на маслото е на 0,05 m под решетката, а горното ниво на чакъла - над 0,08 m под отверстието на въздухопроводния канал; площта на маслоприемника е не по-малка от площта на основата на трансформатора или апарата.

(4) Маслоприемници по ал. 2 и 3 се предвиждат и за отделно стоящи закрити трансформаторни постове на ниво терен, при условие че са разположени на разстояние най-малко 5 m от "английски дворове", канализационни решетки и шахти на подземни комуникации, рампи към по-ниски нива и изходи на асансьори.

(5) Маслоприемници по ал. 2 и 3 се предвиждат за отделно стоящи закрити трансформаторни постове, разположени на площадки с ниво, по-ниско от нивото на прилежащия терен.

(6) Подовете на килиите се проектират с наклон 2 % към маслоприемника.

(7) Маслоприемници може да не се предвиждат, когато количеството на маслото в трансформатора или апарата е до 60 kg.

Чл. 358. (1) Маслените трансформатори се монтират в отделна, изолирана от другите помещения килия.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за сухите трансформатори.

(3) Разрешава се разполагането на два маслени трансформатора с единична мощност до 1000 kVA в една обща килия, когато са с общо предназначение, управление и защита и служат като един агрегат. В една обща килия се разрешава разполагането и на трифазни групи от три еднофазни трансформатора с единична мощност до 5000 kVA.

(4) Разрешава се разполагането в общо помещение с разпределителна уредба на един маслен трансформатор с мощност до 630 kVA или на два трансформатора с мощност до 400 kVA, отделени от останалата част на помещението с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 60.

Чл. 359. (1) Когато на разстояние не повече от 5 m над вратите или над изходния вентилационен отвор на трансформаторната килия се предвиждат прозорци, под тях по цялата широчина на килията се проектира козирка с широчина най-малко 0,7 m, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко EI 60.

(2) Вратите на килиите на помещения, в които са разположени многомаслени прекъсвачи, силови и напреженови трансформатори с над 60 kg масло и които не са свързани със закритата разпределителна уредба, се изпълняват с огнеустойчивост най-малко EI 60.

Чл. 360. Маслонапълнените пускорегулиращи устройства за електрически двигатели с напрежение над 1000 V се предвиждат в отделни помещения със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI 150, с лек покрив от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с изход навън.

Чл. 361. Откритите маслонапълнени кондензатори се разполагат на групи с мощност до 30 MVA, като разстоянието между тях е най-малко 6 m. Разстоянието до съседни сгради и съоръжения се определя съгласно чл. 354.

Чл. 362. Под всеки маслен трансформатор и апарат с масло в количество над 60 kg се предвижда маслоприемник при спазване на изискванията по чл. 360.

Чл. 363. За трансформатори и реактори с напрежение над 400 kV и за трансформатори с напрежение 220 kV и с мощност, по-голяма от 200 MVA, се предвиждат стационарни уредби за пожарогасене.

Раздел III. Трансформаторни постове

Чл. 364. (1) Вътрешноцеховите и трансформаторните постове в сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от I и II степен на огнеустойчивост се предвиждат на първия или втория етаж.

(2) В сгради от категория по пожарна опасност Ф5В и от I и II степен на огнеустойчивост се предвиждат само сухи трансформатори.

Чл. 365. (1) Разрешава се трансформаторните постове да се разполагат в производствени сгради, на открито, в килии или в отделни помещения. При открито монтиране тоководещите части на трансформаторните постове се затварят, а разпределителните уредби се разполагат в шкафове със защита най-малко IP 44 съгласно табл. 24.

(2) За откритите вътрешноцехови подстанции и комплексните трансформаторни подстанции се разрешава използването на маслени трансформатори, както следва: за първия етаж-със сумарна мощност не по-голяма от 3200 kVA, и за втория етаж-със сумарна мощност не по-голяма от 1000 kVA.

(3) Разстоянието между маслените трансформатори на различни комплексни трансформаторни подстанции и между камерите на маслените трансформатори е най-малко 10 m.

Чл. 366. В трансформаторните постове и подстанции се използват сухи или маломаслени прекъсвачи. Допуска се употребата на не повече от два многомаслени прекъсвача в отделни затворени килии от I степен на огнеустойчивост, като количеството на маслото във всеки от тях е не повече от 60 kg.

Чл. 367. Вратите на килиите на маслените трансформатори и прекъсвачи се проектират с огнеустойчивост най-малко EI 30.

Раздел IV. Открити и закрити разпределителни уредби

Чл. 368. (1) Трансформаторите или реакторите на открити разпределителни уредби с единична мощност над 60 MVA и с напрежение, по-високо от 110 kV, разположени на разстояние един от друг не повече от 15 m, както и трансформаторите или реакторите, разположени до такива с по-малки мощности, се проектират разделени с прегради, изпълнени от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Преградите са с размери 1 m над габарита на трансформатора или реактора, но не по-ниско от горната част на маслонапълнените изолатори или не по-ниско от 1 m над казана на трансформатора (реактора) - за сухи изолатори. Светлото разстояние между трансформаторите (реакторите) и преградните стени е най-малко 1,25 m.

(2) За реактори с напрежение 400 kV се проектират прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, независимо от мощността и разстоянието между реакторите.

Чл. 369. Сградите и помещенията, в които се монтират закрити разпределителни уредби и комплектни трансформаторни постове (КТП), се проектират от I или II степен на огнеустойчивост или от стоманени конструкции. Разрешават се външни ограждащи неносещи стени на сградите и помещенията към отделно стоящи и пристроени подстанции от панели, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В и С.

Чл. 370. (1) Разстоянието от закрити разпределителни уредби и трансформатори до сгради от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се определя в съответствие с табл. 35. Разстоянието от закрити разпределителни уредби и трансформатори до сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, както и до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 в зависимост от степента на огнеустойчивост на сградите е най-малко:

1. за сгради от I и II степен на огнеустойчивост - 6 m;

2. за сгради от III степен на огнеустойчивост - 8 m;

3. за сгради от IV и V степен на огнеустойчивост - 10 m.

(2) Разстоянието от КТП до местата за паркиране на автомобили е не по-малко от 4 m.

Чл. 371. (1) Разрешава се пристрояване на помещенията за закрити разпределителни уредби и трансформатори към сгради от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б при спазване на изискванията по чл. 291. Разрешава се пристрояване на помещенията за закрити разпределителни уредби и трансформатори към сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, при условие че са отделени със стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с граница на огнеустойчивост най-малко REI 120.

(2) Не се разрешава разполагането на помещения за закрити разпределителни уредби и трансформатори:

1. под помещения с мокри производства, бани, клозети и др., когато не са влагоизолирани от тях;

2. под и над помещения за повече от 100 човека (зали с места за зрители, многофункционални зали и др.), с изключение на сухите трансформатори.

Чл. 372. (1) При встроени в сгради трафопостове с маслонапълнени трансформатори се разрешава свързване на помещенията за разпределителни уредби и табла ниско напрежение с коридор в сградата посредством пожарозащитни преддверия.

(2) При встроени в сградите табла за ниско напрежение със сухи трансформатори се разрешава свързване на помещенията на трансформаторен пост с коридор в сградата посредством пожарозащитни преддверия.

Чл. 373. (1) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г.) За КТП се разрешава разстоянията по чл. 370 да бъдат намалени в следните случаи:

1. при блокиране на КТП с пожарозащитни стени с граница на огнеустойчивост REI 150; стените са на височина най-малко 0,6 m над билото на КТП и на широчина най-малко 0,6m от габарита му;

2. когато КТП са предвидени до брандмауер на сграда.

(2) Когато зад блокиран КТП с маслонапълнен транформатор на височина не повече от 5m са предвидени прозорци или други отвори, пожарозащитната стена се изпълнява така, че да обхваща КТП най-малко от трите му страни към сградата така, че КТП да завършва с покрив с граница на огнеустойчивост REI 60.

Чл. 374. Разрешава се директно полагане на кабели през килиите на разпределителните уредби и трансформаторите, при условие че кабелите са предвидени в метални тръби.

Чл. 375. Разстоянието от мачтови трансформаторни постове до сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост е най-малко 3 m, а до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост най-малко 5 m.

Раздел V. Кондензаторни уредби

Чл. 376. (1) Кондензаторни уредби с общо количество на маслото във всяка уредба над 600 kg се предвиждат в отделно помещение с изход навън или в съседно помещение от I и II степен на огнеустойчивост.

(2) В помещенията на командните табла и в разпределителните уредби, както и в сгради и помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се предвиждат кондензаторни уредби с количество на маслото във всяка уредба до 600 kg.

Чл. 377. (1) За кондензаторни уредби с напрежение над 1000 V и с общо количество на маслото над 600 kg, разположени в помещения, се предвиждат маслоприемници, които могат да приемат 20 % от маслото на всички кондензатори.

(2) Маслоприемници не се предвиждат за открити кондензаторни уредби.

Раздел VI. Кабелни и въздушни електропроводни линии

Чл. 378. За открито положените кабели в електроенергийни обекти, в които има опасност от запалване на масло, се предвижда противопожарна защита с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 379. Не се разрешава кабелните снопове да преминават през зоната на действие на предпазните взривни клапи. По изключение се допуска кабелите в тази зона да се защитават със стоманен кожух. Единичните кабели, преминаващи през зоната на действие на предпазните взривни клапи, се полагат в стоманени тръби.

Чл. 380. Основните кабелни снопове се разполагат в кабелни съоръжения и помещения (етажи, тунели, шахти и др.), пожарозащитени от технологичното оборудване.

Чл. 381. (1) Кабелните шахти се проектират отделени от кабелните тунели, канали, полуетажи и други помещения със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с граница на огнеустойчивост REI 90. На всеки 20 m шахтите се разделят с прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с граница на огнеустойчивост REI 45.

(2) Кабелните тунели и канали се преграждат със стени с граница на огнеустойчивост REI 90, както следва:

1. в местата на въвода на кабелите в помещенията на закритите разпределителни уредби, в помещенията на командните табла и устройствата за защита на откритите разпределителни уредби;

2. в местата на влизането им в сградите;

3. в местата, където се кръстосват;

4. в местата, където се отклоняват, при дължина на отклонението, по-голяма от 50 m, или в края на отклонението;

5. между съседни кабелни канали на отделни трансформатори с единици на трифазни групи трансформатори с мощност, по-голяма от 60 МVА.

Чл. 382. (1) Кабелните тунели и канали се разпределят на участъци с дължина до 200 m със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с граница на огнеустойчивост REI 90.

(2) Вратите между отделните участъци се проектират така, че да се отварят двустранно и да са с граница на огнеустойчивост REI 90, а входните врати да се отварят навън и да са с граница на огнеустойчивост REI 45. Всички врати се предвиждат с устройства, които да ги държат в затворено положение.

(3) Разрешава се за кабелни тунели и шахти, в които се предвиждат пожарогасителни и пожароизвестителни инсталации, границата на огнеустойчивост на конструктивните елементи да се намали на REI 45, а вратите между отделните участъци да се отварят едностранно.

(4) Проходими кабелни тунели и колектори се осигуряват с люкове за пожарогасене през 30 m по дължината им.

Чл. 383. За преминаването на кабелите през преградни стени и покрития, както и за въвеждането в електрически табла, командни пултове и др. се предвиждат метални тръби. Входните и изходните отвори между стените на тръбите и кабелите и пространството между тръбите се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

Чл. 384. (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г.) Не се разрешава полагането на силови и контролни кабели с изолация, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън D, E@####50331648#ca@ и F@####50331648#са@, в места с нагревни повърхности и в околна среда с температура, по-висока от 50°С.

Чл. 385. Кабелите в съоръженията се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а конструкциите, върху които те се полагат - от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 или с клас В и С.

Чл. 386. (1) Разрешава се полагането на кабелни линии по кабелни естакади на разстояние най-малко:

1. до стени на сгради с отвори - 4 m;

2. до зони с повишена пожарна опасност - 5 m.

(2) Кабелните естакади се предвиждат от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Естакадите, по които се полагат повече от 30 силови кабела, се разделят през не повече от 300 m с огнезащитна ивица (преграда) с широчина не по-малко от 1 m.

Чл. 387. (1) На естакади за технологични тръбопроводи за леснозапалими и горими течности, пари, газове и др. се разрешава да се полагат до 30 силови бронирани или небронирани кабела, положени в стоманени тръби, на разстояние от тръбопроводите най-малко 0,5 m.

(2) Разрешава се съвместното полагане на повече от 30 кабела и на тръбопроводи за ГГ и ЛЗТ по естакади и в галерии, при условие че:

1. кабелите са отделени от тръбопроводите с пожарозащитни хоризонтални прегради с огнеустойчивост EI 30, разположени на разстояние най-малко 0,05 m от най-долния и най-горния ред кабели, като преградите излизат извън габарита на кабелното трасе най-малко 0,5 m;

2. кабелите са хоризонтално отдалечени на разстояние най-малко 1,5 m от тръбопроводите и на разстояние най-малко 3 m от спирателната арматура, дренажните кранове, фланците, тръбопроводните отклонения и други подобни или са отделени с вертикални прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI 30 и с височина, превишаваща с 0,1 m габарита на кабелното трасе.

Чл. 388. Разрешава се пресичането на кабелните естакади с технологични тръбопроводи за ЛЗТ и ГТ, при условие че:

1. всички конструктивни елементи на естакадата са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост R 60;

2. кабелите са положени в стоманени тръби - при естакади с 15 кабела;

3. кабелите са положени в кабелна галерия, на височина най-малко 1,5 m от габаритите на естакадата с технологични тръбопроводи, и подът на кабелната естакада, която преминава под тръбопроводите, е изпълнен с отвори за изтичане на тежките газове - при естакади с повече от 15 кабела;

4. тръбопроводите в зоната на пресичането са без фланцови съединения, компенсатори, спирателна и друга арматура, а кабелите - без кабелни муфи;

5. разстоянието между кабелите и тръбопроводите е най-малко 0,5 m.

Чл. 389. (1) Хоризонталното разстояние от проводниците на въздушни линии за напрежение до 1000 V до сгради е най-малко 1,5 m от балкони, тераси и прозорци и най-малко 1 m от стени без отвори.

(2) Не се разрешава въздушни линии с напрежение до 1000 V да преминават над сгради, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, E и F, с изключение на отклоненията към захранваната сграда.

Чл. 390. Разстоянието от стълбовете на въздушни линии с напрежение до 1000 V до подземни газопроводи и тръбопроводи за горими и леснозапалими течности е най-малко 1 m. Разстоянието до пожароопасни и взривоопасни съоръжения се определя съгласно чл. 395.

Чл. 391. (1) Не се разрешава въздушни линии с напрежение, по-голямо от 1000 V, да преминават над сгради с покриви, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В, С, D, E и F, както и над взривоопасни помещения, пожароопасни и взривоопасни външни съоръжения.

(2) Разрешава се преминаването на въздушни линии с напрежение, по-голямо от 1000 V, над сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д и от I и II степен на огнеустойчивост, при условие че разстоянието между въздушните линии и покрива на сградата е най-малко:

1. при въздушни линии с напрежение до 35 kV - 3 m;

2. при въздушни линии с напрежение 110 kV - 4 m;

3. при въздушни линии с напрежение 220 kV - 5 m.

(3) Не се разрешава въздушни линии с напрежение над 220 kV да преминават над сгради и съоръжения.

Чл. 392. Минималните разстояния от крайния проводник на въздушни линии с напрежение над 1000 V до сгради от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д и от III, IV и V степен на огнеустойчивост и до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф1 се определят в съответствие с табл. 38.

Таблица 38 (попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г.)

Напрежение на

Минимално разстояние в m от крайния проводник на въздушната линия до:

въздушната линия, от която се определя разстоянието

производствени, селскостопански и складови сгради с производства от категория на пожарна опасност и със степен на пожароустойчивост:

жилищни, обществени, спомагателни и други сгради със степен на пожароустойчивост

	В		Г и Д		I, II и III	IV и V
	III и IV	V	III и IV	V
До 20 kV	4	5	2	3	3	4
От 20 до 110 kV	5	5	4	4	4	5
От 110 до 220 kV	8	8	6	6	6	8
От 220 до 400 kV	10	10	10	10	10	10

Чл. 393. Разстоянието от зони с повишена пожарна опасност и взривоопасни зони до оста на трасето на въздушни линии с напрежение над 1000 V е най-малко равно на 10 m от крайния проводник.

Чл. 394. (1) При успоредно преминаване на въздушни линии с напрежение над 1000 V или при пресичането им с подземни магистрални газопроводи за ГГ с налягане, по-високо от 1,2 МРа, и с подземни магистрални нефтопроводи и продуктопроводи минималното разстояние от фундамента на стълбовете на въздушните линии до тръбопроводите е, както следва:

1. за въздушни линии с напрежение до 35 kV - 5 m;

2. за въздушни линии с напрежение 110 kV и 220 kV- 10 m;

3. за въздушни линии с напрежение 400 kV - 15 m.

(2) Въздушни линии с напрежение над 1000 V се пресичат с надземни магистрални тръбопроводи за ГГ, ЛЗТ и ГТ под ъгъл, близък до 90°.

Чл. 395. (1) Не се разрешава преминаването на въздушни електрически линии, включително на телефонни или радиотранслационни мрежи, над резервоари за втечнени горими газове.

(2) Хоризонталните разстояния от резервоари на групови инсталации за втечнени газове до въздушни електрически линии са най-малко равни на 1,5 пъти височината на стълбовете, а до въздушни телефонни и радиотранслационни мрежи - най-малко 2 m.

Чл. 396. Разстоянието от въздушни линии с напрежение над 1000 V до успоредно разположени надземни магистрални тръбопроводи за ГГ, ЛЗТ и ГТ е най-малко 50 m, но не по-малко от два пъти височината на стълба.

Чл. 397. Въздушни линии с напрежение над 1000 V се проектират на подветрената страна на нефтени и газови промишлени факли на разстояние най-малко 60 m от тях.

Изтегляне 2.22 Mb.

Сподели с приятели: