Наредба № ЎK

Чл. 43. Сградите и съоръженията в райони със сеизмичен коефициент 0,05 ЎЬ µ § < 0,10 може да не се изчисляват на сеизмични въздействия, при условие че се спазват конструктивните изисквания по тази глава.

Чл. 44. (1) Максималните разстояния в m между осите на вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, се приемат не по-големи от разстоянията, дадени в табл. 6.
Таблица 6
Максимални разстояния между вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили
№ по редВид на конструкцията на сградатаСеизмични райони с µ §0,05 < µ § ЎЬ 0,150,15 < µ § ЎЬ 0,27µ § > 0,271.Едропанелни сгради и сгради с носещи бетонни и стоманобетонни стени и монолитни подови конструкции, както и монолитни и сглобяеми скелетни сгради
30
25
202.Скелетно-безгредови конструкции и пакетно-повдигани плочи
25
20
183.Обрамчени със стоманобетонни пояси и колони, носещи тухлени стени и монолитни или замонолитени сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, обрамчени с пояси или стоманобетонни греди

20

124.С носещи тухлени стени и стоманобетонни пояси и колони и незамонолитени подови конструкции (дървени, стоманобетонни, стоманени греди и др.)

12

9

6

(3) При едноетажни производствени сгради разстоянията между вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, може да се приемат по-големи от разстоянията по табл. 6, ако това се докаже чрез изчисления.

Чл. 45. Тухлените калканни стени, както и фронтоните и атиките се обрамчват със стоманобетонни колони, разположени през не повече от 3 m осово разстояние, и с хоризонтални или наклонени стоманобетонни пояси, разположени също през не повече от 3 m осово разстояние по височина.

Чл. 46. Облицовъчните плочи на външни стени с площ, по-голяма от 0,1 m2, и с дебелина, по-малка или равна на 40 mm, се анкерират към стените. Облицовъчни плочи с дебелина, по-голяма от 40 mm, може да се използват само ако са неразделна част от конструкцията на стените. Не се допуска облицоването на тавани с каменни и други тежки плочи.

Чл. 47. (1) Между две съседни земетръсни фуги се предвижда най-малко една стълбищна клетка.

(2) Не се допуска стълбищни клетки, които не са свързани с конструкцията на сградата, да се конструират самостоятелно, разположени извън очертанието на сградата.

Чл. 48. Земетръсните фуги се оформят с еластични материали по такъв начин, че да не възпрепятстват взаимните хоризонтални премествания на отделни части на сградите и съоръженията.

Чл. 49. При проектирането се извършва проверка чрез изчисления на закрепващите връзки на тежкото оборудване към носещите конструкции на сградите и съоръженията.

Чл. 50. Сглобяемите стоманобетонни междуетажни и покривни конструкции на сградите се замонолитват и свързват с вертикалните носещи конструкции по начин, който осигурява съвместната им работа.

Чл. 51. При дървени междуетажни и покривни конструкции гредите се анкерират в земетръсни пояси и се укрепват с диагонални връзки.

Чл. 52. Неносещите елементи (преграждащи и ограждащи стени, скелетни пълнежи и др.) се предвиждат олекотени и свързани с носещата конструкция - колони, стени и др.

Чл. 53. Неносещите елементи и техните закрепващи връзки се изчисляват на сеизмични сили извън равнината им съгласно чл. 23.

Чл. 54. (1) Конзолното издаване на етажните и покривните конструкции, когато са на едно ниво с етажната или покривната конструкция, не трябва да е по-голямо от:

1. за райони с µ § ЎЬ 0,27:

а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,80 m;

б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,20 m;

2. за райони с µ § > 0,27:

а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,50 m;

б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,0 m.

(2) Максималното издаване на конзолни конструкции, които са на различно ниво от съответните подови и покривни конструкции, не трябва да е по-голямо от:

1. за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,0 m;

2. за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 0,70 m.

(3) За случаите по ал. 1 и 2 конзолно издаващите се конструкции се осигуряват и изчисляват за действието на сеизмични сили съгласно чл. 21, ал. 2 или ал. 1.

(4) Конзолни издавания, по-големи от тези по ал. 1 и 2, се допускат при доказване чрез изчисления на сеизмичната осигуреност на конструкцията по чл. 21, ал. 1.

(2) За сеизмични райони с µ § ЎЬ 0,15 се допуска фундаментите на едноетажни сгради от клас на значимост ІІ да се изпълняват като сглобяеми ивични фундаменти. В този случай връзките във фугите се изчисляват за поемане на появяващите се разрезни усилия.

Чл. 56. Когато фундаментите и стените се изпълняват от зидани едроразмерни блокове, зидарията се превързва във всеки ред, ъгъл и място на пресичане с други зидове на дълбочина не по-малка от 1/3 от височината на блока.

Чл. 57. При сгради и съоръжения в сеизмични райони с µ § µ § 0,27 в ъглите на хоризонталните фуги и в местата на пресичане на стените в сутерена се поставят армировъчни мрежи с дължина най-малко 2,0 m и с напречно сечение на надлъжната армировка не по-малко от 1,0 cm2. Мрежите се поставят през 50 cm по височина.

Чл. 58. (1) Дълбочината на фундиране на строежите се доказва с проверка за устойчивост (крайно гранично състояние на носещата способност на земната основа при извънредно съчетание на натоварванията), като коефициентът на сигурност е 1,20. При наличие в земната основа на водонаситени пясъци, склонни към втечняване, се проверява и устойчивостта на основата при условие на втечнени пясъци.

(2) Минималната дълбочина на фундиране се приема, както следва:

1. за почви от група А ЁC от 0,40 до 0,60 m, в зависимост от степента на изветряване на скалата;

2. за почви от групи В и С ЁC 1/15 от височината на сградата или съоръжението, но не по-малка от 0,80 m;

3. за почви от групи D и E - 1/10 от височината на сградата или съоръжението, но не по-малка от 0,80 m.
Раздел III
Стоманобетонни конструкции
Чл. 59. (1) Монолитните стоманобетонни конструкции (колони, стойки на рамки, греди, ригели и шайби), които поемат сеизмичните сили, се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции и на приложение № 7 ЁC табл. 7.1, 7.2 и 7.3 и фиг. 7.1, 7.2 и 7.3, което осигурява дуктилното им поведение.

(2) Монолитните стоманобетонни стени (шайби) с отвори се изчисляват като рамкови конструкции и се конструират в съответствие с приложение № 7 ЁC табл. 7.1, 7.2 и 7.3 и фиг. 7.1, 7.2 и 7.3.

(3) Класът на бетона по якост на натиск за стоманобетонни конструкции, които поемат сеизмичните сили, е не по-нисък от В25 (С20/25). Допуска се за строежи с клас на значимост І да се използва бетон с клас В20 (С16/20).

(4) Монолитните стоманобетонни конструкции, които не поемат сеизмични сили, се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

(5) С изключение на укрепващите вертикални пояси и неносещите зидани стени не се допуска насаждане на стоманобетонни стени и колони върху плочи поради концентрация на усилия и деформации в недисипативен елемент.

Чл. 60. При изчисляване на якост по нормални към надлъжната ос на елемента сечения, подложени на огъване и нецентричен натиск, характеристиката на натисковата зона на бетона оR се определя в съответствие с изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, като се умножи с коефициент 0,85.

Фиг. 2

Фиг. 4
Чл. 61. Снаждането на армировката в участъците на съединенията на елементите (колона-греда, колона-колона, греда-греда) и в местата, където е възможно образуването на пластични зони, следва да се ограничава.

Чл. 62. При конструиране на колоните съгласно табл. 7.1 от приложение № 7 се допуска снаждане на надлъжната армировка в крайните сечения на колоните. В този случай разстоянието на стремената в участъка на снаждане на надлъжната армировка се приема не повече от шест пъти диаметъра на надлъжната армировка.

Чл. 63. В сглобяеми греди и плочи не се допуска снаждане посредством застъпване на надлъжната опънна армировка на разстояние, по-малко от два пъти дебелината на елемента от мястото на съединенията. В този случай по цялата дължина на застъпването се предвиждат стремена.

Чл. 64. При нецентрично стъпване на гредите върху колоните ексцентрицитетът между геометричните центрове на двете сечения се приема не по-голям от 1/4 от размера на колоната откъм страната на стъпване на гредата (фиг. 2).

Чл. 65. Максималната широчина на гредите, които стъпват върху стоманобетонни колони (фиг. 3), се определя по условието µ §.

Чл. 66. (1) За двустранни и едностранни плочогредови сечения с плоча в натисковата зона, стъпващи върху стоманобетонни колони, се приема, че армировката в плочата работи съвместно с гредата (фиг. 4):

1. при вътрешни колони и при наличието на напречни греди - 4 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4а);

2. при вътрешни колони, когато липсват напречни греди - 2,5 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4б);

3. при външни колони и при наличието на напречни греди - 2 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4в);

4. при външни колони, когато липсват напречни греди - армировката, разположена в участъка на широчината на колоната (фиг. 4г).

(2) В случаите по ал. 1 най-малко 75 на сто от армировката минават през колоната или се анкерират в нея.

Чл. 68. (1) Възлите на стоманобетонния скелет се конструират при спазване на изискванията по чл. 59.

(2) При сглобяемите конструкции се отчита влиянието на съединенията върху капацитета на конструкцията за дисипиране на енергия, както и възможността за деградация на реагиране (понижаване на носещата способност и коравината) при циклични деформации след пластифициране. За отчитане на тези ефекти се използват указанията, дадени в т. 5.11 от БДС ЕN 1998-1.

Чл. 69. За ограждащи стени на стоманобетонния скелет се използват леки стени от ефективни материали. За ограждащи стени се допуска използването на зидарии съгласно чл. 83.

Чл. 70. Допуска се използването на самоносещи стени в следните случаи:

1. при разстояние между колоните, обрамчващи стените, не по-голямо от 7,20 m;

2. при височина на сградите, мерено от терена, изпълнявани в сеизмични райони със сеизмичен коефициент:

а) 0,05 µ § < 0,15 - до 20 m;

б) 0,15 µ § µ § 0,27 - до 18 m;

в) µ § > 0,27 - до 12 m.

Чл. 71. (1) При скелетни сгради зидарията на самоносещите стени се свързва със скелета на сградата посредством еластични връзки.

(2) Между самоносещите стени и колоните на скелета се предвижда фуга (междина) не по-малка от 20 mm, която се запълва с нискоякостни материали (като клас на якост на натиск на вароциментов разтвор М 1 N/mm2 и др.).

(3) По цялата дължина на самоносещите стени на нивата на етажните конструкции се предвиждат земетръсни пояси, свързани със скелета на сградата.

Чл. 72. (1) Стълбищните и асансьорните клетки на скелетните сгради се конструират като вградени конструкции, разрязани на отделни етажни нива и неоказващи влияние върху коравината на скелета, или като корави ядра, свързани с конструкцията, продължаващи непрекъснато по височина на сградата и поемащи сеизмични сили.

(2) За скелетни сгради с височина до пет надземни етажа включително в сеизмични райони с 0,10 µ § ЎЬ 0,27 се допуска стълбищните и асансьорните клетки в очертанието на сградата да се изпълняват като самостоятелни конструкции, отделени от скелета й.

Чл. 73. Конструктивните схеми се избират така, че развитието на пластичните зони да става най-напред в хоризонталните елементи на скелета (ригели, щурцове, свързващи греди и др.).

Чл. 74. При проектирането на високи скелетни сгради с височина, по-голяма от 16 етажа, освен деформациите от огъване и хлъзгане се отчитат и деформациите от нормалните сили в колоните на скелета и деформациите на земната основа, като се извършва проверка на устойчивост срещу обръщане.

Чл. 75. Гредите (ригелите) независимо от приетата статическа схема при изчислението се свързват с крайните колони кораво.

Чл. 75. Гредите (ригелите) се свързват с крайните колони кораво независимо от приетата статическа схема при изчислението.

Чл. 76. Когато сеизмичните сили се поемат от скелета и пълнежната зидария, класът на якост на натиск на разтвора за зидарията се определя чрез изчисления, като той не трябва да е по-нисък от:

1. за райони с 0,10 µ § ЎЬ 0,27 - М 2,5 N/mm2;

2. за райони с µ § > 0,27 - М 5 N/mm2.

1. хоризонталните и вертикалните диафрагми преминават непрекъснато през цялата площ и височина на сградата; допуска се по изключение прекъсване на вертикалните стенни диафрагми и замяната им с друг вид носещи конструкции, осигуряващи пренасянето на сеизмичните сили до фундамента; при това в изчисленията се отчита допуснатата нерегулярност по височина на конструкцията (приложение № 2 и забележките към табл. 3);

2. подовите конструкции се проектират като хоризонтални диафрагми с достатъчна коравина, за да изравняват хоризонталните премествания между вертикалните носещи елементи на отделните нива;

3. лоджиите се проектират вградени с дължина, равна на разстоянието между две съседни стени; в местата на разместване на лоджиите, в равнината на външните стени се конструират стоманобетонни рамки;

4. сградите се проектират предимно със симетрично разположени надлъжни и напречни стени; изключение се допуска, при условие че се отчитат допълнителните усилия от усукване;

5. свързването между стенните и подовите панели осигурява поемането на явяващите се усилия и необходимата коравина на елементите.

Чл. 78. (1) Стенните панели може да се армират с пространствени скелети или заварени мрежи.

(2) Когато сеизмичните сили се поемат от трислойни външни стенни панели, вътрешният носещ бетонен слой се предвижда с дебелина най-малко 80 mm.

Чл. 79. Необходимото напречно сечение на металните връзки във фугите между панелите се определя чрез изчисления, като то не трябва да е по-малко от 1 сm2 на един линеен метър фуга, а за сгради с височина до пет етажа в райони със сеизмичен коефициент µ § 0,27 - не по-малко от 0,5 сm2 на един линеен метър. Металните връзки се поставят на разстояние една от друга не по-голямо от 1,50 m.

Чл. 80. (1) Връзките между панелите се разполагат по контура в съответствие с изчислените усилия така, че да има възможност за развитието на нееластични деформации. Съединенията трябва да дават възможност за замонолитване и за контрол на изпълнението и да са непрекъснато разположени, за да се избегне концентрация на усилията.

(2) При поемане на срязващите усилия в хоризонталните фуги на стенните панели триенето не се отчита.

(3) При поемане на срязващите усилия във фугите се допуска да се отчита и силата на триенето, ако чрез изчисления се докаже, че при най-неблагоприятната комбинация на натоварване, включваща сеизмичните сили, в хоризонталните фуги на стенните панели действат натискови нормални сили. Силата на триене се приема не по-голяма от 30 на сто от минималната възможна натискова сила.

Чл. 82. (1) За носещи конструкции се използват плътни тухли или тухли с вертикални кухини при процент на кухинност не повече от 25. Максималният размер на вертикалните кухини се приема не по-голям от 12 mm.

(2) Не се допуска използването като носещи конструкции на тухли с надлъжни кухини, преминаващи успоредно или напречно на зида.

(3) За сеизмични райони с µ § 0,27 се допуска използването на тухли с надлъжни кухини като неносещи ограждащи и преграждащи стени.

Чл. 83. Якостните показатели на използваните материали за зидарии, поемащи сеизмичните сили, отговарят на следните изисквания:

1. якостта на натиск на тухлите е не по-ниска от 7,5 N/mm2;

2. минималната якост на натиск на бетонните елементи за зидарии (в т.ч. от леки бетони с обемно тегло не по-малко от 1200 кg/m3) е не по-малка от 10 N/mm2;

3. минималната якост на камъка за каменни зидарии е не по-ниска от 10 N/mm2;

4. минималният клас на якост на натиск на вароциментовия разтвор за зидарии, изпълнявани при летни условия, е не по-нисък от М 2,5 N/mm2, а за зидарии, изпълнявани при зимни условия ЁC не по-нисък от М 5 N/mm2;

5. за панели от зидани елементи класът на якост на натиск на разтвора е не по-нисък от М 5 N/mm2.

Чл. 84. (1) Зиданите конструкции се изчисляват за едновременното действие на сеизмичните сили в хоризонтално и вертикално направление.

(2) Хоризонталната компонента на изчислителната сеизмична сила се определя по формула (1).

(3) Вертикалната компонента на сеизмичната сила се определя, както следва:

1. за сеизмични райони с µ § 0,15 ЁC 15 на сто от съответното вертикално статично натоварване;

2. за сеизмични райони с µ § > 0,15 ЁC 30 на сто от съответното вертикално статично натоварване.

(4) Направлението на действие на вертикалната компонента (нагоре или надолу) се приема за най-неблагоприятното напрегнато състояние на разглеждания елемент.

Чл. 85. (1) При неармирани зидани конструкции етажната височина на сградите се приема не по-голяма от:

1. за райони с µ § 0,10 - 5,0 m;

2. за райони с 0,10 < µ § 0,27 - 4,0 m;

3. за райони с µ § > 0,27 - 3,5 m.

(2) В случаите по ал. 1 отношението на етажната височина към дебелината на стената се приема не по-голямо от 14.

Чл. 86. Носещите тухлени стени се обрамчват със стоманобетонни колони и пояси.

Чл. 87. (1) В сгради със зидани носещи стени освен външните надлъжни стени се предвижда не по-малко от една вътрешна надлъжна стена.

(2) Разстоянието между осите на напречните стени се определя чрез изчисления, като то не трябва да е по-голямо от определеното в табл. 6.

Чл. 88. На нивото на етажните и покривните конструкции се предвиждат стоманобетонни пояси по всички носещи надлъжни и напречни стени с широчина, равна на широчината на зида, и с височина не по-малка от 200 mm. Поясите се проектират от бетон с клас по якост на натиск не по-нисък от В20 (С16/20).

Чл. 89. Участъци от стени и корнизи, излизащи над покривите с повече от 400 mm, се армират или свързват с монолитни стоманобетонни колони и пояси.

Чл. 90. Размерите на елементите на зиданите конструкции, определени чрез изчисления, се приемат не по-малки от определените в табл. 7.
Таблица 7
Размери на елементите на зиданите конструкции
№ по редЕлементи на зиданите конструкцииСеизмични райони с КсЗабележкиµ § 0,100,10 < µ § 0,27µ § > 0,271.

2. Широчина на междупрозоречните стени

Широчина на отворите 640 mm

не повече от 3,60 m900 mm

не повече от 3,0 m1160 mm

не повече от

2,40 m1. За ъглови междупрозоречни стени широчината се приема с 25 cm повече от посочените стойности.

2.Междупрозоречните стени с по-малка широчина се армират или обрамчват със стоманобетонни колони и пояси.

Допускат се по-големи отвори, ако са обрамчени със стоманобетонни рамки.3.Отношение на широчината на междупрозоречните стени към широчината на отвора не по-малко от 0,33не по-малко от 0,50не по-малко от 0,754.Издаване на стените в план не повече от 2,0 mне повече от 1 m-

Чл. 91. Щурцовете над отворите се предвиждат с широчината на зида, като стъпването върху него е най-малко 350 mm. При отвори до 1,5 m стъпването може да е 250 mm. В сгради с носещи тухлени стени щурцовете се свързват със стоманобетонни пояси.

Чл. 92. Междуетажните и покривните панели стъпват върху тухлени и каменни зидове посредством стоманобетонни пояси. Поясите преминават на нивото на панелите, а стъпването се приема не по-малко от:

1. при стени, изпълнени на място - 120 mm;

2. при стени от тухлени панели - 90 mm.

Чл. 93. (1) Гредите на стълбищните площадки се закотвят в зидарията най-малко 250 mm и се анкерират.

(2) Сглобяемите стълбищни рамена и площадки се закрепват към етажните конструкции.

(3) Не се допускат конзолни стъпала, запънати в зидарията, без стоманобетонни греди и пояси.

Чл. 95. За напрегната армировка се предвижда армировка с браковъчен минимум на относително удължение при скъсване най-малко 4 на сто.

Чл. 96. (1) За елементи, напрегнати на стенд, се допуска използването на кръгъл гладък тел, ако в краищата на елементите са поставени закотвящи устройства.

(2) В земетръсни райони с µ § > 0,27 не се допуска използването на оребрени телове без закотвящи приспособления, както и на прътова армировка с периодичен профил с диаметър, по-голям от 28 mm.

Чл. 97. (1) В земетръсни райони се прилага напрегната армировка със сцепление с бетона.

(2) Допуска се прилагането на напрегната армировка без сцепление с бетона в следните случаи:

1. при подови и покривни конструкции, които не са включени като съдействащи елементи при оразмеряването на огъване на вертикалните носещи елементи (рамки, шайби), а служат само като хоризонтални диафрагми;

2. частично напрегнати греди, при които най-малко 80 на сто от носещата способност се осигурява с обикновена ненапрегната армировка.

Чл. 98. Участъците на анкериране на напрегнатите снопове се разполагат извън зоните, в които се очаква развитието на пластични деформации.
Раздел VIII
Стоманени конструкции
Чл. 99. При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се използват материали, които отговарят на следните изисквания:

1. допускат развитието на нееластични деформации;

2. опънната якост (якостта при скъсване) е най-малко с 30 на сто по-висока от границата на провлачване на стоманата;

3. остатъчното удължение при скъсване е не по-малко от 15 на сто;

4. за натоварени на опън болтове и връзки се използват предимно високоякостни стомани, които отговарят на изискванията на съответните спецификации.

Чл. 100. Подовите и покривните конструкции се проектират с коравина, която осигурява работата им в равнината като корав недеформируем диск.

Чл. 101. При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се спазват следните изисквания:

1. ограничава се използването на подвижни лагери за опиране на главните носещи елементи върху колоните;

2. хоризонталните диафрагми се осигуряват чрез подходящи връзки срещу отделянето им от подпорите;

3. гредите и фермите се осигуряват срещу странични премествания, като се вземат мерки за ограничаване поемането на хоризонталните сили от закрепващите болтове, работещи на срязване;

4. осигурява се възможност за развитието на пластични деформации в конструкциите; концентрацията на напреженията вследствие на нагъсто разположени заварени шевове, наличие на отвори, вдлъбнатини, резки изменения на сеченията и др. се свежда до минимум;

5. в съединения с болтове, работещи на срязване и смачкване, за които е меродавно съчетанието на натоварванията и въздействията с участие на сеизмичното въздействие, изчислителната носимоспособност на болтовете на срязване трябва да е най-малко с 20 % по-висока от носимоспособността на смачкване.

Чл. 102. Максималната стройност на елементите на стоманените конструкции, при които меродавната изчислителна комбинация от усилия включва и сеизмичните сили (с изключение на въжените конструкции), се приема съгласно нормативния акт за проектиране на стоманени конструкции.

Г л а в а ч е т в ъ р т а