Наредба № ЎK

Чл. 172. Основните съоръжения на хидровъзлите (язовирни стени, водноелектрически централи, преливници) се разполагат на скални масиви, в границите на които е изключено възникване на премествания от наличието на разломи.

Чл. 173. Изграждането на бетонни водоподпорни съоръжения от класове на значимост ІV и ІІІ в участъци, в границите на които противоположните брегови склонове са изградени от скални маси, различаващи се по механичните си свойства, се допуска след технико-икономическа обосновка.

Чл. 174. (1) При наличие на слаби почви в земната основа на съоръжението те се отстраняват или се предвиждат съответни мерки за уплътняването или укрепването им.

(2) При изграждане на хидротехнически съоръжения върху скални почви се обръща особено внимание на укрепването на почвите в земната основа на съоръжението.

Чл. 175. (1) При наличие на водонаситени несвързани почви в земната основа или в тялото на съоръжението се извършва оценка на възможностите от втечняването им при сеизмични въздействия.

(2) При опасност от втечняване на почвите в тялото на съоръжението или в земната основа се предвижда изкуствено уплътняване или укрепване на почвите.

Чл. 176. (1) За водоупорни елементи на язовирни стени от земноскални материали се прилагат полукорави или пластични ядра.

(2) В случаите по ал. 1 се предвиждат мерки за сигурността на връзката на противофилтрационните елементи със земната основа и бреговите склонове.

Чл. 177. (1) Водонасищаните насипни призми на водните откоси се проектират от едрозърнести земноскални материали (каменни, чакълести и баластрови), неподатливи на втечняване при сеизмични въздействия. Когато няма такива материали, в призмите се изграждат хоризонтални дренажни слоеве.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за съоръжения с екран върху водния откос.

Чл. 178. За повишаване устойчивостта на откосите на язовирни стени от земни материали при сеизмични въздействия се предвижда максимално уплътняване на външните призми, особено в горната им част, както и укрепване на откосите с едроломен камък или със стоманобетонни плочи.

Чл. 179. При определяне на местата на температурните и конструктивните фуги се отчита наличието на отслабени зони в земната основа на язовирната стена и бреговите склонове. За осигуряване на относителните премествания на части от съоръжението се проектират такива конструкции, които да не нарушават водоплътността на напорния фронт.

Чл. 180. Пристанищните оградни съоръжения (вълноломи и др.), разположени в райони с µ § = 0,15 и 0,27, се проектират от скални маси и блокове (камъни) от обикновени или фасонирани масиви или от масиви-гиганти. Наклонът на външния защитен слой на пристанищните оградни съоръжения, когато е равен на естествения откос на скалния материал или на устойчивия откос на изкуствените защитни блокове, при изчисляване за извънредните съчетания на натоварванията с участие на натоварванията от земетръс се намалява съответно с 10 или 20 % в сравнение с изчисления за останалите съчетания на натоварванията, независимо от необходимото тегло и дънна берма.

Чл. 181. (1) Кейовите съоръжения в земетръсни райони се проектират като конструкции, изчислявани и конструирани за поемане на знакопроменливо натоварване. Допуска се кейовите съоръжения с широчина на задтилието им, по-голяма от H/tgб, където Н е общата височина на кейовата стена, а б - ъгълът на вътрешно триене на задкейовата заскалявка или територия, да се проектират като конструкции, подложени на едностранен земен натиск.

(2) За земетръсни райони с µ § = 0,10 до 0,15 се допуска кейовите съоръжения да се проектират и изпълняват от предварително изготвени сглобяеми конструкции от обикновен (без предварително напрягане) бетон, като се предвидят съответните конструктивни мерки за създаване на монолитност.

1. “Основна скала” са плътни почви със скорост на разпространение на напречните сеизмични вълни µ § 800 m/s.

2. “Носимоспособни почвени пластове” са пластове, при които се отчита околното триене, включително съпротивлението на почвите под пилота.

3. „Осигурени сгради” са сградите, които са проектирани в съответствие с Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987 г.

4. „Неосигурени сгради” са сградите, които са изградени преди 1987 г.

5. „Дуктилност” е свойство на конструкциите да развиват пластични деформации при знакопроменливо натоварване без поява на крехки разрушения и съществено (с не повече от 20 %) намаляване на носещата им способност (съгласно т.4.4.2.3 от БДС EN 1998-1).

6. „Регулярност” е свойство на конструкцията, което позволява пространственото й поведение при сеизмични въздействия да се представи с равниното й реагиране в две взаимно перпендикулярни равнини. Критериите за регулярност в план и по височина са дадени в приложение № 2 и в т.4.2.3 от БДС EN 1998.

7. „Система „обърнато махало” е система, при която 50 % или повече от масата е в горната третина от височината на конструкцията или при която дисипацията на енергията се осъществява главно в основата на един конструктивен елемент.

8. „Усукващо деформируема система” е смесена или стенна система, която няма минимална коравина на усукване (не е изпълнена зависимостта 2.1 от приложение № 2).

9. „Неконструктивен елемент” е архитектурен, машинен или електречески елемент, система или компонент, който поради недостатъчна носимоспособност или поради начин на свързване с конструкцията не се приема като носещ елемент при сеизмичното въздействие, например - ограждащи и преградни стени, неучастващи в поемането на хоризонтални сили, подемно-транспортно и/или складово оборудване (например мостови кранове, складови стелажи), поддържащите конструкции на електрогенератори, трансформатори или електропроводи и др.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ и отменя Наредба № 2 от 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (обн., ДВ, бр. 68 от 2007 г.; попр., бр. 74 от 2007 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник”.

§ 4. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване и производството по издаване на разрешение за строеж започват след влизане в сила на наредбата.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.

(3) Започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

развитие и благоустройството

Приложение № 1

към чл. 6, ал. 1
Минимална информация, която се събира при обследване на строежа, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност
1. С обследването се събират и документират необходимата информация и доказателства за:

а) състоянието на строежа, включително на строителната конструкция, земната основа, технологичното оборудване, инсталациите и външната инфраструктура;

б) техническите характеристики на въздействията;

в) типа и размера на повредите или разрушенията от минали периоди и новопоявили се, ако има такива, и предприетите превантивни мерки за обезопасяване и ограничаване на размера на щетите;

г) установените несъответствия в носещата способност и коравината на строителната конструкция;

д) допуснатите грешки при проектиране, изграждане и експлоатация или от неотстранени последствия от предишни аварийни събития.

2. Минималната информация, която се събира при обследване на строежа, трябва да съдържа:

а) достоверни данни за геометричните характеристики на строителните елементи и конструкции (проектна или екзекутивна документация);

б) идентификация на конструктивната система и определяне типа на конструкцията в съответствие с наредбата;

в) идентификация на начина на фундиране и на състоянието на земната основа;

г) информация за качеството и състоянието на материалите, изграждащи строителните елементи и конструкции;

д) информация за критериите, заложени при първоначалното проектиране на строежа, включително първоначално възприетите критерии за сеизмична сигурност на конструкцията на строежа и възприетите коефициенти за редукция на изчислителните сеизмични въздействия;

е) идентификация на въздействията от околната среда, потенциалните полезни натоварвания и условията на експлоатация, както и определяне на категорията на строежа по степен на значимост;

ж) документирани записи за констатираните грешки в конструктивните схеми и детайли, както и за констатираните дефекти и/или отклонения в качествата на вложените материали и изпълнените елементи, детайли и съединения;

з) информация за типа и степента на предишни и настоящи въздействия и установени повреди на конструкцията, ако има такива, включително и предприети действия за възстановяване;

и) информация за измененията в конструкцията, извършени по време на строителството и последвалата експлоатация до момента на обследването.

3. Оценката на резултатите от обследването и проверката на съответствието им с изискванията на нормативните актове се състоят в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените и качествените показатели за удостоверяване на:

а) степента на удовлетвореност на изискванията на възприетите критерии за съответствие на съществените изисквания към строежа спрямо съвременните нормативни актове;

б) размера на повредите или разрушенията в строежа, водещи до несъответствия по отношение на съществените изисквания към него;

в) степента на риска за настъпване на аварийни събития в зависимост от уязвимостта на строежа и опасността на въздействията;

г) опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върху околната среда;

д) технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на коригиращи действия с цел възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.

4. Резултатите от обследването се документират с доклад, в т.ч. технически становища или експертизи, в зависимост от наличната информация, времето, ресурсите и техническата компетентност и квалификация на ангажираните експерти за обследването.

Приложение № 2

към чл. 8, ал. 2, чл. 10, ал. 4 и 5,

чл. 15, ал. 13 и чл. 77, т. 1

Конструкциите се категоризират като регулярни в план, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.2 от БДС EN 1998ЁC1):

1.1. Проста, симетрична и компактна геометрична форма на сградата в план. Ако съществуват издадени или вдлъбнати части, действителната площ на сградата в план не се различава с повече от 5 % от площта, ограничена от обвивната контурна линия (фиг. 2.1);

Фиг. 2.1. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградата в план

1.3. Подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми.

Това условие е изпълнено, ако хоризонталните им премествания, определени с отчитане на действителната им коравина, не превишават с повече от 10 % получените премествания при предпоставката за безкрайната им коравина (т. 4.3.1(4) от БДС EN 1998ЁC1). Допуска се да се приеме, че стоманобетонните подови конструкции са безкрайно корави в равнината си, ако дебелината на плочите е не по-малка от 7 cm и са армирани в две взаимно перпендикулярни направления с минималната армировка, предписана в съответните стандартизационни документи (т. 5.10 (1) от БДС EN 1998ЁC1). Наличието на отвори нарушава диафрагменото действие на подовите конструкции и влиянието им трябва да се докаже.

1.4. Равномерно разпределени в план маси.

1.5. Равномерно и симетрично разположени вертикални конструктивни елементи в две взаимно перпендикулярни направления, съобразени с необходимата коравина на огъване на конструкцията и разпределението на масите.

1.6. На всяко етажно ниво както по направление x, така и по направление y, е необходимо да са изпълнени условията:

(2.1)

където:

rx и ry ѓ{ етажните коефициенти на коравините за всеки етаж;

ls е инерционният радиус на етажната маса:

µ § (2.2)

където:

Iok е етажният масов инерционен момент спрямо центъра на масите:

ai,k ЁC разстоянието от масата mi до центъра на масите на разглежданото етажно ниво к;

m ЁC етажната маса.

Етажните коефициенти на коравините rx и ry се определят по формулите:

µ § (2.4)

където:

Kt е етажната коравина на усукване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж спрямо центъра на коравините; при изчисляването на Kt е прието, че собствената коравина на усукване на отделните елементи е пренебрежимо малка и приблизително равна на нула.

Коравините Kx, Ky и Kt се изчисляват за ненапукани бетонни сечения по формулите:

µ § (2.5)

където:

Kx,i и Ky,i са коравините на огъване на отделните вертикални конструктивни елементи (стени или рамки) под разглежданото етажно ниво, съответно по направление x и y;

n е броят на вертикалните конструктивни елементи.

1.7. Центърът на коравина се дефинира еднозначно само при едноетажни сгради като точка от безкрайно коравата в равнината й хоризонтална подова конструкция, в която при прилагане на хоризонтална сила във всяко направление не се появява ротация.

1.8. При едноетажни сгради центърът на коравините се определя като център на коравините на огъване на вертикалните конструктивни елементи, които поемат сеизмичните сили.

1.9. При многоетажни сгради се допуска центърът на коравините за всяко етажно ниво да се определя както за едноетажни сгради при изпълнение на следните условия:

а) всички вертикални конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, преминават без прекъсване от фундаментите до върха на сградата;

б) вертикалните конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, са еднотипни (само рамки или само стени).

Ако изискванията на т. 1.9, букви „а” и „б” не са изпълнени, център на коравина не може да се определи еднозначно и сградите се разглеждат като нерегулярни в план.

2. Критерии за регулярност по височина

Конструкциите се категоризират като регулярни по височина, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.3 от БДС EN 1998ЁC1):

2.1. Проста геометрична форма на сградата по височина, която не се променя или се прибира плавно, без резки скокове от основите към върха (фиг. 2.2, букви „а” и „б”). При наличието на отстъпи са в сила допълнителните изисквания за регулярност, показани на фиг. 2.2, букви „в”, „г”, „д” и „е”.

Фиг. 2.2. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградите във височина

2.3. Масите, коравината и носещата способност на огъване на конструкцията не се променят по височината на сградата или намаляват плавно, без резки скокове, от основите към върха й, при което са удовлетворени следните условия:

където:

Um е средната стойност на масите, коравините и носещите способности от всички етажи.

2.4. Наличието на пълнежна зидария в рамкови конструкции нарушава регулярността им по височина. В този случай се използват предписанията на т. 4.3.6.3.2 от БДС EN 1998ЁC1.

3. Отчитане на регулярността на сградите при избора на изчислителен модел

3.1. Конструкциите могат да се моделират с два равнинни изчислителни (2D) модела във вертикални равнини, успоредни на направленията на надлъжната и напречната им ос, ако удовлетворяват дадените в т. 1 критерии за регулярност в план (т. 4.3.3.1(7) от БДС EN 1998-1). Допуска се чрез два равнинни модела да се моделират и нерегулярни в план, но регулярни по височина конструкции, ако отговарят на следните условия (т. 4.3.3.1(8) от БДС EN 1998-1):

а) вертикалната конструкция се състои от разположени в две взаимно перпендикулярни направления еднотипни вертикални елементи;

б) подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми;

в) етажните центрове на коравините и на масите са съответно разположени приблизително по вертикална линия, като и в двете хоризонтални направления, в които се извършва анализът, са удовлетворени условията:

където ls , rx , ry , eox и eoy са определени в т. 1.

3.2. Конструкциите, които не отговарят на посочените по-горе условия, се моделират с пространствени (3D) модели.
Приложение № 3

към чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 15, ал. 1а и 13 и чл. 20, ал. 1, 2 и 5

1. Спектрално дефиниране на изчислителното сеизмично въздействие

Изчислителните спектри на реагиране, чрез които се въвежда сеизмичното въздействие, са означени с µ §, µ § и µ §. Те съответстват на компонентите на въздействието, показани на фиг. 3.4, насочени по глобалните оси на конструкцията X, Y и Z. И трите спектъра се изразяват чрез един основен спектър µ §, дефиниран чрез формула (1) от наредбата:
µ § (3.1),
където а е коефициент, чиито стойности са между 0 и 1 (µ §); ако не е изрично определено, се приема а = 1.

2. Определяне на ефектите от сеизмичното въздействие

2.1. Комбиниране на резултатите по компоненти

Комбинирането на резултатите по компоненти (комбиниране по направления) се налага поради необходимостта да се получат стойностите на ефектите от въздействията от действието на всички компоненти едновременно.

Стойностите на ефектите µ § от сеизмичното въздействие се определят чрез комбиниране на ефектите µ §, получени от действието само на една от компонентите на въздействието (компонента j за разглеждания случай), насочена по една от глобалните координатни оси (фиг. 3.4).
µ § (3.2),
където:

µ § е стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста X и което е представено със спектър µ § при q = 0 (фиг. 3.4);

µ § - стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Y и което е представено със спектър µ § при q = 0 (фиг. 3.4);

µ § - стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Z и което е представено със спектър µ § (фиг. 3.4);

µ § е стойност, получена от две независими състояния: 1. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста X, представено със спектър µ § при q = 0; 2. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста Y, представено със спектър µ § при q = 0 (фиг. 3.4).

Чрез формула (3.2) се извършва комбиниране на резултатите за ефектите от въздействието, получени от независимото действие на всяка една от компонентите поотделно, действащи според фиг. 3.4.

При стойност на параметъра а, различна от 1 (а < 1), µ § зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и се търси онази стойност на ъгъла µ §, при която ефектите от въздействието получават максималната си стойност (µ §):
µ § (3.3).

За стойност на ъгъла, определена по формула (3.3), максималната стойност на ефектите от въздействието µ § се получава по формула (3.2) чрез замяна на q с µ §.

При стойност на параметъра а = 1 формула (3.2) се опростява и приема вида:
µ § (3.4).
В този случай изчислителните спектри на реагиране за двете хоризонтални компоненти според формула (3.1) се трансформират в µ § и µ §. Изчислителната стойност на ефектите от въздействието, дефинирана с формула (3.4), не зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и той може да има произволна стойност. Получената с формула (3.4) стойност за µ § е максимална и се основава на правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите ЁC Square Root of the Sum of Squares).

2.2. Модално комбиниране на резултатите

Модалните максимуми на ефектите от въздействието са изчислени за различни моменти от времето и поради това се извършва модалното им комбиниране, чрез което се отчитат приносите на всички включени в анализа форми:
µ §

µ §

µ § и µ § са стойностите на ефекта µ § от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m;

µ § е корелационен коефициент, отнасящ се за форми m и n, който се изчислява по формулата:

При условие че на всички форми на трептене е наложен един и същ коефициент (постоянен) на фиктивно затихване µ §, корелационните коефициенти се изчисляват по формулата:

Забележка. Във формули (3.5) се извършва сумиране от 1 до приетия брой включени в анализа форми.

При µ § корелационните коефициенти µ §, изчислени по формула (3.7), се трансформират така, че µ § при µ § и µ § при µ §. В този случай правилото за модално комбиниране се превръща в правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите ЁC Square Root of the Sum of Squares). Формули (3.5) се трансформират, както следва:
µ § (3.9).
Забележка. Формули (3.9) не се прилагат за конструкции с близки периоди на трептене (за форми i и j при µ §>0,90, където µ §<µ §).

Необходимият брой на формите, включени в анализа при извършване на сумиране по формули (3.5) и (3.9), се определя по формула (8) от наредбата.

към чл. 12 и чл. 124, ал. 1

- полезни товари за хранилища, складове и др.

- всички останали

1,0

- сняг, равномерно разпределено натоварване, като не се вземат под внимание ефектите от локално завишено снегонатрупване

- експлоатационни натоварвания за производствени сгради

- експлоатационни натоварвания за жилищни и общественообслужващи сгради