Наредба № ЎK

(2) Производствените, спомагателните, складовите и други сгради с транспортно предназначение се проектират при спазване изискванията на глави първа, втора и трета.

Чл. 104. Изчислителната сеизмична сила се определя по формула (1).

Чл. 105. При проектирането на тунели с дължина, по-голяма от 500 m, и на мостове с обща дължина, по-голяма от 500 m, с подпорно разстояние, по-голямо от 50 m, или с височина на опорите, по-голяма от 50 m, сеизмичният коефициент µ § и динамичните коефициенти µ § се определят въз основа на данни от геоложки и инженерно-сеизмологични изследвания.

Чл. 106. При проектирането на транспортни съоръжения, включително мостове и тунели, които не са посочени в чл. 105, µ § се приема съгласно приложение № 5.

Чл. 107. Числените стойности на коефициента на значимост µ § на транспортните съоръжения са съгласно табл. 2.

Чл. 108. Числените стойности на коефициента на реагиране µ § на транспортните съоръжения са съгласно табл. 3.

Чл. 109. При проучването и проектирането на транспортни съоръжения за площадки с особени инженерно-геоложки условия (наличие на минни разработки, на карст и др.п.) чакълестите почви се отнасят към група С съгласно табл. 1.

Чл. 110. Динамичните коефициенти µ § се определят по формули (3), (4) и (5), както следва:

1. за тунели - в зависимост от групата на почвата, в която е проектиран тунелът, а за тунели с дължина над 500 m - съгласно чл. 105;

2. за мостове и подпорни стени - в зависимост от почвата под нивото на фундирането, като при нееднородни почви се отчитат среднотежестните стойности съгласно чл. 15, ал. 4;

3. за насипи и тръби под насипи - в зависимост от почвата под основата на насипа и съгласно чл. 15, ал. 4.

Чл. 112. (1) Допуска се трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент µ § 0,15 в нескални участъци при наклон, по-голям от 1:1,5, въз основа на специални инженерно-геоложки проучвания.

(2) Не се допуска трасирането на пътища в нескални участъци с наклон, по-голям или равен на 1:1.
Раздел III
Земно тяло и горно строене на железопътни линии
Чл. 113. (1) В райони със сеизмичен коефициент µ § 0,27 и с височина на насипите (дълбочина на изкопите), по-голяма от 4 m, откосите на земното тяло от нескални почви се приемат с наклон 1:(b + 0,25), където 1:b е наклонът на откосите, проектирани в несеизмични райони. Откоси с наклон 1:2,25 и по-полегати от тях се проектират при спазване изискванията на тази наредба.

(2) Допуска се откоси на изкопи, разположени в скални почви, както и откоси на насипи от скални почви със съдържание на по-малко от 20 на сто запълнител, да се проектират по същия начин както за несеизмични райони.

Чл. 114. Площадката на земното тяло върху склоновете се разполага изцяло върху тераса, изрязана в склона или изцяло върху насипа. Преходните участъци се проектират с минимална дължина.

Чл. 115. В райони със сеизмичен коефициент µ § 0,15 железопътните насипи, разположени върху склонове при скални терени с наклон, по-голям от 1:1, се укрепват.

Раздел IV
Мостове
Чл. 116. Мостовете се разполагат извън зоните на тектоничните разломи, в участъци на речни долини с устойчиви склонове.

Чл. 117. При избора на конструктивна схема се предпочитат гредови мостове с прости и непрекъснати греди.

Чл. 118. Строителство на дъгови мостове се допуска само при наличието на скална основа. Петите на сводовете и на дъгите се опират на монолитни опори и се разполагат възможно по-ниско.

Чл. 119. В район със сеизмичен коефициент µ § > 0,15 минималното разстояние (l) в mm между челото на носещата греда и вътрешния ръб на устоя или стълба се определя по формулата:

µ § се приема, както следва:

- 150 mm - при отвор до 30 m;

- 250 mm - при отвор, по-голям от 30 m;

µ § е подпорното разстояние, m;

µ § - средната височина на колоните, m.

Чл. 120. В райони със сеизмичен коефициент µ § > 0,15 при нескална почва устоите или стълбовете на мостове с рамкови опорни конструкции се подпират върху общ фундамент.

Чл. 121. Основите на фундаментите се проектират хоризонтални. Отстъпи се допускат само при скални почви.

Чл. 122. Мостовете се изчисляват за якост, а при необходимост - и за устойчивост на конструкцията им при сеизмични въздействия.

Чл. 123. При изчисляването на мостовете се отчита съвместното действие на сеизмичните сили, на постоянните натоварвания, на триенето на подвижните части в опорните устройства и на натоварването от подвижния състав. Изчисляването се съобразява с наличието или липсата на подвижен състав върху моста.

Чл. 124. (1) При определяне на изчислителната сеизмична сила за мостове коефициентите на натоварване за различните видове товари се приемат съгласно приложение № 4.

(2) Коефициентите на съчетание на разрезните усилия от постоянни и подвижни товари и сеизмични въздействия се приемат равни на 1.

Чл. 125. (1) При изчисляване на конструкциите на мостовете на устойчивост и при изчисляване на връхните конструкции на якост при отвори, по-големи от 18 m, се отчитат вертикалната и хоризонталната компонента на сеизмичното въздействие. В този случай вертикалната компонента се определя по формула (1), умножена с 0,50.

(2) Изчислителните сеизмични сили, съответстващи на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие, се отчитат поотделно по оста и напречно на оста на моста.

Чл. 126. При изчисляване на опорните анкерни болтове на якост изчислителната сеизмична сила се умножава с 1,5. В случай че сеизмичното въздействие се предава на опората без участието на анкерните болтове, съответната изчислителна сеизмична сила не се увеличава.

Чл. 127. (1) При изчисляване на конструкциите на мостове срещу обръщане коефициентът на сигурност срещу обръщане се умножава със:

1. за конструкции върху общ фундамент - 0,9;

2. за конструкции, опиращи се на отделни опори - 1.

(2) При изчисляване на конструкциите на мостове срещу хлъзгане коефициентът на сигурност се умножава с 0,9.

Чл. 128. При проектиране на фундаменти ексцентрицитетът µ § на равнодействащата на активните сили по отношение на центъра на тежестта на сечението на фундамента се ограничава, както следва:

1. при фундиране върху нескална основа µ §;

2. при фундиране върху скална основа µ §, където µ § е разстоянието от центъра на тежестта на стъпката на фундамента до най-отдалечената ядрова точка от страна на най-натоварения ръб.

Чл. 129. При изчисляването на якост и устойчивост на конструкциите по гранично състояние и по допустими напрежения коефициентът за условие на работа µ § се приема съгласно табл. 4, като се отчитат и сеизмичните въздействия.
Раздел V
Тръби под насипи
Чл. 130. За райони със сеизмичен коефициент µ § > 0,15 се предвиждат предимно стоманобетонни тръби със затворен профил.

Чл. 131. Когато за райони със сеизмичен коефициент µ § > 0,15 се проектират стоманобетонни правоъгълни тръби, покрити със сглобяеми стоманобетонни плочи, между плочите и стените се предвиждат връзки.

Раздел VI
Подпорни стени
Чл. 132. (1) Допуска се използването на суха каменна зидария за подпорни стени с височина до 3 m.

(2) Не се допуска използването на суха каменна зидария за подпорни стени за железопътни линии в райони с µ § > 0,10 и за автомобилни пътища в райони с µ § > 0,15.

Чл. 133. (1) Височината на подпорните стени, мерено от основата на фундамента за стени от бетон, бутобетон или каменна зидария на разтвор, се приема не по-голяма от:

1. за райони с µ § 0,15 - 10 m;

2. за райони с µ § > 0,15 - 5 m.

(2) В случаите, които не са посочени в ал. 1, подпорните стени се проектират от стоманобетон.

Чл. 134. Подпорните стени се разделят с вертикални фуги на секции по дължина така, че стъпките на всяка секция да бъдат на еднородни почви. Дължината на секцията е не по-голяма от 12 m.

Чл. 135. При разполагане на основите на съседни секции на различни нива преходът на едното към другото ниво се осъществява на стъпала при отношение на височината към широчината на стъпалото 1:2.

(2) В участъците на тектонични разломи, които се пресичат от тунели и по които е възможно раздвижване на земни маси, се предвиждат съответните мерки за сигурност на съоръжението.

Чл. 137. За тунели в планински райони със сеизмичен коефициент µ § 0,15 се допуска облицоване с торкретбетон, съчетано с анкерно закрепване

Чл. 138. В райони със сеизмичен коефициент µ § 0,15 се допуска използването на бетонни портали.

Чл. 139. В местата на присъединяване към основния тунел на камери и спомагателни тунели (вентилационни, дренажни и др.) се предвиждат деформационни фуги.

Г л а в а п е т а

(2) При проектирането на водоподпорни съоръжения в райони с µ § 0,05 и при почви от група D се приема µ § = 0,10.

(3) Проектирането на водоподпорни съоръжения в райони с µ § > 0,27 и при почви от група D се допуска след технико-икономическа обосновка.

Чл. 141. Водоподпорни съоръжения от клас ІV се проектират по уточнени характеристики на сеизмичното въздействие, които се определят въз основа на микросеизмични изследвания.

Чл. 142. При проектирането водоподпорните съоръжения се осигуряват на сеизмични въздействия и за периода на изграждането им, като сеизмичният коефициент се умножава с 0,5.

Чл. 143. (1) Хидротехническите съоръжения, земната основа и бреговите склонове в отвора на съоръжението и в зоната на водохранилището се проектират при спазване изискванията на чл. 15, чл. 151 и чл. 152.

(2) За водоподпорни съоръжения от клас ІV, разположени в райони с µ § > 0,10, може да се извършват допълнителни изчисления с реални или синтезирани акселограми, най-вероятни за района, в който попада съоръжението. Максималните амплитуди на ускоренията в земната основа се приемат не по-малко от µ §. В този случай съоръженията се изчисляват на сеизмични въздействия при отчитане развитието на нееластични деформации в конструкцията и при допускане на частични повреди, които не застрашават общата сигурност на съоръжението.

Чл. 144. Хидротехническите съоръжения и земната основа се изчисляват при спазване изискванията на нормите за проектиране на съответните видове съоръжения, като се отчита и изчислителното сеизмично въздействие, определено съгласно чл. 15. При изчисленията се вземат предвид сеизмичните въздействия от теглото на съоръжението, от присъединената водна маса (или хидродинамичното налягане), от вълните във водохранилището и от динамичните натоварвания на почвата, предизвикани от земетресение.

Чл. 145. (1) Деформационните и якостните характеристики на материалите в съоръжението се определят експериментално. Допуска се приемането на деформационни характеристики, осреднени по цялото сечение или по обема на съоръжението. При отчитане на сеизмичните въздействия съгласно чл. 15 се допуска използването на статичните якостни характеристики, като допълнителният коефициент µ § за бетонни и стоманобетонни конструкции се приема 1,20.

(2) При динамичното изследване с реални и синтезирани акселограми се използват изчислителните динамични деформационни и якостни характеристики на материалите.

(3) При наличие на несвързани водонаситени почви в основата или в тялото на съоръжението се извършва оценка на минималната им допустима плътност, удовлетворяваща условието на динамична устойчивост на структурата, както и на възможността за намаляване на якостта на срязване вследствие втечняване на почвата при сеизмични въздействия.

Чл. 146. За съоръжения от земноскални материали се допускат остатъчни деформации и частични повреди (слягания, премествания, пукнатини и др.), които няма да имат опасни последствия и да доведат до разрушаване на съоръжението, ако същите могат да бъдат отстранени след земетресение. Запазването на елементите на напорния фронт при повторно въздействие на земетръс трябва да се осигурява без ремонт с два пъти по-нисък сеизмичен коефициент. За бетонни и стоманобетонни хидротехнически съоръжения граничните състояния се определят в съответствие с изискванията на нормативните актове за конкретните видове съоръжения.

Чл. 147. Скалните масиви, образуващи бреговите склонове, преместването и падането на които може да предизвикат повреди на основните съоръжения на хидровъзела или да доведат до образуване на опасни преливни вълни, се проверяват на устойчивост и на сеизмични въздействия.

Чл. 148. За хидротехнически съоръжения от клас ІV едновременно с изчисляването на сеизмични въздействия се извършват както експериментални (в т.ч. моделни), така и натурни изследвания на частично изпълнени и действащи съоръжения за уточняване на динамичните характеристики на съоръженията и на методите за изчисления.

Чл. 149. За съоръженията от клас ІV в проекта се включва задължително раздел по организация на инструментални наблюдения върху поведението на съоръженията, основата и бреговите склонове при земетресение.

Чл. 150. Сгради, кранови естакади, опори, електропроводи и други обекти в хидровъзела се проектират в съответствие с изискванията на глави първа, втора и трета.

(2) При изчисляване на хидротехническите съоръжения на устойчивост се отчита най-опасното от посочените в ал. 1 направление на сеизмичните въздействия. Стойността на сеизмичното ускорение при основата се приема равна на µ §.

Чл. 152. (1) В общия случай на изчисляване на хидротехническите съоръжения проекцията µ § на изчислителната сеизмична сила по направление j, приложена в точка "µ §", съответстваща на µ §-тата форма на собствените трептения и действаща върху елемент с тегло µ §, се определя по формулата:
µ § (16),
където:

µ § е коефициентът на реагиране съгласно табл. 3;

µ § - коефициентът на значимост на съоръженията съгласно табл. 2;

µ § - сеизмичният коефициент; определя се съгласно чл. 140, чл. 141 и чл. 142;

µ § - коефициентът на разпределение на изчислителното сеизмично въздействие, съответстващо на µ §-тата форма на собствените трептения на конструкцията в точка "µ §" по направление µ §; определя се по формула (6);

µ § - теглото на елемента на съоръжението, отнесено към точка "µ §" и включващо присъединената водна маса в съответствие с изискванията на чл. 154;

µ § - динамичният коефициент, който се определя, както следва:

1. за почви групи А и В:

а) при µ § > 0,10 s - по формула (3);

б) при µ § ЎЬ 0,10 s - по формулата:

а) при µ § > 0,15 s - по формула (4);

б) при µ § ЎЬ 0,15 s - по формулата:
µ § (18);
3. за почви група D:

а) при µ § > 0,2 s - по формула (5);

б) при µ § ЎЬ 0,2 s - по формулата:
µ § (19).
(2) Коефициентът µ § се умножава допълнително със следните коефициенти:

1. за земноскални съоръжения:

а) за площадки с µ § 0,15 - с 0,7;

б) за площадки с µ § > 0,15 - с 0,65;

2. за бетонни и стоманобетонни водоподпорни съоръжения:

а) за площадки с µ § 0,15 - с 1,0;

б) за площадки с µ § > 0,15 - с 0,8.

(3) Стойността на произведението на µ § и допълнителните коефициенти се приема не по-малка от 0,8.

Чл. 153. При изчисляване на хидротехническите съоръжения по едномерна схема за хоризонтално направление на сеизмичното въздействие сеизмичните сили се определят по формула (1). В случай на наклонено сеизмично въздействие големината на µ § при определяне на хоризонталната компонента на сеизмичните сили се умножава с 0,87, а при определяне на вертикалната компонента - с 0,5, като се приема µ § = 1,0.

Чл. 154. Теглото на елементите на съоръжението, потопени във вода, се определя, без да се включва водният подем. Теглото на водата в порите и празнините на елементите се приема като допълнително тегло. При отчитане на инерционното влияние на водата към µ § се прибавя и теглото на присъединената водна маса, равна на µ §, където µ § е присъединената водна маса, която се определя съгласно чл. 164 и чл. 165, а µ § е земното ускорение.

Чл. 155. При изчисляването на хидротехнически тунели и на други подземни съоръжения се отчитат поотделно:

1. сеизмичното въздействие, предизвикано от изменението на напрегнатото състояние на средата вследствие преминаването на сеизмичните вълни;

2. сеизмичните сили от собственото тегло µ § на съоръжението, които се определят по формулата:
µ § (20);
3. сеизмичните сили от теглото µ § на свода от скалната маса, които се определят по формулата:
µ § (21),
където µ § е коефициент, зависещ от дълбочината на съоръжението под повърхността на терена; при дълбочина до 100 m големината на µ § се изменя линейно от 1,0 до 0,5, а при дълбочина над 100 m µ § се приема равен на 0,5.

Чл. 156. Хидротехническите тунели се изчисляват на сеизмични въздействия при спазване изискванията на чл. 155. При изчисляването се отчита и хидродинамичното налягане, което се определя в съответствие с чл. 167.

Чл. 157. Сеизмичните сили върху корави масивни съоръжения, като ограждащи пристанищни съоръжения, бетонни преливни стени на нескална основа и др., се определят както за твърдо тяло на еластична основа.

Чл. 158. (1) При сеизмични въздействия активният (µ §) и пасивният (µ §) натиск на несвързаните почви върху подпорни стени, язовирни стени и подземни части на други хидротехнически съоръжения се определят съответно по формулата:

(22),

µ §;

µ § - при наклонено направление на сеизмичното въздействие;

µ § е плътността на почвата при естествена влажност;

µ § - дълбочината на разглежданата точка от повърхността на стената, мерено от терена;

µ § - ъгълът на наклона на повърхността на стената спрямо вертикалата;

µ § - ъгълът на наклона на повърхността на почвата спрямо хоризонта;

µ §- ъгълът на триене между почвата и стената;

µ § - ъгълът на вътрешно триене на почвата;

µ § - ъгълът между вертикалната и резултантната от силата на тежестта µ § и сеизмичните сили µ §µ §; µ § се определя, както следва:

1. при наклонено направление на сеизмичното въздействие:

(2) За несвързани почви активният (µ §) и пасивният (µ §) натиск при сеизмични въздействия се определят като разлика от стойностите по ал. 1 и приноса на кохезията qc = µ §, където с е изчислителната стойност на кохезията.

(3) За водонаситени почви µ § и µ § се определят по формулите съгласно ал. 1, като се използва теглото на почвата, облекчено от водния подем. Сеизмичната сила се определя от теглото на почвата във водонаситено състояние. В този случай ъгълът на отклонението на равнодействащата µ §,

където:

µ § - плътността на водата;

µ § - обемът на порите на почвата.

(4) Натискът върху стената от насищащата почвата вода се определя по метода на статиката.

(5) Когато почвата е изцяло под вода, се отчита сеизмичното налягане на водата на повърхността на почвата. То се приема равно на сеизмичното налягане на водата върху повърхността на стената на същата дълбочина.

Чл. 159. (1) За съоръжения, изчислявани по едномерна (конзолна) схема, се отчитат не по-малко от три форми на свободните трептения. За съоръжения, изчислявани по двумерна схема, се отчитат не по-малко от 10 форми на свободните трептения за бетонни язовирни стени и не по-малко от 15 форми - за язовирни стени от земноскални материали. За съоръжения от клас ІІ се допуска да се работи с основния тон на свободните трептения и с приблизителната форма на трептене на съоръжението, съответстваща на този тон.

(2) Сеизмичните сили върху съоръженията, изчислявани по едномерна схема, се определят по формула (1), а коефициентът µ § - по формула (6).

Чл. 160. Опростеният начин за определяне на сеизмичните сили по чл. 159 за съоръжения от клас ІІ може да се използва за обосновка при изграждането на хидротехнически съоръжения.

Чл. 161. При изчисляването на устойчивостта на хидротехническите съоръжения сеизмичните сили върху хлъзгащата се част на нескалната земна основа се определят при стойност на сеизмичния коефициент 0,25µ §.

Чл. 162. За хидротехнически съоръжения от земноскални материали се извършва проверка за устойчивостта на откосите на хлъзгане при спазване изискванията на съответните нормативни актове. При изчисляване на сеизмичните товари върху съоръженията по двумерна и тримерна схема за проверка на устойчивостта на откосите се допуска да се работи с изчислителните сеизмични сили (µ §) в точка “µ §” на съоръжението. Изчислителните сеизмични сили се определят по формулата:

µ §

(23),
където µ § е динамичният коефициент, определен съгласно чл. 152, при отчитане и на допълнителните коефициенти.

Чл. 164. (1) Хоризонталната присъединена водна маса (µ §) за хидротехническите съоръжения, с изключение на съоръженията по чл. 165, припадаща се на единица площ от намокрената повърхност, се определя по формулата:

µ § е плътността на водата;

µ § - дълбочината на водата пред съоръжението, m;

µ § е безразмерен коефициент, който се определя по табл. 8;

µ § - безразмерен коефициент, отчитащ ограничеността на дължината на водоема; µ § се приема, както следва:

- за l/h ЎЭ 3 - µ § = 1,

- за l/h < 3 - по табл. 9;

l - разстоянието между съоръжението и срещуположния бряг на водоема (за шлюзове и подобни съоръжения ЁC разстоянието между противоположните стени на конструкцията) на дълбочина 2/3 h от свободната повърхност на водата.

Таблица 8
№ по редХарактер на трептенето на съоръжениетоКоефициентиµ §µ §µ §µ §1.Ротационни трептения на недеформи-руемо съоръжение с вертикална повърхнина откъм напорната страна, фундирано на поддаваема земна основа при µ §µ §µ §µ §µ §2.Хоризонтални постъпателни премествания при недеформи-руемо съоръжение:

- с вертикална напорна страна

- с наклонена напорна стена

µ §
µ §

µ §

µ §

0,543

0,6

Забележки:

1. Стойностите на коефициентите µ §, µ §, µ §, µ §, µ §µ § и µ § се отчитат по табл. 10.

2. Означенията в табл. 8 са, както следва:

µ § е ординатата на точката от напорната стена, за която се изчислява големината на присъединената водна маса (началото на координатната система се приема на нивото на водната повърхност);

µ §- ординатата на центъра на завъртане, която се приема по изчисление, без да се отчита влиянието на водната среда;

µ § - ъгълът между напорната стена и хоризонта;

µ § - диаметърът на напречното сечение, m;

µ § - страната на квадратното напречно сечение, m;

µ § - отношението на ускорението на короната на стената (определено по изчисление, без да се отчита влиянието на водната среда) към големината на µ §.

3. В случаите, когато ъгълът на наклона µ § е равен на 75°, стойностите на безразмерните коефициенти се приемат както при вертикалната стена.

4. Стойността на безразмерния коефициент µ § за ключовото сечение на симeтрични дъгови стени се приема съгласно табл. 10. За останалите сечения на дъговата стена стойността на този коефициент се увеличава линейно до 1,3 µ § в петите.

5. За случаите, които не са посочени в табл. 8, присъединената водна маса се определя чрез изчисления.
Таблица 9
µ §0,20,40,60,811,21,41,61,822,53µ §0,260,410,530,630,720,780,830,880,90,930,961

Таблица 10

Забележка. b е широчината на отвора на нивото на водната повърхност.

1. трептенията вследствие хлъзгане и завъртане на съоръжението в основата му като кораво тяло - при бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху нескална основа;

2. трептенията вследствие деформациите от огъване и срязване на съоръжениятa - при бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху скална основа;

3. деформациите от срязване на съоръжението - при язовирни стени от земноскални материали.

(3) Трептенията по ал. 1 се определят така, че да се получат максимални стойности на присъединената водна маса.

(4) Ако водата е от двете страни на съоръжението, присъединената водна маса се приема равна на сумата от присъединените водни маси, определени за всяка от страните на съоръжението.

Чл. 165. (1) За отделно стоящи съоръжения, като водни кули, мостови опори, пилоти и др., присъединената водна маса µ §, припадаща се на единица дължина от конструкцията, се определя по формулата:
µ § = µ § (25),
където:

µ § е диаметърът на кръглото сечение или страната на квадратното напречно сечение на съоръжението, m;

µ § е безразмерен коефициент съгласно табл. 8.

(2) При трептенията на пилоти линейната присъединена водна маса µ § може да се приеме равна на водната маса, еквивалентна на обема на единица дължина на пилота.

Чл. 166. При изчисляване на безнапорните съоръжения на якост и устойчивост сеизмичното налягане на водата µ § може да се определя по следните начини:

1. при корави масивни ограждащи и кейови пристанищни хидротехнически съоръжения ЁC по формулата:

µ § е ординатата на диаграмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица площ от повърхността на съоръжението;

µ § - ординатата на диаграмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица височина на отделно стоящо съоръжение;

P - сумарното хидродинамично налягане на единица дължина на съоръжението;

P1 - сумарното хидродинамично налягане на единица дължина за отделно стоящо съоръжение;

µ § - разстоянието от приложната точка на резултантната на хидродинамичното налягане до повърхността на водата;

µ § са безразмерни коефициенти съгласно табл. 8.

Чл. 167. При напорни водопроводи хидродинамичното налягане (µ §) се определя по формулата:

µ § е скоростта на звука във водата, равна на 1300 m/s;

µ § - преобладаващият период на сеизмичните трептения на скалната маса, през която преминава съоръжението; когато няма данни, µ § се приема 0,5 s.

Чл. 168. При изчисляване на хидротехническите съоръжения на вертикална компонента на сеизмично въздействие допълнителното сеизмично налягане на водата (µ §) върху наклонената стена на съоръжението се отчита по формулата:

µ § е разстоянието на разглежданото сечение до водната повърхност;

µ § - ъгълът на наклона на напорната стена спрямо вертикалата.

Чл. 169. Височината на гравитационната вълна във водохранилището в m вследствие на сеизмично-тектонски деформации при земетресения в райони със сеизмичен коефициент µ § = 0,05 ч 0,40 се отчита при определяне превишението на короната на стената над кота най-високо работно водно ниво по следните зависимости:

при µ § = 0,05 µ § = 0,40

при µ §= 0,10 µ § = 1,20 (30)

при µ § = 0,15 µ § = 2,00

при µ § 0,27 µ § = 2,70.

Чл. 170. Допуска се хидротехническите съоръжения да се изчисляват, без да се отчита напорът на водата, когато сеизмичното въздействие е в направление, успоредно на напорния фронт.